Познавате ли човек на име Лок Булард, господин Кътфорт. Или Рейниър Бекман?
Тези въпроси, последвали веднага останалите, слисаха Кътфорт. Той поклати глава с надеждата, че изражението на лицето му не го издава.
Били ли сте в контакт с Бекман? настоя полицаят.
Не.
Боже мой, изобщо не биваше да пуска ченгето тук.
Ами Булард? Били ли сте във връзка с него? Нали разбирате просто приятелски приказки за добрите стари времена.
Не. Не познавам този мъж. Не ги познавам и двамата.
Ченгето направи дълъг запис в бележника си. Кътфорт се почуди какво толкова имаше да пише. Усети пот да се стича по хълбоците му. Опита се да преглътне, но нямаше нищо за преглъщане. Устата му беше суха.
Сигурен ли сте, че не искате да ми кажете нещо повече за това телефонно обаждане? Защото всички останали, говорили с Джеръми онази вечер, казват, че е бил разстроен. Силно разстроен. Не и в настроение да си купува вещи, свързани с историята на рока.
Вече ви казах всичко.
И когато най-сетне се върнаха във всекидневната. Кътфорт не предложи на ченгето да седне. Просто искаше то си тръгне.
Винаги ли държите в апартамента си таткова топло господин Кътфорт?
Горещо беше. Кътфорт сам бе забелязал горещо дори за самия него. Но не отвърна нищо.
И у Гроув по време на убийството е било изключително топло, въпреки че отоплението в къщата е било изключено.
Ченгето го изгледа изпитателно, ала Кътфорт отново не каза нищо.
Полицаят изсумтя, затвори с плясък бележника си върна писалката в кожената й гайка.
Ако бях на ваше място, господин Кътфорт, следващи път ще откажа да отговарям на въпроси на полицай без присъствието на адвокат.
И защо?
Защото адвокатът би ви посъветвал да си държите устатата затворена, вместо да лъжете.
Кътфорт се вторачи в ченгето.
Какво ви кара да мислите, че лъжа?
Гроув е мразел рок-музиката.
Кътфорт потисна отговора си. Ченгето очевидно не бе толкова тъпо, както изглеждаше. Всъщност, бе хитро като лисица.
Ще се видим пак, господин Кътфорт. И следващия път всичко ще се запише на касетофон и ще бъде казано под клетва. Не забравяйте, че лъжесвидетелството е сериозно престъпление. По един или по друг начин ние ще разберем какво сте си говорили с Гроув. Благодаря ви за времето, което ми отделихте.
Още щом асансьорът забръмча по пътя си надолу, Кътфорт вдигна телефона и набра един номер с трепереща ръка. Това от което се нуждаеше, бе туристическа почивка на плажа. На плаж на другия край на света. Познаваше едно момиче от Фюкет, което вършеше удивителни неща. Не можеше да замине на следващия ден най-големият му клиент щеше да дойде за много отлагана сесия но веднага след това щеше да отпътува, майната им на всички останали клиенти. Щеше да се разкара от града. И от новата си жена. От онова ченге и от въпросите му. И особено от този апартамент и от миризмата му.
Дорис? Найджъл се обажда. Искам да си резервирам билет за Бангкок. За утре, ако е възможно, инак за понеделник сутринта. Не, ще пътувам само аз. И лимузина с шофьор да ме откара до Фюкет. Намери ми и една голяма къща на брега на морето, нещо наистина безопасно, с готвач, прислужница, личен треньор, бодигард и всичко останало не казвай на никого за къде заминавам, ясно ли е, Дорис, мила? Да Тайланд Знам, че по това време на годината там е горещо, но остави на мен горещината.
Винаги ли държите толкова топло в апартамента си господин Кътфорт?.
Той тръшна слушалката и влезе в спатията, хвърли един куфар върху леглото и започна да вади неща от гардероба си: бански, копринено сако и панталон, слънчеви очила, сандали, пари, часовник, паспорт, сателитен телефон.
Не можеха да го обвинят в лъжесвидетелство, ако не можеха да разберат къде, по дяволите, да го намерят.
11.
Когато сержант Винсънт ДАгоста влезе през задната врата на Нюйоркския атлетически клуб, той бе вече едно много силно разядосано ченге. Портиерът го спря на входа накъм Сентръл парк юг, макар че носеше и вратовръзка като част от пълната си униформа, и след като чу питането му, го отпрати към задната врата, защото не бил член на клуба. Това означаваше да извърви целия път до Шесто авеню да мине разстоянието от една пряка и да се върне на 58 улица почти четвърт миля.
Докато крачеше, ДАгоста ругаеше под носа си Кътфорт лъжеше, сигурен бе в това. Бе рискувал хазартно с идеята, че Гроув мразел рок-музиката, и очите на Кътфорт го бяха издали. И все пак, въпреки използвания остър език ДАгоста знаеше, че между него и едно богато копеле като Кътфорт седеше цяла правосъдна система. Милбанк бе пълен провал единственото, за което искаше да говори, бе новата и смарагдова огърлица. Тъпанарката дори не му беше дала улика, нито една. И ето го сега да обикаля едно от на дългите карета от сгради в Манхатън. Мамка му!
Най-сетне стигна до задния вход на Атлетическия клуб натисна бутона за служебния асансьор единственият тук, и когато след три минутно чакане вратите му най-сетне се отвориха със скърцане и пъшкаме, той натисна бутона с номер девет. Асансьорът се заизкачва бавно, оплаквайки се жално през цялото време, и най-сетне вратите отново се отвориха с изпъшкване. ДАгоста излезе в мъждиво осветен коридор, в който за богаташки клуб бе прекалено тъмно и пое към посочения с малка златиста ръка салон, върху чиято врата бе написано Билярд. Във въздуха се носеше лек мирис на дим от пура, който го накара да закопнее за една добра хавайска. Жена му го бе принудила да се откаже от навика, преди да заминат за Канада. Но може би пак щеше да пропуши. По дяволите, вече нямаше никаква причина да не го направи.
Докато вървеше по коридора, миризмата стана по-силна.
Влезе в обширна зала, чиято задна стена бе заета от високи прозорци. Още докато преминаваше през вратата, друг охранител скочи иззад малкото си писалище и извика:
Господине!
ДАгоста не му обърна внимание и изгледа залата. Погледът му веднага спря върху една самотна, тъмна фигура, обвита в дим, наведена над най-далечната билярдна маса
Мога ли да ви попитам по каква работа, господине?
Не можете.
ДАгоста мина покрай охранителя и закрачи покрай масите, ниско окачените лампи хвърляха кръгове светлина върху смарагдовите им повърхности. Беше шест часът вечерта и периметъра от Сентръл парк, който се виждаше през прозореца, бе съвсем тъмен. Ню Йорк притежаваше този магически миг на полуздрач нито тъмно, нито светло, когато светлината на града се сливаха със светлината на небето зад него.
ДАгоста спря на около три метра от мъжа и извади бележника си. Отвори го и написа: Булард. 20 октомври. След това зачака. Очакваше Булард да вдигне глава и да го види, но той не го направи. Вместо това се наведе още повече към зеленото сукно, с потънало в мрак лице и чукна нова топка. С плавно въртене на китката натри щеката си с креда и нанесе нов удар. ДАгоста не бе виждал такава билярдна маса беше по-голяма от обикновените, с по-малки джобове и с по малки топки само в два цвята червен и бял.
Господин Булард.
Мъжът не му обърна внимание, а се нагласи да удари поредната топка. Гърбът му бе огромен, раменете широки, и копринената тъкан на костюма му се бе опънала силно върху гърба. ДАгоста можеше да види ясно само горящия край на пурата и две едри, възлести ръце в кръга светлина; вените им бяха дебели и изпъкнали, приличаха на синкави земни червей. На едната ръка носеше два огромни златни пръстена. Булард удари една топка, заобиколи масата, удари друга. ДАгоста тъкмо се канеше да каже нещо, когато мъжът се изправи рязко, обърна се, извади пурата от устата си и попита.
Господин Булард.
Мъжът не му обърна внимание, а се нагласи да удари поредната топка. Гърбът му бе огромен, раменете широки, и копринената тъкан на костюма му се бе опънала силно върху гърба. ДАгоста можеше да види ясно само горящия край на пурата и две едри, възлести ръце в кръга светлина; вените им бяха дебели и изпъкнали, приличаха на синкави земни червей. На едната ръка носеше два огромни златни пръстена. Булард удари една топка, заобиколи масата, удари друга. ДАгоста тъкмо се канеше да каже нещо, когато мъжът се изправи рязко, обърна се, извади пурата от устата си и попита.
Какво искаш?
ДАгоста не отговори веднага. Вместо това си позволи една минута да огледа лицето на мъжа. Много бе възможно на земята да не съществува по-грозен мъж. Главата му бе огромна и смугла и макар тялото, към което бе прикачена да беше масивно и яко като на мечка гризли, тя все пак изглеждаше прекалено голяма за него. Яка челюст, с потръпващи мускули, се издигаше към вълнообразни ушни миди. По средата между тях имаше две сухи и месести устни, бели на фона на тъмната кожа особено неприятно съчетание. Над тях стърчеше месест, надупчен от шарка нос. Масивни вежди бяха надвиснали над чифт хлътнали очи. От рунтавите вежди нагоре ниското чело преминаваше в плешив купол, чиято кожа бе изпъстрена с лунички и червеникавокафяви петна. Този мъж създаваше впечатлението за огромна животинска сила и самоувереност както външна, така и вътрешно. Когато се движеше, синята коприна, в която бе облечен, шумолеше, а движенията му бяха тежки и бавни като на як впрегатен кон.
ДАгоста облиза устни.
Имам няколко въпроса към вас.
Булард го изгледа за миг, след това мушна отново пурата в устата си и леко чукна една от топките.
Ако обстановката тук ви разсейва, можем винаги да ви привикаме в участъка.
Само минутка.
ДАгоста погледна часовника си. Обърна се и видя пристъпващия от крак на крак прислужник, който ги наблюдаваше от другия край на залата, сключил ръце пред себе си досущ като църковен клисар, леко усмихнат.
Булард се обърна гърбом към ДАгоста и се наведе над масата, коприната се опъна и се надигна, разкривайки ивица бяла памучна риза и чифт червени тиранти. Отново лек удар, отново изшумоляване на коприна.
Булард, минутката ви свърши.
Булард вдигна щеката си, натри върха й с креда, след което отново се наведе. Това копеле възнамеряваше да нанесе още няколко удара.
Вече ме ядосвате, знаете ли?
Булард нанесе удара и заобиколи масата за следващия.
Тогава може би трябва да минеш курс по овладяван на гнева.
Замахна отново с щеката, съвсем леко побутна една топка и тя премина десетина сантиметра, за да целуне леко друга топка.
Е, това вече му дойде до гуша.
Булард, след следващия удар ще ти сложа белезниците и ще те изведа през парадния вход, покрай портиера всички останали, които ще се случат там. Ще те накарам да минеш от Сентръл парк юг, до площад Кълъмбъс, където съм паркирал патрулката си. Ще се обадя по радиото за подкрепления и ще стоиш на тротоара на площада със заключени зад гърба с белезници ръце цяла вечер, докато не дойде подкреплението.
Ръката на Булард се спря върху щеката. След това той се изправи, мускулите на челюстите му заиграха. Бръкна в джоба си, извади мобилен телефон и започна да набира някакъв номер.