Изруга отново, светна лампата и спусна крака на пода. Така както вървеше, умората от часовата разлика в Тайланд щеше бъде тъй убийствена, че сигурно щеше да се наложи да удължи престоя си с още една седмица. Ала това едва ли бе осъществимо есента бе усилно време за музикалния бизнес и човек трябваше да бъде винаги нащрек.
Изправи се и зашляпа по пода отиде да провери термостата. Изключен беше, както и очакваше, ала термометърът показваше над 30 градуса. Сложи длан върху вентилационната решетка, но тя бе хладна. Значи топлината не идваше от там.
Горещина. Точно от това се бе оплаквал Гроув. Наложи се да си припомни, че това бе двайсет и първи ден и че Гроув се бе побъркал в онези последни дни на жалкия си живот. Отиде до балкона, дръпна тежките завеси, отключи и дръпна стъклената врата. Потокът хладен октомврийски въздух обля тялото му, отдолу се чуваше едва-едва шумът от автомобилния трафик. Кътфорт пое дълбоко дъх и излезе на балкона. Усети как здравият му разум се възвръща. Това бе Ню Йорк: солидният, съвременният, рационалният Ню Йорк. Сградите на Мидтаун се издигаха като светещи подпори на нощното небе, а Пето авеню бе като блестяща ивица от движещи се светлини, които първо бяха бели, а после ставаха червени под прозореца му. Той вдиша отново и усетил студената пот, избила по кожата му, се върна вътре. Горещината сякаш бе още по-силна, сега вече усети как изтръпва първо черепът му, а после изтръпването се спусна по лицето и крайниците му: никога досега не бе усещал подобно нещо горещина и студ едновременно.
Сигурно се разболяваше. Това ставаше. Ранният стадий на грип.
Обу чехли и излезе от спалнята, прекоси всекидневната и отиде до бара. Отвори вратичката на шкафа, извади бутилката Бомбей сапфайър, лед, купичка с маслини и си направи още едно питие. Последваха го един ксанакс, три капсули тайлинол, пет таблетки витамин С, две рибено масло, една селений и три калций, всяка погълната със солидна глътка джин. След като допи чашата си, направи още едно питие и отиде до френските прозорци на всекидневната. Те гледаха на изток, към Медисън, Парк и моста на 59-а улица и остров Рузвелт. Отвъд се простираше тъмнота пустош на Куинс.
Кътфорт изпитваше затруднение да мисли. По кожата му пробягваха тръпки на неприятни усещания, сякаш бе накацан от паяци, които припкаха и го щипеха. Или може би пчели: чувстваше се така, сякаш бе обгърнат от онези пчелни наметала и пчелите пълзяха, не го жилеха, ала го гъделичкаха с мъхнатите си сухи крачка.
Гроув се бе побъркал, това трябваше да си припомни. Гроув се бе смахнал напълно, беше победен от собствените си фантазии не бе учудващо, като се има предвид животът, който водеше. А и го имаше онова нещо: онова, за което Кътфорт никога, ама никога не искаше да си помисли отново.
Яростно отхвърли тази мисъл и отпи още глътка джин, усети как алкохолът и успокоителните започнаха да действат. При други обстоятелства това усещане би било приятно, отпускащо, усещане за бавно преминаване в отвъдното. Ала сега то не действаше върху това усещане за сърбеж, за тръпки, пробягващи по кожата му. Разтърка ръката си. Суха и гореща кожата му бе като шкурка.
Гроув също се бе оплаквал от горещината. И от миризмата.
С трепереща ръка Кътфорт обърна чашата до дъно. Не се поддавай на параноята, скъпи Найджъл!. Просто се разболяваше, това беше. Не беше си направил противогрипна ваксина и тази година грипът го бе връхлетял рано. В най-неподходящия момент преди да отпътува за Тайланд.
Мамка му рече той на глас. Питието бе свършило. Дали да си забърка ново? Защо бе толкова горещо, по дяволите? Посегна към бутилката, сграбчи я, напълни чашата си и я остави върху бар.
Аз идвам.
Кътфорт се обърна кръгом. Апартаментът бе пуст.
Кой, по дяволите, бе изрекъл тези думи? С тих тон, по-нисък и от шепот, думите бяха по-скоро като вибрация, по-скоро усетени, отколкото чути.
Преглътна облиза изсъхналите си устни.
Кой е там?
Усещаше езика си надебелял, сякаш чужд, едва можа да изрече думите.
Отговор не последва.
Обърна се рязко, питието се разля от чашата и потече по ръката му. Вдигна чашата и жадно изпи остатъка. Не можеше да бъде. Никога не бе вярвал в нищо и нямаше да започва сега. Нито Бог съществува, нито дяволът, животът е като някаква шибана буря и когато си умрял, значи си умрял.
Maledicat dominus.
Отметна рязко глава питието му се разбълника в чашата. Какво бе това, латински ли? Да не би да беше някаква шега? Откъде идваше? От някой от шантавите му клиенти-рапъри, които се правеха на умници? Или, по-скоро, от някой бивш клиент? Имаше един хаитянски рапър, който го заплашваше с отмъщение. Дали не бе той, или някои от неговите момчета, които се опитваха да предизвикат преждевременен инфаркт или някаква вуду-глупост?
Преглътна облиза изсъхналите си устни.
Кой е там?
Усещаше езика си надебелял, сякаш чужд, едва можа да изрече думите.
Отговор не последва.
Обърна се рязко, питието се разля от чашата и потече по ръката му. Вдигна чашата и жадно изпи остатъка. Не можеше да бъде. Никога не бе вярвал в нищо и нямаше да започва сега. Нито Бог съществува, нито дяволът, животът е като някаква шибана буря и когато си умрял, значи си умрял.
Maledicat dominus.
Отметна рязко глава питието му се разбълника в чашата. Какво бе това, латински ли? Да не би да беше някаква шега? Откъде идваше? От някой от шантавите му клиенти-рапъри, които се правеха на умници? Или, по-скоро, от някой бивш клиент? Имаше един хаитянски рапър, който го заплашваше с отмъщение. Дали не бе той, или някои от неговите момчета, които се опитваха да предизвикат преждевременен инфаркт или някаква вуду-глупост?
Добре! извика той. Стига с тези глупости!
Тишина.
Побиваха го тръпки неестествено горещи и сухи. Изведнъж всичко това вече не му се виждаше глупост. Беше съвсем реално.
Случваше се и на него. Случваше се, досущ както го бе описал Гроув.
Вдигна треперещата чаша до устните си и преглътна, без да усети нищо.
Но подобно нещо не можеше да се случи, нали така? Все пак беше двайсет и първият век. Гроув сигурно е бил побъркай, би трябвало да е. Но, о, мили Исусе, онези неща, които намекваха вестниците. Ченгетата не бяха казали много за начина, по който бе умрял Гроув, но таблоидите бяха пълни с клюки за това как тялото му било изгорено отвътре, а по стените се виждали знаците на Луцифер.
Нима бе възможно, след всичкото това време?
Остави наполовина изпитото питие да падне на земята и се заоглежда отчаяно. Починалата му майка му бе дала кръст, който той пазеше като най-скъп спомен. Беше го виждал миналия месец. Но къде? Втурна се в спалнята, към вградения гардероб, дръпна чекмедже с извадени от морското дъно неща потърси на дъното му. По пода изпопадаха копчета за ръкавели, обикновени копчета, игли за вратовръзки, монети.
Разпятие нямаше. Къде бе то?
Отвори друго чекмедже, сетне трето, ровеше напосоки из часовници, бижута, злато. От гърдите му се изтръгна стон.
Разпятието! Улови го здраво, ридаеше с облекчение притисна го към гърдите си, прекръсти се.
Чувството, че бе обсипан с пълзящи пчели, се засилваше. Сега се усещаше така, сякаш пчелите го жилела с милион болезнени жила.
Махнете се! Махнете се! изстена той. О, отче, който си на небесата Боже мои, как продължаваше молитвата?
Разпятието бе горещо в ръцете му. И ушите му вече бръмчаха. Усещаше гърлото си като изгорено и изпепелено, давеше се от горещия въздух.
Аз идвам сега.
С треперещи ръце протегна разпятието напред, размаха го насам-натам, сякаш пропъждаше нещо невидимо.
Махни се от мен, сатана! изпищя.
Кръстът вече бе много горещ. Изгаряше пръстите му. Всичко бе горещо: пижамата му, дори веждите и космите на ръцете му, все едно се препичаха.
Махни се!
Пусна разпятието с вик. За свой ужас видя, че от него започна да се извива дим, че прогаря някакъв знак в килима. Опита се да поеме дъх, ръцете му дращеха по гърлото, но се задушаваше в сярната миризма.
Трябваше да излезе. Трябваше да намери убежище. Да можеше да се добере до параклис, до църква, до нещо, щеше да се спаси.
Хукна към вратата, ала преди да улови дръжката й, някой почука на нея.
Кътфорт замръзна на място, разкъсван между облекчението и страха. Кой бе това?
Може би имаше пожар? Да, разбира се, това беше сградата бе обхваната от пожар и в ход бе евакуацията й. Сигурно нещо не бе наред с автоматичната противопожарна система.
Тук съм! изстена той, наполовина от болка, наполовина от облекчение. Тук, вътре!
Сграбчи дръжката на вратата, усети парещата болка от нагретия до червено метал, отдръпна ръката си.
Мамка му!
Погледна с недоумение ръката си. Дланта му бе изгорена и пушеше, изпука като я отвори, кръв и някаква белезникава течност изтекоха от среза по китката му. Върху дръжката бе останало голямо парче кожа, свиваше се и се печеше, като кожица на пърлено прасе.
Отново се почука: бавно, постоянно, досущ като звън на камбана.
Помощ! извика Кътфорт към вратата Тук има пожар! Пожар!
Изведнъж усети как цялата му кожа бе обзета от вълна на болка, сякаш някой го белеше, а сетне изпита странно чувство дълбоко в корема си сякаш някой току-що бе разбъркал вътрешностите му. Залитна назад. Онзи бе зад вратата. Почувства отново онова усещане странно вътрешно напрежение, ужасното гърчене на червата си. Изпищя, улови се за стомаха, преви се надве. Успя залитайки да се върне в спалнята. Докато вървеше, по кожата му побягнаха малки стрелички на болка, замъгляваха очите му с червеникава мъгла. Усещаше огромното налягане, което се надигаше в тялото му, а сетне всичко потъна в мрак, налягането стана непоносимо, понесе се звук като при пържене на яйца и изведнъж налягането вече го нямаше, а по лицето му са стичаше топла течност.
Помощ! извика Кътфорт към вратата Тук има пожар! Пожар!
Изведнъж усети как цялата му кожа бе обзета от вълна на болка, сякаш някой го белеше, а сетне изпита странно чувство дълбоко в корема си сякаш някой току-що бе разбъркал вътрешностите му. Залитна назад. Онзи бе зад вратата. Почувства отново онова усещане странно вътрешно напрежение, ужасното гърчене на червата си. Изпищя, улови се за стомаха, преви се надве. Успя залитайки да се върне в спалнята. Докато вървеше, по кожата му побягнаха малки стрелички на болка, замъгляваха очите му с червеникава мъгла. Усещаше огромното налягане, което се надигаше в тялото му, а сетне всичко потъна в мрак, налягането стана непоносимо, понесе се звук като при пържене на яйца и изведнъж налягането вече го нямаше, а по лицето му са стичаше топла течност.