Беше стъпил здраво и в двата свята. Беше разиграл добре картите си.
Сега пък и тази случка. Щяха да закопчеят извършителя до седмица-две, а през ноември, когато предстояха изборите, победата му бе кърпа вързана. Мажеше да се обади на Маккрийди и другиден: Господи, шефе, наистина се колебаех дали да прекъсвам заслужената ти почивка
Браски знаеше от дългогодишния си опит в отдел Убийства в Саут Форк, че първите двайсет и четири часа в разследването често се оказват най-важни. Истината бе, че ако не уловиш следата и не я подгониш веднага, можеш преспокойно да си вземеш шапката и да си ходиш. Установяваш откъде е влязъл и откъде е излязъл престъпникът, а после всичко останало улики, оръжие на убийството, свидетели, мотиви ще оформи веригата, водеща до престъпника. Задачата на Браски не бе да свърши сам работата, а да направи така, че всички други да свършат своята. И за него почти не подлежеше на съмнение фактът, че слабото звено във веригата бе сержант Винсънт ДАгоста. Не вършеше онова, което му бе наредено. Правеше се на умник. Знаеше се, че ДАгоста някого сам е бил лейтенант в отдел Убийства в Нюйоркското полицейско управление, при това бил добър полицай. Напуснал, за да пише криминални романи, преселил се в Канада, фалирал и трябвало да се върне с подвита опашка. Не могъл да си намери служба в големия град и затова постъпил тук. Ако Браски беше шефът, преди всичко никога не би взел на работа такъв човек той може и да владееше занаята, но бе гарантирана напаст. Не беше екипен играч. Огорчението му бе голямо колкото цял Манхатън.
Браски знаеше от дългогодишния си опит в отдел Убийства в Саут Форк, че първите двайсет и четири часа в разследването често се оказват най-важни. Истината бе, че ако не уловиш следата и не я подгониш веднага, можеш преспокойно да си вземеш шапката и да си ходиш. Установяваш откъде е влязъл и откъде е излязъл престъпникът, а после всичко останало улики, оръжие на убийството, свидетели, мотиви ще оформи веригата, водеща до престъпника. Задачата на Браски не бе да свърши сам работата, а да направи така, че всички други да свършат своята. И за него почти не подлежеше на съмнение фактът, че слабото звено във веригата бе сержант Винсънт ДАгоста. Не вършеше онова, което му бе наредено. Правеше се на умник. Знаеше се, че ДАгоста някого сам е бил лейтенант в отдел Убийства в Нюйоркското полицейско управление, при това бил добър полицай. Напуснал, за да пише криминални романи, преселил се в Канада, фалирал и трябвало да се върне с подвита опашка. Не могъл да си намери служба в големия град и затова постъпил тук. Ако Браски беше шефът, преди всичко никога не би взел на работа такъв човек той може и да владееше занаята, но бе гарантирана напаст. Не беше екипен играч. Огорчението му бе голямо колкото цял Манхатън.
Браски погледна часовника си. Единайсет и като говорим за дявола. Видя как ДАгоста приближава асмата противен тип, кичур черна коса висеше над яката му, коремът му бе възголям, а негодуванието му струеше от всяка пора. Тук, в Саутхамптън, той стърчеше над останалите като подут палец. Нищо чудно, че жена му бе решила да остане в Канада с единственото им дете.
Сър каза ДАгоста и дори тази едничка дума прозвуча малко нагло.
Браски отмести поглед към екипа по огледа, който преравяше моравата.
Този случай е много важен, сержант.
Сержантът кимна.
Браски присви очи, погледна към голямата къща, а после към морето.
Не можем да си позволим лукса да се провалим.
Така е, сър.
Доволен съм, че го казваш. Трябва да ти кажа, ДАгоста, че още с идването ти в управлението, даде ясно да се разбере, че Саутхамптън не е мястото, където искаш да бъдеш.
ДАгоста не отвърна нищо.
Лейтенантът въздъхна и го погледна, само за да види, че свадливата муцуна бе обърната към него. С изражението Давай, вгорчи деня ми.
Сержант ДАгоста трябвали да ти го казвам? Сега си тук. Сержант си в полицейското управление в Саутхамптън. Съвземи се.
Не разбирам какво имате предвид сър.
Това вече го дразнеше.
ДАгоста, мога да прочета мислите ти като от книга. Не давам пет пари какво се е случило в живота ти преди. Онова, което искам от теб, е да изпълняваш задълженията си.
ДАгоста не отговори.
Да вземем тази сутрин. Видях те да говориш с онзи натрапник цели пет минути, поради което трябваше да се намеся. Не искам да ти набивам обръчите, но не мога да гледам как един от сержантите ми си губи времето да обяснява на някакъв тъпанар защо трябва да напусне. Онзи мъж трябваше да бъде изхвърлен веднага, без никакви обяснения.
Той замълча, вторачен в сержант ДАгоста, мислеше си дали не зърна лека глуповата усмивка. Този човек наистина имаше проблем.
Лейтенантът зърна вдясно от себе си някакви шарени одежди. Беше пак онази отрепка с хавайската риза, торбестите шорти и скъпите слънчеви очила, който приближаваше беседката под асмата преспокойно, отново пресякъл полицейския кордон.
Браски се обърна към ДАгоста и заговори спокойно:
Сержант, арестувай онзи мъж и му прочети правата.
Почакайте, лейтенант.
Не можеше да повярва на ушите си: ДАгоста искаше да спори с него. И то след всичко, което току-що му бе казал.
Сержант, мисля, че издадох заповед Обърна се към мъжа. Надявам се, че този път носите портфейла си.
Всъщност да, нося го.
Мъжът бръкна в джоба си.
Не, не искам да го виждам, за Бога. Оставете това за сержанта в участъка.
Ала мъжът вече бе извадил портфейла си с едно ловко движение и когато той се отвори, Браски зърна златен отблясък.
Какво, по дяво вторачи се лейтенантът.
Специален агент Пендъргаст. Федералното бюро за разследване.
Лейтенантът усети как кръвта нахлу в главата му. Мъжът го бе изиграл. И нямаше никаква причина, никаква, която да оправдава намесата на ФБР. Или пък имаше? Той преглътна. Трябваше да се справи с тази работа.
Разбирам.
Разбирам.
Портфейлът се затвори с плясък и изчезна.
Има ли някаква причина за интереса на федералните? попита Браски, опитвайки се да овладее тона си. Ние се отнасяме към случилото се като към обикновено убийство.
Съществува възможност убиецът или убийците да са дошли или заминали през отсрещния бряг на залива. Може би през Кънектикът.
И?
Бягство през границите на щата.
Това е малко пресилено, не смятате ли?
Но е причина.
Така си беше. Гроув може да е перял пери, или да е търгувал с наркотици. Или пък дори да е бил замесен в тероризма. Напоследък, след като целият свят бе луднал, човек не можеше и да пръдне, без цяла фаланга федерални ченгета да се стоварят отгоре му като тон оборски тор. Какъвто и да бе случаят, това променяше изцяло нещата и той трябваше да се възползва по най-добрия начин.
Лейтенантът преглътна и протегна ръка.
Добре дошли в Саутхамптън, агент Пендъргаст. Ако има нещо, което аз или полицейското управление в Саутхамптън можем да направим за вас, само кажете. Докато шефът е в отпуск, аз изпълнявам длъжността му, тъй че просто ме потърсете за каквото и да било. Ние сме тук да служим.
Дланта, която раздруса, бе хладка и суха. Досущ като самия мъж. Браски не бе виждал федерално ченге като него. Изглеждаше по-блед дори от онзи художник, дето идваше тук как му беше името? странният блондин, който рисуваше портрет на Мерилин Монро. Есен не есен, но в края на деня този тип щеше да се нуждае от кварта Соларкаин и кана с мартини, преди дори да може да седне.
И сега, след като изяснихме нещата рече с приятен тон мъжът на име Пендъргаст, мога ли да ви помоля най-вежливо за една обиколка? Струва ми се, че неотложните работи са приключили и пътят ще е разчистен за нас. Погледна към ДАгоста Ще ни придружите ли, сержант?
Да, сър.
Браски въздъхна. Когато ФБР пристигне, все едно е да уловиш грип нищо не можеш да сториш, освен да чакаш главоболието, треската и диарията да си отидат.
4.
Винсънт ДАгоста последва Пендъргаст и Браски през моравата. В сянката на огромния вътрешен двор екипът по убийствата от Саут Форк бе установил импровизиран център за разпити с видеокамера. Нямаше кой знае колко хора за разпитване, освен домашната прислужница, която бе намерила трупа, ала тъкмо към това сенчесто място се бе запътил Пендъргаст, който вървеше толкова бързо, че ДАгоста и Браски трябваше почти да подтичват, за да го настигнат.
Главният детектив от Ийст Хамптън се надигна ДАгоста не го бе виждал досега беше нисък и мургав, с големи черни очи и дълги мигли.
Детектив Тони Иноченте каза Браски. Специален агент Пендъргаст от ФБР.
Иноченте се изправи и протегна ръка. Прислужницата седеше до масата ниска, флегматична на вид жена. За човек, който току-що бе открил труп, тя изглеждаше доста спокойна ако се изключат нервните проблясъци на пламъчетата в очите й.
Пендъргаст й се поклони и протегна ръка.
Агент Пендъргаст.
Агнес Торес отвърна тя.
Може ли? обърна се Пендъргаст към Иноченте.
Заповядайте. Видеозаписът върви, FYI.
Госпожо Торес
Госпожица.
Благодаря ви. Госпожице Торес, вярвате ли в Бог?
Иноченте се спогледа с останалите детективи. Последва неловко мълчание.
Да отвърна тя.
Значи сте вярваща католичка?
Да, така е.
Вярвате ли в дявала?
Нова дълга пауза.
Да, вярвам.
И сте си направили собствени заключения от видяното на мансардата в къщата, нали?
Да отвърна жената толкова делово, че по гърба на ДАгоста пробягаха неочаквани тръпки.
Наистина ли смятате, че вярванията на тази дама имат някакво значение? намеси се Браски.
Пендъргаст го погледна с бледосивите си очи.
Онова, в което вярваме, лейтенант, формира и онова, което виждаме Той се обърна отново към жената: Благодаря ви, госпожице Торес.
Отидоха до страничния вход на къщата. Един полицай им отвори вратата и кимна на лейтенанта. Събраха се във фоайето, където Браски се спря.
Все още се опитваме да разберем откъде е влизано и излизано каза той. Портата беше заключена, а имотът е с алармена инсталация. Прекъсвачи на електрически вериги и сензори за движение, активирани от пулта. Проверяваме кой е знаел кодовете. Вратите и прозорците на къщата също са били заключени и са включени във вътрешна алармена инсталация. В цялата къща има сензори за движение, инфрачервени сензори и лазери. Изпробвахме алармената система работи перфектно. Както можете да видите, господин Гроув е имал доста ценна колекция от картини, но изглежда нищо не липсва
Пендъргаст хвърли изпълнен с възхищение поглед към най-близката картина. На ДАгоста тя му приличаше на кръстоска между прасе, чифт зарове и гала жена.