— Прокълнато място… — прошепва Гилмориен. — Послушайте съвета ми, нека да оставим Тибур на съдбата му и да се върнем към прохода. Предчувствам, че ни дебне нещо страшно.
Ако се съгласиш с мнението на елфа, прехвърли се на 45.
Ако желаеш да продължите след Тибур, мини на 62.
22
Въоръженият елф уморено потрива чело.
— Може и да греша… ала поне не желая грешката ми да бъде платена с чиято и да било кръв. Нека вождът на нашето племе реши съдбата ви. Последвайте ме, но помнете, че през цялото време ще бъдете на прицел.
Мини на 41.
23
Каниш се да заговориш, когато иззад дърветата отново долитат гласове.
— Връщат се проклетниците! — ядно изругава Арнир. — Какво ли им е хрумнало сега?
— Не знам, но ще е най-добре да се приготвим за бягство — обажда се таласъмът.
Разбираш, че той има право, но те обзема любопитство. Какво ли е накарало потерята да се върне толкова скоро? Едва ли са открили следите ви, иначе щяха вече да са навлезли в горичката откъм горния край. Тогава?
Ако искаш да пропълзиш напред между дърветата, за да чуеш за какво си говорят преследвачите, мини на 89.
Ако предпочетеш да не поемаш подобен риск, прехвърли се на 153.
24
Без повече приказки ти тръгваш към скалната стена и започваш да се изкачваш по скритите стъпала в пукнатината. Ако вече си разговарял с местния вожд, мини на 60.
Ако това е първото ти влизане в пещерата, прехвърли се на 48.
25
Когато се свестяваш, лежиш в една от килиите на градския затвор. Цялото тяло те боли. Ръцете и краката ти са оковани с тежки вериги.
Постепенно осъзнаваш печалната истина. Ще бъдеш обвинен в кражба, която се наказва с дълги години затвор. Не знаеш каква е съдбата на другите, но твоят благороден опит да спасиш пленниците е завършил с това, че сам загуби свободата си.
26
Скачаш на крака, за да побегнеш… и с разширени от ужас очи виждаш, че в центъра на кръга вече се е оформила неясна великанска фигура, изтъкана от мрак. Две огнени очи се насочват към тебе. Сетне фигурата с гръмовен смях надига ръка. От дланта й излита ослепителна мълния, която за миг те превръща в купчинка пепел.
27
Стрелата изчезва в нощта и отново настава тишина. Продължи на 35.
28
Стълбището отвъд вратичката е толкова тясно, че тролът едва се провира по него. Изкачвате се няколко минути и най-сетне отпред се появява неголямо каменно помещение с прозорци от четирите страни. Но когато влизате в него, ви чака разочарование. Тази стаичка е издълбана в скалата на най-непристъпния връх. През който и прозорец да погледнете, виждате само небе, отвесни скални стени и шеметни бездни.
— Изглежда, че това е било наблюдателница на древните звездобройци — промърморва печално джуджето. Няма как, ще трябва да се върнем.
Ако си съгласен с него, мини на 55.
Ако искаш да провериш дали не е възможно да се спуснете по някой от склоновете на върха, продължи на 75.
29
— Не се поддавай на алчността, добри човече! — настоява просякът. — Не всичко, което блести, е злато!
— Нали сам каза, че монетата е златна — възразяваш ти.
— Златна е — въздъхва просякът. — Не това имах предвид, момко. Понякога словата на мъдростта трябва да се слушат със сърцето, а не с ушите. Повярвай ми, колкото и неравна да изглежда тази размяна, от нея само ще спечелиш!
Ако си размислил и решиш да се съгласиш с размяната, премини на 18.
Ако предпочиташ да си запазиш жълтиците, прехвърли се на 47.
30
Няколко минути по-късно ти стоиш в дъното на един от дълбоките тунели. Вратата е пред теб — висок правоъгълник от шлифована до блясък скала. Някога около нея е имало рамка от злато и скъпоценни камъни, но сега всичко е разкъртено от нечии варварски ръце.
— Ето, видя позора на нашия народ — изрича вождът с треперещ от срам и унижение глас. — Преди години неколцина самонадеяни майстори се опитаха да разкрият древната тайна, ала вместо това само унищожиха вратата. Върви си сега. Повече не си желан тук.
— Дългът е изплатен — добавя Арнир. — Ти злоупотреби с правото си и това слага край на нашата дружба, човече.
— Но аз…
— Махай се! — твърдо казва Арнир.
И ти разбираш, че джуджето вече няма да тръгне с тебе. Отрядът е разбит. Дълбоко в сърцето си осъзнаваш, че отсега нататък търсенето е обречено на неуспех. Не ти остава нищо друго, освен да се прибереш във Фелсбург и до края на живота си да съжаляваш за пропуснатата възможност.
31
Изтягаш се на меката трева край огъня и веднага заспиваш. Навярно тази поляна също е едно от вълшебните места на елфите, защото когато се събуждаш призори, тялото ти е силно както никога преди, а настроението — просто великолепно.
За закуска Гилмориен е събрал малко орехи и горски плодове. Похапвате и отново се приготвяте за път.
Мини на 239.
32
Разполагаш само с една секунда за действие. Трескаво дръпваш през главата си ремъка на арбалета.
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
Ако е четно, мини на 93.
Ако е нечетно, продължи на 78.
33
Макар и неохотно, групата приема предложението на елфа. Застивате на място сред дърветата, а от другата страна гласовете постепенно наближават. Вече можете да чуете ясно за какво разговарят.
— … из тия чукари — изрича нечий пресипнал глас. — Добре де, отначало беше забавно, ама вече взе да ми писва. Кой знае накъде са отпрашили, а пък ние си хабим краката за онзи дето духа.
— Ще ги хванем! — свирепо възкликва Тибур. — Чуйте ме добре, хора! За какво мислите, че избягаха точно тук? Не сте ли чували легендите за несметни съкровища някъде из тези планини? Обзалагам се, че точно за тия съкровища са тръгнали. Затова си отваряйте очите на четири! Може да са навсякъде — например в отсрещната горичка.
— Хайде де! — презрително се изкисква някой друг. — Тъкмо там, а? Че аз в такава горичка не бих влязъл, даже и на зор да съм!
Избухва всеобщ смях и гласовете постепенно се отдалечават нагоре по склона. Когато затихват в далечината, вие най-сетне си поемате дъх с облекчение.
Мини на 9.
34
Преди разбойниците да се опомнят, ти се втурваш между тях и изхвръкваш през вратата. Елфът изскача след теб и с повелителен глас изрича някаква странна дума. От вътрешността на хана долитат яростни удари, но странно нещо — вратата не се отваря.
— Това беше затварящо заклинание — усмихва се елфът. — Да бягаме, преди да са се сетили за прозорците!
Придържайки претъпканата торба, ти побягваш към мястото, където те чака отрядът.
Мини на 44.
35
Още дълго се вглеждаш нататък, но мракът между дърветата е гъст и черен като катран. Сянката като че се е разтворила в него… или пък наистина е била само измама на уморените очи. Впрочем, умората не е само в очите ти. Крайниците ти са натежали като олово. Сядаш на тревата и почваш ожесточено да се щипеш, за да прогониш дрямката.
Тази тактика дава резултат за известно време. Но скоро борбата със съня се оказва непосилна. Затваряш очи уж само за малко… и скоро вече лежиш дълбоко заспал близо до своите приятели.
Мини на 52.
36
След твоето решение цялата група е въодушевена от мисълта, че скоро ще бъдете свободни и никой няма да ви преследва. Набързо събирате няколко шепи скъпоценни камъни и се отправяте обратно към изхода на пещерата. Тролът с лекота отмества грамадната скала и всички излизате в клисурата.
Както си предполагал, преследвачите все още са там. Когато ви забелязват, те надават яростен рев. Вдигаш ръка, за да ги успокоиш.
— Почакайте малко! Предлагам ви сделка.
Тибур излиза начело на потерята и те оглежда подозрително.
— Каква сделка?
— Ето това — отвръщаш ти и изваждаш от джоба си шепа скъпоценни камъни. — Искаме да се откупим.
Ловецът на тролове се ухилва злобно, после изведнъж пристъпва напред и с един удар те поваля на земята.
— Дръжте ги! — раздава се мощният му рев. — Те са намерили съкровище.
Тролът се хвърля да ти помогне, но Тибур ловко омотава краката му с въже и каменният великан рухва на земята. След няколко минути отчаяна борба всички се озовавате в плен. Бягството е завършило с неуспех, а подземният град на джуджетата ще бъде разграбен.
37
— Какво? — смаяно възкликва Гилмориен. — Не смейте да вършите това, безумци! Злото, извършено на такова място, ще се стовари върху самите вас!
— Не можем да си позволим да бъдем мекушави! — озъбва се Шургуп. — Ако сега не го убием, утре той ще убие нас!
Поколебаваш се още веднъж. Какво ще решиш?
Да убиете Тибур — мини на 215.
Да си тръгнете — продължи на 2.
38
Правиш крачка напред, но костеливата ръка на просяка се вкопчва в дрехата ти.
— Недей да бъдеш коравосърдечен! Доброто дело никога не е изгубено! Не знаеш кога ще ти се върне стократно!
Ако промениш мнението си и дадеш на просяка една жълтица, мини на 10.
Ако твърдо не желаеш да се разделяш с парите си, продължи на 47.
39
Докато се промъкваш между стъблата на брезите, гласовете стават все по-силни. Групата наближава. Намираш място, откъдето ще можеш да виждаш открития склон, и залягаш зад един дънер.
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 4 — мини на 248.
От 5 до 8 — продължи на 228.
От 9 до 12 — прехвърли се на 255.
40
Напускате залата на Първата врата и слизате надолу по стъпалата към хоризонталния тунел.
— Там е изходът! — възкликва джуджето. — Там е, кълна се в брадата си!
Мини на 125.
41
Сега откриваш, че местните елфи са по-добри водачи дори от Гилмориен. Пътеките, по които ви водят, са сигурни почти като твърда земя. Даже тромавият Банун не затъва по тях. След първоначалното спречкване отношението към вас е сравнително любезно, но лъковете не ви изпускат от прицел.
Половин час по-късно пътеката ви извежда пред развалините в източния край на блатата. Местността наоколо изглежда пуста, но когато се вглеждаш по-внимателно, забелязваш, че във всеки храст, зад всяко дърво се крие въоръжен елф. Истинска армия обгражда в железен пръстен древните руини.
Като изпод земята насреща ви се появява висок елф със снежнобяла коса, пристегната с обръч от ковано злато. Лицето му изглежда младежко, но от него лъха тъй дълбока мъдрост, че разбираш — живял е на този свят дълги векове.
— Пленници ли ни водиш? — пита той с дълбок и плътен глас. — Не е сега време за разпити. Предстои ни решителната атака срещу проклетите таласъми.
До тебе Шургуп отваря уста да каже нещо. Ако решиш да му попречиш, мини на 68.
Ако го оставиш да говори, продължи на 54.
42
— Лъжеш, старче! — гневно възкликваш ти. — Сигурен съм, че знаеш къде е вратата! Засрами се от бялата си брада!
Джуджето подскача като ужилено.
— Лъжец ли ме наричаш? Нещастнико! Радвай се, че до тебе стои един от нашите и заради него ще пощадя жалкия ти човешки живот! Давам ти време да избягаш докато преброя до десет! Едно… две…
На стената се появяват десетина джуджета с лъкове и копия.
— Да бягаме! — прошепва Арнир.
Ако го послушаш, мини на 104
Ако останеш на място, попадаш на 14.
43
Свиваш рамене и продължаваш напред. Все едно, твоят грош няма да помогне кой знае колко на просяка. След малко медната монета вече е в ръцете на шишкавия смешник пред входа на цирка, а ти с разтуптяно от вълнение сърце влизаш в менажерията.
Мини на 275.
44
Заварвате останалите да ви чакат тревожно край пътя.
— Да се махаме! — задъхано казваш ти. — Ще хапнем по-късно, като стигнем до Големия кръстопът.
Никой не възразява и групата с бърза крачка се отправя напред.
Мини на 115.
45
— Това е малодушие! — недоволно мърмори Арнир, докато вървите обратно към прохода. — Как може да сте толкова страхливи? Подчинявам се на общото решение, но да знаете, че ми паднахте в очите. Сигурен съм, че горчиво ще се каем, задето не сме проследили Тибур!
Думите на джуджето разбуждат собствените ти съмнения. Питаш се дали наистина си постъпил правилно. Ако отново промениш решението си и поведеш групата подир Тибур, мини на 62.
Ако продължиш към прохода, прехвърли се на 134.
46
В следващата секунда жестокият удар те размазва на кървава каша върху плочите на площадката. Твоята неопитност и неразумният риск, който пое, те доведоха до тази страшна гибел.
47
— Горкият човек… — неволно прошепваш ти след няколко минути, когато старият просяк вече е изчезнал зад завоя на пътя.
Арнир спира и те поглежда втренчено.
— Човек ли? Май очите са те подвели, приятелю! Вярно, едричък изглеждаше, но не чак толкова, че да го помислиш за човек. Джудже беше — едно нещастно, бездомно джудже.