СИНОПТИЧКА( отново глас зад кадър ): Вече ви го казах, но ще го повторя още веднъж — няма никакви причини за паника. Населението от северните региони на Нова Англия са посрещали и ще посрещат множество свирепи бури. Но даже ветераните синоптици са впечатлени от грандиозния мащаб на двата приближаващи се циклона.
Марта е озадачена от вида на непознатия, но не е сериозно разтревожена. В крайна сметка се намира на острова, а на острова не се случват лоши неща, нали така? С изключение на някоя и друга виелица от време на време. Странното е, че човекът не ѝ е познат, а в Литъл Тол рядко можеш да срещнеш непознати след края на отлитащото за миг лято.
МАРТА:Мога ли да ви помогна с нещо?
ЛИНОЖ( със затворени очи ): Родените в похот, станете на прах. Да дойдат при мене родените в грях.
МАРТА:Моля?
Линож отваря очи… но под клепачите му няма човешки очи. Няма зеници и ириси — целите му очи сякаш са изпълнени с чернота. Устните му се отдръпват и разкриват огромни закривени зъби — така децата рисуват зъбите на чудовищата.
СИНОПТИЧКА( отново глас зад кадър ): И двете буреносни зони са с чудовищно ниско налягане. И приближават ли се една към друга? Да… Опасявам се, че е така.
Заинтригуваното любопитство на Марта се заменя от неподправен ужас. Тя отваря уста, за да изкрещи, и залита назад, изпускайки велосипедните ръкохватки на проходилката. Всеки момент ще рухне на земята.
Линож вдига бастуна си и озъбената вълча муцуна се стрелва напред. С другата си ръка сграбчва проходилката, която стои между него и старицата, и я хвърля през вратата зад себе си. Проходилката издрънчава върху стъпалата на верандата.
8 ИНТ. КОРИДОРЪТ В КЪЩАТА НА МАРТА.
Марта пада тежко по гръб и крещи, вдигнала ръце пред лицето си, вторачена в…
9 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МАРТА.
Озъбено изчадие, което не може да се нарече човек, с вдигнат бастун. Зад него се виждат верандата и бялото небе — предвестник на наближаващата буря.
10 ИНТ. МАРТА, ЛЕЖАЩА НА ПОДА.
МАРТА:Моля ви, не ме наранявайте!
11 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА.
На екрана вече е Джъд Паркин, който стои пред голяма маса. Върху нея са наредени: фенерче, батерии, свещи, кибрит, провизии, топли дрехи, портативно радио, мобилен телефон и други предмети. Редом с него е синоптичката, която с любопитство наблюдава целия този инвентар.
ДЖЪД:Една буря невинаги се превръща в бедствие, а едно бедствие невинаги се превръща в трагедия. В светлината на тази мъдра мисъл, си мисля, че можем да дадем на зрителите от Нова Англия няколко съвета, които ще им помогнат да се подготвят за опасността от евентуалния — както се очертава — метеорологичен катаклизъм.
СИНОПТИЧКА:Какво си ни приготвил тук, Джъд?
ДЖЪД:Преди всичко — топли дрехи. Това е най-важното. Не е зле и да си зададете въпроса: „Как съм с батериите? Ще ми стигнат ли за радиото? А за преносимия телевизор?“. Ако имате генератор, проверете запасите си от бензин (или каквото там го захранва — дизел или пропан) още сега, а не после. Не отлагайте! Ако се забавите, докато стане твърде късно…
По време на всичко това камерата бавно се отдалечава от телевизора, сякаш е изгубила интерес към предаването. Връщаме се в коридора, започваме да губим нишката на разговора и на негово място се възцаряват доста неприятни звуци — ритмичните равномерни удари от бастуна на Линож. После този шум секва. Настъпва тишина, последвана от стъпки. Съпътства ги някакъв непонятен звук — сякаш от влачене на табуретка ши стол по дървен паркет.
ДЖЪД( глас зад кадър ): … може да стане твърде късно.
Линож пристъпва по коридора. Не може да се каже, че очите му са обикновени — изглеждат някак далечни и неспокойно сини — но в тях вече я няма онази страшна черна пустота, която Марта видя. Скулите, веждите и носът му са покрити с множество миниатюрни капчици кръв. Той върви към нас и камерата го показва в екстремно близък план. Погледът му е концентриран върху нещо, което не виждаме. Чертите на лицето му се озаряват от някаква едва доловима заинтересуваност.
СИНОПТИЧКА( глас зад кадър ): Благодаря ти, Джъд. Жителите на Нова Англия не за първи път слушат полезните ти съвети, но пред лицето на буря от такъв калибър няма нищо лошо в това, да ги повторим.
12 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА И ЛИНОЖ В ГРЪБ.
Вниманието му е приковано от телевизора.
СИНОПТИЧКА:Ще видите местната прогноза за времето веднага след рекламите.
Този път рекламата е на филма „Наказание свише 2“ — „изобилие от вулкани, пожари и земетресения на смешната цена от 19,95 долара“. Бавно, отново с гръб към нас, Линож прекосява дневната и пристъпва към креслото на Марта. Онзи звук от влачене се възобновява и когато се приближава до креслото, камерата се спуска надолу и ни показва долната част на бастуна, която оставя тънка кървава диря по килима. Още кръв струи изпод пръстите, стискащи вълчата глава в горната му част. С тази част на бастуна я е удрял — с озъбената муцуна на сребърния вълк — и ние не искаме да видим на какво прилича тя сега.
Линож стои, загледан в телевизора, където се вижда как цяла гора избухва в пламъци.
ЛИНОЖ( тананика си ): „Аз съм малко чайниче, тумбесто и сладко… имам си и дръжчица, и чучурче гладко.“
Той сяда в креслото на Марта. Вдига чашата ѝ с окървавената си ръка и помирисва дръжката. Отпива. После си взема курабийка и си отхапва. Дъвче.
Линож се отпуска в креслото, обляга се назад и гледа как Джъд и Маура обсъждат наближаващата буря.
13 ЕКСТ. МАГАЗИНЪТ НА МАЙК АНДЕРСЪН — ДЕН.
Старомоден универсален магазин с просторна веранда отпред. Ако беше лято, там щеше да има люлеещи се столове с насядали в тях възрастни кореняци. В момента там са изложени снегопочистваща техника и лопати за ринене на сняг, над които се вижда ръчно изписан плакат: СУПЕР-ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СУПЕРБУРЯТА! ДА ПОГОВОРИМ ЗА ЦЕНАТА!
От двете страни на стълбището са разположени кошове за омари, а под покрива на верандата висят още няколко. Виждат се и най-различни такъми за улов на миди. До вратата стои манекен с галоши, жълт дъждобран, очила и шапка с пропелер. Перките не се въртят. Някой шегаджия е пъхнал възглавница под дъждобрана, създавайки впечатление за голямо шкембе. В едната пластмасова ръка на манекена се забелязва синият вимпел на Мейнския университет, а в другата — кенче с бира. На врата му виси плакат: НАРОДЕ, ТУК СЕ ПРОДАВАТ ОРИГИНАЛНИТЕ ТАКЪМИ ЗА ЛОВ НА ОМАРИ НА СВЕТОВНОИЗВЕСТНАТА МАРКА „РОБИБИЙЛС“! НЯМА ЛЪЖА, НЯМА ИЗМАМА, ИЗГОДНА СДЕЛКА, ДАЛАВЕРА ГОЛЯМА!
Витрините са обсипани с предложения за най-различни намаления — на цената на месото, на рибата, на видеокасетите („Три стари филма за един долар!“), забелязват се и обяви за църковни обреди, както и за акцията на доброволческата пожарна команда по кръводаряване. Но най-големият надпис е на вратата. Той гласи: ЗАРАДИ НАСТЪПВАЩАТА БУРЯ В БЛИЗКИТЕ ТРИ ДНИ МОЖЕ ДА ИМА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА ТРЕВОГА! СИГНАЛЪТ „ВСИЧКИ В УКРИТИЕТО!“ ЕДВА КЪСИ И ЕДИН ДЪЛЪГ. Над витрините се виждат предпазните жалузи против буря, които в момента са вдигнати. Над вратата е фирмената табелка — златни букви на черен фон: МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН * ПОЩЕНСКИ КЛОН * ПОЛИЦЕЙСКИ КАБИНЕТ.
В магазина влизат няколко жени, които се срещат на входа с други две — Октавия Годсоу и Джоана Станхоуп. Тавия (четирийсет и пет годишна) и Джоана (на около петдесет) тъкмо излизат, понесли пълни чанти с покупки, и водят оживен разговор. Тавия гледа манекена с жълтия дъждобран и сръчква Джоана с лакът. Двете се смеят и слизат по стъпалата.
14 ИНТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — ДЕН.
Камерата ни показва универсалния магазин отвътре. Виждаме, че е чудесно зареден и по някакъв очарователен начин ни напомня за бакалница от петдесетте години. Подът е застлан с дървен паркет, който проскърцва уютно под стъпките. Осветлението не идва от бездушни флуоресцентни лампи, а от големи глобуси, висящи от металния окачен таван. Но не всичко е старомодно, забелязват се и характерни за модерния свят нововъведения, като двата нови касови апарата, скенерите за баркодовете на стоките, с които касиерите маркират продуктите, стената с видеокасетите под наем и охранителните камери, монтирани високо под тавана в ъглите.
На заден план покрай цялото протежение на стената се вижда транжорната за месо. Вляво от нея, под изпъкналото огледало има врата, на която се мъдри простичък надпис: ГРАДСКИ ПОЛИЦАЙ.
Магазинът е пълен с народ. Всички се запасяват в очакване на бурята.
15 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЩАНДА ЗА МЕСО.
От вратата на транжорната (намираща се точно срещу щанда за месо) излиза Майк Андерсън. Той е приятен на вид мъж, на видима възраст трийсет и пет години. В момента изглежда забързан за някъде… но усмивката му — онази характерна за него усмивка — се забелязва в очите и ъгълчетата на устните му. Този човек обича живота, много го обича и почти винаги успява да намери нещо забавно и в най-трудната ситуация.
Майк носи бяла месарска престилка и бута пред себе си количка, натоварена догоре с разфасовано месо. Към него веднага се стрелват три жени и един мъж. Мъжът, който е облечен с червено спортно яке и черна риза със свещеническа якичка, го застига пръв.
ПРЕПОДОБНИЯТ БОБ РИГИНС:Майкъл, да не забравиш за църковната вечеря следващата сряда! Ще ми трябва всеки, способен да чете псалми!
МАЙК:Ще дойда… ако оцелеем през следващите три дни.
ПРЕПОДОБНИЯТ БОБ РИГИНС:Сигурен съм, че ще оцелеем. Господ винаги се грижи за стадото си.
Свещеникът си тръгва. Мястото му веднага се заема от Джил Робишо — пухкаво миньонче, което май не се уповава тъй силно на Господ. Тя се нахвърля на пакетите и започва да чете етикетите, преди още Майк да е успял да нареди разфасовките на щанда за месо.
ДЖИЛ:Защо няма свински пържоли, Майк? Как може да няма?
Той ѝ подава една разфасовка. Джил я поглежда и бързо я слага в напълнената си догоре количка. Другите две жени — Карла Брайт и Линда Сейнт-Пиер — вече се ровят из другите тарелки. Карла разглежда една и аха-аха, да я вземе, когато се отказва и я връща обратно.
КАРЛА:Каймата от говежда плешка е прекалено скъпа! Нямаш ли обикновени бъргъри, Майкъл Андерсън?
МАЙК:Запо…
Карла изтръгва разфасовката от ръката му, преди да е успял да довърши.
МАЙК( продължава ): … вядай.
Прииждат още повече хора и всеки започва да граби месо от количката, докато Майк разпределя тарелките по хладилната витрина. Известно време той търпи поведението им, след което решава да им напомни и за другата си длъжност — тази на градския полицай. Или поне се опитва.