Лунен Танц - Amy Blankenship 3 стр.

– Моля ви, не наранявайте кутрето ми! – кресна тя.

Отново извика, когато остри нокти одраскаха едновременно ръката и гърба ú. Котките се сгромолиха шумно на калъп точно зад нея. Гледаха се злобно и си съскаха с все сила. Табата остана просната на земята и не посмя да вдигне поглед към бойното поле. В прегръдките ú Скрапи трепереше и скимтеше.

Таби не смееше да помръдне и стискаше кучето с все сила. Присвила очи, шепнеше на Скрапи да бяга и да търси помощ, ако котките ú посегнат. Нещо мокро и топло попъпли по гърба ú, но тя остана неподвижна. Най-накрая боят спря и тя се осмели да надникне през рамо.

Разкрилата се гледка я скова от ужас. Зад нея лежаха двама мъже, обляни в кръв. Гушнала Скрапи, Табата се изправи бавно и внимателно заотстъпва. Къде изчезнаха дивите котки? Нима бяха нападнали хората и избягали? Защо тези мъже бяха чисто голи?

Изведнъж Натаниел отвори очи, погледна право в нея и оголи остри зъби. Табата се запрепъва и почти падна. Скрапи изскимтя, уплашен от животинския рев на мъжа. Кучето се отскубна от ръцете на малката си стопанка. В див ужас хукна обратно към непрогледната гора.

От гърдите на Малачи бликаше кръв, а тялото му потръпваше в конвулсии. Той отвори уста и изръмжа в посока малкото момиче.

– Бягай! – разпозна в пронизителния животински писък Таби.

Тя не се двуоми и хукна. Нито веднъж не погледна назад. Не я интересуваше къде отива. Искаше само да избяга от окървавените мъже.

*****

– Благодаря. Това са местните новини. Днес, едно семейство от нашия окръг има повод за празник. Малкото момиче, Табата, най-накрая бе открито, докато се лутало из Национален горски парк “Анджелис”. Семейството ú нощувало в къмпинг близо до “Кристалното Езеро”. Момичето тръгнало по следите на кучето си и три дни било в неизвестност. Кутрето, изглежда, се било отскубнало от повода си и избягало в гората. Седемгодишната му стопанка смело тръгнала по петите му и била открита едва тази сутрин. За жалост, кучето все още не е намерено. Според длъжностни лица, детето е настанено в общинската болница и понастоящем се възстановява от преживения шок. Изглежда е оцеляло след нападение от пума. Малката Табата уведомила лесничеите за двама ранени мъже, но след щателна проверка на площ от 5 хиляди квадратни метра, такива не били намерени. В следващата ни емисия ще предоставим повече подробности по случая.

Глава 1

10 години по-късно…

Клубът пулсираше от силната музика. Големият неонов надпис менеше цветовете си в синхрон с ритъма на музиката. Светлината хвърляше приказен отблясък върху отсрещната сграда. На покрива ú, подпрял крак на перваза, стоеше мъж с къса руса коса. Приведен напред, обгърнал коляно с лакът, пушеше цигара.

Кейн Трип килна леко глава и прокара длан през късата си, жилава коса. Съжаляваше, че я е подстригал – харесваше му дълга. Още си спомняше копринения допир на връхчетата ú по гърба си. Дръпна жадно от цигарата. Даде си сметка, че много неща му липсват от времето, преди да го заровят жив. Например, марката цигари.

Преди четиресет дълги години, шифтърът Малачи – лидер на малък клан ягуари – го беше набедил в убийството на жена му. Преди тази злочеста нощ, Кейн поддържаше добри отношения с ягуарите, а лидерът им му беше един от най-близките приятели. Кейн присви устни при спомена. В пристъп на ярост, Малачи бе издал окончателната си присъда.

Малачи беше използвал заклинание от книга, която Кейн притежаваше и вярваше, че пази добре скрита. Проклятието повеляваше Кейн никога да не проходи, нито да проговори... а в нужда, да не може да се защити. За да подейства магията, Малачи бе отнел хематитната обица на Кейн. С този ход, му бе отнел свободата да се разхожда на дневна светлина. Навремето, хематитът бил собственост на първия вампир – Син.

Кейн веднъж се беше питал как е възможно да има “първи вампир” и отговорът го беше поразил.

Син се бил появил на този свят сам, ранен и прималял. Един млад мъж го намерил, а изнемощелият от глад Син се възползвал от кръвта му. Вампирът бързо осъзнал, че хората от този свят са уязвими същества. Ако той сподели кръвта си с тях, с надеждата да създаде семейство, то душата им напуска тялото им. Но веднъж простили се с душата си, те губели смисъла си за него и се превърщали в чудовища.

В безкрайния си живот, Син намерил едва трима човека, запазили душите си... те станали негови деца. Но веднъж преминали от другата страна, кожата им развила натърпимост към слънчевите лъчи... били обречени никога да не показват носа си навън през деня. Това не представлявало проблем на планетата на Син, заради хематита.

Дебелите гривни, които Син носел, идвали от неговия свят и били изработени от хематит. Ако отчупел парченце от гривната, Син можел да го превърне в пръстен, гривна или обица.