Той продължи да опасва с лентата живия плет и накрая стигна до дюните на плажа. Тук вече имаше няколко ченгета, които отблъскваха любопитните. Беше малка и послушна тълпа, зяпнала като безсловесно стадо към къщата с дървен островръх покрив, с кулички и странни на вид прозорци. Вече заприличваше на празненство. Някои бяха разтворили плажни чанти и неколцина загорели мъже отваряха бири в кутийки. Беше необичайно горещо циганско лято и всички бяха по шорти или с бански костюми, сякаш живо опровержение на края на лятото. Сержантът се подсмихна подигравателно, като си представи как щяха да изглеждат тези излети тела след двайсет години на бира и чипс. Навярно почти като неговото.
Обърна се отново към къщата и видя момчетата от екипа за оглед да пълзят на четири крака по моравата, а лейтенантът крачеше покрай тях. Този човек нямаше никакъв подход. Сержантът усети как го бодна нова болка. Ето го тук, да се занимава с ограничаване на достъпа, да прахосва обучението и таланта си, докато истинската полицейска работа се вършеше някъде другаде.
Нямаше смисъл да мисли за това сега.
Телевизионните камионетки разтовариха, камерите им бяха монтирани в група с добра гледна точка към къщата, а нахоканите момчета-репортери вече дърдореха в микрофоните си. И нали можете да си го представите: лейтенант Браски изостави момчетата от екипа по огледа и се запъти към камерата, досущ като муха на прясна фъшкия.
Сержантът поклати глава. Направо не бе за вярване. Забеляза един мъж да тича на зигзаг, приведен през дюните, и хукна подире му, като пресече пътя му току в началото на моравата. Беше фотограф. Когато сержантът го настигна, той вече бе коленичил и снимаше с фотообектив дълъг като слонски грездей един от детективите от отдел убийства от Ийст Хамптън, който разпитваше някаква прислужница на верандата.
Сержантът положи длан върху обектива и леко го извърна настрани.
Навън.
Господин полицай, хайде сега, моля
Нали не искаш да ти конфискувам филма? Сержантът говореше благо. Винаги изпитваше слабост към хората, които просто си вършеха работата, пък били те и от пресата.
Мъжът се изправя, направи няколко крачки, обърна се за една последна снимка, след което се затича да излезе от оградената зона. Сержантът отново се обърна към къщата. Намираше се от подветрената страна на старата резиденция и във въздуха се носеше странна миризма като след фойерверки или нещо подобно. Забеляза, че лейтенантът се намираше в средата на полукръга, оформен от телевизионните камери, и се наслаждаваше на звездния си миг. Браски възнамеряваше на следващите избори да се кандидатира за шеф на полицията и след като настоящият началник бе на почивка, той не би получил по-добър шанс за изява, освен ако сам не бе извършил убийство.
Сержантът положи длан върху обектива и леко го извърна настрани.
Навън.
Господин полицай, хайде сега, моля
Нали не искаш да ти конфискувам филма? Сержантът говореше благо. Винаги изпитваше слабост към хората, които просто си вършеха работата, пък били те и от пресата.
Мъжът се изправя, направи няколко крачки, обърна се за една последна снимка, след което се затича да излезе от оградената зона. Сержантът отново се обърна към къщата. Намираше се от подветрената страна на старата резиденция и във въздуха се носеше странна миризма като след фойерверки или нещо подобно. Забеляза, че лейтенантът се намираше в средата на полукръга, оформен от телевизионните камери, и се наслаждаваше на звездния си миг. Браски възнамеряваше на следващите избори да се кандидатира за шеф на полицията и след като настоящият началник бе на почивка, той не би получил по-добър шанс за изява, освен ако сам не бе извършил убийство.
Сержантът заобиколи моравата и я пресече зад малко езерце с фонтан, като гледаше да не се пречка на екипа по огледа. След като заобиколи няколко живи плета, той забеляза в далечината мъж, който стоеше край езерцето и подхвърляше парчета хляб на патиците в него. Беше облечен възможно най-крещящия екскурзиантски стил хавайска, слънчеви очила Оукли ай и огромни, торбести шорти. И макар лятото да бе свършило преди месец, изглежда това бе първият ден на този мъж на слънце след дълга и студена зима. Може би даже след дузина зими. И докато сержантът изпитваше известно съчувствие към фотографите и репортерите, опитващи се да си свършат работата, той абсолютно не понасяше туристите. За него те бяха изметта на земята.
Ей, Вие.
Мъжът вдигна глава.
Какво си въобразявате, че правите? Не знаете ли, че това е местопрестъпление?
Знам, господин полицай, и моля за извинение, че
Разкарайте се веднага.
Но, господин сержант, патиците трябва да се нахранят. Гладни са. Мисля, че някой ги храни всяка сутрин, но днес, както знаете той се усмихна и сви рамене.
Сержантът не можеше да повярва на ушите си. Един човек е убит, а този идиот се безпокои за патиците!
Дай да видим някой документ за самоличност.
Разбира се, разбира се Мъжът започна да пребърква един джоб, после другия, след което вдигна смутено глава Извинете, господин полицай. Навлякох тези шорти веднага щом чух ужасната новина, но изглежда документите ми са останали в джоба на сакато. С което бях снощи.
Нюйоркският му акцент скърцаше по нервите на сержанта.
Той погледна мъжа. При нормални обстоятелства, просто би го прогонил зад бариерите. Но у него имаше нещо, което някак си не бе наред. Първо, дрехите му бяха толкова нови, че направо миришеха на магазин за мъжки облекла. Второ, представляваха такава отвратителна смесица на цветове и модели, че изглежда ги бе напазарувал набързо в някой селски бутик. Това не бе просто проява на лош вкус беше дегизировка.
Ще отида да
Не, няма. Сержантът извади бележника си, отгърна няколко страници и наплюнчи молива. Тук ли живеете?
Наел съм за седмица една къща в Амангасет.
Адрес?
Брикман хаус, Уиндмил лейн.
Още един богат тъпанар
Постоянен адрес?
Комплекс Дакота, Сентръл парк уест.
Сержантът замълча. Виж ти, какво съвпадение. Но на глас каза:
Име?
Вижте, сержант, честно, ако това е проблем, ще се върна
Малкото ви име, сър? повтори той по-остро.
Наистина ли е необходимо? Правописът му е труден, още по-трудно се произнася. Често се питам какво си е мислела майка ми
Да опитаме отново. Малкото ви име?
Алойзиъс.
Кажете го по букви.
Мъжът го каза по букви.
Фамилно име?
Пендъргаст.
Моливът в ръката на сержанта започна да изписва и това име. И спря. Сержантът бавно вдигна глава. Тъмните очила бяха свалени и той се взря в това лице, което толкова добре познаваше с бяло-русата коса, със сивите очи, с фино скулптираните черти, с кожа тъй бледа и прозрачна като карарски мрамор.
Пендъргаст.
Самият той от плът и кръв, скъпи мой Винсънт.
Нюйоркският акцент бе изчезнал, заместен от обработения южняшки говор, който той помнеше тъй добре.
Какво правиш тук?
Същият въпрос може да бъде зададен и на теб.
Винсънт ДАгоста усети как се изчервява. Последният път, когато се бе срещал с Пендъргаст, бе горд лейтенант от полицията на Ню Йорк сити. А ето, че сега бе в шибания Хамптън, скромен сержант, който украсява живия плет с полицейска лента.
Бях в Амангасет, когато се разнесе новината за преждевременния край на Джеръми Гроув. Как бих могъл да се въздържа? Извини ме за това облекло, но трябваше да пристигна тук колкото е възможно по-скоро.
Работиш ли по случая?
Докато не ми бъде възложен официално, не мога да направя нищо друго, освен да храня патиците. Работих по последния си случай без пълно упълномощаване и може да се каже, че доста опънах нервите на някои хора по върховете. Но откровено казано, Винсънт, най-приятната изненада е, че налетях на теб.
За мен също каза ДАгоста и отново се изчерви. Извинявай, не съм в най-добрата си форма тук
Пендъргаст положи длан върху ръката му.
Ще разполагаме с достатъчно време да поговорим по-късно. А сега виждам да приближава един едър индивид, който изглежда страда от емфраксия.
Иззад тях се чу нисък, заплашителен глас.
Не искам да прекъсвам разговорката ви ДАгоста се обърна и видя лейтенант Браски.
Браски се спря, вторачи се в Пендъргаст, след това се извърна отново към ДАгоста.
Навярно малко съм объркан, сержант, но този индивид не е ли навлязъл незаконно в зона, в която е извършено престъпление?
Ами, ъ-ъ-ъ господин лейтенант, ние ДАгоста погледна към Пендъргаст
Да не би този човек да е твой приятел, а?
Всъщност той
Сержантът тъкмо ми казваше да напусна зоната намеси се спокойно Пендъргаст.
О, така ли? А аз мога ли да се осмеля да ви попитам преди всичко какво правехте тук, господине?
Хранех патиците.
Хранели сте патиците?
ДАгоста видя как лицето на Браски почервенява. Искаше му се Пендъргаст да побърза и да извади значката си.
Добре, господине продължи Браски, чудесно занимание. А сега дайте да видим някакъв документ за самоличност.
ДАгоста се усмихна самодоволно. Шоуто щеше да бъде забавно.
Както вече обяснявах на полицая тук, оставил съм портфейла си в къщата.
Браски се обърна към ДАгоста и видя бележника в ръката му
Сне ли показанията на този човек?
Да.
ДАгоста погледна Пендъргаст почти умолително, но лицето на агента от ФБР бе почти непроницаемо.
Попита ли го как е преминал през полицейския кордон?
Не
А не смяташ ли, че би трябвало?
Минах през страничната врата към Литъл дюн роуд каза Пендъргаст.
Не е възможно. Вратата е заключена. Сам я проверих.
Може би ключалката е дефектна. Поне на мен ми се стори такава, след като сякаш се разпадна в ръцете ми.
Браски се обърна към ДАгоста.
Е, сега вече можеш да свършиш нещо полезно. Иди и запуши тази дупка, сержант. И ми докладвай точно в единайсет. Трябва да поговорим. А що се отнася до вас, господине, ще ви изпроводя извън зоната.
Благодаря ви, лейтенант.
ДАгоста изгледа слисан отдалечаващата се фигура на лейтенант Браски. Пендъргаст крачеше подире му, пъхнал ръце в джобовете на торбестите си сърфистки шорти, отметнал глава назад, сякаш вдишваше свежия въздух.
3.
Лейтенант Л. П. Браски джуниър от полицейското управление в Саутхамптън стоеше под обвитите в лозя подпори на беседката и гледаше как екипа по огледа претърсваше за някакви улики безкрайната морава. Върху лицето му бе надяната бездушната маска на професионализма, докато си мислеше как шефът на управлението Моккрийди си играе голф в Северна Шотландия. Представи си игрището в Сейнт Андрю през есента: тесните пътечки през зелената морава, мрачния замък, пустите безплодни патя отвъд терена. Щеше да изчака до утре с обаждането си до шефа, за да му каже какво се бе случило. Маккрийди бе шеф от двайсет години и това голф-пътуване бе още една причина Саутхамптън да се нуждае от свежа кръв. Браски бе местно момче, кореняк, с приятели в Градския съвет, а освен това бе успял да изгради някои солидни връзки с могъщите хора, които летуваха тук. Една услуга тук, друга там, и това вършеше чудеса.