Джуджето се усмихва широко и те поглежда с уважение.
— Е, приятелю, ти заслужаваш най-висока похвала. За пръв път срещам човек, който да цени красотата повече от богатствата. Но ще призная, че елфът също има право… поне донякъде. Изчакайте ме тук.
Без да обясни какво смята да прави, джуджето изчезва по най-близкия коридор. Когато се завръща след няколко минути, в шепите му блестят десетина старинни златни монети.
— Вземи — подава ти ги то. — Може да ни потрябват по пътя. Е, хайде сега да вървим нагоре.
Ако тръгнеш след джуджето по стълбата, мини на 112.
Ако искаш да потърсите друг изход от подземния град, прехвърли се на 91.
64
Вождът се навъсва и потрива чело.
— Казваш ми истина… но не цялата истина, далеч не цялата. Добре. Тъй да бъде. Не искам да осквернявам гората с кръвта ви. Не искам и неприятности с хората, които ви преследват. Напуснете Елоида незабавно и вече никога не се завръщайте тук!
— Почакай, братко — намесва се Гилмориен. — Има и още нещо…
Вождът поклаща глава.
— Ако е било важно, трябваше да го кажете най-напред. Ако не е важно, защо да хабим думите? Казах вече. Вървете си и не се завръщайте!
Единият край на обръча се разтваря. Лъковете на елфите отново са насочени към вас и ти разбираш, че всякакви увещания са излишни. Въздъхваш и бавно тръгваш към покрайнините на гората.
Мини на 107.
65
Искаш да побегнеш, но не успяваш. С едно светкавично движение Тибур се озовава до теб. Само след миг ловецът на тролове вече е преметнал железен лакът под брадата ти. Другата му ръка опира в гърлото ти нож.
Мини на 98.
66
Без колебание повеждаш своя малък отряд навън от горичката. Ала когато изскачате от закрилата на дърветата, на пътя ви се изпречва група въоръжени мъже — потерята е била разделена на няколко отряда!
— Бягайте! — крещи тролът. — Аз ще ги задържа!
И като се обръща срещу противниците, той надава оглушителен рев.
Няма време за колебания. Бягството е единственото, което ви остава. Втурвате се надолу по склона с единствената надежда, че и Банун ще успее някак да се измъкне, след като задържи враговете.
Преследването е жестоко и трае няколко часа. Постепенно групата ви се разпада — изчезва ту един, ту друг, без изобщо да разберете къде се е изгубил. Накрая оставаш сам.
Мини на 61.
67
Няма как, щом искаш да бъдеш въоръжен, ще трябва да се примириш с тежестта. Ставаш, премяташ ремъка на арбалета през гърдите си и отново сядаш до елфа.
Мини на 116.
68
Преди таласъмът да проговори, ти рязко се пресягаш и запушваш устата му с длан.
— Твърдят, че са тръгнали да търсят Последната врата — отговаря вашият пазач.
Старият елф затваря очи за миг, после ви оглежда един по един.
— Не знам… Усещам около тях силата на съдбата. Може и да не лъжат. Но напразно са били път до Устурим. Ако тукашната врата беше Последната, отдавна щяхме да я отворим. Отпратете ги… и дано успеят в своето търсене, ако казват истината.
Думите са изречени с такъв тон, че всякакви възражения стават излишни. Охраната ви повежда обратно към мястото, където сте заловени. Когато го достигате, водачът на въоръжения патрул махва с ръка.
— Тук се разделяме с вас. Простете ни, ако сме били несправедливи. Във времена като днешните трудно се различава враг от приятел.
Мини на 50.
69
Самата мисъл да стъпиш върху черните камъни те изпълва със страх и отвращение. Спираш пред ръба на долчинката и правиш знак на приятелите си да се прикрият зад близката скала.
Под вас Тибур вече навлиза между побитите камъни. И в същия миг мракът сред тях започва да се сгъстява на безформено вълмо като буреносен облак. Насреща ви лъхва леден хлад, който те смразява до кости. Усещаш как косата ти настръхва. Сега разбираш, че Гилмориен е бил прав. Задава се нещо ужасно, нещо по-зло от всичко друго на този свят.
От гърлото на елфа излита тих стон.
— Загубени сме! — задавено прошепва той. — Да бягаме, ако все още имаме време!
— Не! — възразява Арнир. — Тъкмо това ще ни погуби! Лежете и не помръдвайте, ако ви е мил животът!
— Късно е и за едното, и за другото — глухо изрича Шургуп. — Древната сила вече е тук. Само едно може да ни спаси — да станем и да се преклоним пред нея.
Кого ще послушаш?
Гилмориен — мини на 26.
Арнир — продължи на 96.
Шургуп — отгърни на 76.
70
Слизането надолу не е особено трудно, но след оскъдната диета от горски орехи и плодове силите ви започват да се изчерпват. Когато малко след полунощ забелязваш в мрака прозорците на хана „Желязната корона“, ти неволно се питаш дали да не купиш от него храна за своите приятели. Вярно, чувал си лоши неща за това заведение. Казват, че не било за препоръчване човек да влиза там след залез слънце. Но от друга страна отлично разбираш, че гладни няма да стигнете далече.
Ако решиш да влезеш в „Желязната корона“, мини на 80.
Ако предпочиташ да не го правиш, продължи на 90.
71
Въпреки цялото си доверие към джуджето решаваш, че разделени ще бъдете прекалено уязвими. Продължавате напред в плътна колона. Но само след няколко крачки камъкът под краката ти изчезва и ти политаш в мрачна бездна. Няколко секунди по-късно загиваш, смазан от падането на дъното на подземната пропаст.
72
Старият елф въздъхва.
— Ето че ставате двама… А какво ще каже нашият брат? Нима ще застане на страната на враговете?
— Истината няма две лица, благородни братко — решително отговаря Гилмориен. — Тя е една и ако си послушал човека с железните гривни, значи още веднъж над нашето племе е паднало тежко проклятие, както в древните легенди.
Елфът дълго мълчи. Накрая думите се отронват от устата му бавно и тежко.
— Не е лесно да допуснеш, че си сгрешил. Ала не е мъдър онзи, който се смята винаги за прав. Вървете тримата. Нашите бойци ще ви съпроводят до старите стени. Готови ли сте да заложите живота си за това, което казахте преди малко?
Ако потвърдиш, мини на 111.
Ако кажеш, че според теб вече нищо не може да промени събитията и рискът е напразен, продължи на 92.
73
Елфът се навъсва още повече.
— Уклончив и неверен отговор даваш, човече. Усещам, че сте тръгнали по важна работа, но около вас витаят и добри, и зли сили. Разбирам твоята предпазливост в днешните несигурни времена, но като повелител на тази гора съм длъжен да знам истината.
Какво ще му отговориш?
„Искам да узная дали в Елоида има магическа врата“ — мини на 99.
„Ние сме бегълци и молим да ни дадете убежище от преследването на зли хора“ — попадаш на 64.
„Казах каквото имах за казване и повече нищо не мога да добавя“ — продължи на 137.
„Смятам, че би било по-добре да запиташ Гилмориен, който е от твоя народ“ — отгърни на 119.
74
— Няма да говоря дълго — казва елфът. — Ако трябваше аз да избирам, бих ви повел към някоя от древните гори — Дениарда, Елоида или Алмирия. Вярвам, че племена от моя народ все още бродят нейде из техните дебри и така ще можем да разчитаме на помощ. Но същевременно разбирам, че трябва да търсим местата, където са най-съхранени първичните магически сили на земните недра. А такива места има под високите върхове като Уруг-Ган, Алад-Ган, Тибир-Ган… или този тук…
И Гилмориен посочва на север, където в небето над главите ви се извисява заснеженият връх Химур-Ган.
— Това исках да кажа — малко смутено довършва елфът. — Душата ме тегли към горските дебри, а хладният разум подсказва да тръгнем към някой от върховете. Не мога сам да реша и ще трябва да ми помогнете в избора.
Ако вече си готов да избереш посоката, мини на 23.
Ако все още не си изслушал останалите, избери кого искаш да чуеш:
Арнир — мини на 194.
Шургуп — продължи на 101.
Банун — прехвърли се на 120.
75
Оглеждаш склоновете под прозорците, но скалата навсякъде е толкова изгладена от планинските ветрове, че дори и котка не би могла да се вкопчи в нея. Няма как, принуден си да признаеш, че оттук изход няма.
Мини на 55.
76
— Не! — шепне с ужас елфът. — Никога! Никога!
Но ти и Шургуп се изправяте иззад ниската скала. Правите няколко крачки напред, после падате на колене.
В центъра на кръга вече се е оформила неясна великанска фигура, изтъкана от мрак. Две огнени очи се насочват към тебе, но ти си изненада откриваш, че вече не те мъчи страх. Този свръхестествен поглед е доброжелателен, почти бащински.
Не с ушите, а със сърцето си чуваш гласа на черната сянка:
— Умно момче… Много умно… Стани и ела насам, за да получиш наградата си.
Изправяш се като насън и тръгваш към побитите камъни.
— Стой! Не отивай! — крещи зад гърба ти елфът и скача, за да те спре.
Ала нозете ти се движат сами.
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 6 — мини на 11.
От 7 до 12 — продължи на 274.
77
Сам не знаеш откъде си намерил сили, но когато започваш да говориш, гласът ти е мощен и спокоен.
— Не ставайте глупави! Имате работа не с човек, а с елф! Нима не сте чували с каква бързина и сръчност се слави неговият народ? Преди да го хванете, ще успее да стреля поне три пъти. Е, кой иска да рискува?
Намесата ти е дала на разбойниците няколко секунди за размисъл. Усещаш как бойният им дух пада стремглаво надолу.
— Браво, приятелю! — възкликва елфът. — Да се махаме, тукашната компания не ми харесва!
Мини на 34.
78
С едно светкавично движение Тибур се озовава до теб и избива оръжието от ръцете ти. Арбалетът се премята във въздуха и полита надолу. Само след миг ловецът на тролове вече е преметнал железен лакът под брадата ти. Другата му ръка опира в гърлото ти нож.
Хвърляш поглед към подножието на скалата. Гилмориен е сграбчил арбалета, но отново стои неподвижно. Разбираш: по една или друга причина елфът не смее да стреля. И все пак знаеш, че ако поиска, той ще улучи. За точността на елфите се носят легенди.
Ако извикаш на Гилмориен да стреля, мини на 214.
Ако премълчиш, продължи на 98.
79
Когато подкрепяш идеята на елфа, джуджето подскача от възмущение.
— Как? Искате да къртите скъпоценните камъни от стените на сградите? И да съсипете великолепните творения на моя народ! Ами че това е светотатство! Само да сте посмели! Ще ви зарежа тук, пък да видим после как ще се измъкнете от подземията!
С много усилия успявате да успокоите разлютеното джудже. След като му обещавате да не докоснете нито едно камъче, то най-сетне омеква.
— Добре де, и аз не биваше да се паля толкова. Признавам, че предложението на елфа не беше чак толкова глупаво. Изчакайте ме тук.
Без да обясни какво смята да прави, джуджето изчезва по най-близкия коридор. Когато се завръща след няколко минути, в шепите му блестят десетина старинни златни монети.
— Вземи — подава ти ги то. — Може да ни потрябват по пътя. Е, хайде сега да вървим нагоре.
Ако тръгнеш след джуджето по стълбата, мини на 112.
Ако искаш да потърсите друг изход от града, мини на 91.
80
Когато съобщаваш решението си, групата е доволна, но същевременно и разтревожена. Пръв Гилмориен предлага да те придружи до хана, след него веднага се обаждат и останалите. Но ти разбираш, че подобни придружители могат по-скоро да ти навлекат неприятности, отколкото да помогнат.
Ако решиш да си вземеш спътник, ще трябва да избереш само един от групата. За целта мини на 86.
Ако предпочиташ да тръгнеш сам, продължи на 165.
81
— Какво повече искаш? — гневно пита старото джудже. — Нима твоят спътник не ти каза, че е видял вратата и че не е онази, която търсите?
— Каза ми го — отвръщаш ти. — Но вие криете нещо, затова настоявам да видя вратата лично.
— Кълна се в честта на своя народ! — отчаяно възкликва зад гърба ти Арнир. — Казах ти истината, а другото няма нищо общо с нашата цел!
Старият вожд се усмихва мрачно.
— Не ти ли стига това, недоверчиво човешко същество? Защо трябва да ти разкриваме и тайна, която не те засяга?
Какво ще му отговориш?
„Защото съдбата ме е определила да открия Последната врата“ — мини на 130.
„Защото ще ви платя десет златни монети“ (стига да ги имаш) — продължи на 113.
„Защото спасих Арнир от позорно робство и сега целият ваш народ ми е длъжник“ — попадаш на 155.
82
От неминуемата гибел те спасява тролът. С невероятна бързина той се хвърля напред и подлага рамо под падащия чук. Раздава се трясък, сетне чукът се отдръпва назад и каменната стена отново го скрива.
Няколко секунди всички стоите неподвижно, само тролът с болезнена гримаса разтрива удареното си рамо. Накрая джуджето пристъпва към теб и поклаща глава.
— Не беше твърде разумно онова, което стори. Моят народ често е слагал на входовете капани срещу врагове. Но сега поне знаем къде е капанът. Спокойно можеш да натиснеш другата плоча.
Ако натиснеш дясната плоча, мини на 198.