И тогава го осени прозрението. Свежата гледна точка. Онова, от което се нуждаеше, бе експерт, който да обясни, да очертае всичко в перспектива. Но кой? И почти също тъй бързо дойде и отговорът вторият му гениален проблясък.
Вдигна клетъчния си телефон и набра номера, в редакцията.
Айрис, какво става?
При теб какво става? отвърна сътрудничката му. Тук съм заета до гуша, като еднокрак състезател по кикбокс, да отговарям на телефона вместо теб.
Хариман потръпна при шеговития, фамилиарен тон, който тя бе възприела с него. Той би трябвало да е шефът, а не секретарката в съседната кабинка.
Искаш ли да чуеш съобщенията? попита тя.
Не. Слушай, искам да ми намериш един човек, онзи изследовател на паранормалното, как му беше името Монк, Мунх, нещо немско. Водеше предаване по канал Дискавъри за прогонването на злите духове, спомняш ли си го? Да, точно той. Не, не ме интересува колко време ще ти отнеме. Просто го намери.
Хариман приключи разговора и хвърли телефона върху дясната седалка, облегна се назад и се усмихна, остави се какофонията от клаксони, сирени и бибиткания, обгърнала колата му, да му зазвучи като симфония.
25.
ДАгоста трябваше да се възхити на гениалността, която е била вложена в идеята за сектора за разпити на площад Пълис плаца номер едно. Това бе може би последното място в Ню Йорк, където можеше да пушиш, без да те арестуват и в резултат на това боядисаните стени от сгуробетонни блокчета имаха катранено-кафеникав гланц. И нарочно ги държаха мръсни. Въздухът бе тъй неподвижен и застоял, че човек добиваше чувството, че някъде там има скрит труп. А линолеумът на пода бе толкова стар, че би могъл да бъде свален и да бъде положен в стъклена витрина в музея Смитсониън. ДАгоста изпита странно удовлетворение от заобикалящата среда. Лок Булард, все още облечен в син анцуг и с меки мокасини, седеше на стол до мръсна метална маса, очите му бяха почервенели от ярост. Цивилният администратор по разпитите задължително присъствие напоследък стоеше до видеокамера, глътнал корема си и се опитваше да изглежда официозен. Всички очакваха адвоката на Булард, затънал някъде в задръстванията, които самите те бяха предизвикали.
Вратата се отвори и в стаята влезе капитан Хейуърд. С нейното влизане ДАгоста почувства как температурата вътре сякаш спадна с десетина градуса. Тя огледа с хладни очи Пендъргаст, сетне и ДАгоста, даде им знак да излязат с нея в коридора.
Тя ги заведе в някакъв празен кабинет и затвори вратата.
Чия идея бе този медиен цирк? попита тя.
За съжаление това бе единственият начин отговори Пендъргаст.
Не ми пробутвайте това. Това бе постановка и вие бяхте и продуцент, и режисьор. Там отвън сигурно имаше петдесет представители на пресата: и последното издание прати репортери в яхтеното пристанище. А точно това не исках да се случи, предупредих ви да не създавате такава тупурдия.
Пендъргаст отвърна спокойно.
Капитане, мога да ви уверя, че Булард не ни остави друг избор. В един момент дори си помислих, че ще се наложи да го окова с белезници.
Трябваше да си уредите среща на яхтата в присъствието на адвоката му, тъй че да не се почувства нападнат и да заеме защита позиция.
Съществуваше достатъчно голяма възможност предварителната уговорка да го накара да избяга от страната.
Хейуърд изсумтя раздразнено.
Аз съм капитан на детективи от Нюйоркското полицейско управление. Това разследване е поверено на мен. Булард не е заподозрян и няма да бъде третиран като такъв. Тя се обърна към ДАгоста. Вие ще волите разпита, сержант. Искам специален агент Пендъргаст да остане на заден план и да държи устата си затворена. Той вече причини достатъчно неприятности.
Както желаете отвърна учтиво Пендъргаст на обърнатата гърбом към него Хейуърд.
Когато се върнаха в стаята за разпити. Булард се изправи посочи с пръст Пендъргаст.
Вие ще си платите за това, и вие, и този дебел, шибан смотаняк.
Записахте ли това на видеото? попита Хейуърд спокойно цивилния администратор.
Да, госпожо. Лентата се върти, откакто той е пристигнал.
Тя кимна. Зениците на Булард се бяха превърнали в игли на омразата.
Възцари се мълчание, нарушено най-накрая от почукване на вратата.
Влезте извика Хейуърд.
Вратата се отвори и униформен полицай въведе мъж, облечен в тъмносив костюм. Имаше късо подстригана сива коса, сиви очи и приятно, дружелюбно лице. ДАгоста забеляза проблясването на скрито наполовина кръстче под синята риза на полицая, когато се обърна и затвори вратата Хейуърд може и да не вярва в дявола помисли си той, но не всички нейни любимци са разбрали това послание.
Най-сетне! изрева Булард и се вторачи в адвоката си.
Исусе Христе, Джордж. Обадих ти се преди цели четирийсет минути. Измъкни ме веднага от тук!
Адвокатът невъзмутимо поздрави Булард, сякаш се намираха на някакъв коктейл. След това се обърна и стисна ръката на Пендъргаст.
Джордж Марчанд, от Марчанд и Куислинг. Представлявам господин Булард.
Гласът му бе почти напевен в приятността си, ала очите му се спряха първо върху значката на Хейуърд, а сетне и върху тази на ДАгоста.
Това е моят колега, сержант ДАгоста.
Приятно ми е.
Последва кратко мълчание, докато Марчанд огледа с хладен поглед стаята.
Призовката?
Пендъргаст извади копие от черния си костюм и го подаде на адвоката. Той го прегледа внимателно.
Това е вашето копие каза Хейуърд. Гласът й беше безучастен, неутрален.
Благодаря ви. Мога ли да ви попитам защо този разпит не можеше да се направи за удобство на господин Булард в неговите офиси или на яхтата му?
Зададе въпроса общо, към всички. Хейуърд кимна към ДАгоста.
При предишен случай, в клуба на господин Булард, той отказа да отговаря на въпроси. А в този случай той ме заплаши по начин, който мисля, че всеки разумен човек би нарекъл опит за изнудване. Освен това даде всички признаци за предстоящо съвсем скоро отпътуване от страната. А информацията му е жизненоважна за нашето разследване.
Той заподозрян ли е?
Не. Но е важен свидетел.
Разбирам. А тази заплаха за изнудване в какво се състоеше тя?
Това е проклето започна Булард, но адвокатът му махна с ръка да спре.
Заплахата бе изказана в мое присъствие намеси се Пендъргаст Господин Булард отправи и втора заплаха, малко преди да пристигнете, пред видеокамерата.
Вие сте проклет лъжец
Нито дума повече, господин Булард. Мисля, че вече и без друго сте казали повече, отколкото е необходимо.
За Бога, Джордж, тези хора са
Замълчи! адвокатът говореше приятно, но в тона му се появи необикновено ударение.
Булард млъкна.
Моят клиент рече адвокатът. гори от желание да сътрудничи. Ето как ще стане това. Първо, вие ще зададете въпроса. След това, ако е необходимо, аз ще се съвещавам насаме с клиента си в коридора. И после той ще ви отговори. Съгласни ли сте?
Съгласни сме рече Хейуърд. Закълнете го.
Изпълниха процедурата под ръководството на цивилния администратор. Булард отговаряше със сумтене. След като свърши това той се обърна отново към адвоката си:
По дяволите, Джордж, ти би трябвала да си на моя страна!
Аз и клиентът ми трябва да поговорим насаме.
Марчанд изведе Булард в коридора. След минутка се върнаха
Първи въпрос рече адвокатът.
ДАгоста пристъпи напред, погледна бележките си и измърмори с най-безучастния глас на ченге:
Господин Булард, на 16 октомври в 2:02 часа ви се е обадил Джеръми Гроув. Говорили сте с него четирийсет и две минути. За какво говорихте? Започнете от началото и разкажете за разговора.
Аз вече понечи да започне Булард, но Марчанд положи твърдо длан върху рамото му. Двамата излязоха отново в коридора.
Няма да му позволите да го прави при всеки въпрос, нали? попита ДАгоста.
Ще му позволя отвърна Хейуърд Той има право на адвокат.
Двамата се върнаха.
Гроув ми се обади да си побъбрим отвърна Булард Беше светско обаждане.
Толкова късно?
Булард погледна адвоката си и той кимна.
Да.
За какво си бъбрихте?
Както ви казах и преди разменяхме си любезности. Как е той, как съм аз, как е семейството, как е кучето, ей такива неща.
Нещо друго?
Не си спомням.
Мълчание.
Господин Булард, говорили сте четирийсет и две минути за кучето си, а след няколко часа по-късно Гроув е убит.
Това не беше въпрос каза отривисто адвокатът. Следващият.
ДАгоста усети пронизващия поглед на Хейуърд. Прелисти бележника си.
Къде бяхте по време на обаждането?
На яхтата си. Плавах из залива.
От колко души се състоеше екипажът ви?
Излязох без екипаж. Яхтата е компютъризирана. Непрекъснато го правя.
Последва кратка, но многозначителна пауза.
Как се запознахте с Гроув?
Не помня.
Близък приятел ли ви беше?
Не.
Имахте ли бизнес-взаимоотношения с него?
Не.
Кога го видяхте за последен път?
Не си спомням.
Тогава защо ще ви се обажда?
Ще трябва да попитате него.
Това биха пълни глупости. Същите, както и преди. ДАгоста се зае със следващото обаждане.
На 22 октомври в 7:45 часа вечерта Найджъл Кътфорт ви се е обадил на домашния номер. Приехте ли обаждането?
Булард погледна адвоката си, който кимна.
Да.
За какво разговаряхте.
Това също бе светско обаждане. Говорихме за общи приятели, за семейството, за новини, от този род неща.
А за кучета? попита ДАгоста саркастично.
Не си спомням да сме говорили за кучета.
Изведнъж се намеси Пендъргаст.
Всъщност вие имате ли куче, господин Булард?
Последва кратко мълчание. Хейуърд изгледа предупредително Пендъргаст.
Казах го метафорично. Разговаряхме за незначителни светски неща, това исках да кажа.
ДАгоста продължи разпита:
Кътфорт е бил убит само няколко часа след като сте затворили телефона. Стори ли ви се изплашен?
Не си спомням.
Изрази ли той някакво безпокойство, което да ви накара да помислите, че се е страхувал?
Не си спомням.
Помоли ли ви за помощ?
Не си спомням.
Какви бяха отношенията ви с господи Кътфорт?
Бегли.
Кога го видяхте за последен път?
Колебание.
Не си спомням.
Имали ли сте някакви бизнес, или други отношения с господин Кътфорт?
Не.
Как се запознахте?
Не си спомням.
Кога се запознахте? вметна спокойно Пендъргаст.
Не си спомням.
Това бе дори по-лоша от пълни глупости. Адвокатът Джордж Марчанд изглеждаше все по-доволен. ДАгоста нямаше да остави нещата така.
След обаждането на Кътфорт прекарахте нощта на яхтата си, така ли?
Да.
Имате ли моторна работна лодка на борда?