Какъв е този Железен легион? не издържа Льоха.
Доброволчески. За свои. Които не дават на изродите да живеят.
Моят случай!
О! Ето там... Тихо... Пристигнахме, глей.
На Цветен булевард ги посрещна прожектор, така че се наложи да се приближат към станцията примижали, почти на сляпо. Вместо патрулни тук стояха горили; нито визите, нито паспортите ги интересуваха. Само патроните: да харчите ли сте дошли тук, или да пускате лиги?
Трябва ни лекар! Има ли лекар?! Едва акостираха, и Артьом изскочи на платформата, дърпайки за яката брокера.
Олежек вече се беше предал и повече не бълнуваше нищо.
От устата му излизаха червени мехури. Вярната му кокошка се беше сгушила върху пробития му корем, сякаш за да не даде на душата му да се измъкне през дупката.
Лекар или медицинска сестра? закряка разрешеният охранител: сплескан нос и завъртулки вместо уши.
Ами човекът умира!
А при нас ще се намерят и ангели.
Все пак му показаха добре, ето нататък е лекарката.
Тя всъщност е по срамните болести. Така че за куршума извинявайте, но пък трипера ще го определи за нула време.
Хващай го нареди Артьом на брокера.
За последен път предупреди онзи. Всъщност не аз го подредих така.
Никому не си нужен каза на изпадналия в безсъзнание Олежка Омир, хващайки го за единия крак. Само на кокошката.
Точно! Кокошката! каза Льоха.
Придвижваха се през станцията. Тя, по изчисленията на Омир, трябваше да е още по-дълбоко разположена от Менделеевска; но водата тук беше точно толкова, че да превърне коловозите в канали, а самата платформа си оставаше суха. За учудване на Омир Льоха беше този, който обясни защо е така: ами тя просто не потъва, това е.
Вече не можеше да се разбере каква е била Цветен булевард по-рано. Сега цялата се беше превърнала в един вертеп. Разбит на кабинки, стаички, залички, разделен от шперплат, дървени прегради, картон от кутии, подвижни паравани, пердета, завеси Цветен се беше превърнала в непроходим лабиринт, всичките измерения на който са нарушени. На тази станция нямаше нито под, нито таван. Някъде под покрива можеха да се вмъкват два етажа, другаде три. Някои вратички водеха от виещи се тесни коридорчета в стаи с размерите на легло, а други в подплатформени помещения с размерите на цялата станция, а трети изобщо неизвестно къде.
Беше ужасно шумно: всяка стая звучеше в своя тоналност, а стаите бяха хиляди. Някъде плачеха, някъде стенеха, някъде се смееха, някъде се опитваха да заглушат виковете с музика от латерна, някъде пееха пиянски песни, а другаде виеха от ужас. Ето какъв беше общият глас на Цветен: като дяволски хор.
Е, и разбира се, жените.
И ангелски развратни, и строги в пагони, и във фатални мрежести чорапогащи, и медицински сестри с голи задници; и просто вулгарни уличници без измишльотини цяла дивизия. Колкото можеха да се съберат толкова се бяха събрали. Всички крещят, призовават, преувеличават прелестите си, ловят окото за краткото време, с което разполагат колкото един змийски поглед, докато някой измине половин метър край тях. Ако не захапят, не уцелят, не пръснат в раната любовна отрова край, онзи отминава.
Който не работи, той не яде.
Льоха веднага спря да го боли, дори раната му започна да се затваря. А Омир тук не беше в свои води; още в самото начало, когато се гмурнаха в извития безкраен коридор, той изведнъж извъртя схванатата си шия така, както не беше възможно да я извърти, назад и после все се оглеждаше, оглеждаше се през рамо.
Какво, дядо? попита го Артьом.
Привижда ми се... През цялото време ми се привижда... Навсякъде... отговори Омир. Една девойка... С която... Която...
Голият крак на Олежка започна да се изплъзва от Омир.
Бива си го дядото, а? изсумтя Льоха.
Дръж по-здраво. Ето. Ето тази врата!
Занесоха умиращия вътре. Там имаше опашка от опустощени души и от сърбящи тела. Само жени. Влезе лекарката с дебели очила и с цигара, дрезгава и грубовата.
Пътник за оня свят! уведоми я брокерът за всеки случай.
За да не цапа Олежек приемната с последните си капки кръв, се съгласиха да го приемат веднага. Сложиха го на раздрънкан гинекологичен стол, взеха пълнител от автомата като аванс, ако все пак пукне, и им казаха да не го чакат.
На Льоха му дадоха спирт, за да си промие ръката, но той все пак остана на опашката.
Те тук стоят като хора, а не като професионалистки обясни той на Артьом с шепот, кимайки към тъжните дами. Току-виж намеря единствената.
Току-виж. Е, сбогуваха се.
Каквото можах, направих, каза си Артьом. Този път направих каквото можах.
Тръгвай смело.
Ето: или натам, или насам.
Седяха в някаква стаичка. До тях се извиваше на пилон грозновата и недохранена девойка на около четиринайсет години; гърди изобщо нямаше и ребрата ѝ жално стърчаха, опъвайки захабеното трико. Тя все напираше с кокалите си към паницата със супа на Артьом, а него го беше страх да не я обиди, като съвсем я изгони, защото нямаше други клиенти, и той просто се правеше, че тук няма нито пилон, нито девойка. Или така беше още по-обидно за нея? Къде е гордостта у проститутката, на кое място? Неизвестно. Затова пък супата беше евтина, а вече се налагаше да се пести. Патроните си отидоха бързо и за нищо.
На стената висеше карта на метрото. За нея и говореха.
От Цветен булевард тръгваха два пътя. Единият директен към Чеховска. Другият през преход към Трубна и после към Сретенски булевард. И по първия можеше да се попадне на Тетрална, ако се вярва на картата, и по втория. Но и по двата не ставаше. Картата беше рисувана отдавна.
Възелът Чеховска, Пушкинска, Тверска сега се наричаше по друг начин Четвърти райх, и се явяваше уж наследник на Третия. Може би му беше подправил завещанието, а може и да се беше превъплътил.
Режимите могат да се убият, империите грохват и умират, а идеите са като чумните бацили. Те ще засъхнат и ще заспят в мъртъвците, които са погубили, и поне пет века ще изчакат така. Като копаеш тунел, ще се натъкнеш на чумно гробище... Ще докоснеш старите кости... И няма значение на какъв език си говорил по-рано, в какво си вярвал. Бацила всичко го устройва.
А бившата Соколническа линия, разсичаща метрото на две, отдавна е станала Червена линия. Наречена така не по цвета, а по вярванията. Уникален експеримент: построяване на комунизма на отделно взета линия на метрото. Формулата е същата всеобща електрификация плюс съветска власт. Е, и останалите променливи на това уравнение, които всъщност изобщо не са променливи колкото и време да е изминало.
Другаде и мъртъвците биха били по-бодри.
Аз не мога на Райха поклати глава Артьом. Не става. Задраскай Чеховска.
Омир го погледна въпросително.
Все пак е най-краткият път. От Чеховска на Тверска, а там Театрална вече е следващата.
Задраскай я! Мен там...
Ти нали си руснак? Бял.
Не е там работата. Мен там... Артьом повика с пръст подскачащата в отчаяние девойка. Ходи да хапнеш супа. За моя сметка. Недей да висиш тук.
Някак нe можеше да откровеничи на глас след ханзийските разговори. Навсякъде му се привиждаше пуловерът.
Не е важно защо. Няма да мина през Райха. Аз, знаеш ли, тези мръсници... На сала, докато плавахме насам... Едва се сдържах. Ако не бяха петима... С петима е някак... неудобно. А и този наш пътник за оня свят... С яйцето...
Глупава ситуация... Омир погали дремещата на коленете му кокошка. Жалко за човека.
Някак си много дълъг се оказа днешният ден. Артьом се избърса. Ей! Ей, келнер!
Глупава ситуация... Омир погали дремещата на коленете му кокошка. Жалко за човека.
Някак си много дълъг се оказа днешният ден. Артьом се избърса. Ей! Ей, келнер!
А?-Келнерът беше възрастен, размъкнат, равнодушен.
Какво има? Водка има ли?
Гъбена. Четирийсет и осем градуса.
Да. Ще пиеш ли, дядо?
Само петдесет грама. И салам. Че ще ме хване.
А на мен сто.
Донесоха им.
Някакъв такъв безкраен ден. Хайде за този идиот, а? За Олежка. Да оцелее. Да не ми се присънва със своето яйце. - Добре. Абсолютно глупава история. Нелепа.
И мен нали за малко да ме нацелят. Знаеш ето, не чувстваш нищо. Бум. А сега си мисля: вече можеше всичко да е свършило. И то по не най-лошия начин. На тебе щеше ли да ти свърши работа за твоята книга? Точно! И такъв край, а? Случаен куршум.
Ти наистина ли мислиш, че там можеха да те убият?
Можеше и щеше да е за добро, а?
На три станции от Театрална?
На три станции... Артьом си пийна още; погледна към вглъбилата се в супата си танцьорка, към киселия келнер. А онзи радист наистина ли е там, а, дядо? Кажи ми истината. Къде отивам изобщо? Защо?
Има го. Пьотър. Умбах му е фамилията, струва ми се. Пьотър Сергеевич. Запознахме се. Връстник ми е.
Умбах. Това прозвище ли е? Сякаш е избягал от Райха. От тези мерзавци.
Искате ли още?
Не. Не, не! Е, да допуснем. Благодаря. Не мисля, че е от Райха. Просто...
Та мен там веднъж едва не ме обесиха, дядо.
А? Но ти нали не... Или?
Застрелях техен офицер. Така се получи. И после още... Накратко, свалиха ме от примката.
Може ли? Ето дотук. Стига, стига! Но нали те свалиха, а? Аз, знаеш ли. си мислех... Как и кой умира. Докъде се стига в живота. Тоест аз, разбира се, съм романтичен стар глупак, но... Ти нали не умря нито днес, нито си умрял тогава. Може би такава ти е съдбата? Не ти е дошло времето?
И какво? А момчетата, с които ние... С които ние бункера от червените... Момчетата от Ордена. От моето звено само Летягата9 остана. И то едва жив. А колко паднаха там? Улман, Шапката, Десетия... Те например какво? Защо им е било писано да умрат тогава? Лошо ли са се държали?
Боже мой, не!
Ето. Ето, дядо. Ей, чичка! Донеси още от своята отрова! Действай, действай!
Това... Това, тази история, която ти в кабинета на Свинолуп? попита предпазливо Омир, след като изчака да налеят и да се отдалечат. Това е за Корбут, нали? Началника на контраразузнаването на червените? Той хвърли всичките си бойци срещу Мелник... Нали? Без санкция на партийното ръководство?
По обратната страна на шперплатовата стена започнаха да почукват равномерно или с таблата на креват, или с глава и колкото повече се разпалваха, толкова по-гръмко охкаха.
Артьом и Омир помълчаха, послушаха, опулиха се, намигнаха си. Артьом се наведе към Омир през масичката и въздъхна:
Контраразузнаване... Той беше председател на КГБ. На Червената линия. А със санкция или без санкция... Помисли си сам: председател! Накратко, аз бях заедно с момчетата в онзи бункер. Целият Орден. Колко бяхме? Петдесет? Срещу батальон. И то не обикновен батальон. А ако червените се бяха докопали до бункера... Там имаше склад.