— Глупости! — възмутено се намесва Шургуп. — Слепи ли сте, та дрънкате врели-некипели? Още не съм изкуфял чак дотолкова, че да не позная един окаян таласъм!
Банун избухва в гръмогласен, тътнещ смях.
— Ама и вие сте големи наблюдатели, няма що! Дребен беше горкият стар трол, обаче пак се извисяваше поне три глави над вас!
Гилмориен иска да каже нещо, но от устата му излита само задавено възклицание. Той трескаво те сграбчва за ръката и посочва обратно към завоя.
— Назад! Бързо назад!
Ала когато достигате завоя, пътят е пуст. От стария просяк няма и следа.
— А аз го помислих за стар, бездомен елф — тихо прошепва Гилмориен. — Разбирате ли какво означава това, приятели? Всеки от нас си мислеше, че е срещнал несретник от своя народ. А всъщност на пътя ни е стоял вълшебник — един от онези малцина, които все още бродят по света.
Напразно обикаляте назад по пътя. Просякът е изчезнал безследно. Остават ти само въпросите. Защо го срещаш вече за втори път… и какво е искал всъщност от теб?
Отговор няма. Когато разбираш, че всякакво търсене е безполезно, ти отново повеждаш своя отряд надолу по пътя.
Мини на 56.
48
Когато очите ти привикват към полумрака, ти различаваш, че напред тунелът постепенно се разширява, но двайсетина крачки по-навътре го прегражда здрава каменна стена, висока около три метра. Върху стената е застанало прегърбено от старост джудже. Досещаш се, че това трябва да е тукашният вожд, защото белите му одежди са отрупани с украшения от злато и скъпоценни камъни.
Мини на 81.
49
— Не — възразяваш ти. — Тъкмо от алчността на хората трябва да се боим. Ако им покажем дори само един скъпоценен камък, те няма да имат покой, докато не ги доведем тук. По-добре ще е да продължим напред.
— И аз така мисля — съгласява се джуджето. — Вървете след мен.
Продължавате напред по приказните тунели и коридори на подземния град. Наоколо царува пълна тишина и стъпките ви отекват звънко под високите сводове. Джуджето ви води без колебания, сякаш е живяло тук от рождение. Постепенно тунелите започват да се изкачват нагоре, докато най-сетне достигате стръмна спирална стълба.
— Натам трябва да е изходът — казва джуджето. — Идвайте.
— Почакайте малко — раздава се мекият глас на елфа. — Ние, елфите, не държим особено на блестящите камъчета. Но знам, че хората са готови на всичко за тях. Дали да не вземем малко скъпоценни камъни, преди да напуснем града?
Ако си съгласен с предложението на елфа, мини на 79.
Ако смяташ, че няма да ви трябват скъпоценни камъни, мини на 63.
50
Отрядът на елфите изчезва като по магия сред тръстиките, а вие мълчаливо се отправяте обратно към границите на мочурището. Едва когато наближавате Големия кръстопът, Шургуп промърморва:
— Добре се отървахме… Само дали не ни излъгаха за вратата?
— Не са ни излъгали — твърдо отвръща Гилмориен. — Можем да отпишем Устурим. Накъде ще продължим сега, приятели?
Отново всички погледи се отправят към теб. Коя посока ще избереш?
На юг, към Стария разклон — мини на 222.
На запад, към гората Дениарда — продължи на 187.
На север, към Химурганския проход — попадаш на 242.
51
Кого ще изслушаш най-напред?
Арнир — мини на 194.
Гилмориен — прехвърли се на 74.
Шургуп — продължи на 101.
Банун — отгърни на 120.
52
Събужда те пронизителният вик на Арнир. Скачаш и трескаво се оглеждаш.
Утрото вече настъпва и между дърветата се носят ефирни воали от полупрозрачна мъгла. Но тя не е толкова гъста, че да закрие тревожната гледка: обградени сте! Няколко десетки елфи в зелени облекла са сключили плътен обръч около поляната. И най неприятното е, че всеки един от тях държи обтегнат лък със стрела върху тетивата.
През главата ти изведнъж прелитат чутите някога легенди за Елоида. Разказват, че тукашните елфи ревниво пазели своята територия и не допускали никого навътре в гората. С горчиво съжаление се питаш защо си спомняш тия предания чак сега. Но вече е късно. Нищо не може да се промени.
Най-високият елф пристъпва напред и застава пред Гилмориен.
— Здравей, братко — изрича той с мелодичен, но враждебен глас. — Странни гости си ни довел тази нощ. Не подобава на един достоен елф да се движи в подобна компания, а още по-малко — да я води по нашите съкровени места. За джуджето не бих възразил. Здрава дружба е свързвала някога нашите народи, макар че днес от нея остава само тъжен спомен. Но останалите… Човек, трол… и таласъм. Таласъм! Откакто се помни нашият род, никога не сме разрешавали на тия гнусни твари да оскверняват с нозете си чистата трева на Елоида!
Гилмориен се кани да отговори нещо, но в това време Шургуп рязко се изправя и размахва ръце. Наоколо лъковете трепват.
— Гнусни твари, гнусни твари! — възмутено крещи таласъмът. — Само това чуваме от вас! А после се чудите защо има вражда между нашите народи! Това ли е доброто, което проповядвате? Това ли ви е душевната красота — да плюете върху бедните и грозните? Проклети да сте, високомерни изчадия! Убийте ме и престанете да се подигравате!
Вождът на елфите прехапва устни.
— Ще те убием когато решим. — Той се обръща към тебе и погледът му е светъл и хладен като стомана. — Е, чухме един от вас и той сам си изрече присъдата. А какво ще кажеш ти, човече? Какво те е довело тук, където си нежелан?
Избери своя отговор:
„Искам да узная дали в Елоида има магическа врата“ — мини на 99.
„Случайно минавахме наблизо и просто решихме да пренощуваме в гората“ — продължи на 73.
„Отказвам да отговарям докато съм под прицела на твоите бойци“ — прехвърли се на 83.
„Ние сме бегълци и молим да ни дадете убежище от преследването на зли хора“ — попадаш на 64.
„Смятам, че би било по-добре да запиташ Гилмориен, който е от твоя народ“ — отгърни на 119.
53
Тибур се покланя на публиката, усмихва се широко и извежда трола от арената. Но щом се озовава зад кулисите, усмивката му изчезва.
Продължението е точно такова, каквото можеше да се очаква. Едрият мъжага те сграбчва и с люти ругатни те изхвърля навън. Имаш късмет, че ти се размина само с това.
Ако днес е първата вечер, мини на 19.
Ако е втората вечер, мини на 118.
54
— Проклетите таласъми! — дрезгаво се провиква Шургуп. — Все таласъмите са ви в устата! Защо поне веднъж не потърсите вината в собственото си високомерие? Разберете, че нашият народ никога не е желал да върви по пътеките на злото! Ако сме ги избирали, то е само защото вие, изисканите елфи, не ни оставяте друга възможност!
Изтръпваш, но противно на очакванията ти старият елф не се разгневява. Той само внимателно оглежда Шургуп и въздъхва.
— Тъй казваш ти и ако беше истина, щях да се замисля над тия слова. Но не е само това. От сигурно място знам, че твоите събратя са решили да ни изтребят до крак, за да остане Устурим изцяло тяхно владение.
— Лъжа! Лъжа! — крещи таласъмът. — Никога не сме искали нещо повече от едно спокойно кътче, където да се сврем! Кой ти го каза, а? Кой ти го каза?
— Мълчи, жалка твар — властно изрича старият елф. — Снощи узнахме за коварните планове на таласъмите. Ако искаш да знаеш, каза ни го човек, колкото и да се срамувам от това признание. Но понякога ние, елфите, сме прекалено доверчиви. И трябваше снощи да дойде човекът с железните гривни, за да ни разкрие вероломните планове на твоя народ.
— Човекът с железните гривни! — задъхва се Шургуп. — Какво знаеш ти, надменен елф? Та този човек е под властта на древната сила! Онази от Черните скали!
Старият елф потръпва.
— Не говори за тия неща когато над блатото тегне мрак!
— Така е! Така е! — продължава да крещи Шургуп. — А вие, наивници, сте се поддали на неговите лъжи! Златен език е имал, не ще и дума, щом го закриля древната сила. Обзалагам се, че и моят народ го е послушал! Пусни ме да ида при тях и ще ти докажа, че говоря истината!
Елфът дълго гледа Шургуп, после се обръща към теб.
— А какво ще кажеш ти, човече? Ще подкрепиш ли думата на един таласъм?
Ако подкрепиш Шургуп, мини на 72.
Ако кажеш, че според теб таласъмът се увлича поради естествената привързаност към своето племе, продължи на 92.
55
Без да губи повече време в наблюдателницата, твоят малък отряд поема обратно надолу. Докато прекосявате залата на Първата врата, ти отново се оглеждаш. Дали си сторил тук всичко, което трябваше да сториш?
Ако още не си опитал да отвориш Първата врата, можеш да направиш това на 188.
Ако не си разшифровал надписа край вратата и сега желаеш да го разчетеш, мини на 94.
Ако напуснеш залата и тръгнеш надолу по стълбището, прехвърли се на 40.
56
Имате ли храна за из пътя?
Да — мини на 171.
Не — продължи на 70.
57
Оглеждаш се. Освен стълбището, по което сте дошли, от залата има още един изход — тясна вратичка в левия ъгъл. Но очите ти отново се връщат към великолепието на Първата врата. Сега забелязваш, че близо до нея в мозайката са инкрустирани плетеници от рубини и изумруди. На пръв поглед шарката им изглежда безсмислена, ала когато се взираш по-внимателно, разбираш, че това са надписи.
Ако искаш да разгледаш надписите отблизо, мини на 94.
Ако надписите не те интересуват, избери накъде ще тръгнеш: надолу по стълбището — на 40 или през тясната вратичка в ъгъла — на 28.
58
Всичко става светкавично. Разбойниците се хвърлят напред и след броени секунди трима от тях лежат на пода в локви кръв а останалите са застинали на място. Гилмориен ги гледа втренчено, насочил напред заредения арбалет.
— Е, кой още иска да опита? — заплашително пита елфът.
Желаещи няма. Промъкваш се между неподвижните мъже и изскачаш навън. След тебе излиза и Гилмориен, продължавайки да държи враговете на прицел.
Мини на 100.
59
Очите на Тибур пламтят от ярост и дива злоба. Скърцайки със зъби, той бавно прекрачва напред и протяга ръце. Пръстите му се изкривяват като нокти на хищна птица.
— Ти… ти… Ще те смачкам! Ще те убия!
— Тъй ли, Тибур? — отеква зад гърба ти глас, мощен като далечна гръмотевица. — Хайде, покажи на какво си способен… само че първо ще си имаш работа с мен.
Стреснато поглеждаш назад и виждаш, че от горичката с тежки стъпки излиза Банун. След него идват останалите и по лицата на всички е изписана мрачна решителност.
Устните на Тибур посивяват.
— Петима срещу един! Не е честно! Не е честно!
— Шестима — поправя го Шургуп с лукава усмивка. — Забравяш маймуната, тя също ти има зъб. Ама ти май предпочиташ да сте петдесет срещу шестима.
Едрото тяло на Тибур се тресе от неудържима злоба. Той размахва юмрук, сетне ви обръща гръб и побягва, крещейки през рамо:
— Ще ви открия! И вдън земя ще ви открия! Ще проклинате деня, в който сте се родили!
Когато ловецът на тролове изчезва зад близкото възвишение, Гилмориен тежко въздъхва.
— В този човек има зло, голямо зло. Работи в цирка само от година и никога не е говорил за миналото си, но усещам в него частица от ония черни сили, които са като пясък в колелата на вселената. Помнете ми думата, той наистина ще ни срещне пак, защото злото може да бъде могъщо, когато си намери цел.
Шургуп се разсмива мрачно.
— И това доживяхме — елф да учи таласъма що е зло! Повярвай ми, драги, моят народ разбира тия неща далеч по-добре от твоя. В едно си прав — Тибур тепърва ще се изпречва на пътя ни, но това няма да е днес, усещам го. Хайде, елате да отпочинем още малко, а после ще решим накъде да тръгнем.
Мини на 85.
60
Влизаш в пещерата и заварваш престарелия вожд на същото място, сякаш изобщо не е слизал от каменната стена.
Мини на 81.
61
Изморен и печален, в късния следобед ти се прибираш в работилницата. Посрещането на майстора не е особено топло, но поне научаваш от него една обнадеждаваща новина. Циркът е отпътувал. Никой не знае, че именно ти си помогнал за бягството.
Мълчаливо сядаш зад тезгяха и работиш до късно вечерта, за да наваксаш пропуснатото. Приключението е завършило. Остава ти само мъчителното чувство, че си се докоснал до нещо вълшебно, ала не си сторил всичко, за да станеш част от магията.
62
Сред падащия здрач наближавате малка камениста низина в източното подножие на Химур-Ган. Забелязваш, че стъпките на Тибур стават по-уверени, макар че поведението му не се променя — той върви все тъй унесено, като сомнамбул.
Огромната сянка над върха е легнала над вас, но не това е причината за чернотата на малката долчинка. Самите скали в нея имат цвета на нощ, на непрогледен мрак, сякаш земята е избълвала тук част от отровата, скрита в недрата й. Наоколо е натегнала глуха, зловеща тишина. Не се чува нито песен на птица, нито шепот на листа. Даже неуморният планински вятър е стихнал. Точно в средата на низината се издига кръг от нащърбени побити камъни… и Тибур се насочва натам почти тичешком.
— Да спрем тук! — умолява Гилмориен. — Послушайте ме поне сега!
Ако го послушаш, мини на 69.
Ако поведеш групата по-напред, продължи на 11.
63
Джуджето възмутено размахва ръце, но ти вече си усетил недоволството му и го изпреварваш.
— Не, мисля, че идеята не е добра. Може и да ни трябват скъпоценни камъни, но би било просто варварство да посегнем на подобна красота.