Изпищя, загърчи се на пода, краката му биеха в обезумял ритъм по килима, ръцете разкъсваха пижамата, косата, опитваха се да разкъсат кожата от тялото, защото беше тъй силно нагорещена, тъй непоносимо гореща.
Ето ме и мен, ето, че дойдох.
20.
Летиша Далбридж лежеше будна, неподвижна вкочанена в леглото си. Най-накрая успя да се изправи в хладна ярост, нахлузи сатенена роба разтвори очилата си, сложи ги. След това видя колко е часът: беше 11:14. Сви устни. Това бе непоносимо. Направо непоносимо.
Вдигна вътрешния телефон и се свърза с рецепцията.
Мога ли да ви помогна с нещо, госпожо Далбридж?
Сигурно можете, Джейсън. Господинът точно над мен, в номер 17Б, непрекъснато блъска по пода. Освен това и крещи. И това продължава и продължава, няма да ви напомням, но този месец се оплаквам за втори път. Аз съм възрастна жена и просто не мога да понасям този шум посред нощ.
Да, госпожо Далбридж, ще се заемем с проблема веднага.
Ще поставя въпроса пред управата на жилищната сграда още на следващото му събрание.
Да, госпожо Далбридж, не ви виня за това.
Благодаря ви, Джейсън.
Тя остави слушалката и се заслуша. Вярно, сега думкането беше по-слабо, по-неравномерно. Всъщност май беше спряло, ведно с виковете. Но можеше да започне отново винаги така ставаше. Онзи ужасно недодялан музикален продуцент сигурно пак даваше някакво парти. С пиене, танци, наркотици и всичко останало. И то, представете си, в делничен ден. Тя загърна халата си по-здраво около крехката си фигура. Нямаше смисъл да се опитва отново да заспива на нейната възраст това щеше да е безполезно упражнение.
Прекоси всекидневната и отиде в кухнята, наля да кипне вода в чайника. Извади сребърно чайниче за запарка, сложи в него три пакетчета лайка и изчака да чуе свиренето на чайника. Когато тя прозвуча, свали чайника от огъня, нали водата в чайничето и го покри с кърпа да не изстива. Сребърна лъжичка и две намазани с масло препечени филии представляваха нейната petit déjeuner[10]. Взе подноса и се върна в спалнята. Вдигна поглед към тавана. След това оправи сатенените възглавници и си наля чай.
Ароматът на билката и топлината на чая скоро я успокоиха. Животът бе твърде кратък, за да си позволи човек да се безпокои повече от необходимото. Сега в апартамента над нея бе тихо като в гроб. Няма знамение: тя щеше да вземе необходимите мерки, за да не я събуждат повече по такъв начин.
Чу лек шум и се заслуша. Леко почукване като от калки дъжд. Изглежда пак бе заваляло. Не биваше да забравя да облече дъждобрана си като излиза сутринта.
Почукването се засили. И се разнесе миризма, сякаш някой пържеше бекон лека, ала доловима миризма. Също като дъжда, и миризмата се засилваше. Не бе приятна, даже бе отблъскваща, сякаш от прегоряло месо. Подуши, огледа се. Да не би да бе забравила печката включена? Невъзможно тя дори
Цоп! Едра мазна капка падна в средата на чашата й с чай и я напръска. Последва я нова едра капка, трета, цялото й лице се опръска, халатът й, красивата й пухена сатенена завивка.
Тя погледна с ужас петното на тавана в спалнята си. Разширяваше се бързо. Блестеше мазно на оскъдната светлина на нощната й лампа.
Летиша Далбридж грабна слушалката от вилката й и отново позвъни долу.
Да, госпожо Далбридж?
Сега пък нещо капе от апартамента над мен! Направо през тавана на спалнята ми!
Ще изпратим човек веднага. Веднага ще спрем водата в апартамента.
Това е безобразие! Красивата ми английска пухена завивка е съсипана! Съсипана!
Това е безобразие! Красивата ми английска пухена завивка е съсипана! Съсипана!
От тавана вече капеше на няколко места, капките се събираха в ъглите на гипсовите орнаменти, дори се стичаха по венецианския полилей в средата на тавана. Течеше върху столовете й в стил Луи XV, върху скрина й Чипъндейл Въпреки нежеланието си тя се наведе напред и докосна едно от кафеникавите петна върху порцелановата чаша. Беше топло и мазно, като лой или восък от свещ. Сви се ужасена.
Не е вода извика тя. Това е някаква мазнина!
Мазнина ли?
Да! Мазнина! От апартамента над мен!
Дочу някакъв объркан шепот, а сетне гласът отново се чу, леко задъхан.
Тук, долу, се задействаха някои аларми. Изглежда е възможно в апартамента над вас да има пожар, госпожо Далбридж. Слушайте внимателно. Не излизайте от апартамента си. Ако димът започне да прониква под прага на вратата ви, запушете отвора с влажна кърпа и чакайте инструкции
Гласът бе прекъснат от непоносимо високия вой на противопожарната алармена инсталация в рецепцията, последван от още по-мощната сирена в нейния апартамент. Тя пусна слушалката и запуши уши. Миг по-късно чу шума на задействалата се автоматична пожарна инсталация и стаята изведнъж плувна във вода, която струеше отвсякъде.
Госпожа Далбридж бе в такъв шок, че остана застинала като статуя, не разбираше нищо, докато струящата вода бавно потъмни халата й, красивата й заливка и напълни чаената й чаша върху подноса със сива, студена вода.
21.
Вонята, обгърнала апартамента, предупреди ДАгоста какво да очаква. Стана още по-силна, като влезе вътре, запътен към спалнята. Беше наполовина заспал, когато влезе във фоайето на сградата съставянето на рапортите за инцидента с престрелката в Ривърсайд парк му бе отнело повече време, отколкото очакваше ала вече бе съвсем буден. Удивително бе как тази миризма се пропивате във всичко, как веднага прогони умората му в два часа посред нощ, как отне болката в ставите му, в ожулените колене, сърбежа, причинен от отровния бръшлян, в който се бе отъркалял, докато бягаше от главорезите.
През кариерата си бе виждал доста неприятни гледки при убийство, ала нищо не можеше да го подготви за онова, което лежеше на пода до леглото. Беше труп, това поне бе ясно: ала бе разкъсан по начин, който никога дотогава не бе виждал. Самият труп бе разпорен от лонната кост до стернума и бе изповърнал навън свито кълбо от изгорени и почернели органи. С почти несъзнателен жест той посегна и докосна кръстчето под ризата си, да усети окуражителното му присъствие. Ако наистина съществуваше дявол, то точно така би го направил той. Определено би го сторил така. Погледна към Пендъргаст и изпита известно облекчение, като видя, че дори великият детектив бе по-бледен от обичайното. Нормалните му импулси да ровичка, да си пъха носа навсякъде и да души, сякаш го бяха напуснали. Стоеше там, облечен с фрак и бяла папийонка, а върху лицето му бе изписано изражение на шок.
Последният от момчетата по огледа на местопроизшествието онзи, който вземаше проби изпод ноктите бе коленичил до трупа на четири крака със своите безброй епруветки, пинсети и памучета. На всичкото отгоре и той изглеждаше позеленял, а тези момчета бяха корав народ. Тъкмо те трябваше да намерят влакната и космите, да попият петната да приберат всички дреболии. Работеха наистина на най-предния фронт. Съдебният лекар надникна през вратата.
Свърши ли?
Надявам се.
Пендъргаст показа значката си.
Мога ли да ви задам няколко въпроса, докторе?
Давайте.
Можете ли да кажете каква е причината за смъртта?
Още не. Нагряване, изгаряне това е ясно. Но що се отнася до причината. Нямам представа.
Някакви ускорители на горенето?
Не, поне при предварителния оглед отвърна мъжът от екипа за огледа. Има и други аномалии. Забележете боксьорската стойка няма го обичайното свиване на мускулите на ръцете, което се вижда при подобни силни изгаряния. Вижте и как, топлината е строшила крайниците в окончанията им. В средата на тялото костите са буквално калцирани. Имате ли представа колко силен огън би трябвало да причини подобни поражения? Ами над прага на запазването при двигател с вътрешно горене. И въпреки това не е имало пламване. Всъщност така както изглеждат нещата нагряването изобщо не е стигнало до запалване. Локализирало се е до тялото и само до него.
Какъв е произходът на топлината?
Докторът поклати глава.
Още нямаме представа.
Спонтанно запалване?
Докторът го погледна изненадан.
Искате да кажете като при Мери Рийзър ли?
Знаете ли за този случаи, докторе?
В медицинския университет беше нещо като легенда. Всъщност куриоз. Доколкото си спомням, ФБР се занимава със случая.
Да. И ако може да се вярва на разследването, СВЗ спонтанното вътрешно запалване, както го нарекоха изобщо не е никакъв куриоз.
Лекарят се изсмя тихо и скептично.
Вие от ФБР, със своите съкращения. Не вярвам, че в наръчника Мерк ще намерите СБЗ, господин Пендъргаст.
В света съществуват много повече неща, отколкото сте сънували с вашата философия, докторе, и повече, отколкото в наръчника Мерк. Ще ви изпратя архива от делото, да го прегледате.
Както желаете.
Лекарят си тръгна с експерта по огледа и ги остави насаме с трупа.
ДАгоста извади бележника и писалката си. Нищо не му идваше наум, ала трябваше да откъсне очи от местопрестъплението, а тъкмо това бе начин да го стори. Стегна се и записа: 23 октомври, 2:20 сутринта, Пето авеню, номер 842. ап 17Б. Кътфорт. Писалката спря да пише. Опитваше се да диша само през устата. Отсега нататък винаги щеше да носи шишенце с Викс вейпър ръб. Дори на среща. Когато е в отпуск. Когато отиде да играе боулинг. Винаги.
Чу приглушени гласове откъм всекидневната: детективите от отдел Убийства. Разпитваха в коридора работника по поддръжката по-надалеч от вонята и ДАгоста бе доволен, че бе минал незабелязан от тях при влизането си в апартамента. Не искаше някой от старите му приятели да го види, че е обикновен сержант в Саутхамптънското управление.
Съсредоточи се върху страницата от бележника си. Но умът му не работеше. Отказа се и вдигна очи.
Пендъргаст изглежда бе преодолял отвращението си и бе на четири крака и оглеждаше трупа. Досущ като човека от огледите и той бе извадил епруветка и чифт пинсети как успяваше да набута всичките тези неща в тесния си костюм? и прибираше нещо в нея, придвижвайки се много внимателно. После се изправи, отиде до една стена и заразглежда нещо с лупа. Доста време се задържа там и това принуди ДАгоста също да се зазяпа. Боята на изгореното място бе кафеникава и подпухнала не видя отпечатък от копито, но продължи да гледа и едно усещане започна да се промъкна като тръпки по гръбнака му към черепа. Беше размазано, неясно, ала по дяволите! не виждаше ли един от онези тестове с мастилените петна?
Пендъргаст рязко се обърна и улови погледа му.
И ти ли го виждаш?
Така мисля.
Какво точно виждаш?
Лице.
Какво лице?
Грозно като смъртта, с дебели устни и големи очи, със уста, сякаш да захапе.
Или да глътне?
Да, по-скоро да глътне.
Том странно напомня фреската на Вазали за дявола, който поглъща грешници. Онази, която е вътре в купола на Дуомо.
Така ли? Искам да кажа да, де.
Пендъргаст отстъпи назад, замислен.