— Ако става дума за моите предчувствия, тогава да.
— Каква беда? — Струан знаеше от личен опит, че Орлов не прави току-тъй предсказания. Твърде много пъти странният човечец е излизал прав.
— Не зная — внезапно лицето на капитана се озари от усмивка. — Когато стане тай-пан, той смята да ми отнеме кораба.
— Тогава ще трябва да заслужите уважението му, за да промени мнението си. В противен случай ще загубите кораба.
Орлов се ухили.
— Да, не се страхувайте. Така ще стане! — После усмивката му изчезна. — Но денят, в който го отнеме, ще бъде лош. Ръцете му ще бъдат изцапани с кръв.
Струан замълча, после попита:
— Чия? Моята ли?
Орлов сви рамене.
— Не зная. Но на вас ще донесе много ядове. Сигурен съм в това.
— Кой син не го прави?
— Тук сте прав. — Орлов си спомни семейството си в Нарвик, синовете си — двама левенти на двайсет години. И двамата го мразеха, презираха го, макар че той обожаваше и тях, и жена си Лека — лапландка. Бяха щастливи, докато синовете не я настроиха против него.
— Да — каза той. Чувстваше се много уморен. — Прав сте. Както винаги.
— По-добре отидете да поспите малко — посъветва го Струан. — Обадете ми се в осем бела.
Орлов излезе.
Струан дълго се вглеждаше в пустотата. Какви неприятности? Чия кръв? Защо лош ден? После изключи мислите си от въпросите, които нямаха отговор, и ги насочи доволен към днешния ден, възможно и утрешния.
— От ден на ден ставаш все повече китаец — помисли той на глас.
После се усмихна и отново разгледа списъка. Горт Брок. Мис Тилмън. Куанс. Гордън Чен. Скинър. Боцман Макей. Макей?
— Стюард! — извика той.
— Да, сър! — Стюардът постави горещата вода върху шкафчето до приборите за бръснене.
— Съобщете на мистър Кудахи. Ако боцман Макей се приближи доведете го при мен.
— Да, сър!
Стюардът изчезна.
Струан застана до прозорците на каютата. Виждаше гъмжилото на китайското селище, наречено Тай Пинг Шан. Но мислите му бяха насочени към друго. Защо беше идвала Шиваун Тилмън? Ако някога е имало омърсена царица, то това е тя. Дали е девствена? Сигурно. Би ли легнал с нея, ако знаеш, че е така? Без да се жениш за нея? Не. Не бих легнал с нея в такъв случай. Един мъж се нуждае от девственица два пъти в живота си. Веднъж с жена си и веднъж в разцвета на живота си с млада любовница, избрана много внимателно. Тогава, когато мъжът се е научил да бъде много търпелив, състрадателен и може безболезнено да превърне момичето в жена.
Разбира се, че Шиваун е девствена, разсъждаваш като глупак. Но искрата в дъното на очите й и поклащането на бедрата обещават много на бъдещия й съпруг. Също би била интересна любовница. Да се ожениш ли искаш за Шиваун? Или само да спиш с нея?
Ако бях китаец, бих имал открито много жени. И те всички биха живели мирно и тихо под един покрив. Струан се засмя. — „Бих искал да видя Шиваун и Мей-мей под един покрив. Коя би спечелила битката? Защото наистина това ще е битка, тъй като и двете са като диви котки.“
— Здравей, татко. — Кълъм стоеше до вратата.
— Добре ли спа, синко?
— Благодаря, добре. — Кълъм бе сънувал лоши сънища: Орлов, замесен в историята с могилата, отново предвещаваше бедност. Не дай си боже отново да загубим. Помогни ми, Господи, да изпълня задачата си. — Между другото, ако аз трябва да съм домакин на бала, да поканя ли партньор?
— Мери Синклер?
Кълъм безуспешно се опита да покаже, че е непринуден.
— Да.
Струан си каза, че съвсем скоро ще трябва да намери момиче за сина си.
— Може би тъй като сме домакини, би било по-добре да посрещаме хората без специални почести. Ще има повече от двайсет момичета, които ще ти радват очите.
— Орлов говореше за съобщение от флагмана. Било за мен, викат ме на кораба. Сега ли да отида? Искам да разбера от Лонгстаф последните подробности около продажбата на земята. Искам добре да свърша тази работа.
— Да — каза Струан след кратко мълчание. — Ако съм на твое място, не бих уволнил Орлов.
Кълъм се смути.
— О, той ти каза, така ли? Не го харесвам. Настръхвам, като го видя.
— Приеми го като най-добрия плаващ капитан — бъди търпелив с него. Той може да бъде ценен съюзник.
— Казва, че вижда бъдещето.
— Това е вярно. Понякога много хора могат това. „Изцапани с кръв ръце“ — може да означава всичко или нищо. Не се безпокой, момчето ми.
— Няма, татко. Мога ли сега да отида на флагмана?
— Да. Щом си отиде Брок.
— Ти не вярваш, че мога да си държа езика зад зъбите?
— Някои хора умеят да извличат информация само като те гледат в лицето. Орлов е един от тях. Брок е друг. Ти се промени, откакто видя среброто.
— Не, не съм.
Струан вдигна четката си за бръснене.
— Ще сервират закуската след около двайсет минути.
— В какъв смисъл съм се променил?
— Има много голяма разлика между един младеж, който знае, че е разорен, и младеж, който знае, че не е. Има конска муха под опашката ти, момче, и се вижда отдалеч — подхвана Струан, докато си сапунисваше лицето. — Имал ли си някога любовница, Кълъм?
— Не — отвърна синът му стеснително. — Ходил съм в публичен дом, ако искаш да кажеш това. Защо?
— Повечето мъже тук си имат любовници.
— Китайчета?
— Китайки. Или евроазиатки.
— А ти имаш ли?
— Разбира се. — Струан вдигна бръснача. — В Макао има публични домове. Ориенталски и европейски. Но много малко от тях са безопасни, в повечето върлуват болести. И така правилото… чувал ли си за „женската болест“ — френската или испанската шарка, както искащ я наричай.
— Да. Разбира се, чувал съм.
Струан започна да се бръсне.
— Казват, че първо била внесена в Европа от Колумб и моряците му, които я прихванали от американските западни индианци. Смешно е да я наричаме френска или испанска шарка, французите я наричат испанска или английска, а испанците — френска. Когато всъщност ние всички сме виновни. Казвали са ми, че тази болест е върлувала винаги в Индия и Азия. Знаеш ли, че за нея няма цяр?
— Да.
— Тогава сигурно знаеш, че единственият начин да я прихванеш е от жена?
— Да.
— Знаеш ли, че има предпазни средства?
— Да, да, разбира се.
— Няма защо да се стесняваш. Съжалявам, че отсъствах толкова дълго. Бих искал да ти разкажа за… за живота… за себе си… Може би знаеш, може би ти е просто неудобно да признаеш. Все пак ще ти разкажа. Много важно е да се носи презерватив. Най-добрата направа е от коприна. Произвеждат се във Франция. Има един нов тип — правят ги от нещо като рибена кожа. Ще ти осигуря такива.
— Не смятам, че ще имам нужда…
— Съгласен съм — прекъсна го Струан, — но не мисля, че има нещо лошо в това да ги имаш. В случай на нужда. Не се опитвам да се меся в твоя живот или да те насърчавам да станеш развратник. Искам просто да съм сигурен, че си подготвен за някои обикновени неща. И че си в безопасност. Презервативът предпазва от заболяване. А също и момичето да не забременее. По този начин на нея спестява тревоги, а на теб — главоболия.
— Това противоречи на божите закони. Искам да кажа, употребата на… е, това е грях, нали така? Не обезсмисля ли това целия смисъл на любовта? Основната цел е да се раждат деца.
— Така казват католиците, да, също и много от религиозните протестанти.
— Да не би да се съмняваш в свещената Библия? — ужаси се Кълъм.
— Не, момче. Само някои от… как се казва — тълкуванията?
— Смятах, че имам прогресивни идеи, но ти… но това е ерес.
— За някои хора. Но Божият храм е много важен за мен. Той е от първостепенно значение за мен, теб, за всеки, дори за „Ноубъл хаус“. — Струан продължи да се бръсне. — Тук е нещо съвсем естествено човек да си има момиче. Да се грижи за нея, да я снабдява с храна и дрехи, да плаща сметките й, да й взема слуга и така на татък. Когато повече не ти трябва, даваш й малко пари и я освобождаваш.
— Не ти ли се струва просташко?
— Да. Ако го правиш без чест. Обикновено парите, които даваш, по нашите стандарти са малко, но в случая са повече от достатъчни, за да осигурят на момичето зестра и да й намерят добър съпруг. Изборът на момичето се прави много внимателно. Това става чрез посредник — сват — и е напълно съобразен с китайските закони.
— Не е ли това най-тежко робство, най-черна робия?
— Да, ако идеята ти е да купиш робиня или да третираш жената като такава. Как постъпваш в случаите, когато вземаш някой да ти чиракува? Плащаш малко пари и го купуваш за няколко години. С китайката е същото нещо. — Струан попила брадата си и отново сапуниса местата, които бяха все още грапави. — Ще отидем в Макао. Ако искаш, мога да ти го уредя.
— Благодаря ти, татко. — Беше готов да му каже, че купуването на жена, независимо дали развратница, слугиня или любовница, е нещо отвратително и освен това греховно. — Ъъ, благодаря, но не трябва.
— Кажи ми, ако промениш решението си, момче. Не се притеснявай. Това не е грях — мисля, че е напълно естествено човек да изпитва желание или апетити. Но пази се от домовете. Никога не отивай там пиян. Никога не лягай с момиче, без да си взел предпазни мерки. Никога не си позволявай волности с жената или дъщерята на европеец — или, съвсем основателно, той ще се разправи с теб, и то много бързо. Никога не наричай някого кучи син, ако не си готов да подкрепиш думите си със стомана или куршум. И никога, ама никога не отивай в публичен дом, който не ти е препоръчан от човек, на когото можеш да се довериш. Ако не искаш да питаш мен или Роб, поискай мнението на Аристотел. Можеш да му имаш пълно доверие.
Много объркан, Кълъм наблюдаваше баща си, който с твърда и решителна ръка завърши бръсненето. „Изглежда така самоуверен във всичко — мислеше си Кълъм. — Но греши. В много отношения не е прав. Светото писание казва съвсем ясно — похотта е дело на дявола. И е грешна. Да можех да имам жена, щях да забравя похотливите си желания. Или любовница. Но това противоречи на закона и на свещеното слово.“
— Ти купи ли си любовница? — попита той.
— Да.
— Колко плати за нея?
— Бих казал, че това не те засяга, момче — отвърна той меко.
— Съжалявам, не исках да любопитствам и да те обидя или… — засрами се Кълъм.
— Знам. Но този въпрос не бива да се задава на друг човек.
— Да. Но исках да разбера колко струва една жена. Да се купи.
— Това зависи от вкуса ти. От един таел до безкрайно много. — Струан не съжаляваше, че е подел разговора. „По-добре ти сам — си каза той, — отколкото други да го направят вместо теб.“ — Между другото, Кълъм, досега не сме уреждали заплатата ти. Започваш с петдесет гвинеи на месец. Може да ги считаш за джобни пари, с които да купуваш всичко.
— Но това е голяма щедрост — възкликна Кълъм, — много ти благодаря!
— След пет месеца сумата ще се увеличи значително. Щом закупим земя, ще започнем да строим. Складове, Грейт хаус… и къща за теб.
— Това ще бъде чудесно. Никога не съм имал къща… Искам да кажа, дори не съм имал самостоятелна стая. И в университета даже.
— Човек трябва да има свое кътче, може и малко. Уединението е от голямо значение за яснотата на ума.
— Петдесет гвинеи са много пари за един месец — каза Кълъм.
— Ти ще ги спечелиш.
Това са достатъчно пари, за да се ожени. Лесно. Без публични домове и смрадливи туземки. Спомни си с чувство на отвращение трите пъти, когато беше посетил дома, който студентите посещаваха, защото средствата им не позволяваха да идат на друго място. Наложи се да се напие, за да се държи като мъж и да влезе в усмърдяната стая. Един шилинг, за да се овъргаля в умирисаното от пот легло с една кранта, два пъти по-възрастна от него. За да се освободи от дяволските болки — тази напаст по мъжете. И винаги седмици наред терзание в очакване на болестта. Господ да ме пази от ново грехопадение — помисли си той.
— Добре ли си, Кълъм?
— Да, благодаря. Смятам да се избръсна преди закуска. Съжалявам, не мислех да… не исках да те обидя.
— Зная.
— Дошъл е Брок — съобщи морякът.
— Доведи го — каза Струан, без да вдигне поглед от каталога с парцелите, които Роб му беше дал.
Докато чакаха, Кълъм и Роб почувстваха как напрежението в каютата нарасна.
Появи се Брок, широко засмян.
— Я виж, това си ти, Дърк! Знаех си, че се намираш на кораба!
— Грог?
— Благодаря. Добро утро, Роб. Добро утро, Кълъм.
— Добро утро — отговори Кълъм и с недоволство откри, че изведнъж го обзе страх.
— Тези дрехи са ти по мярка. Моряк ли смяташ да ставаш? Като баща си?
Брок седна в моряшкия стол.
— Последния път, когато видях баща ти, положението му беше отчайващо. Той потъваше. Наистина ужасно! Страшна случайност — катастрофата искам да кажа. — Пое чаша ром от Струан. — Благодаря. Бях вече загасил скапания огън, който се появи през нощта като гръм от ясно небе, и тъкмо се канех да му се притека на помощ, а той изчезнал. Цяла нощ и част от следващия ден продължих да го търся.
— Много мило от твоя страна, Тайлър — каза му Струан.
— Миналата нощ изпратих Горт да попита за теб. Много странно, нали, Кълъм?
— Какво странно, мистър Брок?
— Ами тоз дявол — джуджето — не знаеше, че си тук. До тоз момент, както разбрах, никой не е могъл да стъпи на кораба. Освен това си спрял точно под дулата на флагмана — много странно наистина.
— Горт докосна ли пилона? — попита Струан.
— Да. Беше много тъжен. Каза, че има такова чувство, сякаш забиват в ковчега пирон. Беше му много неприятно.
Струан му подаде банков ордер — двайсет хиляди гвинеи.
— Благодаря ти, Дърк — каза Брок, без да се докосне до него или дори да го погледне. — Но той не е мой. По-добре ти го дай на Горт. Или му го изпрати. Тази сума не е за мен.
— Както искаш, Тайлър. Ще бъде ли той на търга за земята?
— Да, разбира се.
Струан вдигна каталога.
— Най-хубавите парцели са седми и осми в западната част на долината, шестнайсети и седемнайсети в центъра и двайсет и втори и двайсет и трети в източната част. Кой искаш ти? Ще ми дадеш ли възможност да избирам свободно, Дърк?
— Има достатъчно и за двама ни. Избери това, което искаш. Няма да наддаваме срещу теб. Нито ти срещу нас.
— Аз си помислих същото. Така е справедливо. И умно. Избирам шестнайсети и седемнайсети от крайбрежните и шести и седми от крайните.
— А ние ще вземем седми и осми, а от крайните — трети и четвърти.
— Съгласен. И остава могилата. Ще участваш в наддаването, нали?
— Да.
Брок пи от рома. Усещаше безпокойството на Кълъм.
— Утре флотилията заминава, Дърк. Чу ли това?
— Не. Къде отива?
— На север.
— Да воюва — засмя се Струан. — Отново ще безпокоят Пекин? През зимата?
— Да. Нашите началници им заповядаха да тръгват на север. Главата на твоя лакей е пълна само с топове. Чух, че адмиралът се разкрещя, но Лонгстаф му се изежи: „Марш на север, по дяволите! Заповядано ти е да вървиш на север! Ще я научим ние тая невярна подла сган! Ще им дадем добър урок!“
— Те няма да заминат на север.
— Сигурно, след като си се върнал. Много жалко, че тай-панът мяза на Лонгстаф. Направо смешно. И че таквиз като теб могат да му влияят. Че трябва да разчитаме на такива като теб да спасяват флотилията ни. — Той се изкашля шумно и подуши въздуха. — Тук мирише много странно.
— Така ли?
— Мирише на сребро. Да, така е, сребро. — Брок стрелна с поглед Кълъм. — Значи не си банкрутирал, а, момче?
Кълъм не каза нищо, но кръвта нахлу в главата му. Брок изсумтя:
— Усетих миризмата, когато хвърли котва, Дърк. Дори когато влезе в пристанището. Значи не си потънал, имаш с какво да платиш и отново ще ме метнеш.
— Кога пристигат парите?
— Днес, както вече знаеш.
— Желаеш ли да продължа срока?
— Ако не беше момчето и всички останали на кораба, нямаше да знам, че ме будалкаш. Че среброто е в трюма. Но аз не съм балама — прочетох го на лицата на всички на кораба освен на твоето… и на Роб. Днес ще взема твоя чек, по дяволите. Без кредит.