За мен нищо, благодаря.
Нещо за пиене?
Една бира Бъд. Ледена.
Много съжалявам, мосю, но нямаме лиценз за продажба на алкохол.
ДАгоста облиза устни.
Тогава ми донесете леден чай, ако обичате.
Изгледа как жената се оттегля и погледна седящия срещу него Пендъргаст, вече облечен в обичайния си черен костюм. Все още не мажеше да превъзмогне изненадата си, че така бе налетял на него. Мъжът изобщо не се бе променил от последния път, когато се бяха виждали преди години. Притесненият ДАгоста знаеше, че това не мажеше да се каже за самия него. Беше остарял с пет години, бе с десет години по-тежък и с две нашивки по-малко. Ега ти животът!
Как откри това заведение? попита той.
Съвсем случайно. То е само на няколко преки от мястото, където съм отседнал. И е може би единственият приличен ресторант в Саутхамптън, който още не е открит от богаташите. Сигурен ли си, че няма да промениш мнението си за обяда? Силно ти препоръчвам яйцата Бенедикт Мадам Мерл прави най-добрия холандски сос, който съм вкусвал извън Париж лек, мек и с едва доловим вкус на пелин.
ДАгоста бързешком поклати глава.
Още не си ми казал защо си тук.
Както споменах, наел съм къща за една седмица. Занимавам се с как беше думата с търсене на място.
На място ли? За какво?
Ами да речем за здравословното възстановяване на една приятелка. Ще се запознаеш по-късно с нея. А сега да чуя твоята история. Последното, което бях чувал за теб, е, че си в Британска Колумбия и пишеш роман. Трябва да ти кажа, че намирам Ангели от чистилището за поносим.
Поносим ли?
Пендъргаст махна с ръка.
Не ме бива много за критик, когато става дума за полицейските процедури. Предпочитанията ми към сензационната литература приключват с М Р. Джеймс.
ДАгоста си помисли, че навярно имаше предвид Ф. Д. Джеймс, но не рече нищо. Последното нещо, което би желал, бе разговорът им да поеме в литературна посока, последните няколко години тези неща здраво му бяха омръзнали.
Напитките пристигнаха. ДАгоста отпи голяма глътка от ледения чай, намери го за неподсладен и отвори пакетче захар.
Моята история може да се разкаже набързо, Пендъргаст. Не можах да си изкарвам хляба с писане, затова се върнах у дома. Не успях да си върна службата в Нюйоркското полицейско управление. Новият кмет съкращава личния състав, освен това съм си създал повече от полагаемия ми се брой врагове в службата. Бях отчаян. Чух, че в и имало свободно място и го заех.
Предполагам, че има и по-лоши места, където човек да работи.
Предполагам, че има и по-лоши места, където човек да работи.
Да, сигурно е така. Но след като прекараш цяло лято в преследването на хора, чиито кучета току-що са оставили купчинка на плажа, ще почнеш да мислиш по-различно. А и хората тук глобяваш го за превишена скорост и знаеш ли какво следва в участъка се появява някакъв скъпоплатен адвокат с готови заповеди и призовки и вдига шум до Бога. Би трябвало да видиш какви са разходите ни за съдебни дела.
Пендъргаст отпи глътка от напитката си, която приличаше на чай.
А как се работи с лейтенант Браски?
Той е тъпанар. Абсолютно политизиран. Ще се кандидатира за шеф.
Значи тогава е компетентен тъпанар.
Усети хладния сив поглед на Пендъргаст и занервничи. Беше забравил тези очи. Караха те да се чувстваш така, сякаш току-що си се лишил от всичките си тайни.
Остави една част от историята си неразказана. Последния път, когато работихме заедно, имаше жена и син. Винсънт младши, доколкото си спомням.
ДАгоста кимна.
Все още имам син. В Канада е, живее с жена ми. Е, във всеки случай жена ми на книга.
Пендъргаст не каза нищо. След миг ДАгоста въздъхна.
С Лидия не бяхме вече таткова близки. Нали знаеш как е в полицията, работиш извънредно. Преди всичко тя не искаше да се местим в Канада, особено пък в такова отдалечено място кого Инвърмиър. Когато отидохме там, след като бях по цял ден вкъщи, опитвайки се да пиша ами започнахме да си ходим по нервите. И тока е меко казано. Сви рамене поклати глава. Но най-странното е, че мястото там започна да й харесва. Изглежда моето завръщане тук бе последната капка, която преля.
Мадам Мерл се върна с поръчката на Пендъргаст, а ДАгоста реши, че е време да смени темата.
А ти? попита той почти агресивно. С какво се занимаваш? Ню Йорк сигурно не те оставя без работа.
Всъщност наскоро се върнах от Средния запад. Канзас, ако трябва да бъдем по-точни, където се занимавах с едно дело малко дело, но не и без своите ъ-ъ-ъ интересни подробности.
А Гроув?
Както знаеш, Винсънт, имам интерес някои могат дори да го нарекат нездрав интерес към необичайните убийства. Пътувал съм заради тях много по-надалеч от Лонг Айлънд. Лош навик, но е много трудно да го преодолея.
Пендъргаст проби с ножа си черупката на яйцето и жълтъкът заля чинката му. Пак жълт цвят.
Значи си тук по служба.
Дните ми на свободна практика свършиха. ФБР вече е съвсем различна организация. Да, по служба съм. И потупа клетъчния телефон в джоба си.
И къде е въдичката? Имам предвид за федералните. Наркотици? Тероризъм?
Както вече казах и на лейтенант Браски възможност за бягство извън щата. Слаб довод, но ще трябва да свърши работа Пендъргаст се наведе напред и леко сниши гласа си, Ще ми е нужна помощта ти, Винсънт.
ДАгоста го погледна. Да не би да се шегуваше?
Някога бяхме добър екип.
Но аз съм поколеба се сержантът Нямаш нужда от помощта ми.
Каза го по-ядно, отколкото възнамеряваше. И отново усети погледа на онези проклети очи върху лицето си.
Не и толкова, колкото навярно ти се нуждаеш от моята помощ.
Какво искаш да кажеш? Не се нуждая от ничия помощ. Добре съм си.
Извини ме за волността ми, но не си добре.
Какво, по дяволите, имаш предвид?
Работиш далеч не според способностите си. Това не само е похабяване на способностите, но се вижда съвсем добре по недоволството ти. Лейтенант Браски изглежда в общи линии почтен и може би е донякъде интелигентен, но мястото ти не е под неговото командване. А и след като стане шеф, отношенията ви само ще се влошат.
Значи смяташ този тъпанар за интелигентен и почтен? Господи, ако можеше да поработиш и един ден с него, веднага щеше да смениш тона.
Ти, Винсънт, се нуждаеш от смяна на тона. Има полицаи, които са далеч по-лоши от лейтенант Браски, и ние сме работили с тях.
Значи ще ме спасяваш, така ли?
Не, Винсънт. Този случаи ще те спаси. От самия теб.
ДАгоста се изправи.
Не ми трябва да слушам всичките тези глупости от теб или от когото и да било.
Той извади портфейла си, хвърли на масата смачкана петарка и излезе.
* * *
Десет минути по-късно ДАгоста намери Пендъргаст на същото място, където го бе оставил, смачканата банкнота също си лежеше върху масата. Дръпна стола, седна и поръча още един леден чай. Лицето му пламтеше. Пендъргаст само кимна, докато дояждаше обяда си. След това извади къс хартия от сакото си и го постави върху масата.
Това е списъкът на четиримата души, които са присъствали на последното празненство на Джеръми Гроув, както и името и телефонният номер на свещеника, на когото се е обадил последно. Отправна точка за разследването ни, не по-лоша от която и да било друга. Като се има предвид колко кратък е списъкът, в него има някои доста интересни имена.
Той побутна листа през масата.
ДАгоста кимна. Изгарящото го вътрешно усещане започна да утихна, докато гледаше имената и адресите. Нещо започна да се размърдва у него старата възбуда, че отново работи по едно дело. Интересно дело.
Как ще стане тая работа, след кого съм в полицейското управление на Саутхамптън и всичко останало?
Ще уредя с лейтенант Браски да те назначи за местен офицер за връзка с ФБР.
Той никога няма да се съгласи.
Тъкмо напротив, много ще се радва да се отърве от теб. А и във всеки случай това няма да бъде представено като молба. Браски, както ти сам изтъкна, е политическо животно, и ще направи така, както му наредят.
ДАгоста кимна.
Пендъргаст погледна часовника си.
Почти два е. Хайде, Винсънт, предстои ни дълго пътуване. Свещениците вечерят рано, но ако побързаме, можем да хванем отец Кали.
6.
ДАгоста се чувстваше така, сякаш бе погълнат от белия кит на капитан Ахаа потънал в белия кожен интериор на ролс-ройса Сребърен дух, модел 59-а година. С шофьор, разбира се, Пендъргаст определено се бе издигнал в обществото от времето на музейните убийства, когато караше последния модел буик от служебните гаражи на Бюрото. Може би някой родственик бе починал и му бе завещал някой и друг милиард. А може би просто времето на преструвките бе свършило.
Колата летеше по магистрала 9 покрай красивата долина на Среден Хъдсън, северно от Паукипси. След месеците, прекарани сред ниските пясъчни дюни и шубраците покрай плажа, тучната зеленика и ниските хълмове бяха истинско облекчение за очите на ДАгоста. Тук-там се виждаха големи стари къщи: разположени далеч от пътя, гледащи към реката или сгушени сред малки горички. Някои имаха табели, които сочеха, че са манастири или домове за уединение; други изглежда още бяха частна собственост. Въпреки топлия ден вече имаше достатъчно силни признаци за настъпващата есен, която оцветяваше дърветата, обрамчващи полегатите склонове.
Колата забави ход, след това пое по дълга калдъръмена алея и спря безшумно под портал, изграден от червени тухли. Когато излезе от колата. ДАгоста се озова пред разлата сграда във фламандски стил. Тясната камбанария в единия край на зданието очевидно бе по-късна добавка. Добре поддържана морава се спускаше към Хъдсън. Една плоча върху фасадата съобщаваше, че сградата е била построена през 1874 година и е обявена за паметник, вписан в Националния регистър на местата с историческо значение.
На почукването им отговори монах в кафяво расо с гугла, пристегнато на кръста с копринен шнур. Без да каже нищо, той ги въведе в елегантния интериор, който миришеше на старост и на восък за полиране на мебели. Пендъргаст се поклони и даде на монаха визитка, той, на свои ред, кимна и ги повика с жест да го последват. Те го сториха и след като завиха няколко пъти по коридорите, се озоваха в спартанска стая, белосана и гола, ако се изключи едно разпятие и две редици груби дървени столове, подредени край срещуположните стени. Един прозорец близо до голите греди на тавана пропускаше сноп светлина.
Монахът се поклони и се оттегли. Малко след тава на вратата се появи друга фигура. Също с монашески одежди, но когато мъжът отмахна качулката, ДАгоста с изненада установи, че бе висок над метър и осемдесет, широкоплещест, с квадратна челюст, и с черни очи, които блестяха и излъчваха сила. Можеше да чуе в далечината слабият звън на камбаните. Кой знае защо го побиха тръпки.