А Васкес бе от най-добрия вид артисти: онези, които наистина обичат работата си.
28.
ДАгоста спря своя форд таурус до железните порти, запита се дали не бе объркал пътя. Беше закъснял поне с един час писмената работа, свързана със скандалния разпит на Булард, му бе отнела целия предобед. Ченгетата напоследък не можеха да гръмнат, не можеха да разпитат заподозрян, не можеха да пръднат даже, без да трябва след това да пишат километрични рапорти за случилото се.
Ръждивите порти бяха отворени, сякаш изоставени, висяха от две рушащи се каменни колони. Посипаната с чакъл подходна алея зад тях бе изпъстрена с избуяли над трийсет сантиметра височина бурени, посмачкани от наскоро преминал автомобил. Не, това трябваше да бъде мястото: върху каменна плоча, закрепена върху една от колоните, бе изписано името, поизтрито от времето, ветровете и дъждовете, но все още четливо: Рейвънскрай.
ДАгоста слезе от колата, бутна скърцащите порти малко по-настрани, след това отново седна зад волана и пое по алеята. Виждаше накъде се бе запътила другата кола или другите коли, бурените бяха полегнали в две успоредни ивици. Алеята се виеше сред стара букова гора, масивните възлести дънери се издигаха от двете и страни, но най-накрая излизаше на слънце на ливада с диви цветя, която някога очевидно е била морава. В далечния й край се издигаше мрачна каменна сграда, засенчена от брястове, със затворени жалузи; от покрива й се издигаха поне двайсетина комина. Беше истинска къща на духовете, ако изобщо съществуват такива. ДАгоста бавно поклати глава. След това погледна листчето с указанията, които Пендъргаст му беше дал и пое по алеята, заобикаляща къщата, зави по друг път, който минаваше през старинна градина и водеше към каменна воденица, разположена на брега на поток. Ролсът на Пендъргаст бе паркиран там и той спря до него. Шофьорът на Пендъргаст Проктър подреждаше нещо в багажника: когато ДАгоста излезе от колата си и приближи, той се поклони учтиво, след което кимна към потока.
ДАгоста тръгна по настланата с камъни пътечка, която тръгваше от пътя. Вече видя далеч пред себе си два силуета, които се разхождаха по пътеката, нашарени от сенките, потънали в разговор. Единият бе на Пендъргаст черният костюм и стройната фигура го издаваха. Другият, с лятно боне и чадърче, можеше да бъде само на момичето, което живееше в къщата на Пендъргаст. Как и беше името? Да, Констанс
Кого приближи потока, вече можеше да чуе ромоленето на водата, шумоленето на птичките в буковете. Пендъргаст се обърна и му махна с ръка.
Винсънт, намери ни значи. Много мило, че дойде.
Констанс също се обърна, усмихна се и му подаде ръка. ДАгоста я пое и промърмори нещо в поздрав. Кой знае как, тя го принуждаваше да се стреми към най-доброто си поведение досущ както го правеше баба му, когато беше дете. Необикновените й очи бяха сякаш скрити зад чифт слънчеви очила.
Той погледна към изпъстрената със сенки пътечка. Воденицата не работеше, водата бе отведена към необикновени каменни резервоари.
Какво е това място?
Имението принадлежи на сестрата на баба ми Корнелия която, уви, не е добре и живее в санаториум. Започнах да водя тук Констанс да подиша чист въздух.
За да завърши рехабилитацията ми добави Констанс с едва доловима усмивка Господин Пендъргаст смята, че здравето ми е крехко.
Бая голям имот рече ДАгоста.
Към края на ХIХ век тази воденица била превърната в развъдник за пъстърви обясни Пендъргаст Всяка година доставяли на Дюинг Брук хиляди пъстърви, а гората била пълна с диви пуйки, елени, гълъби, яребици, пъдпъдъци и мечки. В неделите из тези земи падало голямо клане, когото роднините ми и техните приятели ловци хващали гората.
Ловен резерват. Обзалагам се, че риболовът е бил фантастичен каза ДАгоста, като погледна бълбукащия в каменното си русло поток с дълбоки басейни и вирове, несъмнено пълни с пъстърва. Веднага зърна няколко риби да се издигат и да набръчкват повърхността на водата.
Никога не съм си падал по риболова каза Пендъргаст. Предпочитах по-кървавия лов.
Че какво му е на риболова?
Намирам го за безкрайно досаден.
Досаден, значи. Ясно.
След смъртта на съпруга на леля Корнелия повечето от прислугата напусна. А малко след това и леля ми бе принудена да напусне този дом. И сега Рейвънскрай е пуст и се руши. Пендъргаст закрачи по-бързо Помолих те да дойдеш тук, за да можем да обсъдим разследването в обстановка, която предразполага към размисъл. Честно казано, Винсънт, това дело е объркваща. Обикновено на този етап вече съм намерил някаква нишка, която да води към кълбото. Но сега случаят е по-различен.
Труден е съгласи се ДАгоста. Погледна към момичето. Чудеше се доколко може да говори.
Можеш да говориш спокойно пред Констанс.
Момичето му се усмихна и на шега си придаде важно изражение. Закрачиха под шарената сянка към колите.
Труден е съгласи се ДАгоста. Погледна към момичето. Чудеше се доколко може да говори.
Можеш да говориш спокойно пред Констанс.
Момичето му се усмихна и на шега си придаде важно изражение. Закрачиха под шарената сянка към колите.
Нека да видим какво знаем. Имаме две убийства всяко с необясними характеристики, включително нагряването на тялото и различни мефистофелски прибавки. Знаем, че двете жертви би трябвало да са свързали една с друга и по някакъв начин с Булард. Но досега не съм успял да установя тази връзка.
Хейуърд ми помогна в тази насока. Имаме телефонните им сметки, преводите по кредитните им карти. Т&Е архива им от десет години насам. И нищо. Сякаш изобщо не са се познавали. Що се отнася до Булард, базите данни от онзи компютър, които иззехме, са прекалено дълбоко закодирали, за да можем да пробием шифъра им. Получих обаче от Хейуърд едно интересно зрънце информация намерили са отпратка към името Рейниър Бекман във временна Интернет-директория на компютъра. Изглежда Булард се е опитал да открие и него.
Но ти каза, че Булард е отрекъл да познава Бекман, когато си го разпитвал в Атлетическия клуб. Очевидно Булард крие много неща. Ядосан е, заел е отбранителна позиция. Дори бих казал, че е изплашен. От какво?
От арест. Аз смятам Булард за заподозрян номер едно. Няма добро алиби и за убийството на Гроув. Каза, че онази нощ бил на яхтата си и кръстосвал залива. Без екипаж. Но би могъл да плава и в другия край на залива, да е слязъл на брега в Саутхамптън и да е свършил работата.
Възможно е. Но фактът, че няма алиби и за двете нощи, по мое мнение, е в негова полза. Освен това какъв е мотивът на Булард? Защо ще убива Гроув и Кътфорт? И да прави така, че убийствата да изглеждат като дело на дявола?
Той има ужасно мрачно чувство за хумор.
Тъкмо обратното, той изглежда няма абсолютно никакво чувство за хумор, ако изключим някакво гангстерско schadenfreude[14]. Човек, който просто си прави някаква шега, не би поел такъв голям риск.
Значи иска да отправи някакво послание.
Да, но към кого? И с каква цел?
Не знам. Ако не е Булард би могъл да е някой смахнат фундаменталист, който иска да върне Инквизицията. Някой, който мисли, че върши Божията работа.
Това е друга възможност.
Последва кратко мълчание. След това Пендъргаст добави.
Винсънт, ти не спомена първата възможност.
ДАгоста усети как стомахът му се свива. Не бе възможно Пендъргаст да говореше сериозно, нали така? Усети се, че несъзнателно попила кръстчето си.
Къде е сега Булард? попита Пендъргаст.
Отплавал е в открито море с яхтата си тази сутрин.
Имаш ли някаква представа накъде?
Изглежда към Европа Във всеки случай се е насочил с пълен ход на изток. Даже с повече от пълен ход яхтата сигурно има специално модифициран двигател. Хейуърд разполага с някаква информация по въпроса. Ще разберем къде ще акостира освен ако не избегне митниците и имиграционните власти, което изглежда невъзможно с яхта като неговата.
Възхитителната Хейуърд. Още ли е ядосана?
Би могло да се каже и така.
Пендъргаст се усмихна едва-едва.
И така, каква е хипотезата ти? попита ДАгоста.
Опитвам се с все сили да не си съставям никаква хипотеза.
ДАгоста чу хрущенето на гуми по чакъла, затръшванe на врати, далечни гласове. Погледна отвъд поляната и зърна новопристигнал: дълга, старомодна лимузина със свален гюрук. На мястото на резервната задна седалка с кожени ремъци бе привързана плетена кошница.
Кой е този? попита ДАгоста.
Още един гост отвърна простичко Пендъргаст.
Един мъж излезе иззад колата огромен на фона на заобикалящите го хора и предмети, но с удивително плавна и лека походка. Беше Фоско, които, както изглежда, някак си бе успял да се превърне от свидетел в познат.
ДАгоста погледна към Пендъргаст.
Какво търси той тук?
Изглежда разполага с някаква много ценна информация и гори от желание да я сподели. И тъй като изрази интерес да види какво в Америка минава за старина, реших да го поканя в Рейвънскрай. Дължа му реванш за една интересна вечер в операта.
Графът се зададе, закрачил бързо по пътечката размахал ръце за поздрав далеч, преди да пристигне.
Чудесно място! избуча графът и разтърка облечените си в бели ръкавици ръце. Поклони се на Пендъргаст и се обърна към ДАгоста Добрият сержант. ДАгоста се казвахте, нали? Винаги се радвам да се запозная със сънародник италианец. Как сте?
Чудесно място! избуча графът и разтърка облечените си в бели ръкавици ръце. Поклони се на Пендъргаст и се обърна към ДАгоста Добрият сержант. ДАгоста се казвахте, нали? Винаги се радвам да се запозная със сънародник италианец. Как сте?
Добре, благодаря.
На ДАгоста този мъж не му се бе харесал с показния си стил още на възпоменателната служба, а сега му харесваше още по-малко.
А това е моята подопечна Констанс Грийн рече Пендъргаст.
Подопечна ли казахте? Приятно ми е Фоско се поклони и вдигна ръката й, но само почти до устните си. Констанс склони глава в отговор.
Доколкото виждам, с господни Пендъргаст имате общи интереси към екзотичните автомобили.
Така е, дори нещо повече. Ние с господин Пендъргаст сме приятели усмихна се широко графът. Но се различаваме по някои неща. Аз съм любител на музиката, а той не. Аз обичам хубавите дрехи, а той се облича като собственик на погребално бюро. Аз съм бъбрив и открит, а той е мълчалив и затворен. Аз съм директен, той скромен. Но споделяме любовта към изобразителното изкуство, литературата, хубавата храна, виното и културата, както и обаянието на онези ужасни и необясними престъпления.
Той се взря Констанс и отново се усмихна.
Престъпленията са интересни, само когато са необясними. За съжаление, малко от тях остават такива.