За миг Царя се почувства като замаян. „Явно не знае за запалката! Само дето ми се разтрепериха мартинките! Значи всичката дандания била заради идиотския пръстен на полковника! Селърс му го бе дал да го пласира преди три седмици и сделката му донесе доста солидна сумичка. Та Селърс съобщил, че са му откраднали пръстена, а! Бре, лъжецът му с лъжец!“
— Ама че кофти късмет — каза Царя с нотка на смях в гласа. — Значи откраднат! Можеш ли да си представиш?
— Аз си представям — грубо рече Грей. — Ти представяш ли си?
Царя не отговори, но му идеше да се засмее. „Слава богу, не е запалката! Отървах се и тоя път!“
— Познаваш ли полковник Селърс? — попита Грей.
— Малко, сър. Играли сме един-два пъти на бридж. — Вече бе напълно спокоен.
— Показвал ли ти е някога пръстена? — не се предаваше Грей.
Царя преся най-внимателно паметта си. Полковник Селърс му бе показвал пръстена два пъти: веднъж, когато го помоли да го продаде, и втори път, когато отидоха да го претеглят.
— О, не, сър — отвърна той невинно. Знаеше, че е в безопасност. Свидетели нямаше.
— Сигурен ли си, че никога не си го виждал?
— Напълно, сър.
Изведнъж на Грей му омръзна тази безсмислена игра на нерви, пък и при вида на яйцата му прилошаваше. Чувстваше, че би направил всичко, абсолютно всичко, за да ги опита.
— Грей, имаш ли огънче, приятелю? — попита Питър Марлоу. Не беше взел със себе си примитивната яванска запалка, а му се пушеше. Страшно му се пушеше. Отвращението, което изпитваше към Грей, пресушаваше устата му.
— Не.
— „Запали си сам“ — ядосано си помисли Грей и вече си тръгваше, когато чу Питър Марлоу да казва:
— Услужи ми с ронсъна, ако обичаш!
Грей бавно се извърна. Питър Марлоу се усмихваше на Царя. За част от секундата думите увиснаха във въздуха. После изведнъж се посипаха като гръм и в най-отдалеченото ъгълче. Поразен, търсейки начин да спечели време, Царя започна да рови за кибрит.
— В левия ти джоб е — подсети го Питър Марлоу.
Царя пое дълбоко дъх, умря и се роди отново. Никой в бараката не смееше да диша. Само миг още и с Царя бе свършено. Пред очите им. Щяха да го заловят, да го отведат и затворят — пред собствените им очи! Това бе просто невъзможно. И все пак пред тях стояха Грей и Царя, и човекът, който предаде Царя и го положи като агнец върху жертвеника на Грей. Някои от мъжете бяха ужасени, други тържествуваха, трети му съчувстваха, а Дайно се ядоса: „По дяволите, утре беше мой ред да му пазя нещата!“
— Хайде, запали цигарата! — подкани го Грей. Гладът му бе изчезнал и на негово място трептеше само една пареща топлинка. В описа на вещите запалка нямаше.
Царя извади ронсъна и го щракна пред цигарата на Питър Марлоу. Пламъкът, от който щеше да лумне кладата под краката му, бе спокоен и ярък.
— Благодаря — усмихна се Питър Марлоу и тогава осъзна какво бе направил.
— Такаа! — проточи Грей, пресегна се и взе запалката. И тази единствена дума прозвуча тържествено, окончателно и зловещо.
Царя не каза нищо. Какво ли можеше и да каже. Стоеше и чакаше. Сега, когато го бяха пипнали, вече не изпитваше страх, само проклинаше собствената си глупост. Човек, който губи играта заради собствената си глупост, няма право да бъде наричан мъж. Няма право да бъде Цар, защото Цар е винаги най-силният. Непобедим не само заради силата, а заради хитростта, късмета и силата, взети заедно.
— Откъде го имаш това, ефрейтор? — въпросът на Грей бе като нежна милувка.
Стомахът на Питър Марлоу се преобърна, умът му заработи трескаво и внезапно той се обади:
— Моя е. — Знаеше, че думите му звучат невероятно, затова бързо добави: — Играхме на покер и той я спечели. Точно преди обед.
Всички в бараката го изгледаха втрещени.
— Какво? — попита Грей.
— Изгубих я на покер — повтори Питър Марлоу. — Аз имах кента и… Кажи му ти как стана! — рече той изведнъж, за да го изпробва.
Царя още не можеше да се съвземе напълно, но рефлексите му бяха отлични. Устата му се отвори и той обясни:
— Играехме стад. Аз имах фул и…
— Какви бяха картите?
— Три аса и две двойки — намеси се Питър Марлоу без колебание. „Какъв е пък тоя стад, по дяволите?“ — питаше се той.
Въпреки великолепното си самообладание, Царя трепна. Канеше се да каже три попа и две дами. Знаеше, че Грей е забелязал трепването му.
— Лъжеш, Марлоу!
— Ти пък, Грей, така ли се говори на приятел? — Питър Марлоу печелеше време. „Как ли се играе това, по дяволите?“ — Страхотно беше — рече той едновременно с ужас и наслада от големия риск. — Мислех, че ми е в ръцете. Имах кента, затова си заложих запалката. Нали така? — кимна внезапно той на Царя.
— Как се играе стад, Марлоу?
Далече на хоризонта тресна гръм и Царя понечи да отговори, но Грей го спря:
— Не питам тебе — рече той заплашително.
Питър Марлоу стоеше безпомощен. Погледна към Царя и макар очите му да бяха все така овладени, Царя разбра всичко.
— Дай да му покажем — каза Питър Марлоу бързо. Царя на мига се пресегна за картите и рече без колебание:
— Всичко стана заради сляпата карта…
Грей се извърна вбесен:
— Казах, че искам Марлоу да ми обясни. Още една дума и ще те арестувам за заблуда на правосъдието.
Царя замълча. Молеше се само англичанинът да е схванал намека.
„Сляпата карта!“ Думите му се запечатаха дълбоко в съзнанието на Питър Марлоу. И той си спомни. Сега вече можеше да се позабавлява с Грей.
— Ами покер като покер — притеснено рече той.
— Добре де, обясни как се играе! — Грей бе сигурен, че го е притиснал до стената.
Питър Марлоу впери в него хладни като стомана очи. Яйцата изстиваха.
— Какво се опитваш да докажеш, Грей? Всеки глупак знае, че се обръщат четири карти, а една остава захлупена, едната карта е сляпа.
Из бараката се разнесе въздишка. Грей разбра, че и този път Царя му се бе изплъзнал. На показанията на Питър Марлоу можеше да противопостави само голи подозрения, а дори тук, в Чанги, това не бе достатъчно.
— Така е — навъсено рече той, без да отмества поглед от Питър Марлоу. — Всеки глупак го знае. — После върна запалката на Царя. — А ти се погрижи да я включиш в описа.
— Ясно, сър — позволи си Царя да покаже частица от обзелото го облекчение.
Грей отправи поглед към Питър Марлоу и в него се четеше и обещание, и закана.
— Можеш да си доволен — защити името на колежа — рече презрително и се запъти навън. Мастърс се помъкна след него.
Питър Марлоу го изпрати с поглед до вратата. После, без да сваля очи от Грей, каза на Царя малко по-високо от необходимото:
— Дай си пак запалката — изгасна ми фасът.
Но Грей не се обърна, дори не трепна. „Добри нерви има това момче — помисли горчиво Питър Марлоу. — Добър съюзник в битка на живот и смърт. И враг, за какъвто човек може само да мечтае.“ Царя седна прималял на стола сред наелектризираната тишина, а Питър Марлоу измъкна ронсъна от отпуснатата му ръка и си запали цигарата. С механично движение Царя извади пакета „Куа“, пъхна една цигара в уста и остана така, безчувствено стиснал зъби. Питър Марлоу се наведе към него и щракна запалката. Царя дълго не можа да улучи пламъка. После забеляза, че ръката на Питър Марлоу също трепери. Вдигна глава и огледа бараката, мъжете стояха безмълвни като статуи, вперили очи в него. Усещаше как потта бавно изстива по гърба му.
Навън задрънчаха съдини за храна. Дайно се надигна и нетърпеливо погледна през прозореца.
— Кльопачка! — весело извика той. Мълчанието се наруши и мъжете се изнизаха от бараката, понесли канчетата си. Питър Марлоу и Царя останаха сами.
Трета глава
Известно време двамата седяха мълчаливо. После Питър Марлоу каза:
— Боже мой, размина ни се на косъм.
— Отървахме кожите — съгласи се Царя след дълга пауза и отново неволно потрепера. Сетне взе портфейла си, извади две банкноти по десет долара и ги сложи на масата. — Ето, засега толкова. От днес нататък минаваш на издръжка — двайсетачка на седмица.
— Моля?
— Двайсетачка на седмица. — Царя помисли за миг и се усмихна приветливо: — Прав си, заслужаваш повече. Нека са трийсет. — После погледът му се спря върху нашивките и той добави: — Сър.
— Можеш пак да ме наричаш Питър — рече Марлоу с раздразнение. — И запомни добре — не ти искам парите. — След това стана и тръгна да излиза. — И благодаря за цигарата.
— Чакай малко де! — изненадан извика Царя. — Какво те прихвана, по дяволите?
Питър Марлоу го изгледа втренчено и в очите му блесна ярост.
— За какъв ме вземаш, по дяволите? Дръж си парите и си ги заври…
— Какво пък им е на парите?
— На тях нищо. Не ми харесват обноските ти.
— Откога има нещо общо между обноските и парите?
Питър Марлоу рязко се извърна към вратата. Царя скочи и му прегради пътя.
— Една минутка — рече той и гласът му прозвуча гневно. — Искам да знам само едно: Защо ме измъкна от тая каша?
— Как защо, че то е ясно от само себе си. Аз те натопих, значи трябваше и да те измъкна сух. За какъв ме имаш?
— Не знам. Точно това се опитвам да разбера.
— Грешката беше моя. Извинявай.
— Няма за какво да се извиняваш — сопнато отвърна Царя. — Моя беше грешката. Аз се издъних. Ти нямаше никаква вина.
— Без значение е. — Лицето на Питър Марлоу изглеждаше като издялано от гранит, а от очите му лъхаше хлад. — Сигурно ме имаш за пълно леке, щом смяташ, че ще оставя да те качат на бесилото. Но да мислиш, че ще взема пари от теб, след като аз забърках тая история — виж, това вече не бих простил никому!
— Седни за момент, моля те!
— Защо?
— Защото искам да поговоря с теб, по дяволите.
В рамката на вратата се появи Макс и нерешително спря на прага — носеше канчетата на Царя.
— Извинявай — рече той притеснено, — ето ти манджата. Искаш ли чай?
— Не. Супата я дай на Текс.
Царя взе канчето с ориза и го сложи на масата.
— Добре — каза Макс, но остана на мястото си — не беше сигурен дали Царя няма нужда от помощ, за да смели това копеле от бой.
— Изчезвай, Макс! И кажи на другите да ни оставят за малко сами.
— Дадено — отвърна Макс и бързо се отдалечи. Реши, че Царя постъпва много умно, като не иска да има свидетели как ще рендоса физиономията на офицера.
Царя отново се обърна към Питър Марлоу:
— Седни за минутка, ако обичаш. Моля те.
— Добре — съгласи се навъсено Питър Марлоу.
— Виж сега — започна търпеливо Царя, — ти ми свали примката от шията, нали? Помогна и е съвсем нормално и аз да ти помогна. Предложих ти мангизите, защото исках да благодаря. Ако не ги искаш, твоя си работа — но нямах намерение да те обиждам. Ако съм те обидил, извинявай.
— И ти извинявай — омекна Питър Марлоу. — Лесно избухвам. Не съм те разбрал правилно.
Царя протегна ръка:
— Значи мир!
Питър Марлоу я стисна.
— Не обичаш Грей, нали? — внимателно опипа почвата Царя.
— Не.
— Защо?
Питър Марлоу сви рамене. Царя раздели ориза на око и му даде по-голямата порция.
— Хайде да хапнем.
— А ти? — попита Питър Марлоу, учуден от великодушната подялба.
— Не съм гладен. Апетитът ми се изпари. Господи, само като се сетя — отървахме се на косъм, ей! Вече си мислех, че тоя път няма да ми се размине.
— И аз — отвърна Питър Марлоу и по лицето му се плъзна лека усмивка. — Ама голямо удоволствие беше, а?
— Какво?
— Ами… цялото това напрежение! Отдавна не съм изпитвал такова удоволствие — удоволствието да рискуваш.
— Чакай, чакай, нищо не разбирам — рече Царя. — Да не искаш да кажеш, че ти е било забавно?
— Естествено! Защо, на тебе не ти ли беше приятно? Все едно, че пилотираш изтребител. Някак си хем е страшно, хем не е. И през цялото време чувствуваш една особена лекота…
— Според мен ти просто не си наред.
— Добре де, ако не ти доставяше удоволствие, тогава защо, по дяволите, се опита да ме замотаеш с тоя покер? Аз направо изстинах.
— Не съм се опитвал да те замотая. Защо, по дяволите, да те мотая?
— За да стане по-напрегнато и да ме изпиташ.
Царя мрачно избърса потта от лицето си.
— Значи реши, че го правя нарочно?
— Разбира се и аз направих същото, като ти прехвърлих топката.
— Чакай да се разберем сега! Направил си го само за да ме изпробваш, така ли? — зяпна от учудване Царя.
— Разбира се, братле — отговори Питър Марлоу. — Не разбирам какво те изненадва?
— Боже господи! — възкликна Царя и усети, че отново го избива студена пот. — Главата му почти в торбата, а той си играе игрички! — после си пое дъх и заключи: — Ти си откачен, ей богу, направо си откачен! А като взе да се помайваш, когато ти подметнах за сляпата карта, реших, че ни е спукана работата.
— И Грей така си мислеше, но аз просто го разигравах. Накрая претупах нещата само защото яйцата изстиваха. А на човек не му се случва да опита такива яйца всеки ден, бога ми.
— Нали каза, че нищо не стрували.
— Казах, че не са лоши. — За миг Питър Марлоу замълча, после добави: — Виж сега, като кажеш, че нещо „не е лошо“, значи смяташ, че е изключително. Така правиш комплимент на човека, без да го караш да се чувства неудобно.
— Ти поне капка акъл имаш ли? Първо рискуваш живота ми, а за по-интересно слагаш и собствената си глава в торбата, после вдигаш пара до небето, като ти предлагам малко пари, без да искам нищо в замяна, и като капак казваш, че яйцата „не са лоши“, когато смяташ, че са страхотни. Боже господи! — завърши изумен Царя. — Или аз съм идиот, или… или просто не знам!
Той погледна Питър Марлоу, видя озадаченото изражение на лицето му и се разсмя неудържимо. Питър Марлоу също се разсмя и скоро двамата се заливаха от смях.
Макс надникна в бараката, а останалите американци се скупчиха зад него.
— Какво го е прихванало, за бога? — не повярва на очите си Макс. — А аз си мислех, че вече му е сменил фасона от бой.
— Света Богородице! — учуди се Дайно. — За малко да го спипат Царя заради тоя тип, а той се хили, та ще се пукне.
— Нищо не разбирам. — Стомахът на Макс му играеше номера още, откакто бе чул предупредителното изсвирване, че идва Грей.
Царя вдигна глава и забеляза втренчените погледи на мъжете отвън. Той измъкна полупълния пакет цигари и каза:
— Ей, Макс, я ги раздай на момчетата! Ще празнуваме!
— Страшен си! — взе пакета Макс. — Ей, ама размина ти се на косъм, а? Толкова се радваме!
Царя огледа ухилените лица. Някои усмивки бяха искрени и той ги запомни. Други бяха фалшиви, но тях той си ги знаеше. Всички се присъединиха към благодарностите, после излязоха от бараката и Макс разпредели помежду им съкровището.
— Това е от шока. Няма начин от шока е. Също като при избухване на граната — тихо каза той. — Ей сегичка ще му откъсне главата на това английско копеле.
Откъм бараката долетя нов взрив от смях и Макс сви рамене:
— Чалнал се е явно. И нищо чудно…
— Хайде да ядем, за бога — каза накрая Питър Марлоу, като все още се държеше за корема. — Ако не хапна сега, скоро и залък няма да мога да сложа в уста.
Този път те наистина седнаха да обядват, но от време на време се заливаха в нови пристъп смях. Питър Марлоу отбеляза със съжаление, че яйцата са изстинали, но веселото настроение на двамата ги стопляше и ги правеше превъзходни.
— Май че са малко безсолни, а? — добави той със сериозен тон, което му струваше върховно усилие.
— Да, прав си. Мислех, че съм сложил достатъчно — намръщи се Царя, но когато се обърна за солта, забеляза искрящия смях в очите на Питър Марлоу. — Какво пак те прихвана? — попита той и без да иска, започна да се смее.
— Не виждаш ли, че се майтапя? Вие, американците, май нямате чувство за хумор, а?
— Я върви по дяволите! И престани да се хилиш, за бога! Когато приключиха с яйцата, Царя сложи да се вари кафе и потърси цигарите си. После се сети, че ги раздаде, и посегна да отключи черния сандък.
— Опитай от моя — предложи му табакерата си Питър Марлоу.