Хариман се обърна, уводът вече се избистряше в главата му. Историята бе страхотна. Най-сетне най-най-сетне щеше да получи истинско признание.
23.
Докато старинният ролс-роис приближаваше портите на яхтеното пристанище в Ийст коув, ДАгоста се размърда на задната седалка взря се навън, опитвайки се да забрави колко го болеше и как се беше схванал. След убийството на Кътфорт и огледа на местопрестъплението, едва ли бе спал повече от два часа.
За тази задача Пендъргаст бе освободил шофьора си Проктър и бе предпочел сам да кара голямата кола. Беше хубав ден и утринното слънце се отразяваше в хиляди фасети върху залива досущ като хвърлени върху вълничките сребърни монети Синята гърбица на остров Стейтън се издигаше на хоризонта и почти незабележимо преминаваше в ниския бряг на Ню Джърси. През отворените прозорци нахлуваше ароматът на солен въздух.
ДАгоста насочи погледа си към яхтеното пристанище. Една стена предпазваше редицата от лъскави яхти от погледа на простолюдието, но от височината на хелинга Кобънти човек можеше да ги види подредени на местата си, разкошни, блестящи на яркото слънце.
Никога няма да влезеш без писмена заповед от съдия каза ДАгоста Аз говорих с Булард. Знам го що за тип е.
Ще видим каза Пендъргаст. Винаги предпочитам да започна с по-мек подход.
А ако мекият подход не подейства?
Може би ще последват по-твърди мерки.
ДАгоста се зачуди какво разбираше Пендъргаст под по-твърди мерки.
Пендъргаст намали скоростта на ролса и отвори капака на специално монтирано, изработено от черешово дърво и вградено между двете седалки чекмедже и натисна няколко клавиша на лаптопа, разположен в него. Наближаваха портата от метална мрежа, зад която бе общият паркинг, но мъжът в будката на охраната вече бе забелязал приближаващия ройс и отваряше портата. Пендъргаст спря колата на паркинга, откъдето имаха отличен обзор към Горния залив. На екрана на лаптопа се бе появило изображението на великолепна яхта.
Не им потрябва много време да открият истинският й първообраз в гората от мачти беше на котва току зад паркинга.
ДАгоста подсвирна:
Тая лодка си я бива.
Наистина. Моторна яхта тил Фийдшип 2003 корпус по специална поръчка, проектиран от Де Воогт. Петдесет и пет метра дължина, водоизместимост седемстотин и четиринайсет метрични тона. Два дизелови двигателя Кейтърпилър с мощност 2500 конски сили, крейсерска скорост трийсет възела. Има си ромеи район на плаване и е изключително уютна.
Колко?
Булард е платил за нея четирийсет и осем милиона.
Господи! За какво му е необходим такъв кораб?
Може би не обича да лети. Или предпочита да действа далеч от чужди очи и уши. С подобна яхта много лесно се оперира от международни води.
Странно, при разпита на Булард останах с впечатленото, че се безпокоеше да не бъде задържан в страната. Че маже би планира пътуване в чужбина.
Пендъргаст го изгледа остро.
Наистина ли?
Той спря колата пред второто ниво на охрана: портата за VIP-паркинга, охранявана от свадлив, нисък, червенокос пазач с изпъкнала брадичка. ДАгоста веднага усети що за тип бе. От онези, дето нарочно се правят, че не се впечатляват от нищо и от никого: дори от ролс-ройс Силвър рейт модел 59-а година.
Да?
Пендъргаст показа значката си през прозореца.
Дошли сме при господин Лок Булард.
Онзи погледна значката, погледна пак Пендъргаст. Лицето му се сбръчка от подозрения.
А той?
ДАгоста му подаде своята значка.
За какво става дума?
Полицейска работа.
Трябва да се обадя.
Охранителят взе значките и отиде в кабинката си, вдигна слушалката, говори няколко минути и се върна със значките и безжичния телефон.
Той иска да говори с някого на име ДАгоста
Аз съм.
Пазачът му подаде телефона.
Тук е ДАгоста.
Дълбокият глас на Булард изпълни слушалката.
Знаех си, че ще се върнеш.
Само при звука на този глас ДАгоста веднага настръхна. Това бе мъжът, който се бе опитал да го унизи в Атлетичния клуб и който, може би, едва не бе предизвикал убийството му. Въпреки това той се опита с все сили да запази самообладание.
Можем да свършим всичко по приятен начин рече той колкото бе възможно по-спокойно, но нещата могат да станат и неприятни. Зависи от теб, Булард.
От другата страна се разнесе смях.
Ти опита със същата изтъркана реплика и в клуба, виж какво ще ти кажа. След като си побъбрихме там, накарах хората си да те проверят и сега знам всичко за теб разполагам с всички най-жалки подробности от твоето съществуване. Така например, знам всичко за онази твоя съпруга в Канада, дето ти нахлузва рогата през последните шест месеца. Името на мъжа е Честър Доминик, продава автомобили-подвижни къщички в Еджуотър и ей, тя може би и в този момент се чука с него. Помисли си само!
ДАгоста стисна по-силно слушалката.
Разполагам също така с броя на продадените ти романи. От последния са продадени 6215 броя. И с твърди, и с меки корици. И в тази бройка влизат и всички, закупени от майка ти. Внимавай. Стивън Кинг! още груб смях. А осми това имам и личното ти досие от кратката ти служба в Нюйоркското полицейско управление, включително и дисциплинарния ти картон. Интересно четиво. Разполагам и с медицинските ти и психиатрични изследвания, дори и онези от Канада. Твърде жалко, че имаш онези проблеми с ерекцията. Може би тъкмо за това жена ти омайва добрия стар Чет. И депресия Господи, това вече е сериозно. Взе ли си хапченцата тази сутрин? Учудващо е колко много неща може човек да узнае, когато разполага със собствена организация за здравен мениджмънт, нали? Като прочетох всичко това, на ум ми дойдоха няколко фрази. Фрази като пречупен. Като смазан. Като неудачник.
Пред очите на ДАгоста се спусна тънка червена пелена.
Ти допусна най-голямата грешка в живота си, Булард.
От другата страна се чу още смях и линията прекъсна.
ДАгоста върна телефона на пазача. Лицето му бе пламнало. Този негодник. Това копеле. Всичко това бе незаконно, нали така? Да се сдобие с цялата тази най-разнообразна лична информация. Булард говореше високо и ДАгоста се запита дали гласът му е достигал и до Пендъргаст. Той преглътна, опита се да укроти надигащия се гняв.
Блокирате портала каза мъжът в будката. А след това сякаш бе забравил, добави: Сър!
Ще обиколим квартала отвърна му Пендъргаст, и ще дадем време на господни Булард да промени решението си.
Той няма да промени решението си.
Пендъргаст изгледа пазача дълго, съчувствено.
Надявам се, че знаете кога да отстъпите встрани? За свое собствено добро, разбира се.
Какво искате да кажете?
Без да му отговори. Пендъргаст включи ролса на задна скорост и натисна силно газта, като остави доста изгоряла гума подире си. Обърна на паркинга, след това се насочи към Стейт стрийт Погледна към ДАгоста.
Какво искате да кажете?
Без да му отговори. Пендъргаст включи ролса на задна скорост и натисна силно газта, като остави доста изгоряла гума подире си. Обърна на паркинга, след това се насочи към Стейт стрийт Погледна към ДАгоста.
Добре ли си, Винсънт?
Добре съм рече ДАгоста през зъби.
Пендъргаст зави надясно и започна да обикаля квартала.
Изглежда господин Булард се нуждае от твърда ръка.
Пендъргаст набра някакъв номер на клетъчния телефон на таблото.
Чу се звън, след това отсреща отговори познат глас
Капитан Хейуърд.
Капитане? Тук е Пендъргаст. Ще ни потрябва онази призовка и писмена заповед, за която ви се обадих тази сутрин.
На какви основания?
Отказ да сътрудничи. Непосредствена опасност от бягство.
Хайде сега, Булард не е някакъв колумбийски наркобарон или близкоизточен терорист. Той е водещ американски индустриалец.
Да, със задгранични сметки и задгранични фабрики, който се намира на яхтата си, заредена догоре с гориво и напълно снабдена за презатлантическо пътуване. Може да стигне до Канада, Мексико, Южна Америка или Европа с един резервоар вие изберете къде.
Последва въздишка.
Той е американец. Има паспорт. Свободен е да отплава.
Той е свидетел, който не желае да сътрудничи. Не иска да отговори на въпросите ни.
Много хора не искат да отговарят на въпроси.
И Гроув, и Кътфорт са му се обадили малко преди да бъдат убити. Има връзка и ние трябва да я открием.
Нова раздразнителна въздишка.
Това е точно този тип необичайна операция, която изглежда много зле в съда.
Той заплаши сержант ДАгоста.
Така ли? тонът й стана малко по-остър.
Заплаха за изнудване чрез лична информация, с която се е сдобил чрез Нордърн Хелт Атлантик мениджмънт организацията за здравен мениджмънт, която притежава.
Значи е чул помисли си ДАгоста.
Така ли? последва кратка пауза Добре тогава, действайте. Документите са готови и трябва само да бъдат подписани.
Чудесно каза Пендъргаст й продиктува номера факс.
Агент Пендъргаст!
Да?
Не обърквайте нещата с тази работа. Аз държа на кариерата си.
Аз също държа на своята.
Факсът започна да излиза от миниатюрния принтер точно когато завиха от Пърл стрийт и се насочиха към яхтеното пристанище. Докато минаваше бавно през външния паркинг, Пендъргаст откъсна факса и го подаде на VIP-пазача.
Пак ли вие? рече мъжът, докато поемаше листа.
Пендъргаст се усмихна и сложи пръст пред устните си.
Нито дума на Булард.
Мъжът прочете факса и го върна. В изражението на лицето му нещо подсказваше, че не бе напълно недоволен от развоя на събитията.
Време е да отстъпите встрани рече тихо Пендъргаст.
Да, сър.
Паркираха на VIP-паркинга и Пендъргаст отвори багажника. Даде на ДАгоста знак с ръка.
Това е за теб.
ДАгоста се взря вътре. В багажника лежеше таран за разбиване на врати черен и грозен, дълъг почти метър от онзи тип, който агентите на Агенцията за борба с наркотиците използваха при насилствено нахлуване.
Ти се майтапиш.
Твърдост, драги ми Винсънт рече Пендъргаст и леко се усмихна.
ДАгоста грабна тарана за двете му дръжки и го извади от багажника. След това двамата поеха по алеята към централния пирс. Малко встрани пред тях, привързана на собствения си хелинг, яхтата се издигаше още по-импозантна: бяла с три затворени палуби, десетки илюминатори с тъмни стъкла, мостик, от който стърчаха най-различни електронни уреди. На кърмата бе изписано името на яхтата Стормклауд
Ами екипажът? попита ДАгоста.
Информацията ми е, че Булард е сам.
Частният кораб си имаше и частна стоянка със заключени порти. Пендъргаст клекна пред нея и вдигна ръце към ключалката. На ДАгоста му се стори, че агентът от ФБР само я оглежда, да види дали не е отключена. Може би беше, защото портата послушно се отвори в ръцете му.
Трябва да действаме бързо каза Пендъргаст, докато се изправяше.
ДАгоста се втурна приведен напред, понесъл тарана. Въпреки подновените тренировки в гимнастическия салон след престрелката в парка, все още не бе във форма, таранът тежеше поне двайсет килограма и разранените му ръце протестираха при всяка крачка. Входното мостче към Стормклауд бе вдигнато, но на кърмата имаше заключен входен люк на равнището на кея Пендъргаст извади от сакото си своя правен по специална поръчка Лес Баер, 45-ти калибър, отстъпи назад и посочи люка.