И аз те обичам.
Синдер пое дъх с усилие и се застави да си тръгне, като се мъчеше да се убеди, че има надежда. Има надежда. Надежда.
Вървеше към изхода, без да поглежда към другите болни, но изведнъж чу името си. Спря, като мислеше, че грапавият глас не беше друго, а плод на въображението й, примесено с многото истерични крясъци.
Синдер?
Извърна се и забеляза познато лице, полускрито под стар, избелял юрган.
Чангджи? тя приближи долния край на леглото и сбърчи нос от острата миризма, която се долавяше от него. С подути клепачи и жълтеникава кожа, Чанг Сача, пекарката от пазара, беше почти неузнаваема.
Като се стараеше да диша нормално, Синдер сви по пътеката край леглото.
Юрганът, който покриваше носа и устата на Сача, се повдигаше с тежкото й дишане. Очите й бяха светнали, ококорени, каквито Синдер никога не ги беше виждала. За първи път Сача не гледаше към нея с презрение.
И ти ли, Синдер?
Вместо отговор, Синдер каза неуверено:
Мога ли да ти помогна?
Това бяха най-милите думи, които някога си бяха казвали. Одеялото се отмести, откривайки едва лицето на Сача. Синдер сподави вика си, когато видя опасаните в синьо петна по брадата и врата на жената.
Синът ми с хриптене рече тя. Ще доведеш ли Сунто? Искам да го видя.
Без да помръдва, Синдер си спомни как преди няколко дни Сача беше заповядала на Сунто да стои далеч от нейното магазинче.
Да го доведа ли?
Сача извади изпод одеялото тънката си като змия ръка и като се присегна към Синдер, стисна я там, дето се срещаха кожата и металът. Синдер се сви и опита да се измъкне, но Сача стискаше здраво. Около жълтите нокти по ръката й имаше синя пигментация. Четвъртият и последен стадий на синята треска.
Ще опитам отвърна Синдер. Протегна ръка, поколеба се за миг, после потупа Сача по кокалестата ръка. Сините пръсти я пуснаха и потънаха в леглото.
Сунто измърмори Сача. Погледът й все така вторачен в лицето на Синдер, но искрицата разум беше угаснала. Сунто.
Синдер отстъпи назад и видя как думите изсъхват. Животът угасна в черните очи на Сача.
Синдер се разтресе и обгърна ръце около стомаха си. Огледа се. Никой от болните не гледаше към нея или жената трупа до нея. Тогава видя един андроид да приближава към тях. Сигурно, помисли си тя, мед-дроидите бяха свързани някак и разбираха, когато някой умре. Колко време ли трябваше да изпратят съобщение на семейството? Кога ли щеше Сунто да научи, че е останал без майка?
Искаше да се обърне, да си тръгне, но стоеше там като закована, докато андроидът се придвижи до леглото и взе в щипците си увисналата ръка на Сача. С изключение на сините петна по брадата й, лицето на Сача беше пепеляво. Очите й все така стояха отворени, обърнати към небето.
Сигурно мед-дроидът щеше да разпита Синдер. Сигурно някой щеше да поиска да чуе последните думи на жената. Синът й може да пожелае да научи. Синдер трябваше да ги предаде на някого.
Но сензорът на мед-дроида не се обърна към нея.
Синдер навлажни устни. Отвори уста, но не можа да измисли какво да каже.
Един панел се отвори в тялото на мед-дроида. Със свободните щипци той бръкна вътре и извади скалпел. Хипнотизирана и отвратена, Синдер наблюдаваше как андроидът заби острието в китката на Сача. Ивица кръв покапа по дланта й.
Синдер се отърси от вцепенението си и пристъпи с олюляване напред. Кракът на леглото срещна хълбока й.
Какво правите? попита тя твърде високо.
Мед-дроидът остави забития в плътта на Сача скалпел.
Жълтият му визьор светна към Синдер, после потъмня.
С какво мога да съм ви от полза? попита той с фабрична учтивост.
Какво правите? попита тя отново. Искаше й се да се пресегне и да дръпне скалпела, но се страхуваше, че нещо й убягваше. Сигурно имаше причина, логично обяснение. Мед-дроидите винаги постъпваха логично.
Отстраняваме идентификационния чип отвърна андроидът.
Защо?
Визьорът отново светна и андроидът насочи внимание обратно към китката на Сача.
Повече няма да й трябва. Мед-дроидът смени скалпела с пинсети и Синдер дочу тихия звън от допира на метал в метал. Тя изкриви лице, когато андроидът извади малкия чип. Защитната пластмасова обвивка блестеше алена.
Но няма ли да ви трябва да идентифицирате тялото? Андроидът пусна чипа върху подноса, който се отваряше върху пластмасовата му облицовка. Синдер го видя да пада върху дузина други кървави чипове.
Дроидът дръпна оръфания юрган върху застиналите очи на Сача. Вместо да отговори на въпроса й, той каза просто:
Програмиран съм да следвам инструкции.
Глава осемнайсета
На излизане от халето един от мед-дроидите пресрещна Синдер и като разпери източени ръце, прегради пътя й.
Строго се забранява пациентите да напускат територията на изолатора издекламира той и избута Синдер обратно в сянката на вратата.
Синдер преглътна паниката си и като сложи длан върху гладкото му чело, спря робота.
Аз не съм пациент изрече тя. Дори не съм болна. Ето. Тя показа синкавите следи от инжекциите по ръката си от изминалите дни.
Механизмите на андроида забръмчаха, докато той обработваше думите й и претърсваше базата данни за логичен отговор. След това в тялото му се отвори панел и третата ръка, онази със спринцовката, се протегна към Синдер. Кожата й беше станала чувствителна и тя изтръпна, но опита да се отпусне, докато андроидът взимаше нова проба кръв. Спринцовката се скри в тялото му, а Синдер пусна ръкава над ръба на ръкавицата и зачака.
Този път пробата като че ли отне повече, отколкото на бунището, и Синдер усети чувство на паника да пропълзява по гръбнака й ами ако доктор Ърланд грешеше? Тогава чу ниския звук и андроидът се отмести, за да й стори път.
Тя въздъхна и без да поглежда към робота или някой от придружителите му, пресече горещия асфалт. Корабът още я чакаше. Като се настани на задната седалка, тя пожела да я откара до двореца на Нов Пекин.
Първият път Синдер беше отведена в двореца в безсъзнание и сега се озова залепена за прозореца на кораба, докато той я отвеждаше нагоре по стръмния, лъкатушещ път към върха на острите скали, които опасваха града. Нет линкът й намери информация, която казваше, че дворецът е бил построен след края на Четвъртата световна война, когато градът бил превърнат в руини. Дворецът беше проектиран в духа на стария свят, едновременно с голяма доза носталгия по миналото и най-модерни технологии. Покривите в стила на пагодите бяха изработени от позлатени плочки и обградени от чилини, (драконови коне) гаргойли (каменни скулптури с гротескни изображения на фантастични същества), но плочките всъщност бяха от поцинкована стомана, покрити с малки слънчеви капсули, които генерираха достатъчно енергия, за да поддържат целия дворец, в това число и крилото за изследвания, а гаргойлите бяха оборудвани със сензори за движение, идентификационни скенери, триста и шейсет градусови камери и радари, които можеха да засекат приближаващ самолет в радиус от сто километра. Всичко това не се виждаше, тъй като техниката беше скрита в каноните с богата дърворезба и многоетажните павилиони.
Но не модерните технологии заплениха Синдер, а калдъръменият път, покрай който имаше редица цъфнали декоративни череши, преградите от бамбук на входа към градините и бавно течащото поточе, което зърна през едно малко прозорче.
Корабът не спря пред главния вход и неговите пурпурни перголи. Вместо това той мина край северната страна на двореца най-близката до крилото за изследвания. Въпреки че тази част бе по-модерна, по-малко носталгична, и тук Синдер забеляза извън пътеката скулптура на седнал Буда с бодро лице. Когато плати за кораба и тръгна към автоматичните стъклени врати, Синдер усети едва доловимо дръпване по глезена Буда сканираше посетителите за оръжия. За нейно облекчение стоманата в крака й не задейства нито една аларма. Вътре я посрещна андроид, който попита за името й и я прати да чака пред редицата от асансьори. Центърът за изследвания беше като енергичен кошер лекари и дипломати посланици и андроиди, всички сновяха по коридорите със своите мисии.
Един от асансьорите се отвори и Синдер влезе, доволна, че е сама. Вратите започнаха да се затварят, но изведнъж спряха и отново се отвориха.
Моля, изчакайте чу се механичният глас на асансьорния оператор.
Миг след това през полуотворените врати влетя принц Каи.
Извинете, извинете, благодаря, че изчака
Той я видя и замръзна.
Линмей?
Синдер се отблъсна от стената на асансьора и направи възможно най-непринудения поклон, като едновременно с това провери дали ръкавицата на лявата ръка покриваше китката й.
Ваше Височество. Думите се изплъзнаха от устата й механично и тя изпита необходимостта да каже още нещо, да запълни празнотата на асансьора. Но нищо не излезе.
Вратите се затвориха; кабината започна да се изкачва. Синдер се покашля.
Ахъм, казвайте ми просто Синдер. Не е нужно да сте толкова Тактичен.
Устните на принца се извиха в крайчеца, но полуусмивката не стигна до очите му.
Добре тогава. Синдер. Ти, какво, следиш ли ме?
Тя се смръщи и гневът й взе да се надига, когато си даде сметка, че той се шегува с нея.
Само ще прегледам мед-дроида. Онзи, който погледнах вчера. Да се уверя, че не дава технически дефекти и прочее.
Той кимна, но Синдер долови някаква сянка в очите му, някаква нова скованост в раменете.
Аз отивам да поговоря с доктор Ърланд за напредъка му.
До мен стигна слуха, че има напредък с един от последните изтеглени киборги. Предполагам, че не ти е казал нищо?
Синдер подръпна гайките на панталона си.
Не, нищо не е споменавал. А и аз съм само механик.
Асансьорът спря. Каи я подкани с жест да слезе първа и двамата тръгнаха към лабораториите. Тя гледаше как белите плочки се нижеха под краката й.
Ваше Височество? спря ги млада жена с черна коса, която висеше на стегната плитка. Погледът й, пълен със съчувствие, беше закован върху принц Каи. Толкова съжалявам.
Синдер премести очи върху Каи, който наклони глава към жената.
Благодаря, Фатин. И продължиха.
Синдер се смръщи.
След десетина крачки ги спря мъж, който носеше в ръце прозрачни шишенца.
Моите съболезнования, Ваше Височество.
Под нея краката й спряха да се движат и Синдер потрепери.
Каи също спря и надзърна през рамо.
Не си видяла мрежата тази сутрин.
Миг по-късно Синдер включи нет линка си и пред очите й се завъртяха страници страницата с новините на ИР, пет-шест снимки на император Рикан, две снимки на Каи принц регентът.
Тя притисна уста с ръката си.
Каи изглеждаше изненадан, но изненадата му бързо се стопи. Той сведе глава и черният перчем падна на очите му.
Точно така.
Съжалявам, не знаех.
Той пъхна ръце в джобовете и погледна надолу по коридора. Едва сега Синдер забеляза бледите червени кръгове очите му.
Но не смъртта на баща ми е най-лошото.
Ваше Височество? Нет линкът й продължаваше да търси информация, но по-лошо от смъртта на император Рикан през изминалата нощ нямаше. Другата основна новина беше, че коронацията на принца е насрочена за деня на Фестивала на мира, точно преди бала.
Изненадан той срещна погледа й, сякаш беше забравил с кого разговаря. Тогава каза:
Можеш да ми казваш Каи.
Тя примигна.
Моля?
Стига вече с това Ваше Височество. Достатъчно го слушам от всички останали. Казвай ми просто Каи.
Не, това няма да е
Не ме принуждавай да ти заповядвам той слабо се усмихна.
Ненадейно засрамена, Синдер сви рамене чак до ушите си.
Добре. Струва ми се.
Благодаря. Той кимна към коридора. Да вървим тогава. Тя почти беше забравила, че се намират в коридора на центъра по изследвания, обкръжени от хора, които благовъзпитано ги подминаваха, като че не бяха там. Синдер тръгна напред, като се питаше дали не е казала нещо неуместно, чувствайки се неудобно до принца, който изведнъж беше станал просто Каи. Това не беше редно.
Какво му беше на андроида?
Тя зачегърта едно мазно петно по ръкавицата.
Съжалявам. Още не е готов. Но работя по нея, кълна се.
Не, говорех за мед-дроида, който си поправила. Онзи на доктор Ърланд.
О, да. Ъм. Той беше имаше една изгоряла жица. Между оптосензора и контролния панел. Каи повдигна вежди и тя се усъмни, че й повярва. Почисти гърло си. Вие, ъ, казахте, че има нещо по-лошо. Преди малко.
Когато Каи не каза нищо за един кратък миг на неловко мълчание и тя вдигна рамене.
Няма значение. Нямах намерение да си вра носа.
Всичко е наред. Скоро и без това ще научиш. Той сниши глас и докато вървяха, приведе главата си към нея. Тази сутрин лунната кралица ни уведоми, че пристига на дипломатическа мисия в Републиката. Поне така казва.
Синдер едва не се препъна, но Каи продължи напред. Тя запристъпя неуверено след него.
Лунната кралица пристига тук? Шегувате се.
Иска ми се да се шегувах. Цяла сутрин андроидите в двореца разчистват всички мебели с огледална повърхност в крилото за гости. Това е нелепо! Като че си нямаме друга работа.
Огледална повърхност ли? Винаги съм мислела, че това е просто суеверие.
Явно не. Има нещо около тяхното обаяние той изви пръст около лицето си, после спря. Всъщност няма значение.
Кога пристига?
Днес.
Стомахът на Синдер се сви. Лунната кралица? Пристига в Нов Пекин? По ръцете й пробяга хлад.
След половин час ще направя изявление.
Но защо й е да идва сега, когато сме в траур?
Мрачна усмивка.
Защото сме в траур.
Каи спря. Като огледа коридора, той се приведе към Синдер и сниши глас:
Виж, наистина оценявам помощта ти за мед-дроидите и съм сигурен, че най-добрият механик в града има безброй задачи, които заслужават вниманието му, но с риск да прозвуча като разглезен принц, бих ли могъл да те помоля да сложиш Нанси на първо място в списъка си? Наистина нямам търпение да си я взема обратно. Аз той се поколеба. Мисля, че точно сега подкрепата на учителя от детството ще ми дойде добре. Нали ме разбираш? Настойчивостта в очите му не скри истинското съдържание в думите му. Той искаше тя разбере, че я лъже. Това нямаше нищо общо с моралната подкрепа или привързаността от детството.
Безпокойството в очите на принца беше красноречиво. Каква ли информация съдържаше андроидът, че беше толкова важен? И какво общо имаше с лунната кралица?
Разбира се. Ваше Височество. Извинете, принц Каи. Ще я погледна, веднага щом се прибера вкъщи.
Стори й се, че зад всичката тревога съзря скрита благодарност. Каи посочи вратата до себе си, на която пишеше Д-р Дмитри Ърланд. Отвори вратата и я въведе.
Доктор Ърланд седеше зад лакирано бюро и четеше вглъбено от един екран, вграден в повърхността. Щом зърна Каи, той скочи на крака и като грабна вълнената шапка, заобиколи бюрото и ги приближи.
Ваше Височество, толкова съжалявам. Какво мога да направя за вас?
Нищо, благодаря отвърна Каи със заучена реакция. После изпъна рамене и премисли отговора си. Намерете лек.
Ще намеря, Ваше Височество. Той наложи шапката си. Разбира се, че ще намеря.
Увереността по лицето на доктора беше смайваща, но също и утешителна. Синдер мигом се запита дали не беше открил нещо ново, откакто за последно го беше видяла.
Замисли се за Пеони, сама в изолатора. Беше много лошо, че си го помисли, и тя тутакси се осъди за това, но сега, когато император Рикан беше мъртъв, Пеони първа щеше да получи лекарството.
Каи се покашля.
Срещнах новия ви красив механик долу във фоайето и тя ми каза, че е тук отново да погледне мед-дроидите ви. Нали знаете, стига да поискате, мога да ви намеря финансиране за модели с по-високо качество.