Преди да се качи на яхтата и да се отправи в сърцето на Бижагош, Кал Декстър прекара цяла седмица в аклиматизация. Облепи джипа с далновидно донесените стикери, рекламиращи Бърд Уърлд Интернешънал и Америкън Одюбон Сосайъти. Захвърлени на задната седалка, така че всеки любопитко да може да ги види, лежаха копия от последните отчети на Гана Уайлдлайф Сосайъти и жизнено необходимият за всеки орнитолог справочник, приложение към Птиците на Западна Африка от Бороу и Димей.
В действителност след почти сблъсъка с ранглера 110 двама мургави мъже дойдоха да слухтят в района на бунгалото, но в крайна сметка се върнаха да докладват на господарите си, че любителите на птици са безобидни идиоти. Само че на територията на врага идиот е най-доброто прикритие.
Първата задача на Декстър бе да намери място за яхтата. Откара екипа си западно от Бисау Сити, дълбоко в буша в посока на Куинхамел главен град на племето папел. След Куинхамел намери река Мансоа, която се спускаше към морето, а на брега на реката откриха хотел-ресторанта Мар Азул. Тук той скри яхтата в един от речните ръкави и закотви Джери в хотела със задачата да се грижи за нея. Преди двамата с Бил да потеглят нататък, групата си направи угощение с раци и разкошно португалско вино.
Е, по-добре е от Колчестър през зимата съгласиха се двамата командоси.
Шпионирането на офшорните острови започна на следващия ден.
Има четиринайсет основни Бижагош, но целият архипелаг се състои от 88 късчета суша, разположени на двайсет до трийсет морски мили от брега на Гвинея-Бисау. Агенциите за борба с кокаина ги бяха снимали от космоса, но до момента никой не бе стигал дотук с яхта.
Декстър установи, че всички островчета са блатисти, скрити под гъста тропическа гора, където човек можеше да се разболее от всички видове треска. И все пак четири-пет от най-отдалечените бяха украсени с луксозни снежнобели вили, окичени с големи чинии на ТВ антени, окомплектовани с последната дума на технологията и с радиомачти за улавяне на сигнала на намиращия се далеч оттук доставчик на услуги за мобилни телефони Ем Ти Ен. Към всяка вила имаше частен пристан с швартована на него моторница. Това бяха резиденциите на заточените тук колумбийци.
Останалите наброяваха двайсет и три махали на рибари, водещи съществуване на ръба на оцеляването, и из тях се надбягваха прасета и кози. Но имаше и къмпинги за риболовци, където идваха чужденци, за да осквернят гъмжащите от риба резервати на страната. Можеха да се видят двайсетметрови канута от Гвинея-Конакри, Сиера Леоне и Сенегал, заредени с храна и гориво за петнайсетдневни пътешествия по море.
Те обслужваха южнокорейски и китайски риболовни кораби бази, чиито хладилници можеха да замразят рибата и да я запазят, докато стигне далеч на изток. По над четиридесет канута обслужваха един кораб-майка.
Каргото, което интересуваше Декстър, пристигна чак на шестата вечер.
Яхтата беше закотвена в тесния речен ръкав, така че прекосиха острова пеша и се скриха сред мангровата растителност по брега. Американецът и двамата британски командоси легнаха под маскировъчната мрежа и извадиха мощни бинокли. Слънцето залязваше пред тях. От последните медночервени лъчи на залеза изплава товарен кораб, който определено не беше кораб-майка за по-малките риболовни съдове, плъзна се между два острова и те чуха издрънчаването на веригата на котвата. Появиха се канутата.
Бяха местни, а не с чужденци, и не бяха съоръжени за риболов. Пет на брой всяко с екипаж от четирима местни, но в две от тях на руля стояха латино.
До перилата на товарния кораб се приближиха мъже с вързани на въжета бали. Бяха достатъчно тежки, за да изискват усилията на по четирима души, за да прехвърлят всяка бала през перилата и да я спуснат в очакващите я канута, които се разлюляха и потънаха по-дълбоко под тежестта.
Нямаше никаква нужда от криене. Екипажът се смееше, над водата се носеха думи на някакъв източен език. Един от латиносите се качи на борда, за да разговаря с капитана. Куфар, явно пълен с пари, смени собственика си вътре беше таксата за превоза през Атлантика, само нищожна част от уличната цена в Европа.
По тежестта на балите и по броя им Декстър пресметна, че са разтоварени два тона чист кокаин. После се спусна мракът. На кораба включиха част от светлините. Когато цялата транзакция приключи, канутата форсираха двигателите си и изпърпориха в далечината. Товарният кораб вдигна котва и използва отлива, за да направи маневра за насочване в открито море.
Декстър видя червено-синия флаг на Южна Корея и успя да разчете името на кораба Хай Шин. Даде им час, за да се изтеглят на спокойствие, после се върна в Мар Азул.
Виждали ли сте някога сто милиона лири стерлинги, момчета?
Не, шефе отговори Бил.
Е, сега видяхте. Това е цената на два тона кокаин.
Те го гледаха навъсено.
Раци за вечеря каза Декстър. Последната тук.
Това им върна настроението. След двайсет и четири часа бяха върнали вилата, яхтата и джипа и дори бяха излетели обратно през Лисабон за Лондон. Същата нощ мъже с черни маски нападнаха вилата, разграбиха каквото имаше в нея, след което я подпалиха. Един от местните после каза, че бил видял белокож сред мангровите дървета.
Докладът на инспектор Ортега беше немногословен и съдържаше само фактите. В този смисъл заслужаваше отлична оценка. В него колумбийският адвокат Хулио Лус се наричаше Обект.
Обектът пристигна по разписание с дневния полет на Иберия, който кацна в 10:00. Беше идентифициран в ръкава за слизане от вратата на първа класа до совалката между Терминал 4 и основната зала. Един от моите хора в униформа на стюард на Иберия го следеше през цялото време. Обектът не го забеляза и не взе никакви предпазни мерки. Носеше дипломатическо куфарче и пътна чанта. Нямаше основен багаж.
Мина през паспортния контрол, избра зеления изход на митническата проверка и не беше спрян. Чакаше го лимузина, като шофьорът бе на изхода с табела Вия Реал. Това е голям мадридски хотел, който изпраща лимузини за ВИП гостите си.
Мой колега в цивилни дрехи последва обекта с кола, която не се отдели от лимузината на хотела. Обектът не се срещна с никого и не говори с никого до пристигането си във Вия Реал на Плаза де лае Кортес 10.
Посрещнаха го подчертано сърдечно. Той спомена обичайната стая и го увериха, че е готова за него. Обектът отиде в стаята си, поръча на рум-сървиса лек обяд и доколкото може да се прецени, реши да компенсира разликата във времето със сън. Поръча си чай в кафето за гости Ист 47 и беше поздравен с добре дошъл от директора на хотела сеньор Феликс Гарсия.
Върна се в стаята си, където е чут да резервира маса за вечеря в гурме-ресторанта на първия етаж. Един от хората ми чул през вратата на стаята му звук от футболен мач, който той явно е гледал по телевизията. Понеже бяхме инструктирани по никакъв начин да не събуждаме подозренията му, не можехме да проследяваме телефонните му разговори входящи и изходящи (бихме могли, разбира се, да получим списък, но това не можеше да остане в тайна от персонала).
В девет вечерта слезе за вечеря. Към него се присъедини млада жена на възраст малко над 20-те, на външен вид студентка. Можеше да се заподозре, че е момиче за забавление, но в отношенията между тях не се забеляза и намек за такова нещо. Той извади писмо от вътрешния си джоб. Кремава хартия от най-високо качество. Тя му благодари, прибра го в чантичката си и си тръгна. Той се върна в стаята си и прекара нощта сам.
Закусва в осем часа на вътрешната веранда, пак на първия етаж, отново в компанията на същата млада жена (вж. по-долу). Този път тя не се задържа, а само му връчи писмо, изпи едно кафе и си тръгна.
Бях отделил допълнителен човек и той проследи младата жена. Оказа се, че се казва Петиция Аренал, на 23 години, студентка по изобразително изкуство в Универсидад Комплутенсе. Собственик е на скромно студио в Монклоа, до кампуса, живее доста скромно сама и изглежда абсолютно почтено момиче.
Обектът напусна хотела с такси в 10 сутринта и бе откаран в Банко Гузман на Кале Серано. Това е малка частна банка, обслужваща заможни клиенти, и за нея няма никаква компрометираща информация. Обектът прекара там сутринта и както изглежда, е обядвал с директорите. Тръгна си в три часа, като на вратата бе съпроводен от банкови служители с два големи куфара Самсонайт с твърд корпус. Не изглеждаше способен да ги носи сам, но не се и налагаше.
Появи се черен Мерцедес, вероятно извикан предварително, и от него слязоха двама души, които прибраха тежките куфари в багажника и отпътуваха. Обектът не ги придружи, а си поръча такси. Моят човек е успял да снима двамата с мобилния си телефон. Те са известни като гангстери. Не можахме да проследим мерцедеса, понеже колата на моя човек е била паркирана чак зад ъгъла. Затова той е предпочел да остане с обекта.
Обектът се върна в хотела, отново си поръча чай, отново гледа телевизия, отново обядва (този път сам, обслужван от салонния управител Франсиско Патон). Спа сам и в девет часа тръгна за летището с лимузина на хотела. В безмитния магазин си купи литър от възможно най-добрия коняк, качи се в самолета и излетя по разписание за Богота в 0:20.
С оглед появата на двамата главорези (членове на банда в Галисия) ние вече проявяваме интерес към следващото посещение на сеньор Лус. Повече от очевидно е, че куфарите могат да съдържат достатъчно количество банкноти от 500 евро и така това да бъде разплащането между Колумбия и някой от нашите основни вносители. Очакваме вашето мнение.
Какво мислиш, Калвин? попита Деверо при посрещането на Декстър от Западна Африка.
Повече от сигурно е, че адвокатът е част от схемата на Картела по пране на пари, но както изглежда, само за Испания. От друга страна, възможно е другите европейски банди да се издължават, като носят на Серано остатъка от сумите. Все пак бих искал УДИКО да имат търпение и при следващото му посещение.
Биха могли да заловят с една операция двамата гангстери, адвоката престъпник, парите и корумпираната банка. Защо да не го направят?
Защото още не знаем всичко: писмото, момичето, защо точно той е пощальонът, за кого? започна да изброява Декстър.
Сигурно е нечия племенница. Услужва на приятел.
Не, господин Деверо. Налице е поща, регистрация на доставка, ако трябва да прецизираме, имейли, факсове, текстови съобщения, телефонни обаждания. Има личен елемент, обгърнат в голяма потайност. Когато следващия път нашият приятел Лус кацне в Мадрид, бих искал и аз да съм там. Заедно с малък екип, разбира се.