43 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КОРИДОРА НА МАРТА, НО НЕ ОТКЪМ ВЕРАНДАТА, А ОТКЪМ ВСЕКИДНЕВНАТА.
Топката прескача бездиханното тяло на Марта, очертаващо се в сумрака, и продължава към дневната, оставяйки голямо кърваво петно при всеки отскок.
СИНОПТИЧКА:Какво ли да ви посъветвам още? Може би да се запасите с повечко телешки салам „Смайл-Бой“… Когато застуди, нищо няма да ви сгрее толкова добре…
44 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА, С ЛИНОЖ.
Топката се търкаля по пода, лъкатушейки между мебелите. Щом достига креслото на Марта, където седи Линож, тя отскача на два пъти от земята, набирайки височина. На третия отскок тупва в скута на Линож. Той я вдига.
СИНОПТИЧКА( държи сандвич ): … колкото един хубав сандвич с пържен колбас! Особено ако колбасът е първокласният телешки салам „Смайл-Бой“!
ЛИНОЖ:Той стреля…
Линож запраща топката със свръхестествена сила към телевизора. Тя попада точно в центъра на екрана, изпращайки Синоптичката, сандвича ѝ и графиките на двете бури директно в електронното царство на сенките. Хвърчат искри.
ЛИНОЖ:… и бележи кош!
45 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА АТЛАНТИК СТРИЙТ, С ДЕЙВИ.
Момчето все още тича по средата на улицата и крещи с цялата сила на дробовете си.
ДЕЙВИ:Госпожа Кларъндън! Някой е убил госпожа Кларъндън! Цялата ѝ къща е в кръв! Едното ѝ око е извадено! Господи, видях го как виси на бузата ѝ! Помощ!
Хората надзъртат през прозорците си и се показват на вратите си. Естествено, всички познават Дейви, но преди някой да е успял да го успокои, пред него рязко спира голям зелен линкълн — досущ като полицейска кола, засякла превишил скоростта водач. На вратите ѝ пише: НЕДВИЖИМИ ИМОТИ „АЙЛЪНД-АТЛАНТИК“. От нея излиза солиден джентълмен с делови костюм, вратовръзка и палто (вероятно това е единственият официален костюм в целия Литъл Тол). Може да се забележи сходството на джентълмена с нелепия манекен от верандата на магазина. Това е Роби Бийлс — местният тузар, още по-противният баща на противното хлапе Дон Бийлс. Той стиска Дейви за раменете и силно го разтърсва.
РОБИ:Дейви! Дейвид Хоупуел! Спри веднага!
Дейви млъква и постепенно възвръща самообладанието си.
РОБИ:Какви ги вършиш, защо си се разтичал по средата на пътя?
ДЕЙВИ:Някой е убил госпожа Кларъндън!
РОБИ:Глупости, какви ги дрънкаш?
ДЕЙВИ:Има кръв навсякъде. Едното ѝ око е извадено и виси… виси на бузата ѝ!
Дейви избухва в ридания. Наоколо започват да се тълпят хора, които наблюдават с интерес мъжа и момчето. Роби бавно пуска Дейви. Нещо се е случило, нещо сериозно (може би) и ако е така, Роби е човекът, който трябва да провери какво става. Виждаме как тази мисъл постепенно озарява лицето на кмета.
Роби се оглежда и очите му се спират на една дама на средна възраст, наметната с пуловер, която все още държи в ръцете си купата с тесто, с която е излетяла от кухнята си.
РОБИ:Госпожо Кингсбъри! Погрижете се за него. Дайте му топъл чай… (Замисля се.) … или не, по-добре малко уиски, ако ви се намира.
ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ:Ще се обадите ли на Майк Андерсън?
На лицето на Роби се появява кисело изражение. Двамата с Майк не се обичат особено.
РОБИ:Първо аз ще огледам.
ДЕЙВИ:Внимавайте, господин Бийлс. Тя е мъртва… но ми се струва, че в къщата ѝ има някой…
Роби го поглежда с раздразнение и досада. Без съмнение хлапето е изпаднало в истерия. Възрастен мъж с типичното за Нова Англия обветрено, грубовато лице пристъпва напред.
ДЖОРДЖ КЪРБИ:Трябва ли ти помощ, Роби Бийлс?
РОБИ:Не, Джордж. Ще се справя и сам.
Кметът се качва в зеления линкълн. Колата е твърде голяма, за да направи обратен завой на улицата, ето защо Роби навлиза в двора на една от къщите, докато маневрира.
ДЕЙВИ:Не биваше да отива сам…
Тълпата на улицата (която не спира да се увеличава) гледа подир колата на Роби, отдалечаваща се към къщата на Марта Кларъндън.
ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ:Да влезем вътре, Дейви. Няма да давам уиски на дете, но ей сега ще сложа чайника.
Тя го прегръща през рамо и го води към дома си.
46 ЕКСТ. КЪЩАТА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН.
Линкълнът на Роби спира пред дома на Марта и кметът излиза от колата. Оглежда пътечката, преобърнатата проходилка и отворената врата. Над лицето му се спуска сянка на угриженост — може би нещата действително са по-сериозни, отколкото е предполагал… Въпреки това Роби крачи по пътечката към къщата. Има ли друг избор? Да остави работата на всезнайкото Майк Андерсън? В никакъв случай!
47 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО НА ОСТРОВ ЛИТЪЛ ТОЛ — ДЕН.
Бяла дървена постройка, издържана в суров новоанглийски стил. Това е центърът на обществения живот на градчето. Пред него се вижда неголям купол, а под купола има камбана с размерите на кошница за ябълки. Към сградата се приближава зеленият служебен джип и спира на паркомястото с надпис САМО ЗА СЛУЖЕБНИ АВТОМОБИЛИ.
48 ИНТ. ВЪТРЕ В ДЖИПА, С МАЙК И ХАЧ.
Хач държи пред себе си брошурата „Подготовка за буря. Наръчник за жителите на щата Мейн“ и я чете задълбочено.
МАЙК:Искаш ли да влезеш?
ХАЧ( без да отделя поглед от брошурата ): Не.
Когато Майк отваря вратата, Хач вдига очи и му се усмихва смутено.
ХАЧ:Благодаря ти, че помогна на малкото ми момиченце, шефе.
МАЙК( усмихва се в отговор ): За мен беше удоволствие.
49 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ДЖИНА ОТВЪН.
Майк излиза от колата, нахлупвайки по-плътно шапката си, за да не я отвее вятърът. Същевременно хвърля бърз и преценяващ поглед към небето.
50 ЕКСТ. МАЙК ВЪРВИ КЪМ КМЕТСТВОТО.
Майк се спира пред купола. Отблизо се вижда мемориалната плоча — списък на загиналите във войните. Десет души в Гражданската война, един в Испано-американската, по двама в Първата и Втората световна война, един в Корейската и шестима във войната във Виетнам. Сред имената се открояват фамилии като Бийлс, Годсоу, Хачър и Робишо. В горната част на мемориалната плоча пише: КОГАТО БИЕМ КАМБАНАТА ЗА ЖИВИТЕ, ОТДАВАМЕ ПОЧИТ НА ЗАГИНАЛИТЕ.
Майк разклаща леко езика на камбаната с покритата си с ръкавица ръка. Тя издава тих, нежен звън.
51 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПРИЕМНАТА В КМЕТСТВОТО НА ЛИТЪЛ ТОЛ.
Обичайната приемна за градчетата от Нова Англия. Една от стените е покрита с огромна панорамна снимка на целия остров от въздуха. Тук всичко се командва от един-единствен човек — пухкавата и симпатична секретарка Урсула Годсоу (табелката с името ѝ стои на бюрото ѝ до кошничката за входяща и изходяща кореспонденция). Зад нея се виждат няколко големи прозореца по протежението ни коридора, водещ към градската заседателна зала. Там са наредени груби скамейки с прави облегалки, досущ като в пуританска църква, и гола дървена катедра с микрофон. Изобщо цялото помещение напомня повече за черква, отколкото за административен интериор. В момента залата е пуста.
На стената зад стола на Урсула се забелязва същият плакат, който видяхме и на входа на универсалния магазин: ЗАРАДИ НАСТЪПВАЩАТА БУРЯ В БЛИЗКИТЕ ТРИ ДНИ МОЖЕ ДА ИМА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА ТРЕВОГА! СИГНАЛЪТ „ВСИЧКИ В УКРИТИЕТО!“ Е ДВА КЪСИ И ЕДИН ДЪЛЪГ. Майк го разглежда, докато чака Урсула да се освободи и да му обърне внимание. Тя говори по телефона и гласът ѝ е безкрайно търпелив.
УРСУЛА:Не, Бети, нищо такова не съм чувала… Не знам нищо повече от теб… И на нас ни е дадена същата прогноза… Не, няма да е мемориалната камбана, не и при този вятър… Ще използваме сирената, ако се стигне дотам. Два къси и един дълъг, точно така… Майк Андерсън, разбира се… Нали затова му плащаме — за да взема отговорни решения…
Урсула смигва съучастнически на Майк, давайки му знак с ръка да изчака още малко. Той вдига ръка и изобразява отваряща и затваряща се уста с палеца и другите си пръсти. Секретарката се усмихва и му кима.
УРСУЛА:Да… И аз ще се моля… Всички ще се молим, разбира се. Благодаря ти, че се обади, Бети.
Урсула връща слушалката на мястото ѝ и затваря очи за миг.
МАЙК:Тежък ден, а?
УРСУЛА:Бети Соумс си мисли, че разполагаме с някаква секретна прогноза.
МАЙК:Нещо от сорта на Джийн Диксън? Специална телепатична прогноза?
УРСУЛА:Нещо такова…
Майк потупва по плаката зад секретарката.
МАЙК:Повечето хора видяха ли го?
УРСУЛА:Тези, които имат очи, са го видели. Трябва да си починеш малко, Майк Андерсън. Как е малката Пипа Хачър?
МАЙК:Уха! Бързо се разпространяват новините.
УРСУЛА:Знаеш, че на острова няма тайни.
МАЙК:Пипа е добре. Беше си заклещила главата между стойките на парапета. Сега баща ѝ ме чака отвън в джипа и подготвя домашното си за виелицата от 1989-а.
УРСУЛА( смее се ): Типично за дъщерята на Алтън и Мелинда! Същата е като тях! ( Изведнъж става сериозна. ) Хората знаят, че тази буря ще е свирепа, Майк. Чуят ли сирената, ще дойдат. Така че не се тревожи. Дошъл си да хвърлиш един поглед на укритието, нали?
МАЙК:Казах си, че няма да е зле.
УРСУЛА( изправя се ): Можем да подслоним триста души за три дни или сто и петдесет за една седмица… И съдейки по това, което чух по радиото, нищо чудно да ни се наложи. Хайде, ела да погледнеш.
И Майк тръгва след нея.
52 ИНТ. РОБИ БИЙЛС В БЛИЗЪК ПЛАН.
На лицето му са изписани потрес и ужас. Той не вярва на очите си.
РОБИ:Боже милостиви…
СИНОПТИЧКА( глас зад кадър ): Е, стига мрачни теми! Нека си поговорим за слънце!
Камерата се отдръпва назад и ние виждаме, че кметът е коленичил до Марта в коридора и безуспешно се опитва да измери пулса ѝ. Виждаме китката ѝ и окървавения ръкав на дрехата ѝ, но не повече. Роби се озърта невярващо.
Междувременно Синоптичката не спира да говори. Линож е разбил екрана, но гласът ѝ продължава да се чува.
СИНОПТИЧКА( глас зад кадър ): Чудите ли се къде е най-хубавото време в САЩ днес? Естествено, че на Големия остров в Хавай! Температурата там е осемдесет градуса по Фаренхайт, а от океана духа прохладен бриз, за да не стане прекалено горещо. Не е никак зле и във Флорида. Студовете от миналата седмица отминаха и в Маями температурата е около седемдесет и пет по Фаренхайт. Ами на остров Санибел и прекрасната Каптива? Ако сте там, спокойно си събирайте раковини на плажа и се наслаждавайте на хубавото слънчево време.
РОБИ:Има ли някой там?
Той се изправя. Поглежда първо към стените, където старинните фотографии на Марта са изпъстрени с капки кръв. После поглежда към пода и вижда още повече кръв — тънката диря от бастуна на Линож и големите тъмни петна, оставени от баскетболната топка на Дейви.