Прав сте. А какво мислите, докторе, за хипотезата, подхвърлена от Ню Йорк Поуст?
Диенфонг замълча за малко, изненадан от тази рязка промяна в темата.
Нямам навика да градя хипотезите си въз основа на Поуст
Там публикуваха спекулации, че дяволът е взел душата му.
Последва кратко мълчание, след което избухна нервен смях. Пендъргаст очевидно се шегуваше. Или пък не? Той май не се смееше.
Господин Пендъргаст, това е хипотеза, която аз не подкрепям.
Така ли?
Диенфонг се усмихна.
Аз съм будист. Единственият дявол, в който ние вярваме, е онзи в сърцето на човека.
18.
Не бе необходимо сериозно оглеждане на публиката, която се стичаше в Метрополитън опера, за да се открие граф Изидор Фоско едрата му фигура, заела театрална поза до фонтана на Линкълн сентър не можеше да се сбърка с нищо. Пендъргаст се носеше с тълпата към него. Всички наоколо, мъжете със смокинги, а жените с перлени огърлици бърбореха възбудено. В Метрополитън щеше да има премиера на Лукреция Борджия от Доницети. Графът носеше бяла вратовръзка и фрак, красиво скроен за огромната му, дебела фигура. Моделът бе старовремски и вместо обичайната бяла жилетка, Фоско носеше разкошна копринена жилетка от Хонконг със сърмени фигури в бяло и гълъбово сиво. В бутониерата му бе втъкната гардения, симпатичното му лице бе гладко избръснато и напудрено в съвършен розов цвят, а гъстата му грива от сива коса бе вчесана назад и падаше като лъвски къдрици. Малките му пълни ръце бяха в перфектни сиви ръкавици от ярешка кожа.
Скъпи Пендъргаст, аз наистина се надявах да бъдете с фрак! възкликна радостно Фоско. Не мога да разбера защо хората се обличат тъй варварски за подобни вечери. Той махна презрително с ръка към посетителите със смокинги, които минаваха покрай тях, за да влязат в операта Има само три случая, при които човек трябва да се облече наистина официално в тези мрачни дни: на сватбата си, на погребението си и на премиера в операта. И най-приятният от трите е последният.
Зависи от гледната точка отвърна сухо Пендъргаст.
Значи имате щастлив брак, така ли?
Имах предвид другия случай.
Аха! засмя се беззвучно Фоско. Прав сте. Пендъргаст. Никога не съм виждал по-доволни усмивки върху лицата на някои хора от тези при собствените им погребения.
Имах предвид наследниците на починалия.
О, проклетнико! Ще влизаме ли? Надявам се да нямате нищо против, че ще седим в партера избягвам ложите, защото акустиката там с по-лоша. Местата ни са на ред N, вдясно от средата чрез експерименти установих, че най-хубавите с места тази зала от гледна точка на акустиката са двайсет и трето до трийсет и първо. Но вижте, вече намаляват осветлението, време е да влизаме.
И изправил гигантската си глава вдигнал напред брадичка, Фоско закрачи бърза сред стичащата се публика, която инстинктивно се отдръпваше да му стори път. А той, на свой ред, не се обръщаше нито наляво, нито надясно, докато минаваха през централния вход, отблъсна няколко разпоредители, които предлагаха програми, и се понесе по централния проход към ред N. Спря се в началото му и даде знак поне дузина зрители да станат и да му направят място да мине. Графът бе купил три места за себе си и се настани на средното, като простря ръце върху вдигнатите седалки на съседните.
Извинете ме, че няма да седим един до друг, скъпи мой Пендъргаст. Но пълнотата ми изисква пространство и не се поддава на овладяване. Той извади обсипан с перли и други ценни камъни театрален бинокъл и го постави на една от празните седалки до себе си. Появи се и по-мощен бронзов далекоглед, който зае място на другата празна седалка. Залата се изпълваше с хора, усещаше се възбудената атмосфера. От мястото на оркестъра се носеха тихите звуци разсвирването и настройването на инструментите, свирене на части от предстоящата опера.
Фоско се наведе към Пендъргаст и положи облечената с ръкавица длан върху неговата.
Няма човек, които да обича музиката, и да не бъде развълнуван от Лукреция Борджия. Но я почакайте, какво е това? Той се взря по-отблизо в Пендъргаст. Да не би да носите запушалки за уши, господине?
Не, не са запушалки. Тези само намаляват силата на звука слухът ми е изключително остър и всяка сила над обичайния разговор за мен е болезнена. Не се безпокойте, пак чувам музиката чудесно, уверявам ви.
Чудесно ли казвате?
Граф Фоско, благодаря ви за тази покана. Но ви предупредих веднъж, че още не съм попаднал на опера, която да ми допадне. Чистата музика и просташкият спектакъл са фундаментално несъвместими. Най-много предпочитам струнните квартети на Бетовен а дори и тях харесвам повече заради интелектуалното, отколкото заради музикалното им съдържание.
Фоско потрепна.
Какво, ако мога да ви запитам, има лошо в спектакъла? разпери ръце графът. Та не е ли самият живот един спектакъл?
Всичкият този цвят, шум, блясък, пълничката прима, която кръстосва по сцената, писка и вие, хвърля се от покрива на някакъв замък това разсейва човека от музиката.
Но нали точно това е операта? Празник за окото и ухото. Има и хумор! Има и трагедия! Има възхитителни висоти на страстта и дълбини на жестокостта? Има любов и предателство!
Вие излагате по-добре и от мен собствените ми доводи, графе
Вашата грешка, Пендъргаст, е, че мислите за операта само като за музика. А тя е животът! Трябва да й се отдадете изцяло, да се оставите на нейната милост.
Пендъргаст се усмихна.
Боя се, графе, че никога не се отдавам изцяло на нищо.
Фоско го потупа по ръката.
Може и да имате френско име, но сърцето ви е английско. Англичаните никога не излизат извън себе си. Където и да се намират, винаги са стеснителни. Ето защо от англичаните стават отлични антрополози, но ужасни композитори. Фоско изсумтя Пърсел Бритън.
Забравяте Хендел.
Присаден германец изсмя се Фоско Радвам се, че сте тук с мен, Пендъргаст, и аз ще ви покажа колко грешите.
Забравяте Хендел.
Присаден германец изсмя се Фоско Радвам се, че сте тук с мен, Пендъргаст, и аз ще ви покажа колко грешите.
Като стана дума за това, как научихте къде да изпратите поканата?
Графът се обърна и се усмихна победоносно.
Много е просто. Отидох в комплекса Дакота и поразпитах.
Имаше изрична забрана да обявяват моите други адреси.
Но те не важат за един Фоско! Винаги съм се интересувал от вашата професия. На младини съм изчел целия сър Артър Конан Доил, Дикенс, По. Както и върховния Уилки Колинс! Чели ли сте Жената в бяло?
Естествено.
Страхотна творба! Може би в следващия си живот ще реша да стана детектив. Да бъдеш граф, произхождащ от старинна фамилия, е доста отегчително.
Двете неща не се изключват взаимно.
Добре казано! Напоследък могат да се срещнат всякакви детективи от английски лордове до полицаи от племето навахо. Защо да няма и граф от рода на Дакте и Беатриче? Трябва да ви призная, че случаят с Гроув ме очарова и не само защото бях гост на да се осмеля ли да го кажа, на последната му вечеря. Уви, само преди седмица. Съчувствам, разбира се, на горкия човек, но това е доста възхитителна загадка. На ваше разположение съм по този въпрос.
Благодаря ви, но трябва ви призная, че е малко вероятно да прибягна до помощта ви.
Съвсем правилно! Аз ви говоря сега ако мога, като на приятел. Искам само да ви предложа услугите си като човек с определени познания в областта на изобразителното изкуство и музиката, а може би и на обществото. А що се отнася до последното, бих искал да смятам, че вече бях от полза по отношение на вечерята.
Така е, бяхте.
Благодаря ви.
Графът плесна с ръце, възбуден като малко дете.
Светлините бавно изгасваха. Залата притихна Фоско насочи вниманието си към сцената, въртейки се на място от възбуда. Концертмайсторът се появи и даде тона ла; оркестрантите настроиха инструментите си и след това настана тишина. Диригентът излезе, посрещнат с бурни ръкопляскания. Зае мястото си, вдигна палката, свали я рязко и увертюрата започна.
Фоско слушаше прехласнат, усмихваше се и кимаше от време на време, от вниманието му не убягваше нито една нота, от разкошната музика на Доницети. Когато се вдигна завесата за първо действие, в залата се разнесе шепот, тук-таме изръкопляскаха: раздразнено изражение помрачи лицето на Фоско, който хвърли неодобрителни погледи на съседите си.
Седеше като гигант в затъмнената зала, от време на време вдигаше театралния бинокъл или далекогледа, за да разгледа сцената. Когато хората около него аплодираха в края на някоя ария или без да си дават сметка за музиката, която предстоеше да бъде изсвирена, Фоско ги изглеждаше укорително и даже вдигаше ръце да ги призове за търпение, като тъжно, но съчувствено клатеше глава. След някои по-сложни и по-трудни музикални пасажи, които минаваха незабелязани от съседите му, той вдигаше ръце и ръкопляскаше леко с наслада, като от време на време прошепваше и по някое Браво! След известно време силното присъствие на Фоско, дълбокият му ентусиазъм и очевидното му познаване на музиката започнаха да се предават на хората около него. Голяма част от аплодисментите за някой особен обрат в музиката сега се зараждаха на ред N, вдясно от центъра, след тихото пляскане на облечените в ръкавици от ярешка кожа пълнички ръце на Фоско.
Първото действие свърши с бурни акламации, бурни ръкопляскания и викове Браво, подети от Фоско графът викаше толкова силно, че привлече вниманието на диригента. Когато виковете най-сетне стихнаха. Фоско се обърна към Пендъргаст и избърса потта от челото си с голяма кърпа. Дишаше тежко, пухтеше и целият бе плувнал в пот.
Видяхте ли, видяхте ли! извика той, сякаш да отстои предишното си мнение И вие изпитвате удоволствие!
Какво ви кара да направите това заключение?
Не можете да го скриете от Фоско! Видях ви как кимате в такт на Vieni! La mia vendella!
Пендъргаст обаче не каза нищо, само сведе леко глава, когато залата отново се освети и започна антрактът.
19.
Найджъл Кътфорт отмахна завивката и се изпрали в седнало положение в леглото. Илайза се бе възпротивила на малкото му пътешествие до Тайланд и бе отишла да гостува на своя приятелка във Вилидж. Добре, че се отърва от нея. Той се огледа. Будилникът му показваше 10:34 с ярки, червени цифри Господи, бе само 10:30! Самолетът му излиташе в шест сутринта и около осем той изпи два пръста джин и се мушна в леглото, умиращ за сън. Ала не можа веднага да заспи. И ето, че сега изведнъж се бе събудил и седеше в леглото с разтуптяно сърце. Господи, колко горещо беше! Размаха завивкта, опита се да раздвижи неподвижния въздух в стаята, ала изглежда само привлече топлината.