Както личи, имаме доста голям брой евентуални заподозрени.
Аха. Почти всички, с които Гроув се е познавал.
С евентуалното изключение на Морис Вилнюс. И въпреки всичко мисля, че списъкът ще се съкрати сам доста бързо. Междувременно, трябва да си разделим работата утре сутрин. Той подаде списъка на ДАгоста Ти говори с Милбанк, Булард и Кътфорт. Аз ще поема Вилнюс, Фоско и Монткалм. Ето ти няколко служебни визитки от управлението на ФБР в Южен Манхатън. Ако някой не иска да отговаря на въпросите ти, просто му дай една от тях.
Трябва ли да търся нещо конкретно?
Не, просто рутинната полицейска работа. Стигнали сме до такъв етап в разследването, когато за съжаление трябва да навлечем старомодните детективски одежди. Нали така се казва в онези криминалета, които и ти пишеше?
ДАгоста се усмихна кисело.
Не съвсем.
10.
Найджъл Кътфорт, седнал в обзаведената в стил Baul трапезария на апартамента си на триста метра над Пето авеню, остави последния брой на Билборд и подуши въздуха. Какво ставаше с вентилацията на апартамента му напоследък? За трети път вече в него проникваше тази воня на сяра. Два пъти идваха онези тъпанари от поддръжката на сградата и двата пъти не откриха нищо.
Кътфорт затвори вестника.
Илайза!
Илайза бе втората му съпруга най-накрая се отърва от онази дърта крава много се бе износила да му ражда деца и бе намерил нещо по-свежо и ето, че тя се появи ма прага, облечена в гимнастическото си трико, разресваше дългата си руса коса склонила глава на една страна. Кътфорт дори дочу пукането на статичното електричество от движението на гребена.
Пак тази миризма рече той.
И аз имам нос да я подуша отвърна тя и отметна един кичур назад.
До неотдавна на Кътфорт му харесваше да я гледа как се занимава с косата си. А сега започваше да му лази по нервите. Поне по половин час на ден си губеше времето с това. И докато тя продължаваше да разресва косите си, Кътфорт усети как раздразнението му се усилва.
Платил съм пет милиона и половина за този апартамент, а мирише като някаква шибана научна лаборатория. Защо не се обадиш на поддръжката?
Ей го телефона, до лакътя ти.
На Кътфорт никак не му хареса тона, с който му отговори.
Тя отметна последния кичур коса, разтърси глава и се изправи
След петнайсет минути трябва да съм на фитнес. Вече закъснявам.
След тези думи тя изчезна от прага. Кътфорт я чу как затваря вратата на гардероба, след като си взе маратонките. Минута по-късно забръмча асансьорът в коридора и нея вече я нямаше.
Той гледаше затворената врата, опитваше се да си напомни, че сам бе поискал нещо по-свежо, че се е сдобил с нещо по-свежо. Прекалено свежо, по дяволите.
Отново подуши. Ако не друго, миризмата бе станала по-слаба. Щеше да е отвратително да вика хората от поддръжка за трети път. Управата на сградата бе безнадеждна занимаваше се с нещо, само ако и се разкрещиш. Но на този етаж имаше само два апартамента другият бе купен, но още не се бяха нанесли в него, а на останалите етажи изглежда не подушваха нищо. Тъй че единствен Кътфорт се оплакваше.
Изправи се, жегна го някакво безпокойство. И Гроув се беше оплаквал от някаква лоша миризма при онова неговото чудато обаждане оплака се от миризмата и от още хиляда неща. Той поклати глава, опитваше се да разсее облаците на съмненията, които бавно се струпваха.
Да не би да идваше от вентилационните шахти? Пообиколи като душеше въздуха. Във всекидневната миризмата бе по-силна, а в библиотеката още повече. Последва я до апаратната душейки като куче. Все по-силна и по-силна. Отключи вратата, запали осветлението и се огледа. Тук беше красивият 64-канален Струдър записващата на твърд диск система, както и лавиците с техниката за обработка на записите. В дъното имаше няколко стъклени витрини, в които бе разположена скъпоценната му колекция. Китарата, която Мик Джагър бе строшил в Алтъмонт; ценният бас на Кийт Ричардс от 1950-а година, от първите години на поп културата с оригиналните си струни. Нотите на Имеджийн с петна от кафе и с неприлични забележки по полетата. Жена му казваше, че апартамента приличал на Планета Холивуд. И това наистина го вбесяваше. Тук бе събрана най-страхотната колекция от свързани с историята на рока неща. Мястото, където бе открил Събърбън лоунмоуърс в един демо запис на четири парчета, изпратен по пощата от Синсинати. Тук за първи път бе чул звука на Рапа Джоули и бе усетил как по гърба му пробягват странни тръпки. Кътфорт притежаваше добро ухо. Притежаваше умението да открива знака, носещ много пари. Не знаеше на какво го дължи и не го интересуваше. Важното бе, че работеше.
Планета Холивуд, виж ми окото! Но откъде, по дяволите идва тази миризма?
Кътфорт отиде до вратата с дебело стъкло, водеща към студиото. Определено идваше от там. Сигурно някаква апаратура бе изпищяла.
Отвори тежката звукоизолираща врата. И като го направи, миризмата го обгърна като мазна мъгла. През стъклото не го бе забелязал, но вътре имаше някаква лека мъглица. И не бе само миризмата на сяра; сега вече вонята беше много по-лоша. Напомни му на въргалящо се в горещ летен ден прасе.
Огледа бързо студиото пианото Бьозендорфер и любимите му микрофони Нойман, изолиращите камери, стените, облицовани с акустични плочки.
Да не би някое копеле да е тършувало из студиото му.
Кътфорт огледа внимателно помещението. Всичко изглежда си беше на мястото. Записващата апаратура бе включена. Положи длани върху редиците плъзгачи за управление на микрофоните бяха студени, а подредените в редица дисплей до един тъмни. Но какво бе онова там? В далечния ъгъл лежеше нещо на пода.
Пристъпи, наведе се към светлото дърво на пода, взе го. Беше зъб. Или по скоро бивник. Като бивник на глиган. Окървавен, кръвта още не беше засъхнала. И с някакъв кървав хрущял в единия край.
Хвърли го яростно и с отвращение.
Някой скапаняк е влизал тук.
Преглътна, отдръпна се назад. Това не бе възможно. Никой не би могъл да влезе. Нали самият той отключи вратата. Може да се е случило предишния ден, когато развеждаше онзи промоутър, който никак не му се нравеше. Но в този бизнес си имаше вземане-даване с най-странни птици. Бързо взе един парцал, вдигна зъба с него и направо изтича в кухнята пусна го в сметопровода, включи го и чу грубия режещ звук. От него се разнесе лоша миризма и той извърна лице.
Чу се остро иззвъняване и той едва не подскочи към стената. Пое дълбоко дъх, отиде до домофона и натисна копчето.
Господин Кътфорт? Един полицай иска да ви види.
Кътфорт се взря в малкия видеоекран до домофона и видя във фоайето ченге на около четирийсет години, което пристъпваше от крак на крак.
В събота? Какво иска?
Не желае да каже, сър.
Кътфорт най-сетне овладя дишането си. Мисълта в този момент в апартамента да влезе ченге му се видя почти привлекателна.
Нека да се качи.
* * *
При повторния оглед полицаят изглеждаше като всяко друго американско ченге от италиански произход, на всичко отгоре с акцент от Куинс. Кътфорт го настани на дивана във всекидневната и седна в креслото срещу него. Носеше емблемата на полицейското управление в Саутхамптън, което потвърди онова, което Кътфорт вече подозираше. Отнасяше се за Гроув. Не трябваше изобщо да отговаря на обаждането на онзи кучи син.
Ченгето извади бележник и писалка, а после и касетофон.
Никакви записи! изгледа го свирепо Кътфорт.
Ченгето сви рамене и прибра касетофона в джоба си.
Много странно мирише тук.
Проблеми с вентилацията.
Ченгето разлисти бележника си и се приготви да започва.
Кътфорт се настани по-добре в креслото си и кръстоса ръце.
Е, добре, полицай Дий-Агоста, какво мога да направя за вас?
Познавахте ли Джеръми Гроув?
Не
Той ви се е обадил малко след полунощ на 16 октомври.
Така ли?
Точно това ви питам.
Кътфорт отпусна ръце и кръстоса крака като още веднъж съжали, че бе пуснал ченгето да се качи. Единственото утешително обстоятелство бе, че ченгето не изглеждаше много интелигентно.
Отговорът е да, той ми се обади
За какво разговаряхте?
Трябва ли да отговарям на тези въпроси?
Не, или поне засега не. Ако желаете, можем да уредим нещо по-официално.
На Кътфорт това не му се понрави. Премисли набързо.
Нямам какво да крия. Притежавам колекция от музикални инструменти, разни неща от историята на рок музиката, ей такива работи. И той се интересуваше да купи нещо.
Какво?
Само едно писмо.
Покажете ми го.
Кътфорт успя да потисне изненаданото си изражение.
Изправи се
Последвайте ме.
Отидоха в апаратната. Кътфорт се огледа.
Ей онова.
Ченгето отиде до витрината погледна, намръщи се.
Писмо от Джанис Джоплин до Джим Морисън, неизпратено. Съдържа само два реда. В тях го нарича най-новата свалка в живота си рече Кътфорт и успя да изобрази кикот.
Ченгето извади бележника си и започна да си преписва писмото. Кътфорт извъртя очи от нетърпение.
Какво?
Само едно писмо.
Покажете ми го.
Кътфорт успя да потисне изненаданото си изражение.
Изправи се
Последвайте ме.
Отидоха в апаратната. Кътфорт се огледа.
Ей онова.
Ченгето отиде до витрината погледна, намръщи се.
Писмо от Джанис Джоплин до Джим Морисън, неизпратено. Съдържа само два реда. В тях го нарича най-новата свалка в живота си рече Кътфорт и успя да изобрази кикот.
Ченгето извади бележника си и започна да си преписва писмото. Кътфорт извъртя очи от нетърпение.
А цената?
Казах му, че не се продава.
Каза ли ви защо се интересува от писмото?
Каза само, че събирал неща от Доорс. И толкова.
И вие нямахте нищо против да ви звъни затова в ранните часове на сутринта?
Ние от музикалния бизнес работим до късно.
Кътфорт отиде до вратата на апаратната, отвори я и даде на ченгето достатъчно ясен знак, че е време да си тръгва. Но посетителят не помръдна. Вместо това подуши отново въздуха.
Тази миризма наистина е много странна.
Тъкмо се канех да позвъня на поддръжката.
Същата гадна миризма като при убийството на Джеръми Гроув
Кътфорт преглътна. Какво му бе казал Гроув? Миризмата е най-лошото. Почти не мога да мисля ясно Гроув му беше казал тогава, че намерил нещо къс месо с козина с размера на топка за голф. Изглеждало почти като живо поне докато Гроув не го настъпил и не го изхвърлил в тоалетната. Кътфорт усети как сърцето му се разтуптя и пое на няколко пъти дълбоко въздух, издишвайки бавно, както го бяха учили в онези курсове за овладяване на усещането за безпокойство. Та това бе смешно! Все пак сме в шибания двайсет и първи век! Спокойно. Найджъл!