Слушай, чичо каза му Артьом, а как да се измъкнем оттук?
Къде? Защо?
Какво е нататък след вас? На Цветен булевард.
Какво може да се прави там? Нищо! заяви категорично Олег.
А ако, да речем... замисли се на глас брокерът, любувайки се на вкуса на размазаното яйце. Ако отидеш да вадиш червеи и всеки ден спестяваш по едно яйце, а после продадеш наведнъж на Ханза двайсет и с печалбата си купиш втора кокошка? Тогава нали ще престанеш да работиш без печалба. За един месец ще излезеш в плюс, а?
И нея с глисти ли ще я храня? Кокошката е деликатно животно, тя ще пукне от глистите! Какъв учен се извъди, а!
А ако изчакаш пиленца? Ето, ако например ти дам един патрон кредит за петле? Льоха подрънка с останалите патрони. Или даже инвестирам в този петел срещу петдесет процента в нашето бъдещо акционерно дружество. А?
В този момент увълченото момиче, следило всичко това, без да откъсва поглед, реши, че не може да понася повече скуката на честния живот, метна се, подскочи и удари брокера отдолу по ръката; острите месингови патрони се пръскаха и из- попадаха през дъските на палета, през мътилката на дъното. Почитателите на яйцата се развълнуваха.
Ах ти, дребна гадино! зарева брокерът. Мамка му, ще те пребия! Веднага давайте всичко обратно!
Ето го твоя кредит! зарадва се Олег. Притрябвало ми е да ставам роб! За какво ми е?
Я се разкарай! Льоха се отпусна на колене, започна да шари през мътилката в студената вода, търсейки потъналите си патрони; държеше недопитото яйце високо в свободната си ръка.
Момичето се отдръпна някъде в безопасност, притаи се сред разкъсаните пакети и навярно там се молеше на безпризорния си бог брокерът да не извади всичките си патронки от дъното. Останалите, давайки си сметка за автомата на Артьом, се побояха да ритат срещу ръжена.
Парите носят нещастие! нареждаше Олег. На човек не му трябва много. Колко ми е нужно, едно яйце или десет? Едно ми е напълно достатъчно. А от десет може да ми се преплетат червата! Винаги съм живял така и ще продължа.
Но в този момент подлият бог на клошарите взе под внимание момичешкия шепот, откъсна косъм от сплъстената си брада, произнесе абракадабра и брокерът Льоха вместо патрон улови с гребящата си длан парче от шише. Измъкна я разрезът беше като отворена бебешка уста, повръщаща черна кръв.
Мръсници! Ама че мръсници сте всички тук! Льоха неправо заплака от яд, смачка проклетото яйце и го захвърли в тъмнината.
Хората слисано млъкнаха.
Гад! Гадина! Ти какво... Ти какво... Олег направо изгуби ума и дума от това как бързо и свирепо изхрущя черупката и как мигновено потъна. Ти си гад! Крастава гадина! Ти си говедо!
Той нагази заедно с Ряба в противната вода с боси крака, за да търси къде е потънала черупката ето, стори му се, че се белее но пръв до нея се добра някакъв гладен плъх, захапа я, помъкна я с врясъци към някое по-спокойно място и изчезна.
Това докара Олег до отчаяние.
Той остави кокошката на един прът и налетя на брокера, нелепо размахвайки ръце. Толкова години беше преживял в метрото, а не се беше научил да се бие. Брокерът му вкара един къс ляв в брадичката и веднага го просна. От палета, потопил брада във водата през надупчените дъски, Олег мърмореше отчаяно и унижено:
Целия ми живот... Говедо... Целия ми живот... Стъпка.., Проклет търгаш... Учен... Защо? Защо ти така с мен?
Хората от вълнение пристъпиха напред. Артьом за всеки случай щракна с предпазителя на автомата, хвана го по-удобно. Но никой не бързаше да се застъпва за клетника.
Ето че и Олежка си го получи шепнеха наоколо.
Дреме ми.
Стига се е ояждал.
Нека сега бъде като всичките.
Олег заплака.
На Ханза има пясък! На Новослободска правят ремонт. Нека покълве пясък... опита се да го успокои Омир. Може и да ѝ се получи още едно така, от вътрешните резерви...
Умник! Разбира ти главата от кокоши резерви! А на Ханза иди сам! Ще ви дадат там един пясък!
Льоха, объркан, стискаше със здравата си ръка китката на срязаната, страховитата уста в дланта му не се беше затворила и на всички им беше ясно, че брокерът се нуждае спешно, още сега, от поливане със спирт, защото в тази проклета плитка вода имаше такива неща, че само след ден Льоха непременно щеше да има гангрена.
Някой тук има ли водка? извика Артьом към съдраната джунгла. Да го изплакнем!
В отговор му се изхилиха по маймунски ехидно. Водка, ей сега. Ще го изплакнем.
Та при вас е смрад! Половината станция е в боклуци! Не варите ли нещо?
Дори и да е от лайна! помоли Льоха.
Та те нали смучат глисти! обясни някой със съчувстващ глас. Глистът им показва филмчета. Но в него няма спирт!
За нищо не стават! разлюти се брокерът. Сакатници!
Ходи да помолиш войниците посъветваха го.
Да, да, при войниците засмя се друга.
Наистина! Артьом хвана Льоха за рамото. Да идем при граничарите. Ще се върнеш на Ханза. Визите нали си стоят. А онзи с пуловера отдавна вече си е отишъл. Ще те зашият и там ще се разделим.
Къде?! развика се Олег. Вие накъде сте се запътили? А аз?! Аз какво да правя?!
Аз при онези не се връщам! заинати се брокерът.
Къде сте тръгнали? не чу Олег. Вие ми разказахте играта!
Така, чичо... Артьом се хвана за пълнителя, за да измъкне оттам утеха за Олег, но онзи разбра всичко по друг начин.
Пазач! Екзекутор! Ще ме убиеш ли?! Хайде, стреляй! той се надигна от коленичилата си поза, хвана дулото и го тикна в корема си.
Чу се гръм.
Кокошката, пърхайки с проскубаните си криле, политна и задрапа полубезумно по палета. Хората се слисаха, зашеметени. Зазвънтя безкрайно ехо, отдалечавайки се по подземната река.
Ти какво? попита Артьом.
Олег седна.
Ето така на отговори той.
Сакото на корема на Олег подгизваше с нещо лъскаво, което при стичането си надолу върху бялата найлонова пола вече изглеждаше като оранжева кръв.
Глупост някаква.
Ти какво, чичо? попита го Артьом. Защо?
Олег потърси с поглед кокошката.
На кого да оставя Ряба? попита той тъжно и тихо. На кого да я оставя? Ще я изядат.
Защо го направи, идиот такъв?! А, тъпако?! Артьом крещеше заради своята безполезност и тази на Олег, и на всичките.
Не викай така помоли го Олег. Искам да умра спокойно. Ела, Рябушка... Ела при мен...
Ах ти, гадино! Ах ти, идиот! Хващай го! Хващай го бързо за краката! Да вървим на Ханза! крещеше брокерът на Артьом, улавяйки Олег под мишниците.
Но Льоха не можеше да държи нищо с разпорената си ръка. Тогава Артьом връчи на Омир куфара, нарами раницата на брокера, а самият той взе Олег лек, омекнал и го понесе на гръб към прохода.
Дотук беше Олежка казаха в тълпата.
Да, замина си.
И яйцето не го спаси.
Омир закрачи след тях; и Льоха също, глупаво гледайки в ранта си. Съвзелата се от шока кокошка закряка и се понесе след стопанина си, прелитайки от палет на палет. И всички кибици се понесоха след процесията, като се кикотеха и потриваха ръце.
Всички с изключение на един.
Веднага щом се отдалечиха, от джунглата се плъзна надолу половинчата сянка, притисна лице към дъските, пъхна ръчичка в мръсотията, в разбитото стъкло няма страшно, на бездомниците всичко само им зараства, на тях кръвта им сама ще смели всякаква гангрена, а смъртта прибира само изнежените домашни деца, тя не иска да си хаби в тях костеливите зъби.
Докато се върнат в центъра на залата, при стъпалата, които се издигаха от подземното море до същите тези осем метра в далечните небеса, джунглите наоколо вече бяха окичени с менделеевци. Врявата беше утихнала, всички чакаха нещо.
Артьом излезе на брега, стъпи с гумените си ботуши върху гранита и продължи да се изкачва нагоре, като оставяше подире си мръсни локви.
Ей, мъжаги! извика той на граничарите, пристъпвайки тежко. При нас тук има извънредно произшествие! Трябва в лазарета! Чувате ли?
Менделеевците се бяха скупчили, жадно гледаха и шушукаха.
От онази страна не последва никакъв отговор. Цареше мъртва тишина.
Мъжаги! Чувате ли ме?
По стъпалата шуртеше ручейче и преливаше заразена кръв от оздравяващата Новослободска към трескавата Менделеевска; и това шуртене беше ясно и отчетливо. Артьом се изкачи още едно стъпало, изшътка през рамо, повика при себе си застаналите в самото начало на небесната стълбица Льоха и Омир.
Няма да отида! упорито заклати глава брокерът.
Ами както щеш!
А как се получава така, помисли си Артьом, че ето, Ханза е сита, умита, сресана на път, а до нея, на осем метра дълбочина, е пещера с пещерни хора? Нали съдовете са скачени, как е възможно да...
Всички те бяха на мястото си. Командирът имаше озадачен вид: постоянно се пипаше по шията, после поглеждаше ръката си. Други двама пушеха; и това, кой знае защо, успокои Артьом. Пушат значи са хора.
Раненият в лазарета... Огнестрелна рана... Случайно се получи... запъхтя той, мъкнейки Олег към чувалените бруствери.
И наистина, я колко пясък, мислеше си Артьом. И за какво Олег да умира?
Входът към станция Новослободска е затворен казаха му. Карантина. Нали предупреждавахме.
Артьом се приближи още повече, доколкото можеше, но бойците, без да изпускат цигарите от зъбите, вдигнаха дулата си.
Стооой произнесе командирът.
И какво го е ядосало? Артьом се вгледа.
Оттук вече беше ясно: командирът все пак беше успял да спука пъпката. И сега от нея се точеше по капка кръв; веднага щом той я избършеше, тя отново започваше да набира, да набъбва. И отново трябваше да я дои.
Ние имаме визи! Визи! Току-що излязохме от вас!
Къде е моята Ряба?
Отстъпи!
Той дори не поглеждаше нито Артьом, нито простреляния Олежка. Само пръстите си, червените капки. И смешно извиваше очи настрани, сякаш се надяваше да види разчоплената си шия.
Може би ще се договорим? Само до лазарета... Ще платим. Аз ще платя.
На бойците им беше все едно: цигарите ги успокояваха. Те чакаха търпеливо какво ще нареди началникът им да стрелят или не. Олежек не ги трогваше.
Ти кого мъкнеш там, дивак ли? раздразнено попита командирът пъпката си.
Рябушка.
Гледайте, това е онзи, с яйцето! По килта го познах! зарадва се най-накрая един от бойците.
Кокошката, хваната от Омир, биеше с глупавите си слаби криле. Искаше при стопанина си на небето.
Дивак? Как така дивак?
Отстъпи!
Та той сега ще умре тук!
Той има ли виза? Командирът си спомни нещо; извади от джоба си парче хартиена салфетка, загъкна с нея раната си.
Няма виза. Не знам!