Чух нещо за това. Консерви или лекарства.
Консерви, аха. Но такива, които, ако ги отвориш... Мислиш ли, че на червените им беше нужна кльопачка? Винаги са живеели без нея и щяха да продължат да живеят. Химическо оръжие. Консерви! Отблъснахме ги. Изнесохме твоите консерви на повърхността. Погребахме половината от нашите. Ето я цялата история. Хайде, без да се чукваме!10
Без да се чукваме!
И Мелник... Ти си го виждал вече в инвалидния стол. А преди това срещали ли сте се?
Да. Но той и в стола... Един такъв боен...
Това е човек, който сам сам! е събирал Ордена човек по човек. Най-добрите. Двайсет години. И ето, един ден... Аз прослужих с него само една година. А семейството му? А на него как му е? И инвалид! Без дясна ръка! Краката безчувствени. Представи си. Той в инвалиден стол!
А ти, както разбирам, си служил в Ордена точно от онова време, когато черните с ракетите... Вие заедно с Мелник сте намерили тези ракети, нали? И ако не ги бяхте намерили, черните щяха да изядат цялото метро. И после той те е приел в Ордена. Като герой.
Давай още по едно, дядо.
Зад стената крещяха така, че даже кокошката се стресна. Сънната ципа се смъкна от очите ѝ и Ряба се опита да хвръкне.
Пооолетя душата към рая каза Артьом, опитвайки се да сграбчи кокошката с пияната си ръка. И ето кое е интересното. Този маршрут. Виж. А сега оттук накъде да тръгнем? Само към Трубна. И оттам до Сретенски булевард. На Червената линия, извинявай, също не искам. Такъв спътник ти се е паднал. И тогава се получава, че пътят е един към Тургеневска. После по нашата линия... до Китай-град. Там имаше опасен тунел... зъл. И до Третяковска. Преди две години минах по този маршрут... По дяволите. Колко неща станаха за две години. А от Третяковска към Театрална. Наистина тогава отивах към Полиса...
Това същият този поход? Тогава с черните?
Да. тогава с черните. Слушай, приятелко, ходи по-добре хапни ое супа. Наистина. Аз съм женен. Струва ми се.
Не, не... Аз също нямам нужда, благодаря... А какво? Защо... Дъщерята на Мелник... Тя нали ти е жена?
Жена ми е. Жена ми по-рано е била снайперист. Татко ѝ я е обучил. А сега гъби... Къде тук имах... гъба...
А Мелник? За какво той теб?...
Той мен, защото тя мен... По-добре кажи ти, дядо... Що за история е това? С теб и блондинките?
Аз... Не разбирам.
Ти говореше за някаква девойка. Имал си някаква история. Все ме разпитваш, тормозиш ме. Дай и аз да те разпитам.
Не съм имал. Нищо... Тя... Като дъщеря ми беше. Миналата година. Аз самият съм бездетен. И... Млада девойка. Привързах се. Като баща или като дядо наистина... А не като... И тя загина.
Как се казваше?
Саша. Саша се казваше. Александра. Станцията... Потъна. И всички. Добре. Хайде... без да се чукваме пак.
Чичка! Ъ! Още, и салам!
Свърши саламът. Има маринован глист. Но от него... Той е за ценители.
А можем ли да останем тук при вас? За нощувка?
Стая се дава само с жена.
С жена... С тази, така ли? Вземам я. Ей! Днес почивка. Върви. Върви.
И нали... Казвам си, че е загинала. Че я няма. И въпреки това я виждам навсякъде. Срещам я. С онази ужасна кранта я сбърках... Как можах? Тя... Саша... Беше такава нежна... Една такава светла девойка. И току-що се беше измъкнала от станцията си... През целия си живот, представяш ли си? На една станция. Седеше ето на такъв велосипед без колела... Заради електричеството. Въобразяваше си нещо. И още у нея имаше пакетче от чай. С рисунка. Някакви там планини... Зелени. Китай ли, нещо такова. Щампа. И целият свят, представяш ли си,
целият свят за нея беше това пакетче. А такова... А кой е този Женя?
Кой Женя?
Да де, кой? Ти, когато се забравиш, започваш да разговаряш с някакъв Женя.
Мой приятел. Приятел от детството.
Атой какво? Къде е? Винаги с теб? Чува ли те?
Къде? Там, където и твоята Саша. С него по друг начин не може и да се поговори.
И-иизвинявай. Не исках.
Аз не исках. Тези неща да ги слуша кой ли не. Няма повече. Всичко разбирам: Женя го няма, Артьом. Точка.
Ще ми простиш ли?
Край, дотук с Женя. Приключихме. Сервит'ор! Нави ме! Давай тук глиста си. Нарежи го само... на по-ситно. За да не си личи. Жалко за твоята Сашка.
Сашенка.
Може би е трябвало да си остане на своята станция? Може би всички ние просто е трябвало да си останем на своите станции, а? Не си ли го мислил? А аз понякога си го мисля. Да си седиш вкъщи и никъде да не ходиш. Да отглеждаш гъби. Макар че... Женка нали остана и какво?
Аз. Аз ето какво казвам... Нали по-рано бях машинист. В метрото. Истински машинист в метрото, да. И... Ето каква теория имам... Един вид сравнение. Че животът е като линия... Като релси. И на него има стрелки, които превключват тези релси. И крайна спирка само че не една, а няколко. За някой -просто от тук до там, и това е. За друг в депото за почивка, А трети през тайна теснолинейка се прехвърля на друга линия. Тоест... Може да има много крайни спирки. Но всеки си има само едно местоназначение! И то си е неговото! И трябва всички стрелки по пътя да се превключат правилно, за да попадне именно на местоназначението си! Да направи това, заради което изобщо се е появил на бял свят. Ясно ли го излагам? И ето, разприказвах се, може би съм стар глупак и всичко това е глупава романтика... Но да умреш от случаен куршум... Или изобщо да не ходиш никъде... Това изобщо не е за теб, Артьом. Така ми се струва. Не е твоето местоназначение. Твоето е друго. Някъде.
От твоите уста... Артьом издиша. А ти на каква линия служеше? Твоето местоназначение къде беше?
Аз? Омир махна за още чашка. Аз на Околовръстната.
Аз? Омир махна за още чашка. Аз на Околовръстната.
Артьом изкриви лице. Намигна на стареца.
Смешно. А глистът става. Ако не знаеш какво ядеш... А?
Аз няма.
А аз ще. Виж какво, дядка: срещал съм вече хора, дето са ми говорили за живота, за съдбата... За предопределението. Г-глупости. Дрънканици. Разбра ли? Нищо няма. Има пусти тунели. И из тях духа вятър. Това е всичко!
Той натъпка в свития си стомах остатъците от глиста и се изправи на въздушните си, несигурни нозе.
О-отивам да п-пикая.
Изтърси се от едната стаичка в другата зад шперплата и всичко се промени. Беше бар с пилон и клетница в трико, таван два метра, а стана гише, коридор с нахвърляни в него дюшеци, върху които голи хора правеха секс, някои без да бързат, други яростно, блъскайки се помежду си, търсеха опорна точка, изпънали голите си пети в опит да напипат с тях твърд; стените облепени със страници от порносписания, стари и избледнели. Ниско не можеш да се изпънеш. Заклатушка се нататък...
Огромен корем с къдрави косъмчета, а на главата съвсем не са останали коси; тиранти на райета, седи на продънен диван, на всяко от колената по нимфа, а стените с тапети, такива домашни, каквито се срещат горе, в изоставените апартаменти... Гали девойките по голите гърбове, те се извиват като котки... Целуват се една друга... Тлъстината се колебае, тресе се... Тон хваща за тила едната по друг начин, грубо. Светлината угасва... По-нататък опипом.
Къде тук е клозетът?
По-нататък!
Дрънка разбит роял, истински роял! И право върху капака му се е разположила пълна мадам, единият бут наляво, другият надясно, мадам пищи тънко, между тях усърдно се труди човек с дънково яке; кльощавият му задник с ямички е потънал в месестия разкош... Таванът плува... Какво е това, дето е нарисувано на тавана? Не... Трябва по-нататък.
Трима в черна униформа; разправят, че в стария свят са шиели такава за железопътните служители, но тя си беше намерила нови стопани; на ръкавите трикраки паяци, черни в бял кръг: триумвиратът Чеховска, Тверска и... Пушкинска. Точно. Та тук има само един преход до тях. Те сигурно са тук всеки ден... нощ. Единият застанал прав, вдигнал ѝ е дрехата, а своята е свалил... Тя си хапе устните, търпи... Другите двама чакат на опашка, приготвят се. Дисциплина. Роялът все още се чува тук и този, черният, сякаш следва ритъма... Два изхода надясно и наляво.
Къде...
И отново всичко е простичко. Никакви декори, телата едно върху друго като в ров с разстреляни, и се движат така вяло, сякаш са недоубити... Димът се кълби, плъзга се в процепите извън стаята да гъделичка ноздрите на съседите. Този дим прониква в очите, в белите дробове, в главата, в сърцето. По-нататък, по-нататък... А откъде беше тръгнал? Как щеше да се връща?
Надясно или наляво?
Ето един дявол с напляскан задник и над него се труди някаква такава широкоплещеста... Откъде го взимат това бельо, Господи? Нима го свалят от труповете горе... Някакво такова качествено бельо, вносно...
Насреща момче, облечено като девойка, бърше устните си с ръкава на роклята, има мустаци като изродите в цирка брадата жена... Тук нали по-рано е имало цирк, точно над тази станция... Знаменитият стар цирк на Цветен булевард...
И още една врата. Може би тук? Нали все пак трябва да имат тоалетна някъде тук...
Някаква трапеза. Хората са в маскарадни маски. Поне са искали да са маскарадни... Те какво, сами ли са ги рисували? Дали онзи не е оттук... Избягал?
Насреща се изправя една такава крехка, изящна и съвсем... Само че си крие ръката... В ръката... И шията... Към шията... Чувства, че шията... Че там...
Сядай. Сядай. Не си тръгвай. Сядай. Поостани.
Аз имам... Гъба. Аня... той напипа гъбата в джоба си, I хвана се за нея като за амулет.
Смешник.
Къде ви е тук?... Аз трябва... Трябва!
Ето. А после при мен. Моля.
Но не, повече не се върна там. Изгуби се.
А после се умори и някаква маса, а около масата хора, a под масата девойки. И му се повдига, а няма сили да върви по-нататък. Седна. Таванът се върти, върти се, доказателство за това, че цялата вселена се върти около Земята. Извеждат една, гола и я шибват с пръчка по завързаните ръце. Останалите се споглеждат, аплодират.
Не смей! Те! Артьом се надигна, доколкото успя.
Ти пък кой си? А?!
Не смейте! Да я унижавате! Скочи да ги разбутва, те го хванаха, задържаха го.
Тя сама! Кой нея? Ние я храним!
Откачалка! това му го изкрещя девойката. Разкарай се! Аз работя!
Плесни я!
Хайде, не ме жали! Това е тя; тя ги моли така.
И ти... И ти да не си посмяла! Та ти! Нали! Ти не сама! Тя не сама! Тя просто няма къде да се дене! Къде да се дене?!
Умник! А всички ние къде? Плесни, плесни! А сега по зърната!
Аай!
Оп! Дай, аз по-добре ще уцеля!
Сядай! Сядай, пийни! Пийни с нас! Сталкер? Сталкер ли си?
Няма със... С вас! Няма! Не пипайте! Озверели! Край! ѝ,де да се дене? Аз знам къде!
И къде? А?!
Ще търся! Ще търся къде другаде са оцелели хора! Ще търся! Да се махаме от това проклето място. Ние тук... Ставаме какви? Говеда! Та мен сега от вас...