Още един въпрос: живеете и работите на ВДНХ, както гласи печатът, а паспортът е издаден в Полиса. Много ли се налага да пътешествате? Често ли ходите там?
Живях една година там. Подработвах.
Дали не случайно на Библиотека Ленин?
На Библиотеката.
И по-близо до Червената линия?
По-близо до самата Библиотека.
Свинолуп се заинтригува, заусмихва се.
А на Тетрална отивате, защото е по-близо до Театъра, явно? И не защото двете станции близнаци4 са червени? Разберете ме правилно, просто се интересувам. По служба.
Почти. Планирано е излизане нагоре. На Театрална.
Разбира се, използване на радиостанцията армейски образец? На кого там ще изпращате шрифтограми? На балетната трупа? Труп-а, ха.
Чуйте ме прекъсна го Артьом, ние нямаме нищо общо с червените. Нали ви обясних аз съм сталкер. Всичко и без това си личи, нали? По лицето, по косата. Та на мен не ми е нужно през нощта да пускам осветлението в клозета, мамка му, на мен струята ми свети. Да, нося със себе си радиостанция. И какво от това? А ако заседна там, на повърхността? Ако тръгнат да ме ядат? Какво, и на помощ ли не мога да повикам никого?
А има ли кого? попита Борис Иванович.
Той се подаде напред, измъкна се от сенките. И стана ясно защо докосва лицето си. То цялото беше нашарено с подути, процеждащи кръв драскотини. Едната беше разорала по диагонал бузата му и след прекъсване скулата, сякаш някой се е опитал да извади окото на майора, но той е зажумял и го е предпазил.
Ето какво лепнеше по пръстите му: сокът, процедил се през тези драскотини. Съвсем пресни, още незасъхнали; нещо се беше случило с майора само няколко минути преди да ги арестува. Обличах се набързо...
Може и да има отговори бавно Артьом.
Можеше да го попита: какво е станало с лицето ви, Борис Иванович? Но какво щеше да им даде това сега? Нищо нямаше да им даде, освен да ги забави с някоя друга минута.
Тогава може би ще го повикате? Борис Иванович се усмихна; заради драскотините не му се получи особено добре. Защото сега това може да ви е от полза. Регистриран сте в една станция, документите ви са издадени в друга. С огнестрелно оръжие. С три бойни комплекта. С вашето забранено радиооборудване. Разбирате ли какво имам предвид? Тази ваша радиостанция... Имаме всички основания да ви задържим, Артьом Александрович. Както се казва до изясняване на обстоятелствата.
Да се оправдава? Да обяснява на този човек за какво му е на него, Артьом, радиостанцията? Той и сам би могъл да си каже в отговор вместо този Свинолуп: за двайсет години никакви сигнали, никакви свидетелства, че някъде е оцелял още някой. Кого искате да излъжете, Артьом Александрович?
Майорът се измъкна иззад бруствера си, тръгна към средата на стаята да гази с мръсните си ботуши слепналата се от времето и от мрака шарка на килима.
И вас, Николай Иванович, за компания... Може би поне вие имате какво да разкажете? Не непременно тук, пред младежа. В багажа ви не е намерено друго освен дневника. Тоест вашите мили завъртулки могат да се тълкуват по всякакви начини. Може би това е Повест за сегашните години, а може и да съставяте отчет за службата за държавна сигурност на Червената линия. А?
Омир сви глава между раменете си и глътна езика си, но не се опита да се дистанцира от Артьом. Свинолуп усили натиска още малко:
Е, както искате. Времената са трудни. Тревожни. Трудните времена изискват трудни решения. Разбирате ли накъде бия?
Артьом потърси отговора долу, върху протрития килим.
Изпод масата надничаха тъжните плюшени чехли. Те бяха някак... чужди за този кабинет.
Твърде малки за Борис Иванович с неговите крачища.
Женски?
Вие може би имате някакво свое обяснение за всичко това. Но нали аз засега не го знам. Поставете се на мое място налага ми се да изобретявам свои версии. И версията, която ми се очертава засега, е следната...
Обличал се е набързо. Не е успял да прибере чехлите. Лицето му е раздрано до кръв. Кой го е наредил така, мислеше си Артьом, вместо да мисли как да отърве себе си. Жена. С нокти. Цялото му лице. Опитала се е да му издере очите. Това не е било игра. Какво ѝ е направил?
Че вие, другари, сте се опитали да проникнете на територията на враждебната ви Ханза чрез подкуп на официално лице. С цел шпионаж, разбира се. Или може би подготовка за терористичен акт?
Какво ѝ е направил?
Проклетата лампа пестеше светлината и в сумрака не можеше да се разбере дали шарките на килима не са обгърнати от пурпурни петна. Ергенската квартира изглеждаше подредена, тук не се бяха били, не се бяха търкаляли по пода, не бяха събаряли мебели; но все пак пантофите... пантофите нали лежаха тук, захвърлени. Значи тя е дошла тук. Довели са я... Затворили са вратата с онова издрънчаване, превъртели са ключа. Така, както и подир тях двамата.
Ханза има доста врагове. Завистници. Но виж, радиостанцията... Радиостанцията не е декларирана и не е сертифицирана, внесена е контрабандно... Какво означава това? Означава: вие не сте сами. Вашето внедряване е част от някакъв план.
Някой се е канел да координира вашите действия. Да проникне на територията на Околовръстната, да създаде тук тайни квартири, може би да намери свръзки, да получи от тях фалшиви документи, да се притаи и да чака заповеди... И в уречения час да влезе във връзка с други агенти.
Омир безпомощно гледаше в Артьом с прозрачните си честни очи, но Артьом не искаше да му отговаря, постоянно избягваше погледа му, изплъзваше се.
Интересно коя ли е тя? Какво е станало с нея?
И това, че мълчите, означава, че няма какво да възразите. Тоест съм отгатнал правилно всичко, нали?
Нямаше друг изход от кабинета. Една врата облицована, заглушаваща всякакъв звук. Масата. Часовникът. Телефон. Икона. Скрито зад завеса легло в ъгъла. Легло. Застлано със синтетично одеяло. А ако на него... Завесата е плътна, непрогледна, а зад нея, върху леглото...
Е?
Артьом отвори устата си, канейки се да направи признание. Свинолуп се стегна, затаи дъх, престана да бърбори. Чекисткияг часовник претегли още малко време. Цък. Цък. Цък. Омир си пое дъх, не смееше да издиша. Изобщо никой вече не дишаше.
Тя затова се е стараела с последни сили да ослепи майора, защото той я е убивал. Може би я е бил налегнал отгоре.., и я е душил.
Тази завеса. Зад нея. Застланото легло. И право върху леглото. Където той спи.
Тази завеса. Зад нея. Застланото легло. И право върху леглото. Където той спи.
Мъртва. А ако току-виж още е жива?
Да скочи? Да дръпне завесата? Да закрещи? Да се хвърли да се бие?
Никой не диша. Ами ако там е пусто?
На кого се канехте да подавате сигнали? За какво? Откъде? Майорът изгуби търпение.
Артьом го погледна слисано. Главата му се напълни с мръсни подпочвени води, не ги побираше, заплашваше да се пръсне; болеше го.
Коя е тя? Тази жена? Защо я е...
Трябваше да направи нещо. Не биваше да остава тук. А завесата нима това е негова работа?
Наистина ли ме обвиняваш в шпионаж, майоре? В полза на червените? Артьом се надигна.
Свинолуп извади сякаш отникъде малък матов Макаров, сложи го до себе си на масата черна широка зеница, насочена към зениците на Артьом. Но вече беше късно да отстъпва. Трябваше да отвори облицованата врата, трябваше непременно да излезе навън от този уютен апартамент. Да излезе и да изведе стареца със себе си.
Намери ми мазоли, а? Барут? Добре. Нека да ти кажа откъде са мазолите. Помниш ли историята с бункера миналата година? Трябва да го помниш! Помниш ли Корбут от Червената линия? Трябва да го знаеш! Та той ти е колега! Помниш ли, когато Орденът загуби половината си бойци?! Държаха отбраната срещу червените! От вашите врагове! Защото, ако те бяха превзели този бункер... И ние молихме за помощ вас, вашата Ханза, помниш ли?! Когато вече мислехме, че всичко е свършило! Но на вас, гадове, явно всички сили ви бяха заети на невидимия фронт! Ето откъде са ми мазолите! Оттам, откъдето на Мелник му е инвалидният стол!
Навийте си ръкава! нареди майорът с променен глас. Ако не ние, то кой? Татуировката вече беше посивяла.
Е, сега поне се появи яснота по отнощение на паспорта изкашля се Борис Иванович.
Имате ли други въпроси към нас?
Напразно сте толкова нервни към мен. Аз, между другото, имах всички основания да ви задържа тук до изясняване на случая. Вие може би не знаете, но сега сме на една крачка от въвеждането на извънредно положение. Само миналата седмица сме разобличили и обезвредили петнайсет агенти на Червената линия. Шпиони, диверсанти и терористи. Орденът, разбира се, е зает с други неща. Това го разбирам. Но вашият Орден, при цялото ми уважение, не е наясно с контраразузнаването
На вас може да ви се струва, че само във вашите ръце е съдбата на цялата планета. Навярно си мислите, че мирът и стабилността в Ханза са нещо, което се разбира от само себе си, а? А ако ви кажа, че едва вчера заловихме човек, който вече беше получил достъп до системата ни за водоснабдяване? И от когото иззехме двайсет килограма отрова за плъхове? Знаете ли колко мъчителна е смъртта от отрова за плъхове? А знаете ли, че един на вид напълно безобиден лайновоз, като вашето приятелче, беше докарал в бъчвата със стоката си мина на Белоруска? Ако тя се постави на правилното място, знаете ли какво ще стане? А това са само диверсанти- те. Провокаторите ги ловим на тълпи. Агитатори. Започват с хленчене за това, че тук, при нас, няма справедливост, че богатите забогатяват, а бедните обедняват, че Ханза, видите ли, задушава бизнеса или че трудовият човек из цялото метро изнемогва, защото Ханза му изпива кръвчицата, а после ето тези позиви моля!
Той сложи пред Артьом къс сива хартия, на която картата на метрото беше изобразена като паяжина; в центъра седеше тлъст паяк. Върху паяка беше написано: ХАНЗА.
А от другата страна, обърнете Предай на приятеля си! или Ела на събрание!. Та така. Създават клетки. Схващаме ли? На нас тук под носа ни ни готвят революция, ясно ли е? Денонощно. Вие били ли сте там при тях, боя се да попитам? Разбирате ли какво ни очаква всички нас тук, ако стане нещо? Те дори няма да си хабят куршумите за нас, просто ще ни избият с арматурно желязо. А онези, които бъдат ощастливени насилствено, ще се изяждат едни други, и то по купонна система. Ето! Ще настъпи властта на Съветите! И какво можете да направите против народния бунт? Колко хора са останали в Ордена? Трийсет? Четирийсет? Е, да, спецчасти, е, да, герои, да, ако не вие, то кой. А какво ще направите срещу тълпата, която провокаторите са насъскали и нахъсили? Ще стреляте в жени? В деца?! А?! Не, приятелю. Вие може би разбирате от тактики за водене на близък бой или от щурмуване на укрепени обекти, само че животът не се ограничава с това! Знаеш ли колко различни жизнени ситуации има?