След теб, Винсънт.
ДАгоста се опита да бръкне дълбоко в паметта си. Какво го бяха учили в Академията? Не тичай срещу вратата, а замахни срещу нея. Пое дълбоко дъх, стисна дръжките с все сила и хласна тарана напред. Вратата отхвърча навътре с приятен за ухото трясък. Пендъргаст се мушна вътре с готово за стрелба оръжие. ДАгоста се изкатери подире му.
Влязоха в тесен коридор с боядисани прегради от едната страна и илюминатори с тъмни стъкла от другата. Пендъргаст отвори една врата в преградата и изведнъж се озоваха в големия салон на яхтата, потънал в разкошни светложълти килими и с лакирани в черно тръбни масички, чийто стъклени плотове бяха обрамчени в златно.
ФБР! излая Пендъргаст. Не мърдай!
Булард стоеше в средата на салона облечен в светлосин анцуг, с пура в ръка, с изражение, в което се четеше пълна изненада и както се стори на ДАгоста преминал за миг ужас.
Не мърдайте!
Булард се съвзе мигновено, лицето му почервеня, вените на шията му запулсираха по-бързо. Изненадата отстъпи място на зле прикрита ярост. Вдигна пурата към дебелите си устни, пое дълбоко и издиша дима.
Значи така. Жалкият негодник си е довел подкрепление.
Дръжте ръцете си така, че да ги виждам предупреди го Пендъргаст, докато се придвижваше напред, без да сваля оръжието.
Булард разпери ръце.
Ето една сцена за следващия ти роман, ДАгоста. Обзалагам се, че никога не си виждал нещо подобно на тази яхта в онзи бордей, дето си израсъл, на Кармин стрйт, с баща евтино ченге, киснещо в билярдните зали, и майка
ДАгоста се втурна към него, но Пендъргаст бе още по-бърз и му препречи пътя със скоростта на светлината.
Сержант, не му давай онова, което иска. Задъханият ДАгоста се опита да поеме дъх. Почти не успя, толкова бе свито гърлото му.
Хайде де присмя му се Булард. Дай да видим какво виси под този твой тумбак. Аз съм на шейсет години и пак ще те наложа по дебелия задник с една ръка.
Пендъргаст се обърна и прикова сребристите си очи у Булард.
А вижте го този, гробар, който се прави на ФБР. Бял боклук от Дълбокия юг. Много бял, при това.
На вашите услуги рече тихо Пендъргаст.
Булард се разсмя и се изду като черна мамба[11], изпъна тъканта на анцуга си. Все още държеше пурата между двата си огромни и заоблени пръста, но прекъсна смеха си, мушна я в устата си и издуха към тях облак дим.
Пендъргаст пусна факса на една абаносова масичка. След това посочи голям лакиран панел на стената в дъното.
Сержант, моля отвори онзи панел.
Чакайте малко, по дяволите, необходима ви е заповед Пендъргаст посочи с тънък пръст факса Прочетете го.
Искам адвоката си.
Първо ще осигурим помещенията и ще вземем доказателствата, посочени в заповедта. Една погрешна стъпка ще означава белезници и обвинение за възпрепятстване на правосъдието. Има ли някой друг на яхтата, освен вас?
Върви на майната си.
ДАгоста отиде до посочения от Пендъргаст панел и натисна единствения бутон. Панелът се плъзна встрани и се разкри цяла електронна стена. С монитор и клавиатура.
Изземи централния процесор и твърдия диск.
ДАгоста бутна монитора на една страна, проследи кабелите и намери диска, монтиран в ниша отзад.
Не пипайте компютъра ми.
Пендъргаст кимна към масичката
Вписано е в заповедта, господни Булард.
ДАгоста дръпна кабелите с едно рязко движение и извади процесора. Бръкна в джоба си, извади лепенки с етикет Доказателство и залепи с тях входовете на четящите устройства, на мишката и на клавиатурата, остави процесора и скръсти ръце.
Въоръжен ли сте? попита Пендъргаст Булард.
Разбира се, че не.
Пендъргаст мушна своя Лес Баер обратно в сакато.
Добре рече той с тих и неочаквано приятен глас, южняшкият му акцент се разливаше като сметана. Освен заповедта за обиск има и призовка, господин Булард, която ви съветвам да прочетете.
Искам адвоката си.
Естествено. Ние ще ви отведем на площад Пълис плаца номер едно и ще ви разпитаме под клетва. Тогава може да присъства адвокат, ако пожелаете.
Искам адвокатът ми да дойде веднага.
Вие ще останете в средата на помещението така, че непрекъснато да виждам ръцете ви. Нямате право да се обадите на адвокат, просто защото ви се иска. Когато е уместно, ще ви бъде разрешено да се обадите.
Искам адвокатът ми да дойде веднага.
Вие ще останете в средата на помещението така, че непрекъснато да виждам ръцете ви. Нямате право да се обадите на адвокат, просто защото ви се иска. Когато е уместно, ще ви бъде разрешено да се обадите.
Глупости на търкалета. Нямате никакво право. Ще ти измъкна значката и ще те изям за обяд русоляв тъпанар!
Сигурен съм, че адвокатът ви ще ви посъветва да минете без малки обиди.
Няма да отида на Пълис плаца номер едно.
Пендъргаст откачи от колана си полицейска радиостанция.
Манхатън юг. С кого разговарям, моля? Шърли? Тук е специален агент Пендъргаст от Федералното бюро за разследване. Намирам се в яхтеното пристанище на Ийст коул на яхтата на господни Лок Булард.
Веднага угаси това радио.
Пендъргаст продължи гладко.
Точно така. Лок Булард, индустриалеца, на яхтата му Стормклауд. Ще го водим на разпит във връзка с разследванията на убийствата на Гроув и Кътфорт.
ДАгоста видя как Булард пребледня като платно. Не ще и дума, той знаеше, че всяка новинарска организация в Ню Йорк следеше полицейските честоти.
Не, не е заподозрян. Повтарям не е заподозрян.
Самото ударение, което Пендъргаст сложи върху думата, придаваше по особен начин обратно значение на казаното. Булард ги гледаше свирепо изпод намръщеното си кроманьонско чело, преглътна, направи усилие да изглежда разумен.
Вижте, Пендъргаст, няма причина да се правите на кораво ченге.
Шърли, ще имаме нужда от подкрепление за разпръскване на тълпи и от патрулка с охрана, която да отведе господин Булард в центъра. Точно така. Три коли ще стигнат. Я чакай малко, нека бъдат четири. Имаме си работа с известна личност. Навярно ще стане доста оживено.
Пендъргаст окачи отново радиостанцията на колана си, извади клетъчния си телефон и го подхвърли на Булард.
Сега можете да се обадите на адвоката си. Площад Пълис плаца, номер едно, сектор за разпити, в сутерена, след четирийсет минути. Кафето ще е от нас.
Тъпанар рече Булард, набра номера и заговори тихо, когато свърши, върна телефона на Пендъргаст.
Мисля си, че току-що ви е казал онова, което аз ви посъветвах: да държите устата си здраво затворена усмихна се Пендъргаст.
Булард не отвърна нищо.
Пендъргаст започна безцелно да се разхожда из салона, надничаше тук и там, възхити се на гравюрите на спортна тема, окачени на стените. Сякаш си убиваше времето.
Тръгваме ли? избухна най-сетне Булард.
Той заговори отново рече ДАгоста.
Пендъргаст кимна разсеяно.
Изглежда господин Булард е човек, които не се вслушва в думите на съветниците си.
Булард замълча, но тялото му се тресеше от неприязън.
Мисля, че ни е необходимо още време тук, сержант. Просто да огледаме нещата, нали разбираш?
Ясно.
Макар че още кипеше вътрешно, на ДАгоста му се наложи да скрие усмивката си. Сега разбираше към какво се стремеше Пендъргаст.
Пендъргаст продължи да се разхожда из помещението, тук пооправяше някой вестник, там поглеждаше към някоя литография. Минаха още десет минути, Булард ставаше все по-неспокоен. Най-сетне ДАгоста дочу едва-едва приближаващите сирени, далечния рев на клаксони. Пендъргаст взе един брой от списание Форчън, прелисти го и го остави на мястото му. Погледна часовника си.
Виждаш ли нещо интересно, което да е убягнало от вниманието ни, сержант Д Агоста?
Разгледахте ли фотоалбума?
Чудесна идея.
Пендъргаст отвори албума, прелисти го. След няколко страници се спря и върху лицето му се появи напрегнато изражение. Сякаш запомняше някакви лица; поне така се стори на ДАгоста.
Агентът затвори албума с въздишка.
Ще вървим ли, господни Булард?
Мъжът се обърна и навлече тънко яке, лицето му беше потъмняло. Пендъргаст вървеше най-отпред, следван от Булард, а ДАгоста бе последен, нарамил тарана. Когато излязоха от люка на брега, глъчката, която идеше от насъбралите се зрители, се увеличи значително. Чуваха се викове, воя на полицейските сирени, усиленият с мегафон глас на някакъв служител. Фотографите отвъд портала се бореха да заемат най-добрата позиция. Полицаите се опитваха да разчистят пътя за преминаването на техните коли.
Като видя това. Булард спря на място.
Ти, копеле едва ли не изплю той думите към Пендъргаст Нарочно се забави, за да се насъберат всичките тези
Ти, копеле едва ли не изплю той думите към Пендъргаст Нарочно се забави, за да се насъберат всичките тези
Защо да крием вашето излъчване от хората, господин, Булард.
Да додаде ДАгоста. Ще изглеждате страхотно на първа страница на Дейли нюз с надянато върху главата яке.
24.
Брайс Хариман пое обратно към центъра зад волана на служебната кола на Поуст. Сцената в яхтеното пристанище в Централен Манхатън бе пълен провал. Ако се изключи неколцина зяпачи, това бе нюйоркският журналистически корпус във върховно изпълнение ругаеха, бутаха се, ръгаха се. Напомняха на Хариман за тичането пред биковете в Памплона. Само си загуби времето. Никой не отговори на въпросите, никой не знаеше нищо, нямаше нищо друго, освен хаос и викане. Трябваше да се върне направо в редакцията да опише сцената на убийството на Кътфорт, вместо да си губи времето да проверява това съобщение по радиото.
Пред него трафикът, идващ от Уест стрийт започна да се сгъстява. Той изруга и натисна клаксона. Трябваше да вземе метрото. При тази скорост нямаше да стигне преди пет часа, а трябваше да предаде материала си до десет, за да попадне в сутрешното издание.
Той пишеше и редактираше увода наум, късаше листите и започваше отново. Замисли се пак за сцената на тълпата пред жилищната сграда на Кътфорт по-рано този следобед. Това бяха хората, за които пишеше; хора, които отчаяно и жадно се стремяха към историята. А пред него полето бе разчистено, след като Смитбак го нямаше и Таймс се отнасяше към случилото се като към местна неразбория. Убийството на Кътфорт щеше да бъде на първа странните веднъж, най-много два пъти. Ала все пак той зависеше от прищевките на убиеца и нямаше начин да се предскаже кога или дали той щеше да удари отново. Хариман трябваше да напише нещо ново.
Трафикът пред него се разслои леко, той премина в друго платно, показа среден пръст на една мадама, която му свирна с клаксона, върна се в същото платно, като рискува своя и на още половин дузина души живот, за да премине с една кола дължина напред. Пак показа среден пръст. Тези хора бяха такива тъпанари