Но сега ореховите ламперии блестяха наскоро полирани; стените бяха измазани отново и покрити с викториански тапети в убити цветове, навсякъде бронзовите и медните атрибути грееха на приглушената светлина. В десетки украсени кътчета и върху мраморни плинтове бяха разположени експонатите от една великолепна колекция метеорити, скъпоценни камъни, редки пеперуди, вкаменелости от отдавна съществували видове. В тази къща един музей на чудатостите, който нямаше равен на света, бе възстановен във великолепието, на което не се бе радвал в продължение на сто години. И все пак този музей бе обречен да остане скрит за света.
Харесва ми какво си направил с това място рече Рен и размаха ръка сякаш да обхване помещението.
Пендъргаст наведе глава.
Удивен съм, че си го постигнал толкова бързо. Само допреди два месеца къщата бе в руини.
Пендъргаст го поведе по галерията.
Занаятчии и дърводелци от Бейю Теш са служили на семейството ми много добре преди години. И отново доказаха, че са незаменими. Макар че изобщо не одобряваха тази как да я наречем среда?
Рен се изкикоти тихо, глухо.
Трябва да се съглася с тях. Странно е, че си се настанил тук, след като разполагаш с толкова възхитителен дом в Дакота, който е Спря се на половин дума очите му се разшириха разбиращо. Освен ако?
Пендъргаст кимна.
Да, Рен. Това е причината. Във всеки случай една от тях.
Прекосяваха голяма приемна зала, чийто купол бе пребоядисан в светлосиньо. Шкафовете с кристални витрини, подредени покрай стените, бяха пълни с още красиво изложени артефакти. Малки скелети на динозаври и препарирани животни върху поставки бяха подредени върху паркетния под. Рен дръпна Пендъргаст за ръкава.
Как е тя?
Пендъргаст се спря.
Добре е. Физически. В емоционален план е толкова добре, колкото би могло да се очаква. Има малък напредък. Било е толкова дълго, нали разбираш.
Рен кимна разбиращо. След това бръкна в джоба си и извади DVD диск.
Ето рече той, докато го подаваше на Пендъргаст. Пълен списък на колекциите в тази къща, каталогизирани и индексирани по най-добрия начин, който владея.
Пендъргаст кимна.
Все още се изумявам, че най-превъзходният музей на чудатостите на тоя сеят се намира под този покрив
Наистина. Надявам се, че смяташ нещата, които ти дадох, за достатъчно възнаграждение за услугите ти.
О, да прошепна Рен. Да, да възнаграждението бе напълно достатъчно.
Доколкото си спомням, ти толкова дълго реставрира една индианска главна счетоводна книга, че се боях законният й собственик да не стане нетърпелив.
Човек не може да пришпорва изкуството изсумтя Рен А и това бе толкова красива счетоводна книга. Всичко е просто просто въпрос на време, нали разбираш? Времето убива всичко, както е казал Виргилий. Точно сега то унищожава моите книги, моите прекрасни книги, по-бързо, отколкото мога да ги реставрирам.
Местожителството на Рен бе седмият, най-долен етаж от подземието на Нюйоркската публична библиотека, където бе царството му от легиони некаталогизирани гниещи книги, в чиито безкрайни складове не можеше да се оправи никой, освен него.
Наистина е така. Тогава значи изпитваш облекчение, че работата ти тук е приключена.
Наистина е така. Тогава значи изпитваш облекчение, че работата ти тук е приключена.
Инвентаризирах и библиотеката, но тя изглежда е запомнила всичко наизуст.
Рен си позволи изблик на горчив смях.
Познанията й за тази къща са забележителни и аз вече съм намерил начин да се възползвам от това.
Рен го погледна въпросително.
Възнамерявам да й възложа да проучи какво има в библиотеката за Сатаната.
За Сатаната ли? Това е твърде обширна тема лицемерни учителю.
Аз обаче се интересувам само от един неин аспект. Смъртта на човешки същества причинена от ръката на дявола.
Имаш предвид когато човек си продаде душата ли? Като заплащане на получените услуги, неща от този сорт?
Пендъргаст кимна.
Това също е обширна тема.
Не се интересувам от литературата Рен. Интересуват ме само нелитературните източници. Първични източници. За предпочитане от първа ръка и свидетелски показания.
Прекалено дълго си бил в тази къща.
Мисля, че е от полза тя да бъде заета с нещо. А както сам каза тя познава толкова добре съдържанието на библиотеката.
Разбирам.
Рен се вторачи в двукрилата врата в дъното.
Пендъргаст проследи погледа му.
Искаш ли да я видиш?
Нима си изненадан? На практика аз съм неин кръстник, след всичко случило се тук това лято. Забравяш за ролята ми.
Не забравям нищо и винаги ще ти бъда задължен за тава дори ако няма нищо друго.
И без повече приказки Пендъргаст пристъпи напред и безшумно отвори вратите.
Рен надникна през тях. Жълтеникавите му очи блеснаха. В дъното на залата се намираше голяма и разкошно подредена библиотека. Шкаф подир шкаф с богато подвързани книги се издигаха до тавана, а светлината от горящия в камината огън топлеше кожените им гръбчета. Десетина малки дивани и кресла бяха подредени върху дебелия персийски килим. В едно от креслата пред камината седеше млада жена и разлистваше голяма книга с литографии. Носеше престилка върху бялата си рокля, черни чорапи и когато обърна поредната страница, светлината от огъня огря крехките и крайници, тъмната й коса и очи. Върху ниска масичка до нея бе поставен чаен сервиз за двама.
Пендъргаст се прокашля леко и момичето вдигна глава. Погледът й се отмести от агента от ФБР към Рен и за един миг в очите й проблесна страх. Но след това чертите й се омекотиха, разбра. Остави книгата настрани, изправи се, приглади престилката и зачака двамата мъже да приближат.
Как си. Констанс? попита Рен с най-успокояващото крякаме, на което бе способен.
Много добре, господин Рен, благодаря ви. Констанс направи лек реверанс. А вие?
Зает съм, много съм зает. Книгите отнемат всичкото ми време.
Не мисля, че човек трябва да говори с недоволство за едно толкова благородно занятие. Тонът на Констанс бе сериозен, но едва забележима усмивка докосна устните й веселост? снизхождение? и веднага изчезна. Рен не бе сигурен кое от двете беше.
Не, не, разбира се.
Рен се опитваше да не я зяпа. Как би могъл той за толкова малко време да забрави този подготвен глас и старомодните й изражения? Как би могъл да забрави тези очи, толкова стари и в същото време разположени в толкова младо и красиво лице? Той се прокашля.
Е, кажете ми, Констанс, как преминават дните ви?
Доста спокойно. Сутрин уча латински и гръцки под ръководство на Алойзиъс. Следобедите са за мен и обикновено ги прекарвам като се ровя из колекциите, поправям някой и друг погрешен етикет, на който се натъквам.
Рен хвърли бърз поглед на Пендъргаст.
После пием късно чай, тогава Алойзиъс ми чете от вестниците. След вечеря се упражнявам с цигулката. Отвратително, Алойзиъс се опитва да ме накара да повярвам, че свиренето ми е поносимо.
Доктор Пендъргаст е най-честният човек на света.
Нека кажем, че доктор Пендъргаст е безкрайно тактичен.
И така да бъде, много бих се радвал някой ден да ви чуя как свирите.
С удоволствие отвърна Констанс и отново направи реверанс.
Рен кимна и се обърна да си върви.
Господин Рен? повика го Констанс.
Рен се обърна и повдигна въпросителна вежди.
Тя отвърна на погледа му.
Благодаря ви отново. За всичко.
Пендъргаст безшумно затвори вратата на библиотеката и съпроводи госта си по ехтящите коридори.
Четете и вестници? попита Рен.
Четете и вестници? попита Рен.
Само подбрани статии, разбира се. Струва ми се, че това е най-лесната форма на как до го определя най-добре на социална декомпресия. Сега сме някъде около 1960-а година.
А нощните й скитания?
Сега, след като се грижа за нея, няма нужда да тършува. А аз пък вече реших къде да се възстановява: в имението на леля ми край Хъдсън. Напоследък то е изоставено. Ако бъде подходено достатъчно внимателно, там е много подходящо да се завърне отново към слънчевата светлина.
Слънчевата светлина Рен повтори бавно думите, сякаш ги опитваше на вкус. Все още ми се струва невъзможно, че е била там през цялото време, след всичко случило се, тези тунели до изхода към реката. Продължавам да се чудя защо тя се разкри пред мен.
Може би е започнала да ти се доверява. Наблюдавала те е достатъчно дълго да работиш през лятото. Ти определено обичаш колекциите, които са безценни и за нея. Или може би е стигнала до онази момент, в който човешкият контакт е станал необходим, независимо от риска.
Рен поклати глава.
Сигурен ли си, ама наистина, че тя е само на деветнайсет години?
Този въпрос е по-сложен, отколкото изглежда. Физически погледнато, тялото й е на деветнайсетгодишно момиче.
Бяха стигнали до входната врата и Рен изчака Пендъргаст да я отключи.
Благодаря ти, Рен рече агентът от ФБР, докато отваряше. Нощният въздух нахлу, понесъл едва доловимия шум от автомобилния трафик.
Рен пристъпи прага спря и се обърна
Реши ли вече какво ще направиш за нея?
Първоначално Пендъргаст не отговори. След това кимна мълчаливо.
8.
Ренесансовия салон на Музея за изобразителното изкуство Метрополитън бе едно от най-забележителните места в целия музей. Разглобен камък по камък от древния Палацо Дати във Флоренция и построен отново в Манхатън, той пресъздаваше в абсолютни подробности един салоне от късния Ренесанс. Беше най-импозантната и най-строга от големите галерии на музея и поради тази причина бе избрана за възпоменателната служба на Джеръми Гроув.
ДАгоста се чувстваше като идиот в полицейската си униформа с жълто-синята емблема на Саутхамптънското полицейско управление и скромните си сержантски нашивки. Хората се извръщаха бързешком към него, вторачваха се, като че виждаха някакъв изрод, след това веднага решаваха, че е нает за охрана и отново се обръщаха.
Следвайки Пендъргаст в залата ДАгоста бе изненадан да види дългата маса отрупана с храна и друга, натоварена с достатъчно бутилки вино и твърд алкохол да опиянят стадо носорози. Ега ти възпоменателната служба! По-скоро приличаше на ирландско бдение. ДАгоста бе присъствал на няколко такива докато служеше в нюйоркската полиция, и се чувстваше късметлия, че изобщо бе оцелял след тях. Очевидно бяха уредили цялата тази работа със забележителна бързина от смъртта на Гроув бяха минали само два дни. Залата бе препълнена. Нямаше столове: хората трябваше да общуват помежду си, а не да седят почтително. Няколко телевизионни екипа бяха разположили апаратурата си близо до застланата с килим сцена, която бе гола, ако изключим малкият подиум. В дъното на салона свиреше клавесин, но музиката едва се чуваше на фона на шума. И ако на някои им се искаше да пролее сълзи за Гроув, то те криеха това доста умело.