И изведнъж забеляза Артьом той се промени. Лицето му стана студено и изплашено като на мъртвец. Гледаше покрай брокера някъде встрани.
Напразно ти така продължаваше да говори на оглушалия старец Льоха. Лайното, между другото, е кръвта на икономиката. Гъбите от какво растат? Севастополските домати с какво ги наторяват? Така че напразно.
А Омир му кимна насред изречението, на някаква случайна дума, и полека-лека започна да се отдалечава странично от него. И от Артьом. Артьом проследи посоката на погледа му; видя, но не разбра.
На няколко крачки от тях с гръб стоеше слаба девойка с бели коси. Целуваше се с пълен и доста солиден брокер; онзи, докато се целуваше, сам незабележимо отместваше с крак встрани кофата си, за не пречи на очарованието. Точно към нея се насочи неуверено Омир.
И какво, мислиш ли, че печелим много от това? Изгубил стареца, Льоха се прехвърли на Артьом.
Омир се приближи към двойката и мъчително започна да избира ъгъл, под който да погледне целуващите се в лицето. Познал ли беше някого? Но не смееше да се намеси, да ги изтръгне от целувката.
Ти кво? усети го с гънките на тила си пълният. Какво искаш, старче?
Лицето на девойката, откъсната от целувката, беше разгорещено и смачкано като смукало на пиявица, която са свалили от ръката. Това не беше търсеното от Омир лице, осъзна Артьом.
Разкарай се каза пиявицата.
И Омир, посърнал, но още неуспял да се успокои, се върна отново при Артьом и Льоха.
И Омир, посърнал, но още неуспял да се успокои, се върна отново при Артьом и Льоха.
Обърках се обясни той.
Артьом реши да не пита нищо като отвъртиш крана със старческите откровения, току-виж му се скъса резбата.
Разбира се, че не би могла... С такъв за нищо на света... Стар глупак... каза тогава Омир сам на себе си.
А да не би да работите на загуба? попита Артьом Льоха.
Загуба, не загуба... Ханза от всяка доставка взима половината във формата на мита. А сега изобщо... С тази карантина...
Ханза се наричаше съюзът от станции на Околовръстната линия. Транзитът от всякакви стоки от всички краища на метрото минаваше през пазарите на Ханза и през нейните митници. Мнозина пътуващи търговци, вместо да се промъкват през цялото метро, рискувайки главата си, предпочитаха да докарат стоката си до най-близкия пазар на пресечката на Околовръстната с радиалните разклонения и да предадат всичко на местните търговски дейци. И печалбата беше по-спокойно да се остави тук, в някоя от банките на Ханза, за да не ти отрежат главата заради нея в тъмните тунели зли хора, надушили удачната сделка. Тези, които упорстваха и мъкнеха през Ханза стоките си сами, така или иначе биваха облагани с такси. И както и да живееха останалите станции, Ханза забогатяваше. В цялото метро никой нямаше право да ѝ се меси. И това правеше гражданите ѝ горди и щастливи; а всички останали мечтаеха да получат нейно гражданство.
От средата на платформата се виждаше отдалечаващата се в тунела редица от товарни дрезини, които не ги пускаха на Рижска; брокерите затова и бяха брокери, за да се надпреварват да купят стоката в северния тунел и да я продадат в южния. По-нататък с нея вече се хранеха други хора.
Цялата търговия спря оплака се Льоха. Задушават предприемача, гниди. Шибани монополисти. Човек си се занимава честно с работата си, но не! Само че кой им е дал право да се гушат на наш гръб? Аз ще се превивам от работа, а на тях ще им растат търбусите? Та това е гнет, мамка му! Ако ни бяха дали да търгуваме свободно, цялото метро щеше да процъфтява!
На Артьом изведнъж му стана приятно въпреки миризмата. Прииска му се да поддържа този смешен разговор.
В Ханза и така всичко си е нормално каза той, спомняйки си. Имаше един случай, наложи ми се да работя на Павелецка. На Околовръстната. Да разгребвам клозетите. Осъдиха ме на година работа. След една седмица избягах.
Смятай, че си минал през посвещаването кимна Льоха.
Те цялата тази стока в ямите и шахтите. Не благоволяваха да търгуват.
Льоха се усмихна тъжно.
Богато си живеят.
Извади табакера с нарязани хартийки, кесия с тютюн. Предложи им. Омир отказа, Артьом си взе. Обърна се към клатещата се под тавана крушка и се вторачи в буквите на хартийката, преди да ги свие в самоделна цигара. Жълта книжна страница, буквите бяха отпечатани старателно; откъсната беше ръчно, и то от онзи край, който е нужен, за да се свие цигара, а не за да можеш да прочетеш с разбиране дявол знае какво:
И младата сила на тежестта:
Така е започнала властта на малцина.
И така, гответе се да живеете във време,
Когато няма нито вълк, нито тапир,
А небето е с бъдеще бременно Пшеницата на сития ефир.
Че днес победителите Гроба на лятото обхождаха,
Чупеха крилете на морските кончета...3
И крилете сякаш ги скъсаха. Артьом натъпка тези безполезни букви с тютюн, сви ги грижливо, наслюнчи ги, за да се залепи единият край с другия, помоли за огьнче. Льоха щракна със спиртова запалка, направена от гилза за картечница. Хартията гореше вкусно, сладко. Цигарата беше гадна.
А толкова много ли ви е нужно да отидете на Проспекта? прошепна Льоха, примижавайки срещу дима.
В Ханза. Да, нужно е.
Визите вписани ли са ви?
Да.
Дръпнаха си пак от цигарите. Омир се закашля. На Артьом му беше все едно.
Колко си готов да платиш?
Кажи цена.
Не съм аз този, който ще каже цената, братко. Там решават други хора. Аз просто мога да те запозная.
Запознай ме.
Льоха предложи да пийнат на изпроводяк във веселяшкия местен бар, наричан За последен път, но Артьом си спомни от какво правят спирта.
Договориха се за десет патрона срещу отвеждането и запознаването. Приемлива цена, по братски.
Санитарният кордон беше преградил тунела преди самото излизане на Проспекта на мира. Формално на Ханза принадлежаха само околовръстните станции, а радиалните бяха уж сами за себе си; но това беше само формално и уж. Наложило се беше да отсекат другите линии отсекли ги бяха за нула време.
Ханзийските граничари в сиви камуфлажни униформи тикаха в лицата на хората бялата рязка светлина на своите фенери, ръмжаха им да се обръщат и да се връщат там, откъдето са дошли. Като плашило върху един прът беше закачен плакат
КАРАНТИНА
с портрет на покрита с гнойни рани гъба. Караулните отказваха да говорят с пътуващите търговци и дори не беше възможно да срещнеш погледа им прикриваха очите си със смъкнатите козирки на петнистите си кепета. Това укрепление можеше да се превземе само с щурм.
Брокерът Льоха обикаляше, търсеше под козирките познати. Най-накрая се гмурна, прошепна нещо под една от тях; полуобърнат, намигна на Артьом и му кимна с брадичка, посочвайки давай насам.
Арестувани са! обясни мутрата с кепето на тълпата, която се разкипя по повод пропускането на тримата. Хайде, назад! Ще пренесете заразата!
Поведоха ги под конвой през притихналия Проспект редиците сергии, закрити с щитове, купувачи, обсадили кордона, разрощените продавачки върху гранита търкат премръзналите си ръце и плещят за живота, смъртта и съдбата. И е почти тъмно пазарът не работи, светлината трябва да се икономисва. По друго време тук щеше да гъмжи от народ; Проспектът на мира е централно място, тук докарваха какво ли не от всички околности. Дрехи за всякакви вкусове, сергии с книги, покрай които по- рано Артьом не можеше да си проправи път, купчини обгорели смартфони току-виж сред тях се окаже някой работещ, а в него снимки, пълноцветни, измъкнати направо из нечия памет... Да си го вземеш? Само ако искаш да си спомняш за чужди деца; на такъв можеш да се обадиш само до нищото. И оръжие, разбира се. Всякакво. Цената на всичко това в патрони. Продаваш излишното, купуваш нужното и отминаваш нататък.
Конвоят беше строг наблюдаваше внимателно Артьом и Омир да не избягат. Блъскаха ги в гърба до прехода от радиалната линия към Околовръстната. Оставиха ги да чакат до желязната вратичка в бялата каменна стена.
След десет минути ги повикаха.
Наложи се да се превият и после пак, и пак служебните помещения ги правеха като за морлоци. Макар че поколението, което се беше родило вече под земята, беше цялото недорасло и тук точно би му паснало по размери.
В малката стаичка заседаваха двама. Първият имаше тлъста муцуна и очила, но не му липсваше коса; целият му останал организъм беше скрит някъде в недрата на тежката полирана маса. Изглеждаше, сякаш тук има само една автономна глава.
У втория човек изобщо нямаше нищо интересно.
Заместник-началникът на станцията Проспект на мира Околовръстна, Сергей Сергеевич Рожин каза незабележимият, почтително посочвайки мутрестия.
Слушам произнесе солидно и басово муцуната.
Работата е такава, Сергей Сергеич. Хората трябва да отидат в Ханза. Визите са им вписани помоли Льоха.
Главата с очилата натегнато, с усилие насочи към него своя набъбнал нос и шумно си пое въздух. Подуши миризмата и се изкриви. Явно в този кабинет не пускаха често брокери.
Влизането в територията на Ханза до по-нататъшни разпореждания таковата се отказва и точка! откликна Рожин.
Ситуацията стана неловка.
И какво... никакви варианти ли няма? попита навъсено Артьом, но Льоха му изшътка.
Какви варианти тук подкуп на длъжностно лице таковата незабавно сега край и повече да не сте посмели никога ясно ли е или не? занарежда страховито главата на Рожин. В момент в който хората из цялото метро вие просто нямате право! Карантината затова и е сложена на човек за да а не това ситуацията може да излезе разбирате ли вие това или не! И ако ние сме поставени тук за да съблюдаваме ще съблюдаваме и съблюдаваме до последно понеже е заложено сами знаете какво! Мерки за фитосанитарен контрол! Суха гнилоч между другото! Този разговор е приключен!
Той замълча и в стаята настана тишина, сякаш отказът беше предварително записан на касета; ето че тя се беше превъртяла докрай, бе изщракала и подир нея не следваше никаква музика.
Рожин изгаряше с поглед Артьом и Льоха през дебелите стъкла на очилата си, тишината се сгъстяваше и сгъстяваше; сякаш очакваха нещо от тях.
Избръмча торна муха тежка както бомбардировач. Какво, Льоха да не я беше донесъл в джоба си?
Значи, ще мина по повърхността разпери ръце Артьом.
Скапаняк си ти, Алексей.
Въпреки това моите десет си ми ги...
Защо пък по повърхността? обади се най-накрая незабележимият човек. Това не е безопасно.