Да.
Тя вдигната ли беше?
Имате ли моторна работна лодка на борда?
Да.
Тя вдигната ли беше?
Не, беше прибързана до яхтата.
Какъв тип бе лодката?
Пикник боут.
Пендъргаст се намеси:
Имате предвид Хинкли пикник боут от онези с водометните двигатели?
Точно така.
Двигателят и Янмар с 350 конски сили ли беше или с 420?
С 420.
С максимална скорост над трийсет възела, доколкото знам.
Нещо такова.
И с газене само осем сантиметра?
Така казват.
Пендъргаст се облегна назад, без да обръща внимание на погледа на Хейуърд. Определено бе извършил някакво проучване, докато обработваха Булард.
ДАгоста продължи разпита в същата посока.
Значи след като сте разговаряли по телефона бихте могли да вземете работната лодка и да се насочите към центъра на града. С подобно газене можете да излезете на Манхатънския бряг почти навсякъде, където пожелаете. А и водометният двигател ви дава такава маневреност, че можете да вървите встрани, назад, накъдето си поискате. Прав ли съм?
Моят клиент вече каза, че онази нощ е бил на яхтата си рече адвокатът все така любезно. Следващият въпрос?
През цялата нощ ли бяхте сам, господин Булард? Въпросът предизвика ново излизане в коридора.
Да, сам бях отговори Булард след завръщането си. В яхтеното пристанище поддържат дневник: могат да удостоверят, че не съм напускал цяла нощ яхтата и че не съм изваждал работната лодка от мястото й.
Ще проверим това каза ДАгоста. Значи си побъбрихте с Кътфорт за времето в продължение на трийсет минути, само часове преди той да бъде убит, така ли?
Мисля, че не говорихме за времето, сержант.
В погледа на Булард се появиха триумфални пламъчета.
Отново печелеше.
Пендъргаст попита:
Господин Булард, възнамерявате ли да напуснете страната?
Булард погледна Марчанд:
Трябва ли да отговарям на този въпрос.
Пак излязоха в коридора. Когото се върна, Булард отговори:
Да.
За къде ще пътувате?
Този въпрос излиза извън обсега на призовката каза адвокатът. Моят клиент е склонен да сътрудничи, но освен това той нека да бъде уважено правото му на личен живот. Вие вече декларирахте, че той не е заподозрян.
Пендъргаст се обърна към адвоката:
Може би не е заподозрян. Но вашият клиент може да се окаже физически свидетел и няма да бъде съвсем неправдоподобно, ако бъде помолен да предаде паспорта си временно, разбира се.
ДАгоста не откъсваше очи от лицето на Булард и макар че очакваше някаква промяна, бе силно изненадан от това колко силно помръкна то. Сякаш бе готов отново да избухне.
Адвокатът се усмихна любезно.
Крайно абсурдно твърдение, господин Пендъргаст. На господин Булард в никакъв случай няма да бъде наложено ограничение на пътуванията. Учуден съм и смятам за крайно неуместно, че дори споменахте подобна възможност, която може да бъде тълкувана и като заплаха.
Хейуърд изгледа мрачно Пендъргаст:
Господин Пендъргаст
Но Пендъргаст вдигна ръка.
Господни Булард, вярвате ли в съществуването на дявола?
Нещо пробяга по лицето на Булард, някакво мигновено и силно чувство, ала то изчезна толкова бързо, че ДАгоста не можа да долови същността му. Булард се позабави, облягайки се назад, кръстосвайки крака, след което се усмихна.
Разбира се, че не. А вие?
Адвокатът се изправи.
Струва ми се, че стигнахме до края на въпросите ви, господа.
Възражения нямаше. Адвокатът подаде визитката си с усмивки и ръкостискания.
Следващият път, когато ви се наложи да си комуникирате с господин Булард рече той, направете го чрез мен. Господин Булард заминава за чужбина.
След което се усмихна многозначително на Пендъргаст.
Е отвърна съвсем тихо Пендъргаст, ще видим.
26.
Булард и адвокатът му си тръгнаха, пробивайки си път през втора тълпа от крещящи репортери. Пендъргаст също бе изчезнал и бе оставил ДАгоста насаме с Хейуърд. Двамата сега се маеха в боядисаното в мръснокафяв цвят фоайе на полицейското управление. Той искаше да й каже неща, a и тя, изглежда също.
Булард наистина ли те заплаши, сержант? попита тя.
ДАгоста се поколеба.
Питам само за своя собствена информация, извън протокола. Не искам да ми разказваш истории от училищните си дни.
Донякъде да.
Двамата поеха заедно към изхода на сградата. Навън забавилите се новинарски екипи сърдито събираха апаратурата си. Небето на запад бе обагрено в червено. Докато вървяха ДАгоста почти усещаше топлината, излъчвана от Хейуърд.
Тя все още беше бясна.
Каква бе заплахата?
Бих предпочел да не говоря за нея.
Знам всичко за онази твоя жена в Канада Образът на гладко избръснатото лице на Честър Доминик се появи, без да ще в съзнанието му. Не можеше да бъде вярно. Е, като си помисли повече, можеше и да е вярно бяха разделени дълго време. Бракът бе свършил, кого заблуждаваше? Но точно Честър Доминик ли, с неговата мазна усмивка и фалшивата веселост на продавач на автомобили? И облечен в полиестерен костюм. Господи! Точно той ли?
ДАгоста се обърна и видя, че Хейуърд отвърна на поглед му. Върху лицето й бе изписана смесица от загриженост и скептицизъм. Не й беше лесно, помисли си той, Пендъргаст бе адски добър агент на ФБР, ала никак не го биваше в екипната работа. Или ставаше на неговата, или не ставаше по друг начин никакъв компромис.
Ще трябва да говориш, ако бъдат предявени обвинения.
Добре. Но не и сега Той пое дълбоко дъх Капитан Хейуърд, Пендъргаст наистина трябваше да постъпи по-грубо с Булард.
Не вярвам. Мажеше да вземе призовка, да уговори разпита на яхтата и може би щеше да изкопчи повече информация. А както стана не успяхме да извлечем нищичко от този разпит.
Ние отидохме на яхтата да задаваме въпроси. Аз бях заплашен. Не виждам защо смяташ, че една предварителна уговорка би довела до по-голям успех.
Добре, имаш право, но цялата работа се превърна в надцакване, а това никога не води до успех.
Минаха през вратите и се спряха на широките мраморни стълби. Хейуърд бе все още силно ядосана. Предстоеше й пак да кърпи положението.
Имаш ли някаква работа? попита ДАгоста.
Хейуърд го погледна.
Възнамерявах да се прибера у дома.
Какво ще кажеш да пийнем по едно? Поканата е чисто професионална. Знам или поне знаех едно хубаво място на Крайст чърч.
Тя го изгледа за миг бледото й лице бе обрамчено от лъскава черна коса, а в очите й още проблясваха пламъчетата на неотминалото раздразнение.
Добре.
Слязоха заедно по стълбите.
Пендъргаст си има свои методи каза ДАгоста.
Точно от това се боя. Виж какво, сержант.
Защо не ми казваш Вини?
Тогава и ти ме наричай Лора. Ето какво ме безпокои колко пъти му се е налагало на Пендъргаст да свидетелства в съда срещу престъпник?
Не знам.
Аз щети кажа. Много малко. И знаеш ли защо?
Защо?
Защото повечето му престъпници свършват със смърт. Ето защо.
Това не е негова вина.
Не съм казала, че е. Това е просто едно наблюдение. Да речем, че Булард се превърне в заподозрян. Днешните лудории ще изглеждат много зле в съда.
Завиха наляво по Парк роу, сетне надясно към Веси. ДАгоста забеляза напред, че малкото заведение си беше още там, очевидно непроменено. Две силно увехнали папрати висяха от макрамето на приземния прозорец напълно достатъчни, за да отблъснат останалите ченгета. Точно за това му харесваше тук както и заради наливната бира Гинес.
Никога не съм знаела за съществуването на това място рече Хейуърд, докато слизаха по стъпалата.
ДАгоста й отвори вратата. Последва я в хладното, напоено с дъх на бира помещение. Тя избра маса в дъното и сервитьорът се появи веднага.
Гинес рече тя
Две.
ДАгоста не можеше още да прогони образа на Доминик с жена му. Това щеше да го побърка, осъзна той, ако не предприемеше нещо. Изправи се.
Извини ме за минутка.
Намери телефона в една ниша в дъното на бара. Отдавна не бе използвал телефонен автомат, ала не искаше да проведе точно този разговор по клетъчния си апарат. Обади се на Справки, свърза се с канадския оператор, даде номера, направи връзката. Наложи му се на два път да ходи до бара за монети от по четвърт долар Господи!
Куутни чу се носов глас.
Чет Доминик там ли е?
Тръгна си.
По дяволите, трябваше да се срещна с него, а закъснях. Имали клетъчен?
Кой се обажда?
Тук е Джак Торънс. Аз съм онзи, дето се интересуваше от Итаска сънфлайър, нали разбирате, онези със сгъваемата спалня и с плексигласовия покрив. С Чет сме приятели от клуба.
О, да, господин Торънс, разбира се долетя до него фалшиво дружелюбният глас. Един момент.
Даде му номера.
ДАгоста погледна часовника си, събра в шепата си още монети и набра номера.
Ало?
Беше Честър.
Обажда се доктор Морган от болницата. Случи се ужасна автомобилна катастрофа.
Какво? Кой?
Гласът мигновено се изпълни с паника. Запита се дали Доминик имаше жена и деца. Навярно имаше, отрепката.
Трябва да говоря веднага с госпожа Лидия ДАгоста.
Ами ъ-ъ-ъ, почакайте, да, да, разбира се.
Чу се някакво шумолене, приглушени реплики, а след това гласът на жена му:
Да? Какво има? Какво е станало?
ДАгоста внимателно натисна лостчето за окачване на слушалката, пое няколко пъти дълбоко дъх и се завърна към масата си. Но още преди да стигне до нея, клетъчният му телефон вече звънеше. Отговори на обаждането.
Вини? Лидия е. Добре ли си?
Разбира се. Защо питаш? Струваш ми се разстроена.
Не, не, добре съм. Току-що чух, не знам, нещо за болницата. Разтревожих се.
Беше напълно смутена и объркала.
Не съм бил аз.
Нали разбираш как стоят нещата, като си надалеч, като чувах всичко от втора ръка
Още на работа ли си?
На паркинга съм. Тъкмо тръгвам.
Добре. Довиждане.
ДАгоста затвори ядно телефона и седна на мястото си Искаш да кажеш, че Честър Доминик току-що е тръгнал нали? Усети ужасяваща бодяща топлина, която пропълзя по кожата му. Бирата бе пристигнала в истински големи халби с два инча пяна отгоре. Вдигна я, отпи голяма глътка, но след втора почувства как хладката течност разхлабва свитото му гърло. Остави халбата и забеляза, че Лора Хейуърд го наблюдаваше напрегнато.
Бил си много жаден рече тя.
Да.
За да скрие лицето си, отпи отново. Кого заблуждаваше той. Бяха разделени вече половин година. Не можеше да я вини за случилото се поне не много. А Вини Младши, синът му, също не искаше да се мести. В душата си Лидия не бе лоша, но това бе удар под пояса. Наистина много под пояса. Запита се дали малкият Вини знаеше за това.
Лоши новини ли?
ДАгоста погледна Хейуърд.
Нещо такова.
Мога ли да ти помогна с нещо?