— Извършителят е предпочел крайниците, защото това е бил най-лесният начин да препрограмира функциите на автоматизираната медицинска система от хирургия в касапница. — Последва елегантен жест. — Ампутацията е стандартна процедура от протоколите на автохирурга и не е животозастрашаваща. След всяка процедура е било съвсем лесно обектът, все още жив, да бъде върнат в криогенното гнездо, като по този начин се осигурява леснодостъпен и на практика неограничен запас от прясно месо.
— И шибаният автомедик се е оставил да го използват по този начин просто така? — Койл се оглеждаше гневно, типичният разгневен мъжкар, който няма върху кого да излее яда си. — Как е възможно, по дяволите?
— Възможно е — уморено каза Севги. — Чрез селективно проникване в системите. Някой е проникнал в общото протоколно ниво и е изключил корабния н-джин, изкуствения интелект, електронния мозък, наречете го както искате. За един добър хакер това не е трудно. Всички кораби от този клас и без това имат опция за оторизирана отмяна от страна на екипажа, в н-джина е заложен и самоубийствен протокол, който се задейства при неоторизиран достъп. Трябва само да го излъжеш, че някой се опитва да проникне в системата му, и той се изключва сам. Има цяла серия вторични блокади, които би трябвало да предпазят обособените системи, но май не е имало нужда онзи тип да бърника и тях. В крайна сметка той не е искал от медицинските системи нищо, за което не са били програмирани.
— Той? — Възклицанието дойде от Ровайо. Севги вече й беше лепнала етикета „върла мъжкарана“ и май току-що получи потвърждение на преценката си — докачливост, говореща за потенциален феминацистки шовинизъм. — Защо непременно да е „той“?
Севги сви рамене. „Защото статистически нещата стоят така“. Не го каза на глас, разбира се.
— Извинете. Грешка на езика.
— Мда, докато ДНК резултатите не докажат, че наистина е бил мъж — изхъмка Нортън. Подмина небрежно възмутения поглед на Ровайо и застана по-близо до белостенния архитектурен срез на виртуалната лаборатория и нейните експонати. Лабораторният интерфейс отстъпи и почтително зачака въпроса му. По-висшите интерактивни функции на програмата явно не бяха активирани. Нортън кимна към озъбената усмивка на един женски труп и тялото подскочи към тях. Визуалното разстояние често създаваше проблеми, беше като леща, която свива или разширява образа в зависимост откъде гледаш. — Само не знам защо е цялата тази кръв и прочие. Мога да разбера факта, че са избити — за да няма свидетели, със или без крайници. Но кръвта по стените? И защо лицата им са обезобразени така?
— Защото е бил луд — изръмжа Койл. — Сигурно и лицата им е изял, нали?
— Трудно е да се каже. — Лабораторният интерфейс се включи отново в разговора, посочи и издърпа мехур с данни от друга файлова постройка. — Уликите от кухнята навеждат на мисълта, че е възможно месото, отстранено от лицата и горната част на черепите, да е било сготвено и изконсумирано. Това обаче не важи за очите, които са били извадени и след това изхвърлени.
Севги почти не погледна посочените данни. И без това бяха твърде абстрактни и трудносмилаеми — незначителни молекулярни следи и нещо за микровълнов ефект. Щеше да се поразходи до тази файлова постройка по-късно и да разгледа данните на спокойствие. В момента вниманието й все още беше насочено към обезобразеното лице на Хелена Ларсен. Специалист по демодинамика и психиатрични анализи. Разведена, записала се в програмата малко след развода. Много като нея кандидатстваха в КОЛИН. Частичната раздяла прераства в раздяла с всичко познато — защо не? Носещите подпори на живота ти се разпадат, сигурно имаш нужда и от пари, и минималният тригодишен договор за квалифицирана работна ръка изведнъж започва да ти се струва нещо разумно. На Марс се печели много и се харчи малко. Ще се прибереш у дома богата, Хелена Ларсен. Ще се прибереш с истории за чуждоземни хоризонти, които да разказваш на бъдещите си деца. Ще имаш бели пари за черни дни и страхотна добавка към професионалната си биография. Голяма крачка в кариерата. Със сигурност е по-добре, отколкото да седиш сред руините на стария си живот, нали? По-добре от това да се вкопчиш в останките на…
— Разследващ Ертекин?
Севги примигна. Не беше чула какво й казва Койл.
— Извинете, бях се замислила — призна тя. — Какво казахте?
— Попитах — натъртено каза ченгето — дали според вас е възможно извършителят още да е жив?
Въздухът във виртуалната реалност, по принцип безветрен, стерилен и хладен в противоречие с пустинния пейзаж, сякаш стана с още няколко градуса по-студен. Нортън погледна Севги и тя усети мъничкото, почти недоловимо кимване, което се издигна откъм корените на интуицията й.
— Някой е отворил шлюзовете — изтъкна Ровайо.
— Може да са го направили автоматизираните системи. — Койл хвърли обнадежден поглед към двамата представители на КОЛИН. — Нали?
— Не е изключено — каза Севги. — Докато не стане ясно какви точно повреди са били нанесени на автоматизираните системи и на н-джина, няма как да преценим какво е било самостоятелното поведение на кораба.
Ала някъде в тила й се бе зародил упорит, пулсиращ, засилващ се ритъм, като боботене на мотори под палубата, като бумтящия глас на Етан, който й чете откъси от книгите на Томас Пинчън, докато тя лежи, болна от грип, и гласът му ту стига до съзнанието й, ту се губи в пристъпите на високата температура. Побърза да прогони спомена. Потопи се в студените искрици на стимуланта: обляха лицето й като струи на фонтан.
— Вижте, ще знаем дали някой се е измъкнал жив веднага щом…
— Веднага щом пристигнат ДНК анализите — довърши вместо нея Ровайо. — Спор няма. Но докато това стане, кажете ни какво мислите по въпроса вие. Нека се възползваме от инстинкта ви на специалист от КОЛИН. Възможно ли е някой да е оцелял при падането?
— Ако не е бил в криогнездо, едва ли — отговори й Нортън. Обичайната предпазливост при публични изказвания, ключов момент в политиката на КОЛИН. — А дори да е оцелял, до брега има сто километра вода, които е трябвало да преплува.
— Може някой да е дошъл и да е прибрал оцелелия. — Ровайо махна към празните етажи на къщичката с надпис „данни от набл. системи“. — Още нямаме сателитни данни, нито материал от случайно прелитащи над района апарати. Не знаем какво е станало, преди да се появи спасителният екип.
Койл поклати глава.
— В това няма смисъл, Алисия. Спасителните екипи са излетели веднага щом са получили координатите.
— От коя компания са били? — попита Севги, с надеждата, че въпросът й звучи неутрално. Нюйоркската полиция отдавна имаше самочувствието, че е превърнала системата си за спешно реагиране в произведение на изкуството, и се отнасяше презрително към политиката на ССР да прибягва до помощта на външни изпълнители. Отношение, породено, и по-точно отвратено, от катастрофалния флирт на Ню Йорк с подобни схеми за действие в миналото.
Ровайо погледна Койл.
— „Филигри Стийл“, нали? Или… момент. — Тя млъкна и щракна с пръсти. — Те не загубиха ли наскоро наддаването срещу ЕксОп?
— Не, това беше в Сиатъл. Тук още работим с екипите на ФилСти. — Койл погледна Севги и Нортън. — Доста са добри, между другото. Свършили са си работата за рекордно време. Пристигнали са за двайсет минути и са спуснали екипи. Не е възможно някой да ги е изпреварил. Онзи тип или е сред труповете в кораба, или е скочил в океана и е заплувал към залеза.
— Което би било грешната посока — сухо отбеляза Нортън.
Койл го изгледа ядно.
— Изразих се метафорично.
— Често го прави — сериозно каза Ровайо.
— Не мисля, че е скочил във водата — каза Севги. — Трябва да си склонен към самоубийство или доказано луд, за да допуснеш такава грешка.
Койл я зяпна.
— Вие да не би да падате от небето, Ертекин? Не видяхте ли корабната кухня? Твърдите, че този копелдак може и да не е луд, така ли?
Севги сви устни.
— Този „копелдак“, както се изразихте, е прекарал последните няколко месеца съвсем сам в дълбокия космос. Сам, като се изключи спорадичната компания на другите пътници, които е събуждал, колкото да си отреже по някоя мръвка. Без съмнение е душевно разстроен, да, но…
Ровайо изсумтя.
— Да бе, разстроен. Трябва да си тотално разхлопан, за да…
— Не! — Силата на тази едносрична дума накара Ровайо да млъкне. Думите се изсипаха от устата на Севги, думи, които беше чувала от Етан и които сега изричаше почти дословно. Обземаше я засилваща се и спокойна увереност. — Не е задължително да си луд, за да направиш такова нещо. Необходимо е просто да имаш цел и да си решен да я постигнеш. Нека уточним това, докато е време. Това, което видяхме на „Хоркан“, не са симптоми на лудост, а само доказателства за изключителна сила на волята. Доказателства за грижливо обмислен и осъществен план, освободен от всякакви социално наложени ограничения. От каквито и душевни травми да е страдал този човек в края на пътуването, те са били резултат от екзекуцията, а не причина за нея.
— Като говорим за планове — каза Койл. — Вие не осигурявате ли някакви запаси на борда на корабите си бе, хора? Сещате се, нещо като храна, да речем. В случай че някой се събуди непредвидено?
— Никой не се буди непредвидено — каза Нортън.
— Е, адски много се извинявам, обаче… — Едрото ченге се огледа многозначително. — Бих казал, че по време на този полет някой определено се е събудил. Събудил се е непредвидено и е бил адски гладен.
— Или се е промъкнал тайно, един вид пътник без билет — подхвърли Ровайо. — Може ли да стане?
— На практика е невъзможно — каза Севги. — В протоколите за излитане има цял куп предохранителни мерки. Трябва да бърникаш софтуера през цялото време от задействането на корабните системи до излитането.
Ровайо кимна, но все пак попита:
— И за какъв период става въпрос?
Около четиридесет и пет минути. Този кораб е от по-старите и му е нужно повече време.
— Виж, за храната… — Койл очевидно нямаше да се предаде лесно. — Всички знаем, че Колониалната инициатива не би похарчила за благото на отделния човек и цент от данъците, с които ни облага, но наистина ли сте толкова стиснати, по дяволите, че и един сандък с дажби за спешни случаи не ви се откъсва от сърцето? Какво ще стане, ако нещо се прецака по средата на полета?
Нортън въздъхна.
— Ох. Добре. Всички кораби на КОЛИН имат хранителни запаси на борда. Но това е встрани от същинския въпрос. При всеки полет има двама квалифицирани пилоти, чиито криогнезда са отделно от чо… от пътниците.
— От „чо“ какво? — любопитно попита Ровайо.
„От човешкия товар — довърши наум Севги неволната грешка, допусната от Нортън. — Да, в КОЛИН си имаме прекрасна терминология. Договорни ограничения. Поносими загуби. Поверителни факти. Спад в печалбата. Управление на обществените нагласи.“
Побърза да се намеси. Първата от Десетте божи заповеди на нюйоркското полицейско управление: „Майната им на обстоятелствата и собствената ти преценка, важното е да подкрепиш партньора си“. Заговори отсечено:
— Опитваме се да ви обясним, че системите са две. Пасажерските криогнезда са настроени по подразбиране към активен режим. Няма смисъл пасажерите да бъдат събуждани в случай на опасност. Те са цивилни. Какво ще правят, ще търчат из кораба и ще крещят: „О, не, всички ще умрем“? Въздухът в кораба е твърде скъп за подобни щуротии. Пътниците с нищо не могат да помогнат при извънредна ситуация. Затова, ако нещо се обърка, цялата система блокира автоматично. Гнездата не могат да бъдат отворени, преди корабът да кацне.
Койл поклати глава.
— Да бе. А ако повредата е точно в криосистемата и всичко започни да се топи?
— Как по-точно? — Севги го удостои с един от най-добрите си пренебрежителни погледи. — Говорим за дълбокия космос. Знаете ли колко студено е там, по дяволите? В целия кораб няма достатъчно енергия да повиши и с един градус температурата на криосистемата в режим на спешно замразяване. Е, с изключение на реактора, но той е програмиран да се самокатапултира при повреда.
— Добре де. — Ред беше на Ровайо да подкрепи партньора си и Севги се улови в нещо като пристъп на внезапна симпатия към нея. Беше като да минеш покрай огледало, за чието съществуване не си предполагал. — А другата система? Пилотската? Техните гнезда са програмирани да ги събудят, така ли?
— Има такава възможност — поде отново Нортън. — При определени обстоятелства. Ако е налице извънредна навигационна ситуация. Ако има отклонение от заложената траектория или непривична активност от страна на двигателната инфоглава например. При такива случаи корабът извежда двете капсули от състоянието на криосън. Пилотите отстраняват проблема или викат спасителни екипи, ако не могат да се справят сами.
„Пилотът, не пилотите. — Горчивият гласец в главата й не млъкваше. — Защото вие, данъкоплатците, естествено не го знаете това, но от десетина години извънредният персонал е съкратен с петдесет процента. Адски е скъпо, нали разбирате, да се хаби по този начин едно напълно действащо криогнездо, а и аварии почти не се случват, пък дори да се случат, на кого са притрябвали двама пилоти, когато може да се справи и един. Излишен персонал, нищо повече, нали?“
— Добре де — каза Койл. — Но тези двамата трябва да ядат и да пият нещо, нали?
— Естествено. — Нортън махна с ръка. Севги го остави да продължи. Започваше да я боли главата, сигурно от дългия престой във виртуалната програма. — Резервоари с вода и без това има достатъчно, заради критичната маса при синтеза, за радиационните щитове, за охлаждащите системи. Само в резервните резервоари има повече, отколкото двама души могат да изпият за няколко години. Има и храна естествено. Но запасите са изчислени с идеята, че двамата пилоти няма да се мотаят дълго на борда. Ако проблемът е дребен, ще го оправят и ще се върнат в криогнездата си. Ако не е, ще пратят сигнал за помощ и ще легнат да поспят, докато не пристигне спасителният кораб.
— Ами ако системата откаже да се задейства и не ги замрази отново? — Койл очевидно не можеше да се отърси от упоритата си липса на вяра в технологиите. Може пък, кисело си помисли Севги, да е отраснал в Джизъсленд и чак по-късно да е емигрирал в Ръба.
Нортън се поколеба.
— Статистически погледнато, вероятността за това е толкова близка до нулата, че…
— Но не е невъзможно — някак лениво отбеляза Ровайо. — Защото, ако не ме лъже паметта, точно това сполетя един нещастен човечец преди пет или шест години. Точно това. Събудил се, системата отказала да се задейства повторно и му се наложило да изкара буден останалата част от полета.
— Да, и аз си го спомням — каза Нортън. — Криогнездото го размразило и не могло да се задейства пак. Някаква засечка в системата. И той трябвало да изчака спасителния екип. Работата е там, че ако корабът е близо до точката на излитане, аварийните системи обръщат курса по посока на спасителния кораб, което значително съкращава времето до срещата. Ако е близо до точката на пристигане, се впръскват резервните количества гориво, за да се увеличи скоростта. Както и да го смята човек, не е необходима чак толкова много храна, за да поддържа живота на човек, докато го спасят.
„Е — вметна наум Севги, — ако ти излезе късметът с орбиталната конфигурация — да. Само че ние не обичаме да говорим за това, нали? «Поверителен факт», така го наричаме в бранша. От онези неща, за които рядко говорим дори помежду си. От онези неща, за които трябва доста да се поровиш.“
Само че Севги си беше направила труда да се порови. „Детектив Ертекин има здравомислещ и аналитичен подход към процеса на разследване — пишеше в атестацията й в края на първата й година в отдел «Убийства» — и показва енергия и ентусиазъм в установяването на обстоятелствата около всеки случай. Притежава таланта бързо да се адаптира към промени в ситуацията“. С други думи, подготвяше си домашното, и сега, след почти десет години и в сърцето на КОЛИН, беше направила същото. Подготвила си беше домашното и беше открила, че разстоянието между Земята и Марс може да варира значително. Орбитата на Марс бе разтегната елипса и това, плюс различните орбитални скорости на двете планети, означаваше, че разстоянието помежду им се движи от приблизително шейсет милиона до приблизително четиристотин милиона километра. Дори когато двете планети са най-близо — настигат се една друга и временно се движат рамо до рамо, така да се каже, — разстоянието помежду им може да варира в рамките на един милион километра. Транзитните полети на КОЛИН бяха съобразени с тези вариации, но тъй като цикълът се повтаряше през няколко години, нямаше как просто да стоиш и да чакаш следващата пряка пътечка и междувременно корабите ти да бездействат. Въпросният печално известен ранобудник отпреди пет-шест години просто беше извадил луд късмет — планетите да са сравнително близко една до друга и траекторията на полета да е под сто милиона километра.