Лунен Танц - Amy Blankenship 6 стр.

Единственият път, когато Кейн се намеси в действията на Гарван, бе при първото убийство на ученика. Гарван бе оставил безспорния почерк на вампир върху жертвата си – добре разпознаваем за човешките очи. Кейн беше забравил да му сподели важна тайна свързана с опазването им като вид. А именно – как да заличават действията си, така че убийствата да изглеждат като тривиални садистични посегателства, извършени от хора.

Гарван избра да оставя жертвите си близо до “Лунен Танц”, където властите лесно ги намираха. Това беше най-доброто място. Повечето вампири бяха зли по рождение, така че Кейн бе прекарал по-голямата част от живота си сред убийци. Жаждата да сее смърт у неговия чирак беше съвсем присъща на тяхната порода.

Ако Син беше буден, за да види поголовната смърт, която Гарван сееше, вероятно щеше да го убие или обрече на доживотен гроб, за да избави света от това мъчение. Кейн беше вкусил такова наказание и ако се стигнеше до това, щеше да предпочете бърза смърт.

Преди присъдата му, той се бе сприятелил с друг вампир… Майкъл. Бяха прекарали повече време заедно, отколкото можеха или искаха да си спомнят. И двамата бяха дарени с хематит, защото бяха запазили душите си… както беше съумял да стори и Деймън – братът на Майкъл.

Майкъл беше добър човек… все още непокварен или както казваха “един от ангелите”. Но се носеха слухове, че Деймън е открехнал тъмната си страна и си го изкарва на брат си. Кейн планираше едно образователно посещение на Деймън, след като приключи тук. Озадачаваше го рязко породилата се вражда между двамата братя. Майкъл бе много посветен на брат си. Но изглежда, понякога и невъзможното е възможно.

Кейн не искаше да издава пред Майкъл, че годините под земята са отключили тъмната страна у него. От известно време тайно го наблюдаваше. Знаеше, че се е сприятелил с един от най-големите млади ягуари – Уорън… Напомни му на собственото му приятелство с Малачи.

Предателството е в кръвта на шифтърите, а Майкъл тепърва щеше да се сблъска с тази грозна истина. Ако се отървеше от шифтърите, Кейн щеше само да направи услуга на Майкъл – в името на доброто старо време.

Кейн посегна към хематитната обицата – тя винаги го бе възпирала от убийства на хора. Ако душата му бе роб на злите сили, то магията на хематита нямаше да му подейства. Винаги се беше чудил как Малачи не се бе сещал за това същинско доказателство за неговата невинност.

Но неговият заветен миг тепърва предстоеше… Той бе излежал трийсет годишна присъда за нещо, което не бе сторил.

– Отплатата ще е безпощадна, приятели.

****

– Телефонни реклами? – попита Чад в опит да прикрие подигравателния си тон. Малката му сестра тресна телефона с такава ярост, че той падна от стената и с трясък удари пода.

Енви ритна апарата и го запрати по коридора, представяйки си, че това е главата на гаджето ú. После се обърна към брат си:

– Всички ли сте такива кретени или само тези, с които излизам?

Чад вдигна ръце сякаш се предава.

– Според мен, момичетата сте също толкова гадни. Сега се успокой и кажи на батко какво стана.

Енви подрпя чело на хладната стена. Не позволи на нито една сълза да се търкулне по бузата ú. Не харесваше Тревор достатъчно, че да плаче за него. Започваше истински да ú омръзва, че на всяко следващо гадже все нещо му липсва.

– Току що Джейсън ми се обади да ме покани на среща. Помислил си, че отново съм свободна, защото видял Тревор да натиска друго момиче в един нов нощен клуб.

Чад поклати глава. Въобще не му дожаля за Тревор.

– Ами, тогава да отидем на клуб? – вдигна вежда, поблазнен от идеята.

Енви се усмихна. Предложението ú хареса.

– Дай ми десет минути да се приготвя.

Чад кимна и седна на ръба на креслото. Включи телевизора, за да изгледа новините, но не им обърна никакво внимание. Така или иначе, не одобряваше, че сестра му излиза с Тревор. Знаеше, че той се прави на важно и търсено богато колежанче, готово да стъпче всичко по пътя си. Но това не му дваше право да лъже Енви и да я заблуждава за истинската си същност. Ако спеше със сестра му, то тя поне трябаше да знае кого чука.

Кофти е една връзка да започва с лъжа. Ако в основата ú лежи измама, рано или късно ще се срути. Последният път, когато беше видял Тревор на гарата, го беше притиснал или да признае на сестра му, че е агент под прикритие, или въобще да не я закача. Чад не беше виновен, че Тревор не слуша никого, освен себе си.

Гневеше се, че Тревор използва сестра му за да работи под прикритие на клубната сцена. Работата ú беше много удобна за целите му. Като барманка в много от нощните клубове, с нея той получаваше достъп до всички помещения – от рано преди да отворят – до късно след като затворят врати. Без тълпите, Тревор можеше да души навсякъде, без Енви да подозира.

Чад отказваше да мине под прикритие, макар че специалните части го убеждаваха да смени звеното. До този момент склоняваше да им бъде в услуга единствено при необходимост от влизане с взлом и укротяване на опърничави. И това му се нравеше. Беше му по-приятно да бие лошите, отколкото да се промъква тайно на места, да плямпа глупости и да се рови из секретни документи за улики срещу някого.