Открадна ми глиста! Върни ми глиста, гадняр! вкопчи се един от рибарите в къдриците на друг.
Открадна ми глиста! Върни ми глиста, гадняр! вкопчи се един от рибарите в къдриците на друг.
Нямаха нито лодки, нито салове. Нямаше къде да се дянат от Менделеевска, а и нямаха никакви намерения да се махат. А Артьом и Омир какво щяха да правят?
Защо всичко е потопено? Тя какво, по-ниско ли е от Но- вослободска? попита на глас Артьом.
С осем метра по-дълбока извлече от паметта си информацията Омир. Така че водата оттам всичката тече насам.
Веднага щом се отдалечиха от стъпалата на прохода, в краката им се вкопчиха хилави деца. Те не смееха да се доближават до ханзийския кордон; някак успяваха да ги пропъдят оттам.
Чичко, патронка. Чичко, патронка. Чичко, патронка.
Хилави, но жилави. Опа! улавяш чужда ръка в джоба.
Хлъзгава, бърза, ловка. Уж току-що си я хванал а ръката ти празна. И не можеш да разбереш кое от тези дяволчета е било.
Подземните реки течаха из цялото метро, чегъртаха бетона, напираха да се спуснат на дълбоките станции. Който можеше, ги изгребваше: укрепваше стените, изпомпваше кишата, изсушаваше влагата. Който не можеше затъваше мълчаливо.
На Менделеевска народът го мързеше и да гребе, и да затъва. За момента се справяха криво-ляво. Бяха откраднали отнякъде строителни тръби, преградили бяха с тях залата, бяха си направили от тях джунгла, изкатерили се бяха нависоко, под тавана, и бяха увиснали там, на тези железни лиани. По- стеснителните бяха омотали около гнездото си найлонови пликчета, за да не зяпат външни хора живота им. По-простодушните си вършеха работата направо от горните етажи във водата шумно и пред всички.
По-рано залата на Менделеевска, тържествена, в бял мрамор и с просторни закръглени арки, е била подходяща например за бракосъчетания. Но потоците с мръсотия бяха отлепили от стените мраморните плочи, бяха направили късо съединение в електрическата мрежа и бяха изгасили изящно извитите метални полилеи, а хората бяха превърнали в земноводни. Едва ли тук някой все още се женеше просто се покатерваха по- нависоко, за да не си намокрят задниците, и се съвкупяваха на бърза ръка.
Тези, които не ловяха глисти, седяха на своите етажи нарове безучастно и съкрушено; взираха се в тъмнината, бърбореха безсмислици и глупаво се кикотеха. Изглежда, тук нямаше други занимания.
Какво да хапнем? повтори объркано Льоха, докато се измъкваше от мокро на сухо, отпъждаше просячетата и гледаше скръбно обувките си.
От неговата настойчивост стомахът на Артьом също се сви. Трябваше да хапнат още на Проспекта: там и свински шишчета се печаха, и чиния гъби можеха да им задушат. А тук...
Патронка, чичко!
Артьом подхвана куфара си по-здраво, прогони дребосъците. В джоба му отново зашумоля нечия лапа. Намери нещо, дръпна се но този път Артьом вече беше нащрек. Оказа се момиченце, на около шест години. Сплъстени коси, зъбите през един.
Пипнах те, бръмбарче! Дай, какво държиш там?!
Разтваряше пръстите ѝ един след друг, стремейки се да изглежда ядосан. Момиченцето като че ли се уплаши, но се опитваше да наглее. Предложи на Артьом да го целуне, ако я пусне. В ръката ѝ имаше гъба. Откъде се беше взела тази гъба в джоба на Артьом? Влажна гъба, от леха. Що за безумие?
Ама ти кво, давай гъбката! Кво, свиди ли ти се?
Досети се: Аня я е сложила.
Пъхнала му беше гъба на прощаване: ето те, Артьом. Ето кой си, ето я твоята природа и твоята същност и помни за товав героичните си странствания. Помни за себе си и помни за мен.
Няма да ти я дам каза твърдо Артьом, стискайки детската ръка по-силно, отколкото беше възнамерявал,
Боли! Боли! Изверг! заврещя тя.
Артьом отпусна пръсти, освободи вълчето.
Постой. Почакай.
Тя вече се канеше да замахне към него с някакво желязо разстояние, но застина, съгласи се да потърпи. Значи, все о вярваше мъничко в хората.
На! той ѝ подаде два патрона.
Хвърли ги! нареди момичето на Артьом. Изверг. Няма да се приближа към теб. Освен ако не е мъничко.
А как да се измъкнем оттук? До Цветния булевард?
Никак! тя се изсекна в ръката си. Трябва сами да ви вземат!
Кой!
Който трябва!
Артьом подхвърли в дланта ѝ един патрон, после втори. Тя улови първия, но вторият ѝ се изплъзна и веднага подир него в студената мътилка се хвърлиха едновременно трима дребосъци. Момиченцето веднага ги започна с токчето по носа, по ушите на ти, на ти, мое си е! Но вече беше провървяло на някого другиго. То не заплака от обида, а каза на щастливеца решително:
Добре, гадино, ще ми паднеш в ръцете!
Чуй, приятелко повика я Льоха, тук някой има ли изобщо лавчица? Ама такава, че да не се отровим? Отведи ни, ще ти дам още една патронка.
Тя се вторачи в него недоверчиво, после подсмръкна.
Искаш ли яйце?
Кокошо?
Не, мамка му! Разбира се, че кокошо! Един в онзи край на селото има.
Льоха се зарадва и Артьом изведнъж също повярва в това яйце: варено, с белтък като човешко око и с жълтък като слънцето на детските рисунки, свежо и меко. И самият той пожела такова яйце, а най-добре три, изпържени със свинска мас. На ВДНХ не отглеждаха кокошки и за последен път беше ял бъркани яйца в Полиса преди повече от година. Когато всичко между тях двамата с Аня тепърва се разгаряше.
Артьом скри гъбата поздрав във вътрешния си джоб.
Аз съм за каза той на Льоха.
Ще нагъват яйца! провъзгласи момичето.
Тази новина доведе дребосъците до състояние на възбуда. Всички, които се опитваха да изкрънкат от Артьом патронче, отложиха мечтите си, престанаха да просят милостиня; струпаха се мълчаливо около пришълците с опулени очи.
Наложи се цялата делегация да подскача по палетите като ято пиленца до противоположния край на платформата, при скрития някъде там кокошарник. Децата се мъкнеха подире им из гората от скелета, тичаха по горните нива, изпреварвайки ги, като от време на време падаха с врясъци в блатото.
Полудремещите на наровете гледаха тъпо и безсилно подире им, вяло разплитайки сплетените си мисли:
Дали да не идем на солянка6 днес? На афиша четох, че е дошъл някакъв страхотен швед. Специалист по електроника.
За теб е дошъл. Те в тази Швеция всички са педерасти. Вчера по телевизията го казаха.
Насмукали са се с глисти каза за тях момичето, докато ги отминаваха.
На един от палетите, отделен от другите, подпухваше труп.
Артьом видя как към него, държейки муцунката си по- нависоко, плава, за да се угости, някакъв плъх, и си помисли на глас:
Разликата е само осем метра, а сякаш сме се спуснали в ада.
Не се бой! ободри го Льоха. Значи, и в ада са наши! И не са забравили руския, браво!
Доскачаха до другия край на това тяхно проклето село. До самата задънена улица.
Те! изплю се момичето. Той е тук. Давай патрона!
Ей, стопанинът! извика брокерът нагоре. Разправят, че търгуваш с яйца?
Има такова нещо отгоре се надвеси сплетена брада.
Давай ми патрона! Давай патрона, изверг! обезпокои се момичето.
Льоха въздъхна горчиво и алчно, но се разплати с водачка- та. От околните нарове наблюдаваха това със завист.
На каква цена?
Два! настоя брадата. Два патрона!
За мен две и още... И още за другарите ми три броя. Сделката на века, братко, ще се прочуеш!
Отгоре се размърдаха, запъшкаха. След минута пред гостите се представи мъж в сако, облечено на голо. Слабините му бяха прикрити с бяла пола, направена от срязан отдолу широк пакет с изтрит надпис Аша; брадата беше зацапана и сплъстена, очите пламнали и мазни.
В едната си ръка мъжът носеше уверено, като кралски скиптър, символа на властта си зацапано с курешки кокоще яйце. С другата нежно, но надеждно прегръщаше измършавяла кокошка с наплашен поглед.
Олег представи се с достойнство брадатият.
А отстъпка ще има ли, Олежка? попазари се брокерът.
Всичко си има своята цена каза твърдо Олег. Яйцето е два патрона.
Добре... От мен да мине. Давай го тук. Варено ли е? И още четири. Ето ти. Един, два... Пет. Десет.
Няма нужда! поклати глава Олег.
От кое няма нужда?
Яйцето е само едно. Дайте два патрона. От останалото няма нужда.
Как така едно? обърка се Артьом.
На цялата станция е едно. Днес. Вземайте, докато другите не са го купили. И е сурово. Тук няма на какво да се вари.
И как ще се яде? намръщи се Льоха.
Ами ще го пиеш, как. Ето тук го пробий и пий Олег му показа как. Но първо парите.
Добре. Ето ти патроните. Мен ме е страх от суровото. Веднъж цял месец бях на легло, за малко не пукнах. Ще го сваря сам някъде.
Не! Олег не пусна яйцето и не взе патроните, Пий тук! Пред мен! Иначе няма да го продам!
А това пък защо? изуми се брокерът.
Затова. На Ряба ѝ е нужен калций. Тя според вас от какво ги прави тези черупки?
Увълченото момиче стоеше отстрани и наблюдаваше. Учеше се на ум и разум. Останалите наизлизаха от сумрака, готвейки се за нещо. Не само децата и възрастните, онези, които живееха наблизо, също се придвижваха.
А това пък защо? изуми се брокерът.
Затова. На Ряба ѝ е нужен калций. Тя според вас от какво ги прави тези черупки?
Увълченото момиче стоеше отстрани и наблюдаваше. Учеше се на ум и разум. Останалите наизлизаха от сумрака, готвейки се за нещо. Не само децата и възрастните, онези, които живееха наблизо, също се придвижваха.
Кво? попита Льоха.
Черупката се състои от калций. Не си ли учил в училище? За да снесе ново яйце, ѝ е нужен калций. Откъде ще го взема тук? Така че хайде, пий. И черупката тук. Ще я изяден утре можете да дойдете за още едно.
И за това два патрона?
Всичко си има своята цена! Олег беше непреклонен.
Аз не забогатявам на гърба на хората! За единия патрон ще купя гъби за Ряба, за другия за себе си. За един ден. А утре ново яйце. Всичко е изчислено. Като швейцарски часовник. Ако ти не искаш ще го продам на зондеркомандата7. Те ценят гогол-могол8. Е? Ще го вземеш ли?
За кого? попита Омир.
Давай тук своя гогол-могол изсумтя Льоха. Само по- внимателно го счупи, за да не попадне вътре черупка.
Не учи учения!
Чук.
Майсторски го проби! прошепна с уважение някой в събралата се наоколо тълпа.
Вкусно, а? попита със завист дребосък с издут корем.
Ти не го пий толкова бързо! Задръж, почувствай го! посъветва го една жена, едва различима от мъж.
Жълтъчето, жълтъчето вече тръгна ли, вижда ли някой?
Той сякаш всеки ден яде яйца!
Кибиците не пречеха на Льоха. Той не ги забелязваше.
Че и да го вари иска! Яйцето е хубаво сурово. Белтъкът е като течно стъкло. Човешката душа сигурно изглежда по този начин каза Олег, почесвайки се по брадата.