Да измислим нещо ли? Време е да погледнем
Не го казвай, Лидия.
Не, ще го кажа. Време е да погледнем фактите в очите. Време е
Недей!
време е да се разведем.
ДАгоста бавно затвори телефона. Двайсет и пет години все така. Задъхваше се, почти му се догади. Но нямаше да мисли за това. Имаше работа за вършене.
* * *
Саутхамптънското полицейско управление се намираше в очарователно, макар и рушащо се старо дървено здание, в което някога е бил кънтри-клуба Слейт рок. Полицейското войнство се бе опитало, помисли си вяло ДАгоста, да превърне интериора й в типичния лишен от очарование, застлан с линолеум, преграден със сгуробетонни блокове и боядисан в цвят на повръщано полицейски участък. Сградата дори излъчваше всеобщата миризма на участък: комбинация от пот, прегрели копирни машини, мръсотия, метал и почистващи препарати на хлорна основа.
ДАгоста усети как в корема му се свива топка. Вече три дни работеше извън това място, тичаше заедно с Пендъргаст и докладваше на лейтенанта си по телефона. Но сега трябваше да се срещне лично с него. След телефонния разговор с жена си се чувстваше като развалина. Наистина трябваше да изчака и да й се обади по-късно. Мина през по-външните кабинети, кимайки наляво и надясно. Никой не изглеждаше особено радостен да го види; не бе особено популярен сред личния състав. Не се бе записал в боулинг-клуба, нито пък се отбиваше с тях в Тайнис да мята стреличките на дартс. Винаги бе смятал тукашната си работа просто за преходен период преди връщането си в Нюйоркското управление, не смяташе, че си струва да завързва приятелства. Може би това бе грешка.
Отхвърли тези мисли и почука върху вратата с непрозрачно стъкло, която водеше към малкия кабинет на лейтенанта. С избелели златисти букви с черен кант бе изписано БРАСКИ.
Да? чу се гласът отвътре.
Браски седеше зад старо метално писалище. От едната му страна имаше купчина вестници от Поуст през Таймс до Ийст Хамптън рекърд всичките с уводни статии за случая. Лейтенантът изглеждаше ужасно сбръчкан, с тъмни кръгове под очите. ДАгоста почти изпита съжаление към него.
Да? чу се гласът отвътре.
Браски седеше зад старо метално писалище. От едната му страна имаше купчина вестници от Поуст през Таймс до Ийст Хамптън рекърд всичките с уводни статии за случая. Лейтенантът изглеждаше ужасно сбръчкан, с тъмни кръгове под очите. ДАгоста почти изпита съжаление към него.
Браски му кимна да седне.
Някакви новини?
ДАгоста му разказа за случилото се. След като свърши, Браски обърса с длан оредялата коса по темето си и въздъхна.
Шефът се връща утре, а ние на практика не сме стигнали доникъде. Нямаме данни за влизане и излизане от местопрестъплението, нямаме латентни доказателства, никакви косми или нишки от тъкани, никакви свидетели, нищичко. Кога ще дойде Пендъргаст?
Тонът му бе почти безнадежден, толкова бе отчаян.
След половин час. Искаше да проверя дали всичко е готово.
Готово е надигна се с въздишка лейтенантът. Последвай ме.
* * *
Залата с доказателствата бе поместена в поредица от преносими, контейнерен тип структури, заели от край до край помещение зад полицейския участък на ръба на една от последните картофени ниви на Саутхамптън. Лейтенантът мушна магнитната си карта в скенера на вратата и влезе. Вътре ДАгоста и колегата му сержант Джо Лилиън подреждаха последните доказателства върху масата в средата на дългото и тясно помещение. Покрай двете стени се издигаха лавици и шкафове, които се губеха в мрака, натежали от доказателствен материал Бог знае от колко години.
ДАгоста огледа масата. Сержант Лилиън се бе справил отлично. Книжа, найлонови джобове, епруветки всичко бе етикетирано и подредено като за парад.
Смяташ ли, че това ще се хареса на твоя специален агент попита Браски.
ДАгоста не бе сигурен дали в тона му прозвуча сарказъм или отчаяние. Но преди да успее да отговори, чу познатия меден глас зад гърба им.
Наистина, лейтенант Браски, наистина ще ми хареса.
Браски направо подскочи Пендъргаст стоеше на прага с ръце зад гърба; сигурно някак си се бе промъкнал зад гърба им.
Приближи масата, все още с ръце зад гърба, със свити устни, разглеждаше доказателствата внимателно, като познавач, възхищаващ се на маса, отрупана с предмети на изкуството.
Моля, заповядайте каза Браски, Не се съмнявам, че вашата лаборатория е по-добра от нашата.
Аз пък се съмнявам, че убиецът е оставил други улики, освен онези, които е искал да остави. Засега само ще разгледам. Но какво е това? Стопеният кръст. Може ли?
Сержант Лилиън взе плика с кръста и го подаде на Пендъргаст. Агентът го взе внимателно и го обърна, за да го огледа от всички страни.
Бих искал да го изпратим в лабораторията в Ню Йорк
Няма проблем Лилиън го взе и го постави в пластмасов контейнер. И този обгорен материал Пендъргаст взе една епруветка с парченца изгоряла сяра. Отпуши я, размаха я под носа си и я запуши отново.
Готово.
Пендъргаст погледна към ДАгоста.
Нещо да ви заинтригува, сержант?
ДАгоста пристъпи напред.
Може би. Той хвърли един поглед върху масата и мина към пакета с писма.
Всичко е обработено от лабораторните техници каза Лилиън Тъй че можете да ги пипате.
ДАгоста взе пакета и извади едно от писмата. Беше от момчето Джейсън Принс до Гроув. С периферното си зрение зърна самодоволната усмивка на Лилиън. Какво, по дяволите, му се виждаше толкова смешно? ДАгоста зачете.
Господи. О, Господи! Изчервилият се ДАгоста остави писмото на масата.
Човек научава по нещо ново всеки ден, нали, ДАгоста попита го ухиленият Лилиън.
ДАгоста се обърна отново към масата. Имаше малка купчинка книги Доктор Фауст от Кристофър Марлоу, Нов сборник с християнски молитви, Malleus Maleficarum.
Чукът на вещицата рече Пендъргаст като кимна към последната книга Професионалният справочник за гонене на вещици от времето на Инквизицията. Източник на информация за черните магии.
До книгите имаше купчинка разпечатки от уебстраници. ДАгоста взе най-горния лист. Сайтът се наричаше Maledicat Dominus, а точно тази страница бе посветена на заклинания или молитви за прогонване на дявола.
През последното денонощие, преди да умре, е посетил немалко такива сайтове каза Браски. А това са страниците, които е принтирал.
Пендъргаст разглеждаше с лупа една коркова тапа от винена бутилка.
Какво е било менюто? внезапно попита той.
Браски взе един бележник, разлисти няколко страници и го подаде на Пендъргаст.
Пендъргаст прочета на глас:
Писия по дувърски, телешки медальон в сос от бургундско и гъби, задушени моркови, нарязани на тънки ивици, салата, лимонов шербет. Сервирано с Петръс, реколта 90-а. Чудесен избор на вино.
Пендъргаст върна бележника и продължи обхода си. Наведе се и взе смачкан лист хартия.
Намерихме го на топка в кошчето за боклук. Изглежда е някаква коректура.
Разпечатка от статия за следващия брой на Арт ривю. Ако не греша, списанието трябва да се появи по павилионите утре. Пендъргаст оглади листа и пак зачете на глас: Историята на изкуството, като всяка друга велика дисциплина, си има своите свещени храмове: места и мигове, за които всеки уважаващ себе си критик би дал всичко, за да присъства. Първата изложба на импресионистите в Булеварда на капуцините през 1874 година е едно от тия събития: денят, в който Брак за първи път е видял Госпожиците от Авиньон на Пикасо, е друг паметен момент и аз тук искам да ви кажа, че серията Голгота на Морис Вилнюс сега изложена в ателието му в Ийст вилидж ще бъде подобна повратна точка в историята на изкуството.
На възпоменанието вчера май каза, че Гроув е мразел нещата на Вилнюс вметна ДАгоста.
Така беше в минали години. Но изглежда е претърпял вътрешна промяна отвърна Пендъргаст и със замислено изражение остави листа върху масата И това със сигурност обяснява защо снощи Вилнюс бе в таткова добро настроение.
Намерихме и друга, подобна статия до компютъра му каза Браски и посочи друг лист върху масата Отпечатана, но неподписана. Изглежда обаче, че авторът й е Гроув.
Пендъргаст вдигна посочения лист.
Това е статия за Бърлингтън магазин, озаглавена Преоценка на картината на Жорж дьо ла Тур Обучение на Девата. Прегледа я набързо. Кратка статия от Гроув, която се отрича от предна своя рецензия, в която е обявил платното на Дьо ла Тур за фалшификат. Пендъргаст остави листа Изглежда в последните си часове е променил мнението си за доста неща.
Агентът плавно обиколи масата и отново се спря пред разпечатката на телефонните разговори.
Виж, това може да бъде от полза, не смяташ ли, Винсънт рече той и я подаде на ДАгоста.
Едва тази сутрин получих разрешение за тях каза Браски Към разпечатката е прикачен списък с имената и адресите, както и кратка идентификация на всеки, комуто се обаждал.
Изглежда е провел доста разговори през последния си ден каза ДАгоста докато прелистваше разпечатката.
Така е каза Браски. Обаждал се е на най-странни хора.
ДАгоста обърна разпечатката и погледна списъка. Беше наистина странен: международен разговор с професор Йън Монткалм, Ню колидж, Оксфорд. Катедра по средновековна история. Друго обаждане до Ивлин Милбанк, до Джонатън Фредерик. Редица обаждания за справки. След полунощ обаждане до Лок Булард, индустриалеца, а след това още по-късно до отец Кали.
Възнамеряваме да разпитаме всички. Монткалм, между другото, е един от водещите световни експерти по средновековните сатанински практики.
Пендъргаст кимна.
Милбанк и Фредерик са били на последната вечеря и обажданията до тях навярно са били за уговорки по организацията й. Нямаме идея защо се е обадил на Булард. Не разполагаме с доказателства дали изобщо се е познавал с него. Името на Кътфорт също не ни говори нищо. Той е някакъв продуцент на звукозаписи и за него също няма данни пътищата им с Гроув някога да са се пресичали. Но и в двата случая Гроув е звънял на домашните им телефони.
А какви са тези обаждания на справки попита ДАгоста трябва да са най-малко дузина.
Доколкото можем да разберем, опитвал се е да открие някой на име Бекман. Рейниър Бекман. Това си личи и по сърфирането му в Интернет.
Пендъргаст остави изцапаната салфетка, която бе използвал.
Чудесна работа, лейтенант. Имате ли нещо против и ние да разпитаме някои от тези хора?
Моля ви, добре сте дошли.
* * *
ДАгоста и Пендъргаст се качиха в ролса на агента, който ги чакаше със запален двигател пред полицейското управление с униформения си шофьор. Докато мощният автомобил ускоряваше ход, Пендъргаст извади подвързан с кожа бележник, отвори го на чиста страница и започна да си записва нещо със златна писалка.