Той, за разлика от Рожин, през цялата среща нито веднъж не се намуси и не изсумтя. И изобщо явно се мръщеше рядко. Лицето му беше гладко, чертите безгрижни, гласът приспивен.
Сергей Сергеевич изказа официалната позиция. Той нали е на работа. Можем да го разберем. И Сергей Сергеевич правилно обозначи проблема: нашата задача е да попречим на разпространението на сухата гнилоч, опасната гъбена инфекция, която поразява печурките. Ако в главите ви е съзрял компромис, обсъдете го с мен. Ситуацията е сериозна. Сто патрона за тримата.
Аз не съм с тях каза Льоха.
Сто патрона за двамата.
Артьом погледна какво става с Рожин: от такъв заговор обезателно би трябвало да изпадне в гърчове. Но не, заместник-началникът на станцията изобщо не беше пострадал сякаш незабележимият човек издаваше инфразвук, недоловим за ушите му.
Сто патрона.
Повече от три пълнителя от шестте, които Артьом беше взел със себе си. Само за възможността да премине в Ханза. А това е самото начало на пътя. И все пак... Всички останали маршрути, включително и минаването през повърхността, можеха да им струват още по-скъпо например главите.
Картата пред очите: спускат се по Ханза, достигат по удобните ѝ, скоростни маршрути до Павелецка, а оттам вече по права линия, без трудности и препятствия се добират до Театрална. И не е нужно да минават границата с Червената линия, Райха също могат да го избегнат...
Става каза Артьом. Право тук ли да ги предам?
Ами, естествено отговори ласкаво незабележимият.
Артьом свали раницата, отвори куфара, напипа скритите сред вехториите пълнители, започна да рони с щракане матовите островръхи патрони върху масата.
Десет той прибута първата партида към Сергей Сергеевич.
Но що за нетактичност! разстрои се незабележимият; вдигна се от мястото си и придърпа патроните към себе си. Та човекът е на работа! Вие какво? Аз за какво съм според вас?
За щастие, Сергей Сергеевич не видя патроните.
Смръщил се непристъпно, той прочисти гърлото си и се зае да прехвърля струпаните върху масата документи, като ги преместваше от една купчина в друга. Сега изглеждаше, че той е останал сам в кабинета изобщо не можеше да регистрира със сетивата си другите присъстващи.
Осем, девет, десет: сто.
Точно така заключи незабележимият. Благодаря. Ще ви съпроводят.
Льоха потупа одобрително Христос.
И повече без таковата! заговори главата на Рожин. Защото трябва да има някакви принципи! И в такъв труден момент когато трябва солидарност! Суха гнилоч! Без отлагане! Всичко хубаво!
Омир, останал ням от смайване по време на цялата среща, се поклони на говорещата глава с искрена почтителност.
Красиво каза той.
Всичко хубаво! повтори строго главата.
Артьом метна на рамо раницата си; прекалецо се засили и зеленият железен ръб на кутията се подаде от горния ъгъл.
Сергей Сергеевича оживя и започна да повдига иззад масата късото си пълно туловище, което поне се оказа, че съществува.
Това там при вас да не е радиостанция или таковата? Много наподобява армейска радиостанция в известен смисъл в план на внасяне на територията на Ханза!
Артьом погледна накриво незабележимия; но сега, когато Рожин се беше пробудил, онзи, едва успял да сгребе стоте си патрона някъде под масата, беше изгубил всякакъв интерес към действителността и разсеяно почистваше мръсотията под ноктите си.
Благодаря! отвърна Артьом, взе куфара и помъкна Омир към изхода.
А моите десет! напомни брокерът, докато се измъкваше след тях.
Артьом чу мърморене през хлопналата се врата.
А на платформата вече ги чакаха.
Не онези караулни в камуфлаж, които ги бяха довели тук. Хора с цивилни дрехи, с отворени книжки, в които заради полумрака не можеше да се прочете нищо.
Служба за безопасност коректно изрече единият, висок тип. Майор Свинолуп, Борис Иванович. Моля, предайте оръжието и свързочното оборудване. Задържани сте по подозрение в шпионаж за Червената линия.
3 Из стихотворението на Осип Манделщам Небето с бъдеше е бременно..., Б. пр.
Глава 5
Врагове
Майорският кабинет се оказа напълно уютен и дори повече приличаше на ергенска квартира. Веднага ставаше ясно, че домакинът нощува тук ъгълът беше преграден със завеса, но изпод нея стърчеше ъгълът на някак по домашно изглеждащо легло, небрежно застлано със синтетично одеяло. Килим, прояден от молци, със сложна източна шарка, детайлите от която вече бяха започнали да изчезват. В другия ъгъл бе сложена пищна икона двама слаби хора в червено, с тъжни лица и крехки мечове в дългите пръсти.
След като отвори вратата, майорът огледа стаята критично, с охкане събра захвърлените в различни краища трогателни плюшени чехли и смутено ги метна под масата.
Моля за извинение за безпорядъка. Обличах се набързо.
Артьом и останалите засега се блъскаха в съблекалнята.
След като разтреби, Борис Иванович ги повика вътре. Но не всичките.
Брокер? попита той Льоха от разстоянието на протегната ръка.
Брокер призна си онзи.
Почакай отвън, приятелю. Ще поговорим отделно. Че аз в този кабинет и обядвам. Затънал съм в работа до гушата. Врагът не спи.
И пресече зловонието, тръшвайки вратата облицована и мека, но хлопаща желязно при затварянето.
Сядайте на столчетата.
Той забърса трохичките от масата, погледна в украсената със сини рисунки керамична чаша, изцъка. Артьом вече очакваше да му предложат и чай, но Борис Иванович не го направи. Отмести чугунената лампа със стъклен зелен абажур настрани, за да не срязва светлината погледите им. И вече от уютния сумрак попита:
Откъде идвате при нас?
От ВДНХ.
О!
Борис Иванович повъртя в устата си ВДНХ като витамин и потърка нос, спомняйки си.
Как е там началството ви? Кляпин, струва ми се, Александър Николаевич? Справя ли се?
Кляпин подаде оставка преди половин година. Сега е Сухия.
Сухия... Сухия! Това е бившият по безопасността, нали? Колега! зарадва се майорът. Радвам се за него!
Точно така.
А и вие самият сте оттам, както разбирам? Свинолуп прелисти паспорта на Артьом. Като какъв служите?
Сталкер каза Артьом.
Така и предположих. Ами вие? Борис Иванович прехвърли вниманието си върху Омир.
От Севастополска.
А, това вече е интересно! Не най-близкият край на света. Севастополска. Там Денис... Денис... Как беше по баща, господи...
Михайлович.
Вярно! Денис Михайлич. Как е той?
Във форма.
Във форма! Хаа! Борис Иванович намигна на Омир заговорнически. По-добре не може да се каже. Пресякоха ни се пътищата веднъж. Изпитвам към него искрено уважение. Професионалист. Мда.
Свинолуп отново погледна в чашката си, сякаш надявайки се, че тя ще се напълни сама. После предпазливо докосна бузите си. Нещо не беше наред с тях, но в полумрака Артьом не можеше да разбере какво точно. Изглеждаше, че лицето на майора... е изрисувано?
Във всичко останало външността му беше по-скоро приятна: едър, широко чело и високо заради оплешивяването, спортна младост, прегърбена от кабинетна работа. Очите му проблясваха от полумрака топло, изпитателно. Фамилията удивително не му подхождаше с прекадената ѝ грубост. Това не беше човек от народа.
А вие, между другото, не сте ли евреин? попита Борис Иванович Омир.
Не. Защо?
Не, защо? засмя се домакинът. Вие определено ми харесвате. Аз, между другото, се отнасям към вашите събратя с голям пиетет за разлика от много колеги...
Не съм евреин. Нали ми видяхте паспорта. Защо, това има ли значение?
Паспортът! Паспортите хората ги рисуват. Не говоря за паспорта ви, а за състоянието на душата. В отговор на въпроса ви няма никакво значение! Та тук, при нас, не е Райхът.
На стената пгумоляха стрелките на часовник простичък, стъклен, в синя пластмаса. На циферблата беше нарисуван като че ли щит и бяха изписани разни букви, разделени с тирета. Артьом прочете за себе си: ВЧЕК-НКВД-МГБ-КГБ-ФСК-ФСБ-СБ ООЛ. ООЛ Общност на Околовръстната линия машинално разшифрова истинското наименование на Ханза Артьом.
Антикварна рядкост обясни му Борис Иванович. В цялото метро има само две-три бройки такива. Един ценител би разбрал.
Имате ли още някакви въпроси към нас? каза Артьом.
Антикварна рядкост обясни му Борис Иванович. В цялото метро има само две-три бройки такива. Един ценител би разбрал.
Имате ли още някакви въпроси към нас? каза Артьом.
Разбира се. И то доста. Може ли да подадете ръцете си тук на светлото, с дланите нагоре? помоли майорът, без да напуска сенките. Аха, благодаря. Пръстите. Ще позволите ли да ги докосна? Като ръкостискане. Оп. Мазоли. А това е от барут, нали? Ще ми покажете ли рамото си? Да, покажете, покажете. Дясното. Не, може да не се събличате. Май синина. Изглежда, сте използвали автомат?
И още нещо странно пръстите му бяха влажни и малко лепкави. Но това върху тях не беше пот, а... Артьом с усилие потисна желанието си да подуши ръцете си, едва освободили се от ръкостискането на майора.
Сталкер. Нали ви обясних.
А, да, това да. Но нали сталкерите са с противохимична защита и винаги с ръкавици? Не на повърхността сте се настреляли. А вие, Николай Иванович? обърна се той към Омир с името му по паспорт, като грижливо опипваше скулите си.
Ръцете. Бъдете така любезен. Благодаря. Ето, личи си интелигентът.
Той се замисли, раздвижвайки пръстите си тлъсти и силни. Сякаш правеше с тях нещо, от което те подпухваха и го боляха. Може би беше работил дълго с някое от жужащите фенерчета?
Редкият часовник се въртеше известно време, отчетливо тиктакайки: цък, цък, цък. Всички мълчаха, оставили часовника да звучи. Желязната врата отсичаше външните гласове. Ако не беше ясното тиктакане, тук щеше да е тихо, сякаш са оглушали след взрив.
После Борис Иванович се опомни.
Може ли да се поинтересувам каква е целта на посещението ви в Ханза?
Транзит отговори Артьом.
Местоназначение?
Театрална.
В течение ли сте, че вкарването на несертифицирано свързочно оборудване на територията на Ханза е забранено?
Никога не е имало такова нещо!
Как ли пък не. Вие навярно по-рано просто не сте опитвали, Артьом Александрович.
Звукът от бащиното му име го издраска първия паспорт му го беше правил Сухия, а той не би могъл да знае името на истинския баща на Артьом. Той и името на майка му не беше чувал. А самият Артьом може и да беше, но не го бе запомнил.
Така че чичо Саша беше вписал себе си, а Артьом тогава нямаше достатъчно дързост, за да спори с него. Така и си остана. Но все пак по-късно си смени фамилията. Когато Мелник му направи новите документи вместо повредените.