В стаята бяха само тези три картини: три смайващи бижута. Но не бяха наложени претенциозно: напротив, изглеждаха като част от атмосферата на стаята, поставени за лична наслада, а не за да предизвикат завист у посетителя. Нито една картините нямаше етикет.
Любопитството му към Фоско се засили.
От съседните помещения се чуха едва доловими звуци. Свръхизостреният слух на агента се съсредоточи върху тях. Някъде далеч се отвори врата и Пендъргаст дочу подсвирването на птица, леки стъпки и дълбок, благ глас.
Пендъргаст се заслуша напрегнато.
Хайде, излез и подскочи горе! Едно, две, три и горе! Три, две, едно и долу!
Чу се чуруликане и цвъртене, придружено и от други звуци плясък и бръмчене които изпълниха съседната стая, примесени с весели призиви. А после красив тенор запя някаква ария белканто. И птицата ако бе птица замлъкна, сякаш омагьосана. Гласът се издигна във височина и сила, след тава бавно затихна и точно в този момент се появи прислужникът.
Графът ще ви приеме сега.
Пендъргаст се изправи и го последва по дълъг и широк коридор с библиотечни шкафове към съседния кабинет.
Графът стоеше в цялото си едро величие в просторния кабинет, едната стена, на които бе заета от прозорци, беше гърбом и гледаше към малък балкон, обрамчен с розови храсти, потънал в сумрак. Беше само по ослепително бяла с разкопчана яка риза. До него бе безупречно подредената работна маса. Най-малко стотина инструменти бяха подредени върху нея с геометрична точност: малки отвертки, поялници с тънки като игла върхове, бижутерски триончета, часовникарски менгемета и пили. До тях лежаха изящни малки зъбчатки, колелца, пружинки и лостчета, както и други фино изработени метални части, както и чипове, малки печатни платки, снопчета оптични кабели, електронни дисплейчета и парчета гума и пластмаса и най-различни други електронни предмети със загадъчна функция.
В средата на работната маса стоеше дървена Т-образна стойка и върху нея се намираше странен предмет, който на пръв поглед приличаше на папагал-тритон, блестящо бял с лимонов на цвят гребен, но при повторно поглеждане се виждаше, че бе механично устройство птица-робот.
В средата на работната маса стоеше дървена Т-образна стойка и върху нея се намираше странен предмет, който на пръв поглед приличаше на папагал-тритон, блестящо бял с лимонов на цвят гребен, но при повторно поглеждане се виждаше, че бе механично устройство птица-робот.
Прислужникът учтиво посочи на Пендъргаст да седне на близкото столче. Като по чудо се появи отново наполовина изпитата му чаша с амонтилядо, след това прислужникът изчезна като призрак.
Пендъргаст наблюдаваше графа. Със свободната си ръка взе ядка каузар от един поднос и я мушна между дебелите си устни, след което ги изду напред. С възбудено изсвирване папагалът-робот се качи първо на рамото на Фоско, след тава на ухото му и като се наведе напред с бръмчене на зъбчатките си клъвна семенцето от издутите устни, спука го с механичната си човка и се престори, че го изяжда.
Ах, скъпи мой, времето за игри свърши! изгука графът. Върни се на пръчицата си.
Графът махна леко с облечената си в ръкавица ръка. Папагалът изписка недоволно и разтърси механичния си гребен, но не направи никакво друго движение.
А, виждам, че днес се инатим рече графът по-високо и по-твърдо. Отивай си на мястото, малкият ми, инак цял ден ще кълвеш просо вместо ядки.
С нов крясък папагалът скочи от рамото му на масата отиде до Т-образната стоика изкачи се върху нея с металните си пръсти и зае мястото си, вперил кръглите си електронни очи в Пендъргаст.
Графът най-накрая се обърна, усмихнат се поклони и подаде ръка на Пендъргаст.
Извинете ме, че ви накарах да чакате. Моят приятел нали виждате си иска своето.
Много интересна птица каза сухо Пендъргаст.
Несъмнено е така! Вярно е, че сигурно изглеждам смешно с тези мои любимци.
Любимци ли?
Да. Но нали виждате колко ме обичат! Папагалът ми и той наклони тлъстата си глава към другия край на стаята, където група мишки се забавляваха в натруфена телена паница и издаваха най-различни електронни писукания, вижте моите мили бели мишлета! Но, разбира се, от всички мои любимци Буцефал е най-голямата ми гордост и радост обърна се отново Фоско към папагала Нали, миличък?
Единственият отговор на птицата бе да зарови масивния си клюн в пухкавите си изкуствени пера сякаш се засрами от комплимента.
Трябва да простите на Буцефал рече Фоско и цъкна с език. не е свикнал с непознати. Трудно се сприятелява и писка, когато е недоволен о, приятелю мой, така пищи, че няма да повярвате! Принудих се да взема двата съседни апартамента и да ги държа необитаеми, при това на доста висока цена. Но нали разбирате, стените не са достатъчна защита срещу дробовете на това великолепно създание!
Папагалът-робот не реагира на този панегирик, а продължи да гледа неподвижен Пендъргаст.
Но всички те много обичат операта. Както е казал Конгрийв, музиката има своето обаяние и тъй нататък. Може би сте чул моето жалко пеене. Познахте ли откъде е?
Пендъргаст кимна.
Арията на Полнонс от Норма: Абандонарми кози потрести.
Аха! Значи ви е допаднало.
Казах, че го познах. Кажете, графе, вие сам ли сте направили тези роботи?
Да, любител съм на животните и машинарийките. Искате ли да видите канарчетата ми? Имам предвид истинските: аз рядко разграничавам своите собствени деца от тези на природата.
Не, благодаря ви.
Трябваше да се родя в Америка, да стана един Томас Едисон, тук щяха да насърчават моите изобретения. Но вместо това съм се родил в задушаващата, загиваща флорентинска аристокрация, където умения като моите са безполезни. Там, откъдето произхождам, от графовете се очаква да са стъпили здраво в осемнайсети век, ако не и по-рано.
Пендъргаст се размърда на столчето си.
Мога ли да ви обезпокоя с няколко въпроса граф Фоско?
Графът махна с ръка.
Оставете това графе. Намираме се в Америка и тук съм Изидор или Айсидор. Мога ли да ви наричам Алойзиъс?
Последва кратко мълчание, преди Пендъргаст да отвърне хладно.
Ако нямате нищо против, графе, бих искал да проведем този разговор на официално равнище.
Както искате. Виждам, че добрият Пинкетс ви е поднесъл нещо освежително. Той е истинско съкровище, не мислите ли? Англичаните са властвали над италианците толкова векове, че сега ми е особено приятна да имам поне един англичанин под своя власт. Но вие не сте англичанин, нали?
Не
Е, добро, тогава мога да говоря свободно за англичаните. Ха! Представете си само, единственият композитор, който са родили, е човек на име Бърд[9]!
Графът се настани в срещуположното кресло и Пендъргаст забеляза колко леко и лесно се движеше този огромен мъж, колко изтънчено седна.
Първият ми въпрос, граф Фоско, се отнася до вечерята. Вие кога пристигнахте?
Графът събра белите си длани почтително, сякаш щеше да се моли и, и въздъхна.
Гроув ни бе поканил за седем. И то в понеделник, много необичайно за него. Аз пристигнах пръв.
В какво душевно състояние беше Гроув?
В много тежко, бих рекъл. Както вече ви казах, изглеждаше разстроен, напрегнат. Но не чак толкова, че да не кани гости. Имаше готвач, но приготви основното ястие сам. Беше доста добър кулинар. Приготви много изискана пържола, леко запечена на огън, с лимон. Ни повече, ни по-малко. Идеално. А след това поднесе
Знам менюто, благодаря ви. Даде ли някакви признаци защо е разстроен?
Не. Всъщност мисля, че полагаше много усилия да го скрие. Очите му щъкаха непрекъснато. Заключваше вратата след всеки пристигнал гост. Почти не пи, което бе доста необичайно за него. Беше човек, който обичаше хубавото бордо, и дори в този случай сервира няколко отлични вина, като токайско от Фрири, а след това Петрус, реколта 90-а, наистина великолепно.
Виното Шато Петрус от 1990-а се смяташе за най-доброто след фамозното от реколта 61-а и бе едно от най-ценените от Пендъргаст вина; имаше в избата си в Дакота десетина бутилки от струващото по 2000 долара бутилката. Реши обаче да не споменава този факт.
Графът продължи описанията си словоохотливо и с много хумор.
Гроув отвори също така, доста спонтанно, бутилка вино от Кастело ди Верадзано, от техните т.нар. ботиля партиколаре, онези с копринения етикет. Изключително.
Познавахте ли другите гости?
Графът се усмихна.
Познавам лейди Милбанк доста добре. С Вилнюс сме се срещали няколко пъти. Джонатън Фредерик познавам само от писанията му.
За какво разговаряхте на вечерята?
Усмивката му се разтегли още повече.
Това бе най-необичайното.
Да?
През първата част от вечерята разговаряхме за картината на Жорж дьо ла Тур, която сте видели във всекидневната ми. Какво мислите за нея, агент Пендъргаст?
Нека се придържаме към темата ни, граф Фоско.
Но това е тъкмо по темата. Следвайте мисълта ми. Смятате ли, че картината е от Дьо ла Тур?
Да.
Защо?
Мазките на дантелата са доста характерни, както светлината от свещта, преминаваща през пръстите определено е в стила на Дьо ла Тур.
Графът погледна Пендъргаст с любопитство, в очите му светнеха някакви неопределими пламъчета. След доста дълго мълчание той каза много тихо и сериозно:
Изненадвате ме много, Пендъргаст. Наистина съм силно впечатлен Шеговитият фамилиарен тон бе изчезнал; Направи кратка пауза и продължи Преди двайсет години бях изпаднал в малко финансово затруднение. Предложих тази картина за продажба в Сотбие. Един ден преди търга Гроув писа малка статия в Таймс, в която наричаше платното една от фалшификациите на Делобр, направена някъде в началото на века. Беше изтеглена от търга и въпреки че разполагах с документи за произхода й, изгубих петнайсет милиона долара.
Пендъргаст се замиели върху това.
И разговаряхте за това, така ли? За това, че е заклеймил вашия Дьо ла Тур като фалшификат?
Да, в началото. След това разговорът се завъртя ока Вилнюс и неговите платна. Гроув ни припомни за първата голяма изложба на Вилнюс в Сохо в началото на осемдесетте. По онова време Гроув бе написал една легендарно-унизителна рецензия. Достатъчно е да кажем, че кариерата на художника след това изобщо не се възстанови от удара.
Стройна тема за разговор.
Наистина. А след това Гроув повдигна въпроса за лейди Милбанк и любовната връзка, която бе имал с нея преди години
Виждам, че вечерята е била доста оживена.