Например: След малко ще ви помогна да се отпуснете с помощта на специфичен език.
Водене докато/ с всяко следващо
Например: Докато слушате звука на гласа ми, можете да следите ритъма на дишането си. С всяко следващо издишване можете да се отпускате още по-пълно. Усещайте опората на стола, докато се отпускате.
Модалност и разрешение можеш, би могъл, може
Това създава у пациента усещане за комфорт, понеже чувства, че упражнява контрол над ситуацията.
Например: Понеже седите на стол, можете да се отпуснете.
През ума ви може да минават мисли, но вие може да ги оставяте да ви отминават.
Положителни / отрицателни твърдения
Подобно на модела на политическата лъжа!
Например: Вие седите на стола, чувате гласа ми, осъзнавате звуците в стаята, чувствате топлия хладния студения въздух върху кожата си.
Не е нужно да следите дишането си не е нужно да обръщате внимание на звуците нито на музиката като в същото време се отпускате все повече.
Изкривяване на времето
Съзнанието на пациента бива насочено към минали или бъдещи събития в неговия живот, което може да доведе до състояние на хипноза.
Например: Докато се отпускате, може да си припомняте други моменти, когато сте се чувствали релаксиран както някои конкретни звуци ви помагат да извикате конкретни, неповторими спомени питам се, къде ли ще ви отведат тези спомени
И докато седите в стола и се отпускате., съзнанието ви може да се зарее и да се опитате да си припомните за какво си говорехме преди 10 минути И какво ви казах преди 5 минути и мислите, които преминаха през съзнанието ви преди 1 минута защото мислите идват и си отиват като облаците в небето.
Объркващи сравнения
Терапевтът подканя пациента да се съсредоточи върху две алтернативни, противоположни сетивни усещания, което го кара да «задълбае» и да изследва, а това води до объркване и предизвиква транс. Тогава терапевтът може да насочи пациента към състояние на по-дълбок транс, като предложи лесен изход от задачата и по този начин освободи пациента от усилието да сравнява.
Например: Не знам дали усещате краката си по-натежали от ръцете или пък чувствате ръцете по-натежали от краката А може би чувствате цялостно отпускане, което започва отвътре и се разпростира навън.
Питам се докато потъвате все по-дълбоко в ритъма на дишането си дали гласът ми ви се струва по-релаксиращ или думите, които изричам
Двусмислици
Свикнете да си играете с думите и да ги включвате в изречения това също ангажира съзнанието и благоприятства състоянието на транс.
Например: «Петко рита» «пет корита».
Хипнотична употреба на гласа
«Не е важно какво казвате, а как го казвате!»
Ключът към постигането на терапевтичен глас е да говорите изразително, което не означава високо, а да позволите на гласа си да звучи авторитетно и да служи като компас за вътрешния подсъзнателен авторитет на пациента!
Използвайте низходяща интонация във фазата на индукцията.
Започнете с нормална бързина и забавете говора по време на индукцията, а във фазата на внушение забързвайте и забавяйте темпото.
Изговаряйте по време на издишане и синхронизирайте своя ритъм на вдишване и издишване с този на пациента, така че вдишванията и издишванията ви да съвпадат.
Как да се грижите за гласа си и как да го използвате
Дишайте диафрагмено нека пациентът чува дишането ви. (Стомахът се издува навън при вдишване и хлътва навътре при издишване когато изговаряте).
Изговаряйте при издишване.
(Това се нарича правилна опора на дишането. Не продължавайте да говорите, след като сте издишали напълно поемете си нов дъх. Експерти по гласа препоръчват максимум 8 срички на един дъх).
Подберете подходящ тон (но не твърде нисък).
Позиционирайте» гласа правилно в устната кухина (не в гърлото).
(В нашето общество ниският глас често се асоциира с «авторитет». Много хора говорят с по-нисък от естествения си тон, като центрират гласа си в гърлото, вместо в устната кухина).
Започвайте плавно.
(Обратно на внезапното «изстрелване» на думата в началото на издишването. Аз се съсредоточавам върху това, да започна издишването, преди да изговоря първата дума).
Започвайте плавно.
(Обратно на внезапното «изстрелване» на думата в началото на издишването. Аз се съсредоточавам върху това, да започна издишването, преди да изговоря първата дума).
Говорете по-тихо (но не по-ниско)!
Силен звук = повече стрес/напрежение = по-висок риск от напрежение.
Пазете гласните си струни от пресъхване. Избягвайте да хъкате и да си прочиствате гърлото (или да се покашляте).
Отпуснете се избягвайте да се напрягате; правете подходящи упражнения за разтягане и отпускане на врата и раменете.
Ако е възможно, избягвайте да говорите седнали. Това затруднява диафрагменото дишане. Използвайте правилната опора на дишането, при диафрагмено дишане. За целта седнете изправен, с изпънати назад рамене не прегърбен напред. Ако е необходимо, останете прав, докато говорите. Поемайте въздух пълно и ограничете броя думи на един дъх.
В хипнотерапията твърде често се набляга на монотонната интонация. Това предполага повтаряща се употреба на едни и същи гласни струни и може доведе до напрежение. Монотонната интонация е уместна само по време на индукцията, по време на задълбочаване на състоянието или при акцентиране на команди и изреждане. Използвайте по-разговорна интонация. (Вариращата интонация може да има объркващ/задълбочаващ ефект.)
Конструкция на внушението
Да се състави хипнотично внушение е относително просто и включва много «позитивна сугестия» във връзка с желаното състояние или поведение на пациента.
Могат да се използват две езикови структури препоръчвам най-простите.
1. Употреба на частицата «ще»
Например: Като влезете в банята и видите паяка, ще регистрирате усещане за отпускане и ще ви напуши смях, когато си дадете сметка колко по-голям и по- силен сте от него.
2. Употреба на сегашно време
Например: Влизате в банята виждате паяка, регистрирате усещане за отпускане и ви напушва смях, когато си дадете сметка колко по-голям и по-силен сте от него.
Изглежда са много застъпниците на тезата, че е по-уместно да се използва втората конструкция, но аз лично съчетавам двете, понеже съзнанието подразбира в частицата «ще» и референция към сегашното време.
Структуриране на внушенията
Изведена е теория, че ако терапевтът съставя поредица от внушения, свързани с поведенчески модели или способности, след всеки три внушения от този тип трябва да включва внушение, свързано с идентичност или убеждение, които представляват същината на съпротивата срещу промяната. Експериментите показват, че подобен подход дава резултати.
Пример: Пушач, който пали цигара за компания.
И като наблюдавате как другият човек пуши, можете сам да се уверите каква противна картина представлява излизащият от устата му пушек.
1. и като си дадете сметка как непоносимо вони тютюнът
2. и колко неестествено е към устата периодично да се поднася някаква бяла пръчица
3. мислите само за това, как този човек бавно се отравя
4. и колкото по-ясно осъзнавате тези неприятни наблюдения, можете да приемете, че самият вие сте непушач (идентичност) и ПОНЕЖЕ сте непуишч, (можете да вярвате) или ТОВА ЗНА ЧИ, че повече няма да ви се припуши.
При формулирането на внушенията е важно също така свободно да използвате ЗАЩОТО и ТОВА ЗНАЧИ, понеже означават мощни, ключови езикови структури, известни като «причина и следствие» и «комплексен еквивалент».
Повторение
Можете да подканите пациента да повтаря определено внушение дотогава, докато в състояние на транс възприеме ново вярване. Това се постига най-успешно след задълбочаване на състоянието, като помолите пациента да продължи да повтаря формулата до края на сесията, за да ангажира съзнателния си ум това ще го въведе още по-дълбоко в състоянието на хипноза.
Пример
Дайте следната инструкция на пушач:
След малко ще ви помоля да започнете да си повтаряте една формула, и докато го правите, тя ще се запечатва все по-дълбоко у вас, и колкото по-енергично и емоционално я повтаряте, толкова по-успешно ще работи тя
Нека започнем да я повтаряме «Вече съм непугиач и ще остана непушач до края на живота си.