Този път обаче пътникът не беше извадил късмет. „Гордостта на Хоркан“ беше уцелил другия край на цикъла и пътят му към дома минаваше през повече от триста милиона километра студен празен космос.
„Без обедни почивки.“
— Добре — каза Ровайо. — Значи не е имало сигнал за помощ, защото н-джинът е блокирал. Но трябва да има начин сигналът да бъде изпратен ръчно, нали така?
Нортън кимна.
— Да. При това не е трудно да се направи, защото в комуникационното гнездо има подробни инструкции.
— Но нашият човек не се е възползвал от тази възможност.
— Така изглежда. Запазил е пълно мълчание почти през целия полет, малко след излитането от Марс. На борда на кораба няма достатъчно храна за толкова време, дори за един човек. Ако е искал да дочака в мълчание края на полета, е трябвало да си намери за ядене нещо друго.
— Следователно този тип определено е чалнат — заяви Ровайо със самодоволна усмивка. Може и да беше отстъпила по въпроса за пола на убиеца, но отказваше да приеме, че може да е бил с ума си. — Няма начин да е иначе. Не е било необходимо да…
— Било е — възрази Севги, без да се обръща конкретно към никого. Време беше да уточнят това, за доброто на всички. — Необходимо е било да запази мълчание. Не е могъл да се обади за помощ, не е могъл и да се върне в криогнездото, ако приемем, че това е било възможно, защото и двата варианта биха съсипали плановете му.
Кратко мълчание. Видя как Ровайо и Койл се споглеждат ядосано. Койл разпери ръце.
— И какви са били плановете му?
— Да се прибере у дома свободен.
— Вижда ми се малко крайно — саркастично отбеляза Ровайо. — Не мислите ли?
— Не, не е крайно — каза Севги. Чуваше се как говори, но думите изведнъж бяха станали тежки и неповратливи. Синаптикът я предаваше, оттегляше се от речевите й центрове, оставяше я сама с униващата светлина на прозрението, без пътечка, по която да го изведе на повърхността и да обясни на останалите. Затърси слепешката подходящите думи. — Вижте, космическият кораб е затворена система. Каца в орбита и веднага го слагат под карантина, следват подробни медицински прегледи, проверки на документите за самоличност и така нататък. Обикновено минава седмица, преди пътниците да се спуснат с елеваторите на нанокулите и да поемат кой накъдето е. Този тип, който и да е той, не е искал да мине през всичко това. По някаква причина не е искал да пристигне замразен в криогнездото заедно с другите, още по-малко е искал да го спасяват в открития космос. И в двата случая е щял да се озове на нанокулата. Искал е да си тръгне, без да го видят и регистрират. И това е бил единственият начин да го постигне.
— Да, но защо? — попита Койл. — Шест-седем месеца канибализъм, изолация и почти сигурна лудост. Без гаранция, че ще оцелее при приземяването. Трябвало е да пренастрои и криогнездото, което също крие значителен риск, ако не бъркам. Така де. Каква нужда „да се прибереш свободен“ може да оправдае това?
Нортън се поусмихна вещо, но си замълча. Не беше за публична консумация. Севги реши да зареже недомлъвките.
— Това е встрани от въпроса. Не е тайна, че на Марс има хора, които съжаляват, че са се записали в програмата, и които биха искали да се приберат предсрочно. Но те са така наречените мърморковци, евтината, неквалифицирана работна ръка. Този човек не е мърморко. Става дума за човек, който с лекота манипулира криогенни и медицински инфосистеми, който е в състояние да работи с бордовите протоколи за аварийно кацане…
— Да, и това е още нещо, което не разбирам — прекъсна я Ровайо, смръщила вежди. — По време на целия полет този тип вади и връща пътниците в криогнездата им, за да си осигурява храна. Защо просто не е убил един от тях и не се е пъхнал в освободеното по този начин криогнездо?
— Трудничко ще ти е да обясниш действията си, когато те извадят от фризера при пристигането ти — сухо отбеляза Койл.
Партньорката му сви рамене.
— Добре де, значи ще програмираш криогнездото да те събуди една седмица преди кацането. И тогава…
Нортън поклати глава.
— Няма как да стане. Криогнездата са кодирани индивидуално на нанониво за всеки пасажер и програмните им параметри не могат да се променят току-така. Веднага биха отхвърлили тяло, различно от онова, към което са били пригодени. Само специалист по криогенна биотехнология би могъл да заобиколи това ограничение, а дори и той едва ли би могъл да го направи по време на полет. Този вид кодиране се извършва, докато корабът е на док. Цялата система се демонтира и кодирането се извършва в лаборатория. По същата причина не можеш да препрограмираш гнездото да те събуди по-рано от предвиденото. Важното в нашия случай е, че всичко, което е станало, е станало в рамките на съществуващите системни параметри. В системата има опция за временно извеждане на пасажера от криосън по медицински причини. Няма опция обаче за размяна на криогнездата или за преждевременно събуждане.
— И той е бил достатъчно умен или достатъчно опитен да знае това — каза Севги. — Помислете. Знаел е точно кои системи може да препрограмира, без да задейства нито една аларма.
— И освен това си пада по алтернативната кухня — изръмжа Койл. — Какво точно се опитвате да ни кажете?
— Опитвам се да кажа, че човек с такива умения и познания би заминал за Марс като висококвалифициран специалист, което означава договор от три до пет години без изискване за подновяване. Можел е да изчака да се върне у дома в криосън и с дебела пачка по сметката. — Севги ги изгледа поред. — Защо не го е направил?
Ровайо сви рамене.
— Може да не е издържал. Три години са си много време, особено ако тепърва започват. Питайте новобранците във „Фолсъм“ или „Куентин Две“, те все пак са на Земята, макар и в затвор. Може този тип да е слязъл от совалката в Бредбъри, да е хвърлил един поглед на червените камънаци и да е осъзнал, че е направил огромна грешка и че трябва някак да я поправи.
— Това не се връзва със силата на волята, необходима за онова, което е направил — трезво възрази Нортън.
— Така е — съгласи се Севги. — Освен това е можел да се обади за спасителен кораб веднага щом е напуснал марсианската поддържаща сфера. Не е било…
— Поддържаща сфера? — Ровайо смръщи въпросително вежди към Нортън. — Какво е това?
— Въпрос на ефективност — обясни Нортън. — Ако изстреляш кораб на КОЛИН от Марс към Земята и нещо се обърка, нещо, което изисква спасителна операция, помощта от марсианските служби е икономически ефективна само до определено разстояние. Ако авариралият кораб е отвъд тази мислена точка, по-разумно е спасителните екипи да бъдат изпратени от Земята. Ако човек иска да се добере до дома, ще трябва да изчака този момент, иначе усилията му ще са безсмислени. Марсианският спасителен екип ще го върне на Марс, където ще трябва да остане до края на договора си, плюс наказателните клаузи, които КОЛИН реши да наложи. Идеята е спасителните екипи да дойдат от Земята, защото по този начин, каквото и да става след това, поне ще си се прибрал у дома. Никой няма да похарчи цял куп пари да те връща обратно само за да ти направи напук.
— Питам просто от любопитство — каза Койл. — Тези наказателни клаузи, за които споменахте? Какви са? Какво може да ти направи КОЛИН, ако нарушиш правилата, докато си на Марс?
Нортън стрелна Севги с поглед. Тя сви рамене.
— Не е по-различно от другаде — каза Нортън с тренирана предпазливост: бяха обучени как да обяснят този въпрос по приемлив за непосветените начин. — Има си система от санкции, наречена „договорни ограничения“, но тя не е по-различна от обичайните мерки в подобни случаи. Парични глоби, удържани от договорната сума, при по-сериозни нарушения има и задържане под стража. Ако си на краткосрочен договор, излежаното време се добавя към посоченото в първоначалния договор без парична компенсация. Така че ако те е налегнала носталгия, е по-добре да си кротуваш.
— Хм. — Ровайо вдигна вежда. — А ако все пак се добереш до Земята? Незаконно имам предвид.
Нортън се поколеба. Севги обясни вместо него.
— Това не се е случвало досега.
И се зачуди защо ли го каза с усмивка. Студена, корава усмивка. Етан се размърда в спомените й и също се ухили.
— Сериозно? — възкликна Койл.
— Никога ли? — натъртено попита Ровайо. — Нито веднъж за трийсет години?
— Трийсет и две — уточни Нортън. — И два пъти по толкова, ако се броят първоначалните заселници преди нанотераформирането да заработи сериозно. Както каза Севги, става въпрос за затворена система. Много е трудно да я надвиеш.
Койл поклати глава.
— Още не мога да го схвана. Можел е да повика помощ от Земята. Вярно, можело е да прекара известно време в затвора, но мама му стара, така или иначе същото време го е излежал там, в космоса. Според мен и дума не може да става за сравнение между онова, което е преживял на кораба, и затворите за баровци тук, на Земята.
— Само че него не са го чакали само облекчените условия в затворите за баровци — тихо каза Севги.
— Виж. — Койл изобщо не я слушаше. Все още търсеше нещо, върху което да излее гнева си. — Едно не мога да разбера — защо не сте изпратили спасителен кораб веднага щом н-джинът е аварирал?
— Защото са стиснати, затова — измърмори Ровайо.
— Защото няма смисъл — спокойно отговори Севги. — „Гордостта на Хоркан“ така или иначе се е прибирал. Защо да смятаме, че екипажът и пътниците са пострадали?
— Не били пострадали!? — невярващо възкликна Койл. Нортън побърза да се намеси.
— Вижте, трябва да разберете как работи системата. Н-джинът преустанови връзка с нас, и толкова. Не е за пръв път, просто предпочитаме да не обявяваме това публично. Случвало се е н-джинът да млъкне за известно време, а след няколко дни пак да се свърже. Понякога просто умират. Не знаем защо.
Очерта с две ръце невидим куб. Севги отклони поглед, като се постара лицето й да остане неподвижно.
— Работата е там, че това е без особено значение. Автоматичните модулни системи управляват кораба и сами. Мислете за н-джина като за капитана на кораба. Ако капитанът на някоя от заводските платформи в Тихия океан умре, не пращате спасителни кораби, които да я върнат в пристанището, нали? — Нортън придружи реторичния си въпрос със срамежлива усмивка. — Същото е и с „Гордостта на Хоркан“. Загубата на н-джина не се е отразила на аварийните корабни протоколи. В контролните зали и на Марс, и на Земята се получаваха стандартните зелени светлини за състоянието на „Хоркан“. За състава на въздуха, за ротационната гравитационна константа, за целостта на корпуса, за състоянието на криогенните системи, за траекторията — без отклонения от зададения курс, за пилотиращите системи. Основните машини работеха нормално, просто корабът беше преустановил връзка с нас.
Ровайо поклати глава.
— И фактът, че онзи кучи син е вадил хора от криогнездата и ги е кълцал на кайма, не е бил засечен по никакъв начин?
— Да — уморено призна Нортън. — Не беше засечен.
— Без н-джина нямаше начин да разберем какво е ставало — продължи монотонно Севги, отчасти отегчена, отчасти в опит да скрие от самата себе си мрачното убеждение, че Ровайо правилно е отгатнала истинските мотиви на КОЛИН. Спасителна операция на кораб в средата на траекторията му все още беше главоломно скъпо начинание за всеки мениджър по летателни проекти. — Основната система е точно това — основна. Казва ни, ако нещо даде дефект или аварира. Нямаше данни за авария и понеже пасажерите би трябвало да са в криосън, това логично означаваше, че няма начин да пострадат. Нямаше как да знаем какво всъщност се случва на борда. Корабът се движеше по зададения курс. В ситуация като тази можеш само да чакаш. Така стоят нещата при космическите полети.
Ровайо изобщо не се впечатли от поучителния тон на последните изречения.
— Сериозно? Добре де, щом корабът не е отговарял на позивните ви, как е щял да кацне на нанокулата?
Нортън разпери ръце.
— Отговорът е същият. Процедурата е автономна — нанокулата поема управлението на навигационните системи, когато корабът се приближи. Нямахме причина да смятаме, че това няма да стане.
— На мен ми се струва — каза Койл, — че който и да е направил това, е познавал системите ви в най-големи подробности.
— Така е. — „Познавал и е скъперническите ни душици освен това“. Севги прогони последната мисъл. Време беше да слезе на земята. — Познавал е системите ни, защото ги е разучил и умело е планирал как да ги заобиколи, което означава изключително висока степен на интелигентност и опит в саботажите. Освен това е бил изцяло отдаден на мисълта за собственото си оцеляване, над и отвъд всякакви предразсъдъци, което говори за изключителна дисциплина и сила на волята. Едновременно с това обаче същият този човек е изпитвал силен страх да не бъде разкрит, достатъчно силен, за да направи това само и само за да го избегне.
Севги обхвана с жест виртуалната среда. Различни аспекти от местопрестъплението излязоха на преден план — системата разчете жеста й погрешно. Ужасяващи данни, вертикални и хоризонтални срезове на раните с кодове в ярки цветове, статични изображения на разлята по пода криогенна течност, пръски кръв по стените и ухилени одрани черепи.
Севги си пое дълбоко дъх.
— Е, някой иска ли да каже към какво ни насочва тази картинка?
Явно бяха следили обясненията й внимателно. Нещо в очите на Койл се промени видимо, гневът отстъпи пред нещо друго. Ровайо мълчеше. Нортън изглеждаше замислен. Никой не каза нищо. Колкото и да беше странно, не те, а виртуалният интерфейс прие предизвикателството. Решил беше, че са му задали въпрос.
— Характеристиките, които описахте — с ясен глас каза спретнатата лаборантка от виртуалната криминологична лаборатория, — са съвместими единствено с модифициран индивид от мъжки пол, познат под наименованието „вариант тринадесет“.
Севги кимна признателно на интерфейса.
— Да. Нали.
Всички стояха мълчаливо и се опитваха да осмислят казаното.
— Супер — каза накрая Койл. — Само това ни трябваше. Шибаният убиец на всичкото отгоре е и изрод.
6.
Контролиращото влажността устройство на седемнайсети низ аварира — повредата беше настъпила в петък през нощта, така поне решиха, — не се включи и допълнителната защита. Съботата беше мъглива и отначало никой не забеляза, че похлупаците са останали отворени до пълна прозрачност. И когато следобед калифорнийското лятно слънце проби мъглата и се ливна по стъклото, нямаше какво да защити културите в инкубаторите. Алармите на кея се разпищяха. Скот и Рен се метнаха на „Зодиак“-а и подкараха с паническа скорост натам, но докато облекат водолазните костюми и влязат във водата, почти целият низ беше отишъл по дяволите. Останаха във водата, колкото да преценят щетите, след това разкачиха системата и се обадиха на Ночера да съобщят подробностите. После поеха назад към кея мокри и потънали в унило мълчание. Скот си помисли, че няма смисъл да изрича на глас онова, което и двамата знаеха. Седемнайсети беше натъпкан до корените — загубили бяха почти четвърт от месечната реколта. Уорд беше отишъл да провери дълбоководните решетки, но когато се върнеше и разбереше какво е станало, щеше да откачи. Случваше се за трети път това лято.
— Така става, като си купуваш софтуера от шибания Тексас — ухили се Ночера, вдигнал крака на конзолата, докато със Скот чакаха агенцията по поддръжката от Сан Диего да проследи случая дистанционно и да поправи дефекта. — Уорд никога няма да си научи урока. Щом искаш качество по стандартите на Ръба, трябва да платиш по цени на Ръба.
— Не е от софтуера — каза Скот. Първо, защото знаеше, че не е от софтуера, и второ — започваше да му писва от постоянното мърморене на Ночера. — От херметизацията е.
— От софтуера е, казвам ти. Досвидя му се и купи програмата от банда джизъслендски хакерчета, които си мислят, че измененият въглерод е нещо, което хората си купуват за домашното барбекю. Изостават най-малко с пет години от Долината, гарантирам ти.