Ако искаш да напуснете площадката и да се изкачите нагоре по спиралното стълбище, продължи на 136.
83
Вождът вдига ръка и рязко изрича нещо на своя език. Лъковете веднага се отпускат надолу. Когато елфът отново те поглежда, по устните му трепти лека усмивка.
— Уважавам храбростта ти, човече. Е, казвай сега защо наруши нашите граници.
Какво ще му отговориш?
„Искам да узная дали в Елоида има магическа врата“ — мини на 99.
„Случайно минавахме наблизо и просто решихме да пренощуваме в гората“ — продължи на 73.
„Ние сме бегълци и молим да ни дадете убежище от преследването на зли хора“ — попадаш на 64.
„Смятам, че би било по-добре да запиташ Гилмориен, който е от твоя народ“ — отгърни на 119.
84
Вече наближаваш средата на склона, когато иззад една скала насреща ти изскачат десетина въоръжени мъже. За твой ужас сред тях е Тибур.
— Ето го проклетия хлапак! — крещи с изкривено от злоба лице ловецът на тролове. — Другите сигурно са наблизо! Дръжте го!
Опитваш се да побегнеш назад, но няколко чифта ръце те сграбчват от всички страни. След кратка и безполезна борба губиш съзнание от тежък удар по главата.
Мини на 25.
85
— Е, коя посока избра? — нетърпеливо пита Арнир, когато се завръщате на поляната.
Поклащаш глава.
— Не сега. Искам да поразмисля още малко. Така или иначе, пътят ни непременно минава през Химурганския проход. Там ще ви съобщя решението си.
Джуджето не настоява. Отделяш се малко настрани от другите, сядаш под една калина и затваряш очи.
Сега е време да си припомниш всичко, което знаеш, да прегледаш картата в началото на книгата и да избереш крайната цел на пътешествието.
След като направиш своя избор, мини на 110.
86
Оглеждаш групата. Вече си разбрал, че всеки от четиримата ти спътници има предимства и недостатъци. Кого ще избереш?
Гилмориен — мини на 102.
Арнир — продължи на 108.
Шургуп — прехвърли се на 95.
Банун — попадаш на 117.
87
Когато грошът издрънчава в паничката, просякът завърта глава и сякаш се опитва да те види с незрящите си очи.
— Благодаря, момко! Дано да ти се върне стократно!
— Откъде знаеш, че съм момък? — питаш ти с леко подозрение.
Просякът се разсмива.
— Ех, приятелю, човек може и без очи да усеща нещата. Нали те чувам как дишаш като нетърпеливо конче. Наоколо ти се носи дъх на кожа и лепило, значи си обущар… Не, сбърках. Чирак трябва да си. А по шумоленето на дрехите усещам, че си беден. Богаташките дрехи шумят другояче. Закъде бързаш, момко? За представлението ли? Чуй съвета на един стар човек — недей да ходиш. Тъжно ще ти стане, като ги видиш в клетки — тях, които някога владееха горите и планините. Няма ги вече, няма ги… Изчезнаха навеки.
— Но къде? — развълнувано питаш ти.
— Нима не си чувал легендата? — учудва се просякът. — Преди много години светът станал лош за тях и те създали магически врати, през които минали към друг свят. После затворили здраво вратите зад себе си. Но се говори, че някъде все още съществува Последната врата. Единствената отворена врата към прекрасния свят на елфите.
Разпитваш просяка още малко, но той не знае нищо повече. Накрая се сбогуваш с него и тръгваш към поляната. Брезентовата грамада на цирка те мами неудържимо. Само че вече нямаш с какво да платиш за входа.
Ако решиш да се промъкнеш отстрани под брезента, мини на 109.
Ако предпочетеш да се прибереш и да изчакаш утрешния ден, мини на 139.
88
Изведнъж разбираш, че за няколко часа тия странни същества са се превърнали в твои приятели. Не можеш да ги изоставиш и си готов да тръгнеш с тях навсякъде — дори и накрай света.
Мини на 12.
89
— Отдръпнете се към другия край и бъдете готови за бягство — нареждаш ти и тръгваш напред.
— Почакай, ще дойда с теб — чуваш зад гърба си звънкия глас на Гилмориен.
Неволно се навъсваш. Започнал си да свикваш с ролята на ръководител и това нарушение на дисциплината те дразни. Ако наредиш на елфа да те чака заедно с другите, мини на 39.
Ако се съгласиш да дойде с теб, продължи на 162.
90
Решението ти е разумно, ала след малко Банун сяда край пътя и гръмко заявява:
— Стига толкова! Не мога повече така! Искам да ям!
— Нали похапнахме тая вечер — опитваш се да го успокоиш ти.
— На това хапване ли му викаш? — възмущава се тролът. — Гъби, орехи и трънки!
Усещаш, че в групата назрява бунт. Ако решиш да купиш храна от „Желязната корона“, мини на 80.
Ако твърдо не желаеш да влизаш в хана, продължи на 6.
91
Цели два часа обикаляте подземните улици на древната Баратулия. Откривате фонтани, великолепни дворци, работилници и дълбоки миньорски галерии. Но накрая си принуден да признаеш, че изборът ти е бил погрешен. Няма друг изход навън освен стръмната каменна стълба. Налага се да поемете отново по нея.
Мини на 112.
92
Старият елф замислено поклаща глава.
— И аз съм на същото мнение. Но вие дойдохте свободно тук и затова ще ви пусна да си вървите. Кажете поне какво ви доведе в Устурим?
Преди да отговориш, Гилмориен излиза напред.
— Тръгнали сме със съдбовна мисия, благородни братко. Отредено ни е да търсим Последната врата.
Старият елф затваря очи за миг, после ви оглежда един по един.
— Не знам… Усещам около вас силата на съдбата. Може и да не лъжете. Но напразно сте били път до Устурим. Ако тукашната врата беше Последната, отдавна щяхме да я отворим. — Той се обръща към пазачите. — Отпратете ги… и дано успеят в своето търсене, ако казват истината.
Думите са изречени с такъв тон, че всякакви възражения стават излишни. Охраната ви повежда обратно към мястото, където сте заловени. Когато го достигате, водачът на въоръжения патрул махва с ръка.
— Тук се разделяме с вас. Простете ни, ако сме били несправедливи. Във времена като днешните трудно се различава враг от приятел.
Мини на 50.
93
Времето сякаш е спряло. Арбалетът ляга удобно върху левия ти лакът, стрелата като че сама си намира място, после тетивата звънва като струна… и Тибур се сгромолясва в подножието на Последната врата. Върху лицето му е застинало изражение на неописуема изненада.
Мини на 231.
94
Когато пристъпваш към надписа, цялата група затаява дъх. Оглеждаш една по една скъпоценните букви. Още от пръв поглед разбираш, че е използвана руническата азбука на елфите, с която си служат и джуджетата.
— Ще можеш ли да го разчетеш? — обръщаш се ти към джуджето.
То навежда глава и упорито мълчи. Когато тишината става тягостна, елфът поклаща глава и отговаря вместо него:
— Не можем да ти помогнем. И двамата сме били отвлечени от родните си места още в най-ранна възраст, преди да овладеем изкуството на четенето.
— Аз мога, аз мога! — гордо пристъпва напред таласъмът и посочва с костеливия си пръст първия знак от най-горния ред. — Ето, тази буква е Г. А другата до нея е А.
— Чети по-нататък! — подканваш го ти.
Но таласъмът навежда глава и забива поглед в мраморния под на залата.
— Само толкова знам — въздъхва той и прегръща маймуната, сякаш търси от нея утеха.
И все пак неговата намеса отново е събудила надеждите ти. Припомняш си, че в една старинна книга си виждал образци от елфическата азбуката.
Ако желаеш да напрегнеш памет и да се помъчиш да разшифроваш надписа1, мини на 240.
Ако смяташ, че начинанието е безнадеждно, прехвърли се на 142.
95
Таласъмът размахва ръце и гордо се изпъчва пред останалите.
— На това му казвам аз правилен избор! Стане ли дума за промъкване нощем, няма по-големи майстори от нас! Е, приятели, не се тревожете! След малко ще се върнем със запаси за цяло пиршество!
Заръчваш на останалите да ви чакат близо до пътя и повеждаш Шургуп към „Желязната корона“. Когато наближавате до хана, ти правиш на таласъма знак да спре.
Прехвърли се на 133.
96
Дори и да би искал, нямаш сили да побегнеш. Лежиш върху хладния камък и се взираш напред през една тясна пукнатина на скалата.
В центъра на кръга вече се е оформила неясна великанска фигура, изтъкана от мрак. Две огнени очи бавно плъзват страховития си поглед по ръба на долчинката. За миг те сякаш се насочват право към теб и по гърба ти плъзва студена пот. Но сетне погледът продължава по-нататък, завършва обиколката и се свежда към Тибур, който стои неподвижно между два от побитите камъни.
Не с ушите, а с вкамененото си от ужас сърце чуваш гласа на черната сянка:
— Знам какво желаеш. Ще го получиш, ще ти дам и много повече, но цената е скъпа. От този миг трябва да бъдеш мой.
— Твой съм — дрезгаво прошепва ловецът на тролове.
Внезапно разбуденото ехо засилва гласа му хилядократно: „ТВОЙ… ТВОЙ… твой… твой… вой… ой… ой…“
С гръмовен смях мрачната фигура протяга ръце към него. За миг припламва кърваво сияние, върху което тялото на Тибур се очертава като черен силует. После светлината изгасва и в същото време сянката сякаш потъва в земята. В глухото безмълвие на нощта изведнъж се вмъкват хиляди далечни звуци. Часът на злокобната магия е отминал. Би могъл да помислиш, че си сънувал всичко, ако не беше тялото на Тибур, проснато неподвижно между побитите камъни.
— Онова още е тук, но сега дреме дълбоко под земята — прошепва след минута Гилмориен. — Да се измъкваме докато е време. И без това постъпихме твърде неразумно.
— Правилно! — подкрепя го джуджето. — Спасихме се като по чудо, но подобен късмет се пада веднъж в живота.
— Ами Тибур? — питаш ти?
Елфът въздъхва.
— Той сключи съюз със злото и се боя, че това тепърва ще ни докара много беди. Но засега е безопасен. Прекалено много сили му отне срещата с черния дух.
— Беди казваш… — промърморва Шургуп. Гласът му става заканителен. — Има един начин да ги предотвратим. Да убием Тибур — още сега, без да се бавим!
Ако се съгласиш с таласъма, продължи на 37.
Ако предпочиташ да си тръгнете веднага, мини на 2.
97
Не, нямаш никакво желание да се бориш с това страшилище. Тибур ти кимва още веднъж, после разбира, че няма да излезеш и отправя към теб свирепа гримаса.
Ако го изчакаш зад кулисите, мини на 53.
Ако заобиколиш и се скриеш сред публиката, мини на 232.
Ако побързаш да напуснеш цирка, мини на 209.
98
— Пусни го, човече — изрича Гилмориен с треперещ от болка и тревога глас. — Той е наш приятел.
Край ухото ти отново се раздава зловещият смях на Тибур.
— Да го пусна? Нещастници! Знаете ли каква е сладостта на отмъщението? С какво ще ми платите живота му?
Арнир свива юмруци.
— Аз ще ти платя. Чуй ме, Тибур. Знам място с несметни съкровища…
Викът като че излита от дъното на сърцето ти.
— Не, Арнир! Недей! Нали Баратулия е светиня за твоя народ!
Джуджето поклаща глава.
— Няма нищо по-скъпо от живота на приятел. Слушай добре, Тибур. В клисурата, където избягахме от потерята, ще откриеш една голяма скала. Зад нея е входът на легендарната Баратулия. Ето, сега си нечувано богат. Какво повече можеш да желаеш? Пусни моя приятел.
— Не стига! — дрезгаво отсича Тибур. — Отмъщението е по-скъпо!
Гилмориен пристъпва до джуджето. В дланите му отново сияе безплътното светещо кълбо.
— Виж това, Тибур. В него е събрана част от магическата сила на моя народ. Вземи го и пусни моя приятел.
Кълбото полита и каца върху рамото на Тибур.
— Не стига — повтаря ловецът на тролове.
— Чуй ме! — провиква се Шургуп. — Нямам нито богатства, нито магия! Имам само живота си. Затова ти предлагам: пусни моя приятел и ще ти бъда роб завинаги!
— Аз също — добавя тътнещият глас на трола.
— Искам и четиримата! — ухилва се Тибур. — Закълнете се, че ще бъдете мои роби. Каквото и да се случи. Повтарям: каквото и да се случи.
— Заклеваме се — отекват едновременно гласовете на четиримата.
Този път смехът на Тибур е наистина безумен.
— Жалки, мекушави глупци! Сами се заклехте! Каквото и да се случи, нали така? А ще се случи това, че сега ще прережа гърлото на хлапака! Е, приятелчета, как ще престъпите клетвата си?
Усещаш хладния метал върху гърлото си. Затваряш очи и мислено се прощаваш със света. След миг ще умреш.
Мини на 145.
99
Вождът изненадано възкликва на своя език, после те оглежда още по-внимателно.
— Прям отговор на прям въпрос даваш, човече! Но с това само засилваш заплахата, която е надвиснала над главата ти. Кои сте вие, та да ви допускам до една от светините на моя народ?
Ако разкажеш за бягството и целта на вашето пътешествие, продължи на 124.
Ако не желаеш да му отговориш, мини на 137.
Ако смяташ, че ще е по-добре Гилмориен да разкаже всичко, отгърни на 119.
100
Разбойниците не ви преследват. Бавно се отправяте към пътя, но изведнъж Гилмориен спира и оглежда кървавите петна по дрехата си, после тъжно поклаща глава.
— Всичко свърши, приятелю. Всичко свърши… Кръвта погубва всяко добро начинание. Никога не ще успеем…