Отстъпи! Едно. Броя до три.
Него поне временно! Колкото да му зашият дупката!
Две командирът вдигна салфетката, погледна много ли кръв е изтекло? и остана недоволен.
Колко жалко. За яйцето. Жалко.
Пуснете ни, гадове!
Слушай, Дон Кихот! Та те там като мухи.., каза на Артьом един от бойците.
Ти тях всичките ли се каниш да ги спасяваш? Няма да ти е по силите! изсумтя друг, изплювайки изтлялата угарка.
Моля ви! А? Моля ви!
Три. Нарушаване на държавната граница. Командирът се намръщи пъпката никак не искаше да се затваря.
И погледна за пръв път към Олег, за да се прицели в него.
Нещо драсна като кремък, изщрака автомати със заглушители, на Ханза пазят слуха на войниците и куршумите нащърбиха стената, клъвнаха тавана. Надолу се спусна прах като завеса.
Спаси го само службата при Мелник. Науката на тялото се справя и без ума. Всеки усеща къде автоматното дуло ще посее бъдещата гибел, и пада, хвърля се на земята, изплъзва се от гибелта, преди главата още да е разбрала.
Падна, смъкна от себе си живия чувал, запълзя, помъкнал Олежка след себе си. Продължиха да стрелят по тях, опитвайки се да ги уцелят, но прахта пречеше.
Гадини сте вие!
Шибна още един куршум по посока на гласа. Откърти малко бетон.
Маймуните отзад избухнаха във възторжени подигравки.
А така, виж как ни е на нас!
Пясък ли ти сипаха!
Мислеше, че си бял човек, а?
Хайде, опитай още веднъж!
Тук можеше само безполезно да се умре. Нищо друго не можеше да се направи.
Артьом се спусна едно стъпало по-надолу и още едно. Придърпа Олег. Онзи дишаше напрегнато и се стараеше да не кьрви много, но ставаше все по-блед.
Чуваш ли, чичо! Дори не си го помисляй, ясно? Как да се измъкнем от вас?! На Цветен булевард трябва да има нещо... Трябва да има нещо, нали, чичо?!
Там имаше бордей спомни си Омир.
Ето! В бордея може да има лекар. Може, нали? Да отплаваме дотам. Не ми заспивай, гадино! Аз теб сега... Не заспивай!
Но до бордея не можеше да се доплава. Нито Олег, нито никой. Нямаше на какво. Двата канала по краищата на платформата бяха с пусти брегове.
Напразно. Той е пътник за онзи свят сънено осъди брокерът Олежка.
Ей сега каза Артьом. Ей сега.
Искам да умра потвърди Олег. И яйцето ми разбиха. Много се уморих да живея.
Затваряй си устата! Артьом сръчка с цевта застиналия брокер. Да беше намерил как да се ометем оттук! А ти си покажи тумбака!
Ами какво: мръсна кожа, в кожата дупка, от вътре навън прелива рядка водица, всичко е размазано. Омир също погледна, сви рамене. Един Бог знае дали ще умре, или не. Навярно ще умре.
Льоха се хвана за своя Христос като за парашутно въже, размърда се и тръгна, като се плъзгаше и привеждаше, да търси спасение. Да търси изход от вълчата яма.
Кой е виновен за това, опитваше се да определи Артьом. Той сам си е виновен, този човек с яйцето. Аз не съм стрелял в него. Когато умре, сам ще си бъде виновен.
Между другото, той ми обеща кокошката, ако умре каза току над ухото му едра жена с издута гръд и подуто око. Много неща ни свързваха с него.
Махай се помоли тихо Олежек. Вещице.
Не си вземай грях на душата. Там кокошката няма да ти трябва. Кажи им, че ми я даваш. Докато още можеш.
Махай се. Остави ме да си помисля за Бог.
Завещай ми кокошката и си мисли. А най-добре веднага ми я...
Кокошката скри очи под дланта на Омир. На нея вече ѝ беше все едно.
Как да се измъкнем оттук, лельо? попита Артьом насинената.
Къде си тръгнал, сладур? И защо? Тук нали също хора живеят. Кокошката може и заедно да я държим. Ето, Олег ще издъхне... А ние с теб ще се договорим! тя му намигна с онова око, с което все още можеше да намига.
Не го убих аз, реши Артьом.
Ей, ей!
Чуваше се някаква песен, носеше се отдалеч.
Марш.
Ей! Там!
Какво?!
Там някой плава! От тунела плава!
Льоха стоеше, втренчен смаяно в задействалия се Исус.
Артьом подхвана Олежка, който, като изсъхваше, ставашевсе по-лек и всички се затичаха към канала коловоз.
Там наистина се показа нещо. Сал? Сал!
Светеше закачен на нечие чело фенер, пляскаха весла, звучеше нестроен хор. Гребяха откъм Савеловска и отиваха точно към Цветен.
Артьом изскочи насреща им, като за малко не пропадна заедно с ранения в канала, за да потънат идиотски в последна момент.
Стойте! Ей! Стойте!
Веслата престанаха да бързат. Но още не можеше да се разбере какво има там. Кой е там.
Не стреляйте! Не стреляйте! Вземете ни! До Цветен! Имаме пари!
Салът се плъзна по-близо. Беше настръхнал от дула. Hа него имаше петима души, въоръжени. И сега можеше да види оставаше място за още няколко.
Всички се събраха на края: Артьом с умиращия, Омир с кокошката и Льоха със своята ръка. Осветиха ги поред с широк лъч.
Като че ли не са изроди!
За един пълнител ще ви закараме! Намествайте се...
Слава на тебе... Артьом дори не довърши израза; искаше му се да пее.
Чувствайки се така, сякаш са помилвали родния му брат той положи Олежка върху сала непотопим, съставен от хиляди завързани пластмасови бутилки, пълни с пустота. И сам се просна до него.
Чувствайки се така, сякаш са помилвали родния му брат той положи Олежка върху сала непотопим, съставен от хиляди завързани пластмасови бутилки, пълни с пустота. И сам се просна до него.
Погледни ме, само да си пукнал преди Цветен! ободри той Олежка.
Аз не отивам никъде възрази той. Къде да ходя? Какъв смисъл?
Не го откарвай! Не разбивай женското сърце! занарежда жената със синината.
Къде ще го караш? изказаха се в нейна подкрепа от джунглата. Не мъчи човека, остави го тук. Тук е живял, нека тук да предаде Богу дух.
Та вие ще го изядете, преди да се вкочани!
Обиждаш ни!
Нямаше време да се препират; трябваше да отплават.
Кокошката! Кокошката остави! Да ослепееш и с двете очи дано!
Станция Менделеевска отиде в миналото. Напред беше плаването по помийната тръба до другия край на света, откъдето като фар блещукаше животът.
А вие самите накъде сте, братя? обърна се брокерът към гребците на сала от шишета.
Плаваме към Четвъртия райх отговориха му. Доброволци сме.
6 Гъста руска супа с парчета месо., зеленчуци и подправки. - Б. пр.
7 нем. Sondcrkommando (специален отряд) наименование на редица различни формирования със специално предназначение в нацистка Германия. Б. пр.
8 рус. Гоголь-моголь десерт от разбито яйце със захар. Б. пр.
Глава 7
Цветен
В борда се удари удавник. Носеше се с гръб нагоре, ръцете му се влачеха по дъното. Сигурно беше изгубил нещо там. Жалко за него, за малко не беше доплавал до Цветен. Или не беше успял да избяга далеч от него?
А при вас как е с изродите?
Артьом се направи, че сякаш не се обръщат към него. Премълча. Но онези не се отказваха.
Ей, приятел! Ти, да! Питам как е при вас, на Алексеевска, с изродите?
Нормално.
Нормално това означава, че има или всичките ваши сте ги избили?
При нас няма никакви изроди.
Има. Тях, приятел, навсякъде ги има. Те са като плъховете. И при вас трябва да ги има. Крият се, гадовете.
Ще го имам предвид.
Но не могат да се крият вечно. Ще ги издирим. Всички до един ще ги издирим, тварите. До последния... Нали, Беляш?
Точно. В метрото няма място за изроди. Та то за самите нас не стига въздух.
Та нали не просто ядат гъби, те ядат нашите гъби, нашите гъби ядат, схващаш ли? Моите и твоите! В метрото няма достатъчно място за нашите, защото техните ще заемат всичко! Или ние тях, или те...
Ние, нормалните, трябва да се държим заедно. Защото те, тварите, се тълпят...
Сложиха ръка върху рамото на Артьом. По приятелски...
Единият беше подпухнал, с торби под очите, клиновидна брада, ръцете подути от излишна вода. Другият целият в барутни дантели, муцуната в белези от вариола, челото два пръста високо. Третият: мутра с бръсната глава и сраснали се вежди; този със сигурност не беше ариец. Още двама се бяха стаили в тъмнината.
Хората са като свине, чуваш ли? Мушнали са лапа в коритото и грухтят. Докато там им наливат помия, на всичко са доволни. Никой не иска да мисли. С какво ме привлече фюрерът? Казва: мисли със собствената си глава. Ако за всичко има готови отговори, значи някой ги е приготвил за теб! Трябва да се задават въпроси, разбра ли?
А вие самите били ли сте по-рано в Райха? попита Артьом.
Аз съм бил каза вариолният. Транзит. Запалих се. Защото всичко е правилно. Всичко си застава на мястото. Мислиш си: мамка му, къде съм бил по-рано?
Точно потвърди бръснатият.
Всеки трябва да започне със себе си. Със своята станция. С малко, трябва да се започне с малко. Ето, поне да вземеш да провериш съседите. Героите не се раждат.
Има ги. Навсякъде ги има. Имат си един вид своя мафия. Подкрепят се взаимно. Не допускат нормални.
При нас на Рижска е точно така. Колкото и да се бориш, все едно удряш с чело стената! отбеляза Льоха. Това заради тях ли е? Те поне как изглеждат?
Те, ако ги надушиш, другия път така ще се скрият, че не можеш да ги отличиш от човека. Ще се наложи да ги чегърташ.
Жалко, че не всички вдяват! подкрепи подпухналият бръснатия. Започнах да разкривам изродите на нашата станция... Общо взето, хората още не са готови. Той потърка челюстта си. Някои се кръстосват с тях, представяш ли си каква гадост?
Главното е да запомняш всичките. Всички, които са вдигали ръка срещу нашите. Които са душили нашите братя. Ще ни дойде времето.
Казвам ви, хайде с нас! вариолният изобщо не махаше ръката си от рамото на Артьом. Като доброволец! В Железния легион! Та ти си наш! Нали си наш?
Не, мъжаги. Не сме много навътре в политиката. Ние сме за бордея.
Гърлото му се стегна. А ръката пареше през пуловера още малко и ще замирише на изгоряло. Искаше му да се извърти като змиорка, да се измъкне от тази хватка. Но къде?
А не е ли обидно? Него го викат да спасява метрото а той отстъпва обратно в коритото си. Ти изобщо мислил ли си защо сме се оказали в такова положение? Как ще оцелеем ние, хората, мислил ли си въобще? Със своята глава? Мислил си друг път. Само за курви си мислил. Те са ти интересни, а бъдещето на нацията не те вълнува.
Слушай, Броня, зарежи го! Може би той там чука някоя изродка? Хххи! А?
Ъъъ, дядо, може би ти поне! На стари години е време и за душата! Та ти трябва да си нормален! Или си с рак? Фюрерът, казват, ги приравнява...
Нищо! Ще съберат Железния легион и тогава... Сега ще потренираме... А после ще се върнем и ще напомним на всички... Твари. Тепърва ще минем през метрото. С маршова стъпка.