Пендъргаст се наведе към него.
Винсънт, ако се интересуваш от някои съестни продукти, сега му е времето да действаш. При тази тълпа те няма да оцелеят дълго.
Съестни продукти ли? Имаш предвид храната на масата? Не, благодаря.
Времето, което бе изгубил в света на литературата, го бе научило, че на подобни събития предлагаха рибешки яйца и сирене, което вонеше толкова лошо, че на човек му се приискваше да подуши стелките на обувките си.
Тогава да пообиколим, а? предложи Пендъргаст и се понесе елегантно из тълпата.
Един-единствен човек се изкачи на сцената: безупречно облечен, висок, с грижливо причесана назад коса, с лъснало от професионално положения грим лице. Публиката се смълча още преди да приближи към микрофона.
Пендъргаст улови ДАгоста за лакътя.
Сър Жервас дьо Ваш, директор на музея.
Мъжът взе микрофона от стойката му, елегантната му фигура бе изправена и величествена.
Приветствам всички ви с добре дошли каза той, очевидно сметнал, че не е необходимо да се представя Събрали сме се тук да почетем нашия приятел и колега Джеръми Гроув, но така, както самият той би искал да го сторим: с ядене, пиене, музика и с весело настроение, а не мрачни лица и печални речи Директорът говореше с лек френски акцент. Макар Пендъргаст да бе спрял на място, когато директорът се качи на сцената. ДАгоста забеляза, че агентът продължаваше да обхожда залата с неспокойните си очи. Запознах се с Джеръми Гроув преди двайсетина години, когато той рецензира нашата изложба на Моне за Даунтаун Това бе как да се изразя класическата рецензия а ла Гроув.
Из залата се понесе многозначителен смях.
Джеръми Гроув бе преди всичко човек, които казваше истината такава, каквато я виждаше, без да трепне и със стил. Изостреното му като шпага остроумие и непочтителните му иронични забележки развеселяваха множество вечерни празненства
ДАгоста се извърна. Пендъргаст продължаваше непрестанно да оглежда залата и се понесе отново, бавно, досущ като акула, току-що подушила кръв във водата. ДАгоста го последва. Обичаше да наблюдава Пендъргаст в действие.
Там, до масата с напитките, си наливаше питие един удивителен млад мъж, облечен изцяло в черно и с козя брадичка. Имаше изключително големи, дълбоки и бистри очи, а пръстите му бяха дори по-тънки и приличащи на паешки крачета от тези на Пендъргаст.
Морис Вилнюс, художник абстрактен експресионист прошепна Пендъргаст. Един от многото бенефициенти на услугите на Гроув.
Какво би трябвало да означава това?
Спомням си една рецензия, която Гроув написа за картините на Вилнюс преди няколко години. Фразата, която най-силно се е запечатала в съзнанието ми е следната: Тези картини са толкова лоши, че предизвикват уважение, дори страхопочитание. Необходим е специален талант, за да се правят посредствени неща на такова равнище. А Вилнюс разполага в изобилие с такъв талант.
ДАгоста преглътна смеха си.
Струва си да го убиеш за това.
Той бързо прие подобаващо изражение, защото Вилнюс се бе извърнал и ги бе видял, че приближават
А, Морис, как сте? попита Пендъргаст.
Художникът повдигна две много дебели вежди. Като негов събрат, изстрадал отрицателните критични бележки. ДАгоста очакваше да види гняв, или най-малкото негодувание, изписани върху зачервеното лице. Но вместо това видя широка усмивка.
Познаваме ли се?
Казвам се Пендъргаст. Срещнахме се за кратко на откриването на вашата изложба в галерия Делитъл миналата година. Прекрасни неща. Мисля си да купя нещо за апартамента си в Дакота. Усмивката на Вилнюс стана още по-широка.
Много се радвам Говореше с руски акцент. Може да дойдете по всяко време. Елате днес. Тъкмо ще осъществя петата си продажба за тази седмица.
Наистина ли?
ДАгоста забеляза, че Пендъргаст умишлено се стараеше да прогони нотката на изненада от тона си. В дъното гласът на директора продължаваше да каканиже: човек с кураж и решителност, който не се прости по най-кроткия начин в онази нощ.
Морис продължи Пендъргаст, бих искат да поговоря с вас за Гроув и последното
Изведнъж към Вилнюс се втурна една жена на средна възраст, смъртнобледна, облечена в рокля с пайети. Следваше я висок мъж с черен смокинг, чиято плешива глава блестеше като полиран скъпоценен камък.
Морис, скъпи! Просто трябваше да те поздравя лично. Тази нова рецензия е просто чудесна. И много, много закъсняла.
Вече сте я видели? отвърна с въпрос Вилнюс, обръщайки се към новодошлите.
Този следобед отвърна високият мъж. Получих по факса коректура от нея в галерията си.
а сега една от любимите на Джеръми сонати на Хайдн.
Хората продължиха да разговарят, пренебрегвайки мъжа на подиума Вилнюс погледна отново за миг Пендъргаст.
Радвам се, че се видяхме отново, господин Пендъргаст раче той, извади от джоба си визитка и я подаде на агента. Моля, отбийте се в ателието ми по всяко време. След това се обърна към жената и придружителя й. Докато се отдалечаваха, ДАгоста чу Вилнюс да казва: Забележително е колко бързо се разпространява новината. А рецензията ще бъде публикувана едва след ден.
ДАгоста погледна Пендъргаст. Той също наблюдаваше как Вилнюс се отдалечава.
Интересно прошепна под носа си агентът.
Отново се понесоха из публиката. Дьо Ваш бе приключил речта си и нивото на шума пак се повиши. Клавесинът поде отново, но сега вече съвсем не се чуваше, заглушен от звуците на пиене, ядене и клюкарстване.
Пендъргаст изведнъж ускори крачка и се понесе като стрела всред тълпата. ДАгоста разбра, че целта му бе директорът на Мет, които слизаше от сцената.
Дьо Ваш спря, като ги видя да приближават.
А, Пендъргаст. Само не ми казвайте, че тъкмо вие сте се заели със случая.
Пендъргаст кимна.
Французинът сви устни.
Официално ли сте тук? Или може би като негов приятел.
Гроув имаше ли изобщо приятели?
Дьо Ваш се изсмя.
Отново се понесоха из публиката. Дьо Ваш бе приключил речта си и нивото на шума пак се повиши. Клавесинът поде отново, но сега вече съвсем не се чуваше, заглушен от звуците на пиене, ядене и клюкарстване.
Пендъргаст изведнъж ускори крачка и се понесе като стрела всред тълпата. ДАгоста разбра, че целта му бе директорът на Мет, които слизаше от сцената.
Дьо Ваш спря, като ги видя да приближават.
А, Пендъргаст. Само не ми казвайте, че тъкмо вие сте се заели със случая.
Пендъргаст кимна.
Французинът сви устни.
Официално ли сте тук? Или може би като негов приятел.
Гроув имаше ли изобщо приятели?
Дьо Ваш се изсмя.
Вярно, много вярно. Приятелството бе непознато за Джеръми, нещо, което той държеше надалеч от себе си. Последния път, когато го видях чакайте да помисля бе на една вечеря. Спомням си, че помоли седящия срещу него мъж един напълно безвреден джентълмен с изкуствени зъби да спре да потраква с резците си, докато яде: защото бил човек, а не плъх. Малко по-късно някой покапа вратовръзката си със сос и Джеръми го попита да не би случайно да е роднина на Джаксън Полък Сър Жервас се изсмя. И всичкото това само на една вечеря. Може ли човек, който най-спокойно говори такива неща, изобщо да има приятели?
Сър Жервас бе повикал от група отрупани с бижута матрони. Извини се на Пендъргаст, кимна на ДАгоста и се обърна. Погледът на Пендъргаст отново се плъзна из залата и накрая се спря върху група хора до клавесина.
Воала рече той Главната жилка.
Кой?
Онези тримата, които си говорят. Заедно с Вилнюс, с когото току-що се запозна, те са били гости на последната вечеря, дадена от Гроув. И са главната причина да сме тук.
Погледът на ДАгоста се спря първо на един незабележителен на вид мъж в сив костюм. До него стоеше прилична на привидение възрастна дама, цялата пудра и руж, облече на безупречно, с перфектен маникюр и прическа в очевидно неуспешен опит да изглежда на по-малко от шейсет години. Носеше огърлица от талкова големи смарагди, че ДАгоста се побоя да не би кльощавите й рамене да рухнат под тежестта им. Ала забележителната фигура и тази група бе от другата й страна изключително пълен мъж с разкошен гълъбовосив костюм, допълнен с копринена жилетка, бели ръкавици и златен ланец.
Жената прошепна Пендъргаст, е лейди Милбанк, вдовица на седмия барон Милбанк. Говори се, че е отровна клюкарка, пиячка на абсент и неуморима организаторка на спиритични сеанси и викането на духовете на мъртвите.
Тя самата изглежда така, сякаш се нуждае да бъде повикана от мъртвите.
Винсънт, липсваше ми твоето язвително чувство за хумор. Едрият господин несъмнено е граф Фоско. Чувал съм отдавна за него, но го виждам за първи път.
Трябва да тежи най-малко сто и петдесет килца.
Но забележи с каква лекота се носи. А високият господин в сивия костюм е Джонатън Фредерик, художественият критик от Изкуство & антики.
ДАгоста кимна.
Да рискуваме ли да се набутаме в бърлогата на лъва?
Ти си шефът.
Пендъргаст веднага закрачи натам, плавно и безсрамно се промъкна в групата и като улови ръката на лейди Милбанк, я поднесе към устните си.
Старицата се изчерви под грима си.
Имали ли сме удоволствието да?
Не отвърна Пендъргаст. И толкова по-жалко. Казвам се Пендъргаст
Пендъргаст. А кои е приятелят ви? Бодигард? Думите й предизвикаха изблик на смях от групата.
Пендъргаст се засмя заедно с тях.
В известен смисъл.
Ако работи на черно, извън работно време намеси се високият мъж на име Фредерик, трябва да е без униформа. В крайна сметка това е възпоменателна служба.
ДАгоста забеляза, че Пендъргаст не си даде труда да поправи мъжа за работата извън работно време. Вместо това агентът поклати тъжно глава, пренебрегвайки забележката.
Ужасно тъжна работа тази с Гроув, не мислите ли?
Всички закимаха.
Дочух, че дал вечеря в нощта преди смъртта си.
Изведнъж се възцари мълчание.
Вижте сега, господин Пендъргаст примига лейди Милбанк. Забележката ви е крайно необичайна. Нали разбирате, всички ние бяхме на тази вечеря.
Наистина ли? Казват, че е възможно убиецът да е бил гост на тази вечеря.
Колко вълнуващо! извика лейди Милбанк Досущ като в роман на Агата Кристи. Всъщност всеки от нас имаше собствени мотиви да ликвидира Гроув. Е, поне имахме. Тя се спогледа набързо с другите. Но пък, от друга страна, не сме само ние. Не е ли така, Джейсън?
Тя повиши тон и извика един млад мъж, който минаваше наблизо с чаша шампанско в ръка. От бутониерата на бежовото му сако висеше орхидея, косата му имаше мармаладен цвят.