Лунен Танц - Amy Blankenship 5 стр.

Твърде немощен да търси детето, Кейн пропълзя до Малачи, като че да погали бузата му. Но дъхът му секна. Малачи носеше неговата собствена хематитна обица!

Кейн яростно я отскубна. Стисна я в юмрук, гледайки Натаниел – онзи, който го бе натопил. Мракът мигновено обгърна Кейн като с мантия и той изчезна.

Кейн издиша цигарен дим и се загледа в накъдрената му диря, преди вятърът да я разпръсне. Беше прекарал последните десет години в лутане от държава в държава, от континент в континент. Наваксваше с опит и знания, изпуснати докато излежаваше трийсет годишната си присъда.

Макар и бавно, беше възвърнал силите си. Затова му помогна малкият йоркширски териер, който беше намерил скрит в кух дънер в онази гора. Очевидно, кутрето беше нечий домашен любимец и първоначално Кейн се разкайваше, че не е потърсил стопаните му. Но нуждата да черпи сили надделя над чувството за вина.

Едва след като засити глада си, Кейн си даде сметка, че кученцето е било собственост на детето, което го беше освободило от гроба. Жизнените сили на тази малка топка козина бяха на изчерпване. Тогава Кейн прибягна до извънредна мярка. Учуден от собственото си безразсъдство, захапа китката си и насочи капките кръв към розовото езиче на кучето. Сам не вярваше, че този ход ще проработи.

Тя го бе спасила два пъти – и то – без да знае. Споменът за уплашения ú глас все още го изтръгваше и от най-дълбокия сън. Искаше му се да я беше зърнал поне... да свърже лице с гласът, който не му даваше мира.

Бръкна в джоба си и измъкна нашийника. Загледа се в металната табела във формата на кокал. Гравираният адрес отдавна не беше валиден. Когато най-накрая се научи как да борави с компютър, Кейн бе потърсил семейството. Родителите бяха починали, а къщата – продадена. Дъщерята, която несъмнено бе неговият спасител, беше неоткриваема.

Кейн метна и стъпка фаса си. Първото, което бе сторил, при завръщането си в Лос Анджелис, беше да посети клуба, в който Малачи живееше и работеше едно време. Но мястото бе продадено, а децата на шифтъра се бяха преместили на нов адрес. Навремето, новото място представляваше порутен склад. Сега обаче, ягуарите го бяха обновили и превърнали в модерен нощен клуб. Негови управители бяха децата на Малачи.

Кейн отърси глава. Чудеше се как Малачи е могъл да се ожени повторно предвид безкрайната си любов към първата си съпруга. Тя беше неговата сродна душа. Макар и прочути с незадоволимия си сексуален апетит, веднъж намерили своята сродна душа, шифтърите се посвещават изцяло на нея.

Кейн направи кратко проучване и установи, че новата съпруга на Малачи го е дарила с четири деца и е починала при раждането на най-малкия им син – Ник.

Малачи бе умрял онази нощ над гроба му, но Кейн все още изпитваше непреодолимо желание за мъст. Почти всички вампири са родени от мрака. Може би Син е грешал, че Кейн се различава от братята и сестрите си. Трийсетте години мъчение под земята вероятно са били достатъчни да отприщят безвъзвратно злото у него. Съзнанието му все още тънеше в мрак, както Малачи бе пожелал.

За Кейн важното беше кой е започнал враждата. Ягуарите първи бяха проляли кръв. Сега беше негов ред да отмъсти на цялата проклета шифтърска раса. Следваше да започне с децата на Малачи. Но нямаше да приключи дотам. След тях идваха децата на шифтъра, който си беше измил ръцете с него... Натаниъл Уайлдър.

Кейн лесно си намери последователи, които да го захранват с кръв. Той все още се удивяваше на пищната сцена в сърцето на града. Беше пълно с жалки готически подобия, които мечтаеха да бъдат истински вампири като него.

Не се налагаше да се старае. Достатъчно бе да привлече един бездушник – оттам всичко щеше да тръгне на самотек. Беше избрал най-опасния от групата... този, който сякаш вече бе предал душата си на мрака. Гарван беше единак, който приживе бе маниакален психопат... готически изгнаник, жаден за кръв още преди да развие истинска нужда от нея.

Гарван беше единственият избранник, комуто Кейн бе споделил личната си история. Сам Кейн не знаеше защо я разказва – вероятно от скука.

Кейн беше дал пълна свобода на своя последовател. Още в предходния си живот, Гарван бе натрупал гняв към света. Сега най-сетне имаше поле да го излее. Той беше взел присърце историята на Кейн. Въоръжен с цял набор от нови способности, бездушният вампир отмъщаваше за своя покровител с пълна сила.

Кейн не се и опита да разубеди Гарван. Той се вписваше идеално в плана му да покоси всеки член от семейство Малачи. Защо му бе да защитава шифтърите? Най-големият жест, който Кейн можеше и пожела да стори, бе да увери чирака си, че не е длъжен да убива хора за храна. Даде му да разбере, че действията му не бива непременно да нанасят щети и да причиняват болка и смърт – това бе въпрос на лична воля. Но волята на Гарван повеляваше смърт без пощада. Кейн нямаше пръст в това.

Единственият път, когато Кейн се намеси в действията на Гарван, бе при първото убийство на ученика. Гарван бе оставил безспорния почерк на вампир върху жертвата си – добре разпознаваем за човешките очи. Кейн беше забравил да му сподели важна тайна свързана с опазването им като вид. А именно – как да заличават действията си, така че убийствата да изглеждат като тривиални садистични посегателства, извършени от хора.