За съжаление ли?
Говоря от естетична гледна точка.
Графът се обърна към Пендъргаст.
Тази млада дама е изключителна.
И в какво се състои интересът ви към това дело, графе, освен чистото обаяние? попита Констанс.
Искам да помогна.
Граф Фоско вече ни беше от полза додаде Пендъргаст.
И както ще видите сами, ще ви бъда още по-полезен! Но първо трябва да ви кажа колко съм очарован от това имение. Било на леля ви, казвате? Талкова е живописно! Изоставено, рушащо се, загадъчно, свърталище на духове. Напомня ми на гравюрата на Пиранези Veduta degli Avanzi delle Termi di Tito Развалините на термите на Тит. Повече ми харесват изоставените без грижи и рушащи се сгради досущ като моя castello[15] в Тоскана, който е във възхитителното състояние на разруха.
ДАгоста се зачуди как ли изглеждаше замъкът на графа.
Както и обещах, донесох обяд избуча графът Пинкетс? плесна той с ръце и шофьорът му, който бе най-чист англичанин, отвърза голямата плетена кошница и я понесе по пътечката след това разстели ленена покривка, извади бутилки вино, сирене, шунка, колбаси, прибори и чаши, които подреди върху една каменна маса под сянката на огромен меден бук.
Много мило от ваша страна, графе каза Пендъргаст.
Да, мил ще съм, особено ако видите виното кианти от Вила Калчината, реколта 97 от резерва, произведено от моя съсед, добрият граф Капони. Но съм донесъл и нещо друго за вас. Нещо по-добро дори от виното, хайвера и гъшия пастет. Ако това изобщо е възможно.
Черните очи на гладкото му симпатично лице светнаха от удоволствие.
И то е?
Всяко нещо с времето си, с времето си. Графът започна да подрежда суетливо нещата върху масата, отваряше бутилки с червено вино и ги преливаше в гарафите, изчакваше нетърпението да нарасне. Най-накрая той се обърна и върху лицето му се появи заговорническа усмивки. Попита ДАгоста: Да ви говори нещо името Рейниър Бекман, сержант?
Открихме това име в компютъра на Булард. Човекът, когото той се е опитвал да открие.
Графът кимна, сякаш бе знаел всичко това.
И?
Булард търсил името Рейниър Бекман в Интернет-мрежата, но безуспешно. Изглежда. Гроув също е търсел Бекман. Но не знаем защо.
Вчера бях на обедно парти и ме бяха настанили до лейди Милбанк. Тя ми каза между честите демонстрации на новата си огърлица, че няколко дни преди Джеръми Гроув да бъде убит, той я попитал дали може да му препоръча частен детектив. Оказало се, че може на скандалните личности това често е по силите. След това аз отидох лично при този господин и бързичко изкопчих от него факта, че Гроув го наел, за да намери някой си Рейниър Бекман.
Графът направи театрална пауза.
Гроув е бързал много да намери този човек. И когато детективът поискал подробности, той не могъл да представи никакви. Нищо. Детективът спрял разследването си, след като чул за смъртта на Гроув.
Интересно рече ДАгоста.
Ще бъде интересно да видим дали името на Бекман ще се появи и сред вещите на Кътфорт отбеляза Пендъргаст.
Интересно рече ДАгоста.
Ще бъде интересно да видим дали името на Бекман ще се появи и сред вещите на Кътфорт отбеляза Пендъргаст.
ДАгоста извади клетъчния си телефон и набра прекия номер на Хейуърд.
Тук е Хейуърд долетя до него спокойният глас.
Аз съм сержант ДАгоста. Вини. Твоите хора приключиха ли с претърсването на апартамента на Кътфорт?
Да.
Да се е появило случайно името Рейниър Бекман?
В интерес на истината да ДАгоста чу шумолене на хартия. Намерихме бележник с името му, записано ръкописно от Кътфорт върху първата страница.
А другите страници?
Празни.
Благодаря.
ДАгоста затвори телефона и препредаде онова, което бе чул.
Изражението на Пендъргаст бе напрегнато от вълнение.
Точно тази нишка търсехме Гроув. Кътфорт, Булард. Защо и тримата са търсели Бекман? Може би трябва да открием този Бекман и да видим какво има да ни каже.
Може би тази задача ще се окаже доста трудна, приятелю каза графът.
Пендъргаст го погледна.
И защо?
Защото частният детектив ми каза и още нещо. Че изобщо не успял да открие каквато и да било информация за този Бекман. Нито сегашен, нито бивш адрес, никаква за местоработата му, никаква информация за семейството. Нищо. Но ще оставя това на вас. Графът, сияещ от успеха си, разтвори белите си ръце. А сега, след като приключихме с работата, нека седнем и се насладим на обяда си. Обърна се и се поклони на Констанс Мога ли да си позволя да ви настаня тук, отдясно на мен? Имам чувството, че ни предстои да си поговорим за много неща.
29.
Още преди да влезе. Хариман бе формирал в ума си представа за всекидневната на фон Менк. Представяше си я с персийски килими, украсена с астрологични карти, старинни пентаграми и може би тибетски дурги, направени от човешки бедрени кости. Самото й описание щеше да бъде страхотно. Ето защо оклюма, когато след почукването му вратата се отвори и разкри просто, дори спартански обзаведен кабинет. Имаше малка камина, удобни кожени кресла и литографии на древно египетски руини по стените. Всъщност имаше само две неща, по които се отличаваше от обичайната стая на семейство от средната класа: стената с библиотечни шкафове със стъклени витрини, претъпкани с книги, ръкописи, книжа и пишещата машина върху бюрото до телефона и старомодната картотека.
Хариман седна в предложеното му кресло с надеждата, че предчувствието му ще се сбъдне: че фон Менк ще придаде форма и глас на репортажа за дяволските убийства. Един обикновен учен щеше да развенчае историята, а някой смахнат сатанист не би й придал достоверност. Докато Фридрих фон Менк бе перфектният за целта, защото заемаше сивата територия между тях. Научните му постижения бяха безукорни доктор по философия от Хайделберг, доктор по медицина от Харвард, доктор по богословие от Кентърбъри а той вече си бе създал име на специалист по мистицизма, паранормалното, необяснимото. Документалният му филм за необяснимите кръгове в житата, излъчен по PBS получи шумно одобрение беше добре заснет, с точния баланс между скептицизма и загадъчното. А пък предишният му филм за прогонването на злите духове в Картагена, Испания, бе получил наградата Еми На времето той бе накарал дори Хариман да се запита вярно, само до следващата рекламна пауза дали в идеята за демоничната обсебеност наистина нямаше нещо.
Фон Менк щеше не само да даде мнение той щеше да сложи основата, площадката за изстрелване, двигателя. Ако и фон Менк не можеше да изстреля тази история в орбита значи никой нямаше да може.
Докторът го посрещна любезно и седна в срещуположното кресло. Хариман веднага го хареса. Изненада се като установи, че завладяващата, почти магнетична личност, излъчвана по телевизията, бе всъщност точно такава и в живота. До голяма степен това се дължеше на ниския, меден глас и на студените, аскетични черти с изпъкнали скули и фино скулптирана брадичка. Липсваше само едно. По телевизията фон Менк често се усмихваше с разсеяна, излъчваща остроумие и добродушие усмивка на човек, който не се взема много на сериозно. Тя спомагаше изпълнените му с техницизми текстове да не изглеждат толкова сложни. Сега обаче макар фон Менк да бе безукорно учтив тази завладяващата усмивка липсваше.
След кратка размяна на любезности докторът бързо премина към главното.
В съобщението ви се казваше, че искате да разговаряте с мен за скорошните убийства.
Точно така отвърна Хариман и бръкна в джоба си за дигиталния диктофон.
Които вашият вестник описва като дяволски.
Да. Дали не забеляза съвсем лек намек на пренебрежение или неодобрение в учтивата модулация на доктора? Доктор Менк, дошъл съм да разбера дали сте си съставили мнение за тези убийства.
Доктор Менк се облегна назад, събра пръсти на куличка. И се вгледа внимателно в Хариман. После заговори с бавен и отмерен глас. На Хариман му се стори, че той бе обмислял отговора си далеч преди въпросът да бъде зададен.
Да. Аз наистина имам мнение по въпроса.
Хариман постави диктофона върху облегалката на креслото си.
Имате ли нещо против да го запиша?
Фон Менк махна леко с ръка в знак, че разрешава.
Питах се дали е разумно да давам гласност на мнението си.
Хариман изведнъж се почувства сломен. О, не помисли си той. Човекът възнамерява сам да направи документален филм за случилото се. А аз ще получа само един ритник в задника
Но фон Менк само въздъхна.
В крайна сметка реших, че хората трябва да узнаят. В този смисъл вашето обаждане бе щастлива случайност.
Отчаянието на Хариман се смени с облекчение. Той се наведе напред и включи касетофона.
Тогава може би ще споделите с мен мислите си, сър. Защо тези двама мъже, защо по такъв начин и защо точно сега?
Фон Менк въздъхна отново
Защо тези двама и начинът са по-маловажни. Всичко е в избора на време.
Обяснете, моля.
Фон Менк се изправи, отиде до един от библиотечните шкафове, отвори го и взе нещо от него. Постави го на писалището пред Хариман. Бе напречен разрез на раковината на наутилус кръговете на растежа се извиваха спираловидни от центъра с красива последователност.
Знаете ли, господин Хариман, какво общо има тази раковина със строителството на Партенона, с венчелистчетата на едно цвете и с картините на Леонардо да Винчи?
Хариман поклати отрицателно глава
Тя съдържа най-перфектните природни пропорции златното сечение.
Мисля, че не разбирам напълно.
Това е съотношението, което получавате, когато разделите една линия на две и по-късата й част се отнася към по-дългата така както по-дългата към цялата линия.
Хариман си го записа с надеждата, че ще може да го разбере по-късно.
По-дългата част е 1,618054 пъти по-дълга от по-късата. По-късата е 0.618054 процента от по-дългата. Нещо повече, тези две числа са точно реципрочни едно на друго, отличавайки се само в първата цифра единствените две числа, които имат това свойство.
Ясно. Разбира се.
Никога не бе силен в математиката.
Те имат и други забележителни свойства. Правоъгълник, чиито две страни са тези дължини, се смятат за най-приятната фигура и го наричат златен правоъгълник. Партенонът е построен с такива размери. Много катедрали и картини се основават на тази форма. Тези правоъгълници имат и едно забележително свойство ако отрежете квадрат от едната страна получавате по-малък златен правоъгълник с точно същите размери, до безкрай да продължите да изрязвате квадрати и да създавате по-малки и по-малки златни правоъгълници.
Разбирам.
Като започнете с голям златен правоъгълник и го намалявате квадрат подир квадрат в безкрайна поредица от по-малки златни правоъгълници и след това съедините центровете на всички тях, ще папурите перфектната естествена логаритмична спирала. Това е спиралата, която виждате у наутилуса; в подредбата на семките в слънчогледовата пита; музикалната хармония, всъщност навсякъде в природата. Златисто сечение е фундаменталното качество на естествения свят.