Аз съм отец Бърнард Кали коза мъжът. Добре дошли в Картагенския манастир в Хайд парк. Тук сме поели обет за мълчание, но веднъж седмично се събираме точно в тази стая да разговаряме. Наричаме я Полемичната зала, защото тук се оплакваме и се вайкаме. За една седмица мълчание човек натрупва доста раздразнение.
Монахът дръпна расото си назад и седна.
Това е моят помощник сержант ДАгоста рече Пендъргаст след встъплението на монаха. Той също може да поиска да зададе някои въпроси.
Приятно ми е каза свещеникът и смачка дланта му с ръкостискането си. Този не е благият Божи агнец, помисли си ДАгоста. Отпусна се на стола си, размърда се, опита да се настани удобно. Не успя. Стаята, въпреки слънчевия ден навън, бе студена и влажна. Господи, от него никога нямаше да излезе добър монах.
Това е моят помощник сержант ДАгоста рече Пендъргаст след встъплението на монаха. Той също може да поиска да зададе някои въпроси.
Приятно ми е каза свещеникът и смачка дланта му с ръкостискането си. Този не е благият Божи агнец, помисли си ДАгоста. Отпусна се на стола си, размърда се, опита да се настани удобно. Не успя. Стаята, въпреки слънчевия ден навън, бе студена и влажна. Господи, от него никога нямаше да излезе добър монах.
Най-искрено се извинявам за неканеното си посещение рече Пендъргаст.
Няма нищо. Надявам се само да ви бъда от полза. Случилото се е трагично.
Ще отнемем колкото е възможно по-малко от времето ви. Може би трябва да започнем от телефонното обаждане.
Както казах и на полицията, обаждането е било до дома ми в 3:10 сутринта телефонният секретар е записал часа но всяка година аз се усамотявам тук за две седмици, затова не бях у дома да отговоря. Всяка сутрин след ставане проверявам обажданията което е нарушение на правилата, но имам възрастна майка. Веднага се отправих за Лонг Айлънд, но, разбира се, бе твърде късно.
Защо ви е търсил?
Това е сложен въпрос, които изисква дълъг отговор.
Пендъргаст му кимна да продължи.
С Джеръми Гроув се познавахме отдавна. Следвахме в Колумбийския университет преди много години. Аз станах свещеник, а той отиде във Флоренция да учи изкуствознание. В онези години и двамата бяхме, е, не бих рекъл, че бяхме религиозни в обичайния смисъл на думата. И двамата бяхме духовно заинтригувани. Често спорехме до късни зори по въпросите за вярата, епистемологията[7], същността на доброто и злото и тъй нататък. Аз отидох да уча теология в Маунт Сейнт Мери. Приятелството ни продължи и няколко години по-късно кумувах на сватбата на Гроув.
Разбирам рече тихо Пендъргаст.
Гроув се бе установил във Флоренция и аз няколко пъти съм го посещавал там. Живееше в една красива вила сред хълмовете южно от града.
ДАгоста се прокашля.
Откъде се е сдобил с пари?
Това е интересна история сержант. Купил една картина на търг в Сотбис, чийто автор се смятал късен последовател на Рафаел. Гроув успя да докаже, че е дело на самия майстор и я продаде за трийсет милиона долара на Мет.
Добра работа.
Наистина. Както и да е, докато живееше във Флоренция. Гроув бе станат доста набожен. В интелектуален смисъл както става при някои хора. Господни Пендъргаст, съществува понятието католнк-интелектуалец и точно такъв бе Гроув.
Пендъргаст кимна.
Бракът му бе много щастлив. Обожаваше жена си. И тогава, съвсем внезапно тя го напусна, избяга с друг мъж. Да се каже, че Гроув бе опропастен, няма да е достатъчно силно. Той бе съсипан. И насочи гнева си срещу Бога.
Разбирам отвърна Пендъргаст.
Гроув се чувстваше предаден от Бога. И стана ами определено не можете да го наречете атеист или агностик. По-скоро той захвана битка с Бог. Нарочно заживя живот на грях и насилия спрямо Бог, което всъщност бе насилие спрямо самото негово духовно аз. Стана художествен критик. Критиката е професия, която дава донякъде на човек правото да бъде по-злонравен, отколкото позволяват това границите на цивилизованото поведение. Човек никога не би казал на някого насаме, че картината му е отблъскващ боклук, но критикът смята, че да обяви това на целия свят е негов морален дълг. Няма професия, която да е по-низка от тази на критика освен може би този на лекаря, които ръководи една екзекуция.
В това сте прав рече с чувство ДАгоста. Онези, които не могат да вършат нещо, го преподават, а тези, които не могат да преподават, стават критици.
Отец Кали се разсмя.
Много точно, сержант ДАгоста.
Сержант ДАгоста е автор на криминални романи обясни Пендъргаст.
Така ли? Обичам детективските романи. Кажете ми едно заглавие.
Ангели на чистилището е последната му книга.
Ще си я купя веднага.
ДАгоста промърмори благодарностите си. За втори път през този ден се почувства неловко. Трябваше да поговори с Пендъргаст да не споменава повече неуспешната му литературна кариера.
Достатъчно е да се каже продължи свещеникът, че Гроув стана великолепен критик. Обгради се с най-деградиралите, себични и жестоки хора, които можеше да намери. Всичко, което правеше, бе прекомерно пиенето, яденето, сексът, парите, клюките. Даваше вечери като римски император и често излизаше по телевизията, за да разгроми безжалостно този или онзи по най-очарователния начин, разбира се. Статиите му в Ню Йорк ривю ъв букс се четяха жадно. И, естествено, той бе голям хит в обществото на Ню Йорк сити.
А вашето отношение към него?
Той не можеше да ми прости за онова, което представлявах. Връзката ни проста не можеше да продължи.
Кога стана това? попита ДАгоста
Жена му избяга през 1974-а и малко след това отношенията ни се прекратиха. Не съм го виждал оттогава насам. Не и допреди онази сутрин, искам да кажа.
А какво бе съобщението?
Свещеникът извади от джоба си микрокасетъчен диктофон.
Направих си копие, преди да предам залиса на полицията.
Той натисна копчето за прослушване. Чу се изпиукване. И след това:
Бърнард? Бърнард! Тук е Джеръми Гроув! Там ли си? Вдигни телефона, за Бога!
Тонът бе висок, напрегнат, с тенекиено звучене.
Чуй ме. Бърнард, искам да дойдеш, веднага! Трябва да дойдеш! Саутхамптън. Дюн роуд 17. Ела веднага. Това е ужасно е. Донеси кръст. Библия, светена вода. Боже мой, Бърнард, той идва за мен! Чуваш ли ме? Той идва за мен. Трябва да се изповядам, нужна ми е прошка, опрощение В името на Бога, Бърнард, вдигни телефона
Тук гласът бе прекъснат от машината, тъй като бе изтекло отпуснатото му време. Дрезгавият глас продължаваше да ечи в тишината, възцарила се в голата, белосана стая. ДАгоста усети как го побиха тръпки на ужас.
Е рече Пендъргаст след малко, любопитно ми е да чуя мислите ви за това отче.
Лицето на отец Кали бе мрачно.
Смятам, че е усетил проклятието, което го е връхлетяло.
Проклятие? Или дяволът?
Кани се размърда неловко.
Не знам поради какви причини, но Джеръми Гроув е знаел, че смъртта му е неминуема. Искал е да получи опрощение преди краят да настъпи. Това е било за него дори по-важно, отколкото да се обади в полицията. Нали разбирате. Гроув никога не е преставал да вярва.
Запознати ли сте с физическите доказателства на местопрестъплението прогореният отпечатък от копито, следите от сяра и изключителното загряване на тялото?
Казаха ми, да.
Как ще го обясните?
Дело е на смъртен. Убиецът на Гроув е искал да изпрати послание за това що за човек е бил Гроув. Това е причината за отпечатъка от копито, сярата и всичко останало. Отец Кани мушна касетофончето в расото си. В злото няма нищо тайнствено, господин Пендъргаст. То е тук, навсякъде около нас, аз го виждам всеки ден. И понякога се съмнявам, че истинският дявал, независимо каква форма ще приеме, би искал да привлече тъй желаното внимание към начина, по който си върши работата.
7.
При спускането на първия здрач след залез-слънце мъжът, известен само като Рен, вървеше по широкия, обсипан с боклуци булевард Ривърсайд драйв. Вляво от него се виждаха тъмите очертания на парка Ривърсайд и река Хъдсън отвъд него, а вдясно огромните корпуси на някога величествени, а сега празни и рушащи се сгради. Сянката на Рей се носеше от лампа до лампа, а последните алени отблясъци изчезваха в тъмночервеното небе. Въпреки, че благоустройството пълзеше от южен Манхатън насам, кварталът си оставаше опасен, в който малцина биха искани да попаднат след смрачаване. Но у Рен имаше нещо, което държеше хищниците на далеч може би мъртвешки бледите му черти, или бързото му, безшумно подтичване, или пък огромната му рошава и бяла грива, необичайно гъста за човек на неговите години.
Рен спря пред огромна сграда в стил Beaux Art, чиято фасада заемаше Ривърсайд драйв между пресечките на 137-а и 138-а улица. Четириетажното здание бе заобиколено от висока желязна ограда с шипове, обхваната от ръжда. Моравата зад оградата бе потънала в бурени и старинни храсти айлантус. Самата сграда също изглежда тънеше в разруха: прозорците бяха заковани с дъски, обшити с ламарина, дъсчиците на покрива бяха нащърбени.
Желязната порта на входа бе открехната. Без да спира Рен се мушна през процепа и пое по калдъръмената алея към арката на портала. Тук по ъглите се бе събрал довян от ветровете боклук, натрупан в причудливи форми. В праха под арката за карети се виждаше само една дъбова врата, украсена с графити, но въпреки това солидна на вид Рен вдигна костелива ръка и почука веднъж, после отново.
Ехото от почукването се изгуби в огромното вътрешно пространство. В продължение на минута, може би две, не помръдна нищо. След това издрънча превъртащата се тежка ключалка и вратата бавно се открехна. Отвътре се процеждаше жълтеникава светлина. На прага стоеше Пендъргаст, уловил с едната си ръка дръжката на вратата; бледността на чертите му се усилваше от ослепителната светлина в коридора. Без да каже нищо той въведе Рен вътре, след което затвори и заключи вратата.
Ехото от почукването се изгуби в огромното вътрешно пространство. В продължение на минута, може би две, не помръдна нищо. След това издрънча превъртащата се тежка ключалка и вратата бавно се открехна. Отвътре се процеждаше жълтеникава светлина. На прага стоеше Пендъргаст, уловил с едната си ръка дръжката на вратата; бледността на чертите му се усилваше от ослепителната светлина в коридора. Без да каже нищо той въведе Рен вътре, след което затвори и заключи вратата.
Рен последва агента от ФБР през мраморното преддверие в дълга галерия с дървена ламперия. Но сетне изведнъж спря. За последен път бе виждал тази къща през лятото, когато прекара в нея няколко седмици, за да каталогизира огромните колекции, докато Пендъргаст бе на почивка в Канзас. Тогава интериорът на къщата бе в същата разруха, в каквато изглеждаше тя отвън: ламперията бе разкъртена, имаше изтръгнати дъски от подовете, мазилките и летвите по стените бяха оголени всичкото това в резултат на интензивно претърсване. Като се изключи Пендъргаст, Рен бе един от само четирите не, петте живи същества, които знаеха резултатите от това претърсване и какво означаваха те.