Хач се опитва да измъкне главата на дъщеря си. Не постига нищо и момиченцето отново изпада в паника, мислейки си, че завинаги ще си остане заклещено тук.
ХАЧ:Миличка, защо направи това?
ПИПА:Хайди Сейнт-Пиер ме накара.
Майк поставя ръце върху раменете на Хач и го отмества встрани. Хач го гледа с надежда.
31 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ДЕЦАТА В ПОДНОЖИЕТО НА СТЪЛБИТЕ.
Хайди Сейнт-Пиер, петгодишната дъщеря на Линда Сейнт-Пиер, е с червена коса и дебели очила.
ХАЙДИ СЕЙНТ-ПИЕР:Не съм.
ПИПА:Накара ме!
ХАЙДИ СЕЙНТ-ПИЕР:Опашата лъжа!
МОЛИ:Тихо, момичета!
МАЙК:Какво стана, миличка?
ПИПА:Стори ми се лесно да я провра, но сега не мога да я измъкна! Май от тази страна главата ми е по-голяма!
МАЙК:Така е… но аз ей сега ще я смаля. Знаеш ли как?
ПИПА( заинтригувано ): Не… Как?
МАЙК:Ще натисна копчето ти за смаляване. Когато го направя, главата ти ще се смали и ти ще я измъкнеш на мига. Ще стане толкова лесно, както си я пъхнала. Представяш ли си?
Той говори с тих, успокояващ глас, и сам почти е изпаднал в хипнотично състояние.
ХАЧ:Що за…
МОЛИ:Шшш!
МАЙК:Сега ще натисна копчето. Готова ли си?
ПИПА:Да.
Майк се пресяга и натиска лекичко връхчето на носа ѝ с показалец.
МАЙК:Бийп! Затвори очи. Ето! Хоп, главата ти се смали! Бързо, Пипа, извади я, преди отново да е станала голяма!
И Пипа с лекота измъква главата си от капана. Децата пляскат с ръце и радостно крещят. Дон Бийлс отново се прави на маймуна. Един друг малчуган — Франк Брайт — също започва да подскача, но щом среща неодобрителния поглед на Ралфи, се спира.
Хач вдига дъщеря си и я притиска в обятията си. Пипа също го прегръща, като в същото време си отхапва от филията с ягодово сладко. Уплахата ѝ е отминала в мига, в който Майк я заговори. Моли отправя благодарствена усмивка на съпруга си и провира ръка между стойките, където се бе заклещило детето. Майк поема нежно ръката ѝ от другата страна и целува всеки един от пръстите ѝ. Хлапетата се кикотят. Едно от тях — петгодишното момченце Бъстър Карвър (последният малчуган от групата на Моли) — закрива очите си с длани.
БЪСТЪР:Цуни-гуни! О, не!
Моли се смее и отдръпва ръката си.
МОЛИ:Благодаря ти! Страшно съм ти признателна.
ХАЧ:И аз ти благодаря, шефе.
МАЙК:За нищо.
ПИПА:Тате, а сега главата ми малка ли е? Усетих я как се смалява, когато господин Андерсън натисна копчето. Още ли е малка?
ХАЧ:Не, миличка. Съвсем нормална си е.
Майк слиза по стълбите. Моли го пресреща и застава пред него. Ралфи също е тук. Майк го вдига и целува червеното петънце на носа му. Моли пък целува съпруга си по бузата.
МОЛИ:Извинявай, че те извиках в неподходящо време… Щом видях, че не може да си измъкне главата, направо… откачих.
МАЙК:Всичко е наред. И бездруго имах нужда от малко почивка.
МОЛИ:Толкова ли е тежко положението в магазина?
ХАЧ:Не е никак розово. Нали знаеш какво става, когато кажат, че се задава буря… особено такава като тази. ( Обръща се към Пипа. ) Трябва да се връщам на работа, слънчице. Да слушкаш!
Дон отново издува бузи и издава неприличен звук.
МАЙК( тихичко ): Синът на Роби много ме кефи!
Моли нищо не казва, само забелва очи в знак на съгласие.
МАЙК:Какво предлагаш, Хач?
ХАЧ:Викам да тръгваме, докато още можем. Ако синоптиците не грешат, идните три дни снегът ще ни разкаже играта. ( Пауза. ) Ще бъдем приклещени като Пипа.
Никой не се усмихва. В думите му има твърде много истина.
32 ЕКСТ. ДОМЪТ НА АНДЕРСЪН НА ГЛАВНАТА УЛИЦА — ДЕН.
Зеленият служебен джип е паркиран пред къщата. Пред двора се вижда табелка с надпис ДЕТСКА ГРАДИНА „МАЛКИЯТ НАРОДЕЦ“. Тя виси на верижка и се поклаща под напорите на вятъра. Небето изглежда по-сиво и навъсено отвсякога. В далечината се вижда разбуненият океан, над който се стеле сивкава мъгла.
Вратата се отваря. Майк и Хач излизат и вдигат яките на шубите си, като придържат шапките си с ръце. По пътя към колата Майк се спира и поглежда нагоре. Да, задава се сериозна буря. Голяма буря. Угриженото лице на Майк показва, че той прекрасно го съзнава. Или си мисли, че го съзнава. Още никой не знае що за стихия ще връхлети остров Литъл Тол.
Майк сяда зад волана и маха на Моли, която стои на верандата, наметната с пуловера си. Хач също ѝ маха. Тя също им помахва. Офроудърът прави обратен завой и се насочва към магазина.
33 ИНТ. ВЪТРЕ В ДЖИПА — С МАЙК И ХАЧ.
ХАЧ:Бутон за смаляване, а?
МАЙК:Всеки си има такъв. Ще кажеш ли на Мелинда?
ХАЧ:Не… но Пипа, така или иначе, ще ѝ каже. Забеляза ли, че през цялото време нито за миг не изпусна от поглед филията с хляб?
Двамата се споглеждат и се усмихват.
34 ЕКСТ. АТЛАНТИК СТРИЙТ — ДЕН.
По улицата, равнодушно към наближаващата буря и силния вятър, върви момче на четиринайсет години — Дейви Хоупуел. Носи дебела шуба и ръкавици с изрязани пръсти — така по-лесно се борави с баскетболната топка. Той се накланя наляво и надясно, дриблира и същевременно води пряк репортаж.
ДЕЙВИ:Дейви Хоупуел се стрелва напред… Избягва пресата… Стоктън се опитва да му вземе топката, но няма никакъв шанс… Съдбата на срещата е в ръцете му… Времето изтича… Дейви Хоупуел е последната надежда на „Селтик“… Той криволичи и се измъква от защитниците… Последни секунди до края на полувремето…
Дейви Хоупуел изеднъж се спира. Хваща топката си и се взира в:
35 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КЪЩАТА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ДЕЙВИ.
Входната врата е отворена — въпреки студа. Проходилката на възрастната жена лежи на стъпалата на верандата, където бе запратена от Линож.
36 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ДЕЙВИ.
Момчето пъха топката под мишница и бавно пристъпва към портата на Марта. Спира се на прага за момент и забелязва нещо черно върху бялата боя. Там, където Линож бе почукал с бастуна си, са останали обгорени следи. Дейви докосва едно от петната с голите си пръсти (ръкавиците му са изрязани, нали си спомняте?) и тутакси ги отдръпва назад.
ДЕЙВИ:Аууу!
Петната още парят. Дейви обаче бързо забравя за тях, неспособен да откъсне очи от отворената врата и прекатурената проходилка — не е нормално вратата да е отворена, не и в такова време… Момчето върви по пътечката, изкачва стъпалата на верандата и се навежда, за да вдигне проходилката.
СИНОПТИЧКА( глас зад кадър ): Що за роля играят подобни бури в теорията за глобалното затопляне? Уви, все още не знаем…
ДЕЙВИ( вика ): Госпожо Кларъндън? Добре ли сте?
37 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА, С ЛИНОЖ.
По телевизията отново излъчват детайлна прогноза за времето. Графиките на двете бури са се приближили съвсем до точката на предстоящия им сблъсък. Линож седи в любимото кресло на Марта, а окървавеният му бастун лежи в скута му. Очите му са затворени. Изглежда така, сякаш медитира.
СИНОПТИЧКА:Едно знаем със сигурност — струйните течения са в типичното си за тази част от годината състояние, макар, че възходящият поток е по-силен от обичайното и това засилва още повече чудовищната сила на западната буря.
ДЕЙВИ( глас зад кадър ): Госпожо Кларъндън? Това съм аз, Дейви! Дейви Хоупуел! Добре ли сте?
Линож отваря очи. Те отново са изцяло черни… но сред чернотата се открояват алени отблясъци, досущ като от пламък. Той се усмихва, показвайки страшните си зъби. Камерата се задържа върху тях, след което:
ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
38 ЕКСТ. ВЕРАНДАТА НА МАРТА — ДЕН.
Гледаме към отворената врата през очите на Дейви Хоупуел, който пристъпва към нея с нарастващо безпокойство. Все още държи под мишница баскетболната си топка.
ДЕЙВИ:Госпожо Кларъндън? Госпожо…
СИНОПТИЧКА( глас зад кадър ): Заздравете широките прозорци с облепващи ленти, за да не бъдат счупени от поривите на вятъра…
Момчето внезапно замира и очите му се разширяват, защото вижда:
39 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КОРИДОРА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ДЕЙВИ.
От сенките се подават два дамски чехъла и крайчето на дрехата на възрастната жена.
СИНОПТИЧКА( глас зад кадър ): Поривите на вятъра при такава буря могат да достигнат…
40 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВЕРАНДАТА И ДЕЙВИ.
Момчето временно е забравило за страховете си. Мисли си, че вече е видяло най-лошото, че вече знае най-лошото. Госпожа Кларъндън е паднала — може би е получила удар или се е подхлъзнала… Дейви прикляква, за да погледне отблизо, и застива. Баскетболната му топка се изплъзва под мишницата му и се търкулва по верандата. Очите на момчето се разширяват от ужас. Не виждаме какво вижда, но не ни и трябва. Защото знаем какво вижда.
СИНОПТИЧКА( глас зад кадър ): … скорости, които обикновено са характерни за ураганите. Проверете дали отворите на ширмовете и комините ви са добре изолирани. Това също е изключително важно!
Дейви трескаво си поема дъх, но не може да издиша. А е видно, че се опитва. Прави опит да изкрещи. Докосва единия чехъл на Марта и издава приглушен хъхрещ звук.
ЛИНОЖ( глас зад кадър ): Забрави за NBA, Дейви — и за гимназиалния отбор няма да те вземат. Не само, че си бавен, но и дори океана не можеш да уцелиш!
Дейви поглежда към всекидневната и осъзнава, че убиецът на Марта е все още в къщата. Вцепенението го напуска. Той изкрещява, скача като опарен и хуква към стъпалата на верандата. На последното стъпало се спъва и се просва на пътечката.
ЛИНОЖ( глас зад кадър ): Отгоре на всичко си нисък, Дейви! Ти си джудже! Ела при мен, Дейви, и ще ти направя услуга. Ще те избавя от страданията!
Дейви се надига и побягва по пътечката, хвърляйки уплашени погледи през рамо към къщата на Марта. Профучава през портичката, хуква по тротоара и се стрелва по Атлантик Стрийт към кейовете.
ДЕЙВИ( крещи с цяло гърло ): Помощ! Госпожа Кларъндън е мъртва! Някой я е убил! Кръв! Помощ! Господи, някой да помогне!
41 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА, С ЛИНОЖ.
Очите му отново са се върнали към нормалното… доколкото тази вледеняваща, зловеща синева може да мине за „нормална“. Той вдига ръка и прави приканващ жест с показалеца си.
СИНОПТИЧКА:Ако трябва да резюмирам всичко, което ви казахме, ще ви кажа следното: „Подгответе се за най-лошото, защото онова, което ни очаква, не е никак хубаво“.
42 ЕКСТ. ВЕРАНДАТА НА МАРТА.
В далечината все още ехтят виковете за помощ на Дейви Хоупуел. Баскетболната му топка, която се бе спряла до верандата, изведнъж се раздвижва и започва бавно да се търкаля по дъските. Постепенно набира скорост, минава през входната врата и прескача през прага.