Господин Гроув е имал снощи празненство. Малко парти, участвали са само петима.
Разполагате ли със списъка на гостите?
Браски се обърна към ДАгоста:
Иди вземи списъка от Иноченте.
Пендъргаст спря ДАгоста с ръка.
Бих предпочел сержантът да стои тук и да слуша. Ако може да пратите друг полицай, лейтенант
Браски се спря, колкото да хвърли един изпълнен с подозрение поглед на ДАгоста, след което даде знак на друго ченге в стаята.
Продължете.
Във всеки случай последният гост си е тръгнал в 12:30. Всички са си тръгнали горе-долу по едно и също време. От тогава до 7:30 тази сутрин Гроув е бил сам.
Знаете ли кога е настъпила смъртта?
Още не. Съдебният лекар е горе. Знаем, че е бил жив в 3:10, защото тогава се е обадил на отец Капи.
Гроув се е обадил на свещеник? Пендъргаст изглеждаше изненадан.
Изглежда Капи е бил негов стар приятел, но не са се виждали с Гроув от трийсет-четирийсет години. Имали са някакво спречкване. Както и да е, това няма значение и без друго Гроув е говорил само с телефонния секретар.
Ще ми трябва копие от съобщението
Разбира се Гроув бил изпаднал в истерия. Искал е отец Капи да дойде веднага при него
С Библия, кръст и светена вода ли? попита Пендъргаст.
Разбирам, че вече сте чули за обаждането.
Не, това бе просто предположение. Отец Кали е пристигнал в осем тази сутрин. Тръгнал веднага, след като чул съобщението. Но вече било твърде късно, разбира се, и единственото, което можел да стори, било да изпълни обредите с трупа.
Разпитани ли са гостите?
Разполагаме с предварителни показания. От тях разбрахме кога е свършило партито. Изглежда снощи Гроув не е бил в добра форма. Бил развълнуван, бъбрив, някои казват изплашен.
Възможно ли е някой да е останал или маже би да се е промъкнал обратно слея като гостите са си отишли?
Работим по тази хипотеза. Господин Гроув е имал ъ-ъ-ъ перверзни сексуални предпочитания.
Пендъргаст повдигна вежди.
Като какви?
Харесвал е и мъже, и жени.
А перверзните му сексуални предпочитания?
Както вече казах мъже и жени.
Искате да кажете, че е бил бисексуален? Доколкото знам, трийсет процента от всички мъже имат подобни наклонности.
Не и в Саутхамптън, тук нямат.
ДАгоста се закашля, за да прикрие смеха си.
Чудесна работа дотук, лейтенант. А сега ще идем ли на местопрестъплението?
Браски се обърна и те го последваха в къщата. Вътре миризмата, което ДАгоста едва бе подушил навън, на моравата, бе много по-силна. На кибрит, фойерверки, барут каква течно бе тя? Беше примесена с мирис на изгоряло дърво и някакъв печен дивеч. На ДАгоста му напомни мечешкото, което веднъж се бе опитал да изпече в къщата си в Инвърмиър. Британска Колумбия беше му го донесъл един приятел. Жена му си бе излязла погнусена. В крайна сметка се наложи да поръчат пици.
Изкачиха се по едно стълбище, минаха по виещ се коридор и стигнаха до други стълби.
Тази врата беше заключена каза Браски. Прислужницата я отвори.
Заизкачваха се по тесните, скърцащи стъпала към мансардата. Най-горе имаше дълъг коридор с врати вляво и вдясно. В дъното една врата бе отворена и от нея струеше ярка светлина ДАгоста започна да диша през уста.
Вратата на тази стая в дъното и прозорецът също бяха заключени продължи Браски Починалият изглежда е барикадирал вратата отвътре с мебели.
Той прекрачи през прага, последван от Пендъргаст и ДАгоста Вонята вече бе непоносима.
Беше малка спалня, сгушена под стрехите на покрива, с прозорче с капандура, което гледаше към Дюн роуд. Джеръми лежеше на леглото в дъното на стаята. Бе напълно облечен, но дрехите му на места бяха разрязани заради проучванията на съдебния лекар. Самият лекар стоеше до леглото, обърнат гърбом, и пишеше нещо.
ДАгоста избърса чело. Може би се дължеше на нагретия от слънцето покрив или на ярките лампи в стаята, но беше много задушно. Мирисът на зле опечено месо лепнеше по него като мазна пот. Зачака до вратата, докато Пендъргаст обикаляше трупа, с напрегнато като на орел тяло, оглеждаше го от всяка гледна точка, а лицето му изразяваше такава напрегнатост, че плашеше.
ДАгоста избърса чело. Може би се дължеше на нагретия от слънцето покрив или на ярките лампи в стаята, но беше много задушно. Мирисът на зле опечено месо лепнеше по него като мазна пот. Зачака до вратата, докато Пендъргаст обикаляше трупа, с напрегнато като на орел тяло, оглеждаше го от всяка гледна точка, а лицето му изразяваше такава напрегнатост, че плашеше.
Мъртвецът лежеше върху леглото, очите му бяха опулени от кръвта, ръцете му бяха свити. Плътта имаше странен лоен цвят, а тъканта и сякаш бе нарушена. Но изражението на лицето му, зяпнало в ужас и болка, накара ДАгоста да извърне поглед настрани. В дългите си години като нюйоркски полицай ДАгоста бе натрупал в съзнанието си малка и нежелана библиотека от изображения, които нямаше да забрави, докато бе жив. Това също се прибави към останалите.
Съдебният лекар прибираше инструментите си, а двамината му току-що дошли помощници се готвеха да приберат трупа в чувал и да го натоварят върху носилката. Друго ченге бе коленичило на пода и изрязваше парче от дървената настилка, върху което бе прогорен някакъв знак.
Докторе? рече Пендъргаст.
Съдебният лекар се обърна и ДАгоста с изненада установи, че бе жена със скрита под бонето коса млада и много привлекателна блондинка.
Да?
Пендъргаст й показа значката си.
ФБР. Бих ли могъл да ви обезпокоя с няколко въпроса?
Жената кимна
Установихте ли времето на смъртта?
Не, и мога отсега да ви кажа, че това ще бъде проблем. Пендъргаст повдигна вежди.
И защо?
Разбрахме, че ще имаме неприятности още след като аналната проба показа температура от сто и осем градуса по Фаренхайт.
Точно това възнамерявах да ви кажа рече Браски Изглежда тялото е било нагрято по някакъв начин.
Вярно съгласи се лекарката. Нагряването е най-силно изразено във вътрешностите.
Вътрешностите ли? вдигна вежди Пендъргаст.
ДАгоста можеше да се закълне, че долови нотка на недоверие в тона му.
Да. Тялото е било сготвено отвътре навън.
Пендъргаст се вторачи по-отблизо в лекарката.
Има ли някакви доказателства за горене, повърхностни поражения, върху кожата?
Не. Външно погледнато, тялото е на практика непокътнато. Напълно облечено. Ако се изключи едно-единствено доста необичайно изгаряне на гърдите, кожата изглежда непокътната, ненаранена.
Пендъргаст замълча за малко.
Как е възможно? Пристъп на треска?
Не. Тялото вече се е охладило от температурата надхвърляща сто и двайсет градуса прекалено висока, за да бъде биологична. При такава температура плътта отчасти се сготвя. Всички обичайни неща, които се използват за определяне на времето на смъртта са били разрушени при този процес на нагряване. Кръвта се е втвърдила във вените. Абсолютно твърда. При тези температури мускулните протеини започват да променят свойствата си, тъй че няма вкочаняване а и температурата е убила повечето от бактериите, затова няма признаци на разложение. И без обичайното спонтанно сизимно храносмилане няма и автолиза[5]. Единственото, което мога да кажа, е, че е починал между 3:10 сутринта, когато очевидно е говорил по телефона, и 7:30, когато е бил намерен мъртъв. Но, разбира се, това не е медицинско заключение.
Това предполагам, е изгарянето, което споменахте одеве? посочи Пендъргаст към гърдите на мъжа. Там, прогорен и овъглен на фона на жълтеникавата кожа като клеймо, личеше отпечатък на кръст, който не можеше да бъде сбъркан с нищо друго.
Носел, е кръст на врата си, както по всичко личи много скъп. Но металът отчасти се е стопил, а дървото е изгоряло. Изглежда е бил инкрустиран с диамант и рубини те бяха намерени в пепелта. Пендъргаст бавно кимна. Благодари на лекарката и насочи вниманието си към мъжа, който работеше на пода.
Може ли аз?
Полицаят се отдръпна и Пендъргаст клекна до него.
Сержант?
ДАгоста приближи и Браски побърза да го последва.
На какао ви прилича това?
ДАгоста погледна прогореното в пода изображение. Краищата му бяха донякъде издути и напукани, но не можеше да има съмнение беше изображение на голямо разцепено копито, дълбоко жигосано в дървото.
Изглежда убиецът е имал чувство за хумор прошепна ДАгоста.
Скъпи, Винсънт, наистина ли смяташ това за шега?
А ти не смяташ ли?
Не.
ДАгоста усети, че Браски го гледаше втренчено. Това скъпи Винсънт никак не му подейства добре. Междувременно Пендъргаст бе коленичил и на четири крака душеше досущ като куче. От джобовете на торбестите му шорти се появиха епруветка и пинсети. Агентът от ФБР взе една кафеникава частица, вдигна я под носа си, помириса я и я поднесе към лейтенанта.
Скъпи, Винсънт, наистина ли смяташ това за шега?
А ти не смяташ ли?
Не.
ДАгоста усети, че Браски го гледаше втренчено. Това скъпи Винсънт никак не му подейства добре. Междувременно Пендъргаст бе коленичил и на четири крака душеше досущ като куче. От джобовете на торбестите му шорти се появиха епруветка и пинсети. Агентът от ФБР взе една кафеникава частица, вдигна я под носа си, помириса я и я поднесе към лейтенанта.
Браски се намръщи.
Сяра, лейтенант отвърна Пендъргаст Добрата стара сяра от Стария завет.
5.
Шантеклер бе малко ресторантче с шест маси, сгушено в една странична уличка в Амангасет, между Блъф роуд. Седнал на тясната дървена седалка, ДАгоста се огледа и запримигва. Изглежда всичко бе в жълто: жълти нарциси в саксиите до прозорците; жълт тафтени завеси, пуснати над прозорците с боядисани в жълто рамки, жълти ленени покривки върху масите. А онова, което не бе жълто, носеше оттенъците на зелено или червено. Цялото заведение приличаше на една от онези осмоъгълни френски чинии-плата, за които хората даваха луди пари. ДАгоста затвори за миг очи. След плесенясалия мрак на мансардата на Джеръми Гроув, това място изглеждаше почти непоносимо жизнерадостно.
Собственичката, ниска, червенолика жена на средна възраст, се появи бързо.
А, мосю Пендъргаст рече тя. Comment ca va?
Bien, madam.[6]
Както винаги ли, мосю?
Да, мерси.
Жената се обърна към ДАгоста.
А за вас, господин полицай?
ДАгоста хвърли един поглед на менюто, написано с бял тебешир върху черната дъска до вратата но половината от ястията му бяха непознати, а другата половина не представляваше интерес. Усещаше все още твърде силно в ноздрите си смрадта от плътта на Джеръми Гроув.