Не, благодаря. Той се поизправи на стола си Извинявай. Днес не ме бива много като компания.
Не се притеснявай. Това не е среща на гаджета.
Последва мълчание, след което Хейуърд каза.
Прочетох двата ти романа.
ДАгоста усети, че се изчервява. Това бе последната тема за разговор, която би пожелал.
Страхотни са. Просто исках да ти го кожа.
Благодаря.
Хареса ми директния стил. Грубоватият. Тези книги наистина са уловили какво означава службата. Не като повечето от онези фалшиви полицейски романи, дето се продават.
ДАгоста кимна.
И къде ги намери? Забравени на някоя маса?
Купих си ги още щом ги публикуваха. Както изглежда следяла съм донякъде кариерата ти.
Наистина ли?
ДАгоста бе изненадан. Когато преди години работиха заедно по убийствата в метрото, той не си бе мислил, че ще й направи някакво впечатление. Във всеки случаи не и добри впечатления. Но пък, от друга страна, тя винаги бе крила добре козовете си.
Всъщност аз поколеба се тя. аз още завършвах магистърската си степен в Нюйоркския университет, когато работихме заедно. Това бе моят първи голям случай. Бях адски амбициозна и за мен, току-що започнала занаята, ти ми изглеждаше точно такъв, каквато исках да бъда. Ето защо бях любопитна, когато замина за Канада да пишеш романи. Питах се защо едно толкова добро ченге ще се откаже.
Имах много неща, които исках да кажа за престъпността, за престъпниците, за правосъдната система. И за хората изобщо.
Казал си го добре.
Не и достатъчно добре. И нейната половинлитрова халба бе празна като неговата Още по една? попита той.
Разбира се. Вини, трябва да ти кажа, че не можах да повярвам на очите си като те видях с нашивките на сержант от Саутхамптън. Даже си помислих, че съм срещнала твой близнак.
ДАгоста успя да се разсмее.
Такъв е животът.
Но онзи случай, по който работихме за убийствата в метрото бе наистина страхотен.
Разбира се, че беше. Спомняш ли си вълненията?
Тя поклати глава.
Каква гледка! Досущ като на кино. Някой ден ще имам кошмари от това.
Аз го пропуснах. Намирах се на половин миля под земята, довършвах онова, което капитан Уакси бе започнал.
Аз го пропуснах. Намирах се на половин миля под земята, довършвах онова, което капитан Уакси бе започнал.
О, старият Уакси. Знаеш ли, той бе толкова дълбоко погълнат в онези тунели, че изобщо не намериха трупа му. Сигурно са го изяли алигатори
Или нещо по-лошо.
Тя замълча за малко.
Сега полицията е по-различна, наистина. Слава Богу с какви образи трябваше да се справяме тогава, когато аз бях съвсем новобранка.
Спомняш ли си Маккаръл. Наричаха го Маккариън[12] заради лошия му дъх? Той се засмя.
Кой, аз ли дали помня? Наложи ми се да работя с него цели шест месеца. И без друго тогава бе трудно за жена в този сектор. А аз не само бях единствената жена, но и завършвах университета. Значи имах три причини да не спя с него.
Той сваляше ли те?
Неговата представа за свалка бе да приближи достатъчно близо, да ме облъхне цялата с дъха си, да ми каже, че имам хубаво тяло и да се нацупи.
ДАгоста направи гримаса.
О, Боже мои. Докладва ли го?
И да кажа сбогом на кариерата си ли? И без друго той бе безвреден кретен, не си струваше да го докладвам. Сега Нюйоркското управление е като различна планета напълно професионално. А и няма начин някой да посмее да назначи подобен смешник за капитан.
Дойде вторият ред бири и ДАгоста изля остатъка от предишната си халба в новата, заслушан в спомените й тя разказваше смешни истории за Маккаръл и за друг отдавна пенсионирал се капитан Ал Криско Дюприско. И у него се събудиха маса спомени.
Той поклати глава.
Господи, за едно ченге няма по-добро място от Голямата ябълка[13].
Ти го каза.
Трябва да се върна на работа, Лора. Направо се разлагам там, в Саутхамптън.
Тя не каза нищо ДАгоста вдигна глава и когато погледът му срещна нейния, какво видя съжаление?
Съжалявам.
Той се извърна. Странно как животът бе обърнал всичко наопаки. Ето я нея, може би най-младият капитан в управлението. А той Е, ако някой заслужаваше да успее, това бе тя.
Виж какво рече той и тонът му отново прозвуча професионално, поканих те на едно питие, защото исках да се уверя, че отношенията ви с Пендъргаст ще бъдат наред. Работил съм с него не по един голям случай, а по два. Повярвай ми, методите му може и да са нестандартни, но действат. Човек не би могъл да иска по-добро федерално ченге да бъде до него.
Ценя лоялността ти. Но истината е, че той има проблеми с партнирането. Аз направих и невъзможното да му осигуря онази призовка и заповедта за обиск, а той ме постави в неудобно положение. Този път ще се позова на известно съмнение, но моля те, Вини, дръж този мъж в ред. Той те уважава.
Той уважава и теб.
Последва мълчание.
И защо се отказа от писането? попита Хейуърд, насочвайки разговора отново към него. Мислех си, че кариерата ти се развива добре.
Да, кариера в съда по банкрутите. Просто не успях. След два романа нямах и два петака в джоба си. Лилия това е жена ми не можеше повече да понесе това.
Значи си женен? погледът й се стрелна към ръката му, но той от години не носеше брачна халка.
Да.
Защо ли не съм изненадана? Всички добри момчета отдавна са заети. Наздраве за Лидия.
Тя вдигна халбата си. ДАгоста не вдигна своята, а рече:
Разделени сме. Тя продължава да живее в Канада.
Съжалявам.
Хейуърд свали халбата си, ала не изглеждаше много разстроена. Или така му се струваше?
Знаеш ли каква заплаха ми отправи Булард? ДАгоста преглътна. Не бе сигурен защо й казва всичко това, но не можеше и минутка повече да изтрае, без да се освободи от тази тежест в гърдите. Той някак е открил, че жена ми има любовна връзка и ми го каза. Ведно с още маса компрометираща лична информация, която е изровил, и заплаши да я направи публично достояние.
Копеле! В такъв случай се радвам, че Пендъргаст го подреди така Тя се поколеба. Искаш ли да поговорим за това?
Вече говорим за това.
Извинявай, Винсънт. Това е трудно. Стрували си бракът ти да бъде спасен.
Той приключи преди половин година. Просто бяхме в стадия на отричането.
Деца имате ли?
Едно. Живее с майка си. Следващата година постъпва в колеж със стипендия. Страхотно хлапе.
Откога сте женени?
От двайсет и пет години. Оженихме се веднага след като завършихме гимназия.
Господи! Наистина ли си сигурен, че не е останало нищо, което да се спасява?
Господи! Наистина ли си сигурен, че не е останало нищо, което да се спасява?
Останали са някои хубави спомени. Но сега нищо. Всичко свърши.
Е, тогава Булард ти е направил услуга.
Тя протегна ръка и я положи съчувствено върху дланта му.
ДАгоста я погледна. Тя бе права; в известен смисъл Булард наистина му бе направил услуга. Може би даже голяма услуга.
27.
Полунощ. Яхтата беше още на стоянката си, екипажът на борда, всичко бе готово за отплаване призори. Булард стоеше на палубата, вдишваше нощния въздух и гледаше към остров Стейтън отвъд залива. Оставаше да свърши само едно нещо, преди да вдигне котва. Беше допуснал две сериозни грешки и те трябваше да бъдат поправени. Първата бе, че импулсивно нае онези главорези да ликвидират ДАгоста. Адски глупаво знаеше го много добре. Ако ще ликвидираш едно ченге, трябва да го направиш както трябва. Онзи негодник му бе отправил няколко празнословни заплахи и поради нервното си състояние той се бе поддал. Боже мой, напоследък бе много нервен. Не мислеше трезво. А истината бе, че онзи дебел тъпанар не бе истинският му враг. Беше си едно просто ченге. Истинският враг бе агентът от ФБР Пендъргаст. Този мъж бе опасен като свита на кълбо усойница, хладнокръвна, спокойна, готова да нападне. Той играеше заради принципа и беше мозъкът на онзи екип. Убиваш мозъка и тялото умира Премахваш Пендъргаст и разследването само ще спре.
Правилото за премахването на ченгета важеше с още по-голяма сила за агентите от ФБР. Не ги убиваш, освен ако няма друг начин. Обикновено убийството никога не водеше до нещо добро. Но всяко правило си има изключения и в случая бе точно така. Булард не можеше да си позволи нищо нищичко да му попречи на онова, което трябваше да стори.
Слезе долу. Беше съвсем тихо. Влезе безшумно в звукоизолирана кабина, заключи вратата и погледна часовника си. Оставаха още няколко минути. Натисна няколко бутона и екрана за видеоконференции оживя. Пендъргаст си бе тръгнал с един процесор и няколко от файловете му, ала всичките му компютри бяха в мрежа и свързаните с бизнеса бази данни бяха шифровани. Използваше код за шифроване от 2048 бита непробиваем дори от най-мощните компютри в света. Не се безпокоеше за онова, което Пендъргаст би могъл да открие. Безпокоеше го самият човек.
Натисна още няколко бутона и на екрана се появи замъглено лице. Беше лице гладко и опънато като кожата на барабан, тъй слабо, сякаш кожата бе оставена да изсъхне, разпъната върху костите. Главата му бе обръсната толкова гладко, че върху черепа не падаше никаква сянка. Булард го побиха тръпки. Но този мъж бе добър. Даже повече от добър, беше най-добрият. Нарекъл се бе Васкес.
Не каза нищо не поздрави, просто гледаше пред себе си, със скръстени ръце и с безизразно лице. Булард се облегна назад, усмихна се, макар че усмивката му нямаше никакво значение. Образът, който Васкес виждаше на екрана си, бе компютърно генерирано лице на несъществуващ човек.
Булард заговори:
Целта е Пендъргаст, малкото му име е неизвестно. Специален агент от ФБР. Живее на Ривърсайд драйв, номер 891. Искам два куршума в главата му. Ще ти платя по милион на куршум.
Искам в предплата цялата сума произнесе Васкес.
Ами ако се провалиш?
Няма.
Глупости. На всеки се случва.
В деня, в който се проваля, съм умрял. Е, съгласен ли си?
Булард се поколеба. И все пак, ако трябва да направиш нещо, направи го както трябва.
Добре отвърна рязко Но тук от значение е времето.
Ако Васкес го прецакаше, имаше други васкесовци, готови да свършат работата и да намалят конкуренцията; две убийства нямаше да му струват много повече от едно.
Васкес вдигна лист хартия със записан върху него номер. Изчака достатъчно Булард да си го запише.
Когато в тази сметка се появят двата милиона, ще поема поръчката. Повече няма да разговаряме.
Екранът потъмня Булард разбра, че отсреща бяха прекъснали връзката. Не бе свикнал други да му затварят телефона. Изпита моментно раздразнение, но пое дълбоко дъх. И преди беше работил с артисти в занаята и всичките бяха от един дол дренки: егоисти, себични, алчни.