МАЙК:Хора, чуйте ме! Това е само една буря и нищо повече! Преживявали сме доста такива преди, ще преживеем доста такива и занапред! Успокойте се и не се дръжте като онези от континента!
Думите му имат въздействие. Народът се отдръпва и Майк продължава да нарежда месото по щанда.
ЛИНДА:Не се прави на умник, Майкъл Андерсън!
Проточва гласните, както е характерно за островитяните — „Мааайкъл“.
МАЙК( усмихва се ): Изобщо не се правя на умник, госпожо Сейнт-Пиер.
Зад гърба му Алтън „Хач“ Хачър излиза от транжорната, бутайки втора количка с разфасовано месо. Хач е трийсетина годишен, симпатичен млад мъж с набита осанка. Той е първият помощник на Майк — и за магазина, и за полицейската работа. И той носи бяла месарска престилка, а за да е пълна картината — и бяла шапчица. Върху нея има щампован надпис: „А. Хачър“.
КАТ( гласът ѝ звучи по високоговорителите на магазина ): Майк! Ей, Майк! Търсят те по телефона!
16 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЕДНА ОТ КАСИТЕ, С КАТРИНА „КАТ“ УИДЪРС.
Тя е на около деветнайсет, много привлекателна и работи като касиерка. Говори в микрофона и изобщо не обръща внимание на опашката от клиенти. В другата си ръка държи слушалката на телефона, монтиран на стената до късовълновата радиостанция.
КАТ:Жена ти се обажда. Имало малък проблем в детската градина.
17 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК, ХАЧ И КЛИЕНТИТЕ ПРЕД ЩАНДА ЗА МЕСО.
Сред хората се наблюдава оживление и любопитство. Животът на острова е като сапунен сериал, където всички персонажи са ти до болка познати.
МАЙК:Много ли е възбудена?
18 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КАСИТЕ И КАТ.
КАТ:Откъде да знам дали е възбудена? Това си е твоята жена.
Усмивки и кикот от страна на клиентите. Хората са видимо развеселени от забавната двусмислица. Мъж в края на трийсетте се обръща към Майк.
КЪРК ФРИЙМАН:Най-добре отиди и виж какво става, Майк.
19 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК И ХАЧ ПРЕД ХЛАДИЛНАТА ВИТРИНА.
МАЙК:Хач, ще ме заместиш ли тук?
ХАЧ:А ти ще ми заемеш ли камшика си на звероукротител?
Майк се засмива, потупва го по бялата шапчица и закрачва бързо към касите, за да разбере защо го търси съпругата му.
20 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КАСИТЕ.
Майк се приближава до Кат и взема слушалката. Започва да говори с жена си, сякаш забравил за наблюдаващата го с интерес публика.
МАЙК:Здрасти, Мол, какво има?
МОЛИ( глас по телефона ): Имам един проблем тук… Можеш ли да дойдеш?
Майк обхожда с поглед претъпкания с хора магазин.
МАЙК:И аз имам няколко проблема тук, скъпа. Какъв е твоят?
21 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПИПА ХАЧЪР В БЛИЗЪК ПЛАН.
Пипа е момиченце на три годинки. В момента целият екран е напълнен от плачещото ѝ ужасено лице, осеяно с червени петна. Отначало ги вземаме за кръв.
Камерата се отдръпва и виждаме какъв е проблемът. Пипа се е покатерила до средата на стълбището, пъхнала е главата си между две от вертикалните стойки на парапета и сега не може да я извади. Въпреки това обаче все още държи в ръчичката си начената филия с конфитюр и онова, което сме сметнали за кръв, всъщност е ягодово сладко.
В подножието на стълбите под нея стоят седем малки дечица на възраст от три до пет години. Едно от четиригодишните е Ралф Андерсън — синът на Майк и Моли. Макар и да не го забелязваме веднага (в момента се интересуваме най-вече от плачевното положение на Пипа), Ралфи има малка бенка на нослето. Тя не го загрозява, нито пък е нещо кой знае какво, но си е там — мъничко петънце с форма на седло в горната част на носа му.
РАЛФИ:Пипа, може ли да ти изям филията, ако ти няма да я ядеш?
ПИПА( крещи с пълно гърло ): НЕ-ЕЕЕ-ЕЕ!
Тя се мята и се дърпа назад, мъчейки се да се освободи, но без да изпуска закуската си. Филията почти изчезва в малкото ѝ пухкаво юмруче и измежду пръстите ѝ струи ягодов конфитюр.
22 ИНТ. КОРИДОРЪТ И СТЪЛБИЩЕТО В КЪЩАТА НА АНДЕРСЪН.
Вижда се телефонът — върху малката масичка между стълбището и входната врата. По телефона говори Моли Андерсън — съпругата на Майк. Хубава жена на около трийсет години, в която страхът се бори с внезапните пристъпи на смях.
МОЛИ:Пипа, миличка, недей така! Стой спокойно!
МАЙК( глас по телефона ): Пипа? Какво за Пипа?
23 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЩАНДА ЗА МЕСО И ХАЧ.
ЛИНДА СЕЙНТ-ПИЕР:Станало е нещо с Пипа!
Хач се обръща рязко.
24 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МОЛИ В КОРИДОРА В КЪЩАТА НА АНДЕРСЪН.
МОЛИ:Тихо! Не искам Алтън Хачър да разбере!
25 ИНТ. ОТНОВО В МАГАЗИНА.
Хач бърза по пътека номер три между рафтовете. От лъчезарното му усмихнато изражение няма и помен. Пред нас е един угрижен, разтревожен за детето си баща.
МАЙК:Твърде късно, скъпа. Какво се е случило?
26 ИНТ. ОТНОВО В КОРИДОРА — С МОЛИ.
Тя затваря очи и въздиша тежко.
МОЛИ:Пипа си заклещи главата в парапета на стълбите. Нищо сериозно… или поне така мисля, но няма да се справя с голяма буря и луднал баща в един и същи ден. Ако Хач тръгне насам, ела с него.
Тя затваря и се обръща към парапета.
МОЛИ:Пипа, слънчице… не се дърпай така! Ще си разраниш ушите.
27 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КАСИТЕ НА МАГАЗИНА — С МАЙК, ХАЧ И КЛИЕНТИТЕ.
Майк се взира в телефона и бавно поставя слушалката на мястото ѝ. Междувременно Хач си пробива път през множеството и идва при него. Има притеснен вид.
ХАЧ:Пипа! Какво е станало с Пипа?
МАЙК:Доколкото разбрах, малката се е заклещила. Искаш ли да отидем при тях?
28 ЕКСТ. ГЛАВНАТА УЛИЦА ПРЕД МАГАЗИНА.
Пред магазина има паркинг. На най-удобното място се вижда зелен джип 4x4 с надпис „Островна служба“ на вратата и полицейски буркан на покрива.
Майк и Хач изскачат от магазина и се устремяват към офроудъра.
ХАЧ:Колко разстроена беше, Майк?
МАЙК:Моли ли? Около 5 по скалата от 1 до 10, не се безпокой.
Мощен порив на вятъра ги блъска в лицата, карайки ги да залитнат назад. Двамата поглеждат в посока към океана. Пие не го виждаме, но пък за сметка на това чудесно чуваме как вълните се блъскат в брега.
ХАЧ:Това все повече ми заприличва на майката на всички бури, а?
Майк не му отговаря. Не е и нужно. Влизат в джипа и потеглят.
29 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАНЕКЕНА НА ВЕРАНДАТА ПРЕД МАГАЗИНА.
Нов порив на вятъра. Висящите кошове за лов на омари се люлеят и се блъскат един в друг… а пропелерът върху шапката на манекена бавно започва да се върти.
30 ИНТ. СТЪЛБИЩЕТО В КЪЩАТА НА АНДЕРСЪН.
Пипа все още е заклещена между стойките на парапета, но до нея на стълбите седи Моли и момиченцето се е поуспокоило. Децата продължават да се тълпят пред Пипа и да я гледат. Моли я глади по косичката с едната си ръка. В другата си ръка държи филията с ягодово сладко на детенцето.
МОЛИ:Всичко ще бъде наред, Пипа. Майк и баща ти идват насам и Майк ще те измъкне.
ПИПА:И как ще ме измъкне?
МОЛИ:Не знам. Може би с магия!
ПИПА:Гладна съм!
Моли пъха ръка между стойките и поднася филията към устата на Пипа. Момиченцето яде. Другите деца ги наблюдават със затаен дъх. Едно от хлапетата е петгодишният син на Джил Робишо.
ХАРИ РОБИШО:Може ли да я нахраня, госпожо Андерсън? Веднъж на панаира в Бангор храних една маймуна.
Другите деца се смеят, но на Пипа не ѝ е смешно.
ПИПА:Аз не съм маймуна, Хари! Аз съм момиче, а не маймуна!
ДОН БИЙЛС:Вижте ме, аз съм маймуна!
И Дон започва да скача в подножието на стълбата, като се чеше под мишниците и се „прави на маймуна“ с такава отдаденост, на която е способен само четиригодишен малчуган. Другите деца тутакси започват да му подражават.
ПИПА:Аз не съм маймуна!
Пипа се разплаква. Моли я гали по косата, но този път не може да я утеши. Да се заклещиш между стойките на парапета, си е неприятно, но да те нарекат „маймуна “, е сто пъти по-лошо.
МОЛИ:Деца, престанете! Това, което правите, не е хубаво! Наранявате чувствата на Пипа!
Всички, с изключение на Дон Бийлс, спират. Той обаче продължава да подскача и да се чеше.
МОЛИ:Дон, стига вече! Държиш се лошо!
РАЛФИ:Дон, престани! Мама каза, че се държиш лошо!
Ралфи се опитва да го удържи. Дон го отблъсква и крещи.
ДОН:Аз съм маймуна!
Дон удвоява усилията си — напук на Ралфи… и на майка му, естествено. Тогава вратата се отваря и вътре влизат Майк и Хач. Хач веднага вижда какъв е проблемът и реагира със смесица от страх и облекчение.
ПИПА:Татеее!
И отново започва да се мята, мъчейки се да се освободи.
ХАЧ:Пипа! Стой спокойно! Ще си откъснеш ушите!
РАЛФИ( обръща се към Майк ): Татко! Пипа си заклещи главата, а Дон не спира да се прави на маймуна.
Ралфи се хвърля в обятията на баща си. Майк го вдига, а Хач се качва по стълбите при дъщеря си и прикляква до нея. Моли гледа иззад раменете му към съпруга си, изпращайки му безмълвно съобщение с поглед: „Направи нещо, моля те!“.
Симпатично русокосо момиченце с две плитки дърпа белите „месарски “ панталони на Майк. Почти цялата ѝ порция ягодово сладко е размазана отпред по блузката ѝ.
САЛИ ГОДСОУ:Господин Андерсън? Аз престанах да се правя на маймуна. Веднага щом тя ми каза.
И Сали посочва към Моли. Майк внимателно я отдръпва от себе си. Четиригодишната Сали бързо пъха пръстче в устата си.
МАЙК:Браво, Сали! Трябва да те пусна, Ралфи!
Веднага щом го прави, Дон Бийлс блъска Ралф.
РАЛФИ:Ей! Защо ме блъсна?
ДОН БИЙЛС:Защото се правиш на умник!
Майк хваща Дон Бийлс и го вдига на нивото на очите си. Малкото грубиянче изобщо не изглежда уплашено.
ДОН БИЙЛС:Не ме е страх от теб! Баща ми е кмет на града! Той ти плаща заплатата!
Хлапакът изплезва език, издува бузи и издава неприличен звук с устните си право в лицето на Майк. Майк запазва самообладание и дори не трепва.
МАЙК:Ако се държиш лошо с другите, и с тебе ще се държат лошо! Запомни го добре, защото е самата истина. Държиш ли се зле с другите, и с теб ще се държат зле.
Дон не осъзнава смисъла на тези думи, но реагира на тона им. После пак ще започне да прави пакости, но поне за кратко са го сложили на мястото му. Майк го оставя на земята и се приближава до стълбата. Зад него се вижда открехната врата с надпис МАЛКИЯТ НАРОДЕЦ. В стаята зад вратата се виждат малки масички и столове. От тавана висят пъстроцветни хартиени фигурки. Това е класната стая на детската градина на Моли.