На сутринта плажът беше пуст. Изкъпах се веднага след закуска; въздухът беше влажен. Скоро слънцето щеше да започне изкачването си по небето, увеличавайки рисковете от рак на кожата при индивиди от бялата раса. Имах намерение да остана точно толкова, колкото беше необходимо на камериерките да почистят стаята ми, след което да се прибера, да си легна и да включа климатика докрай; представях си свободен ден без никакви безпокойства.
От своя страна Том Круз не преставаше да се тревожи от тази история с метиската; дори възнамеряваше да разкаже за случката на жена си (която и там беше целият проблем не се задоволяваше с това да бъде обичана; искаше да бъде най-секси, най-желаната от всички жени). Той, кретенът, се държеше така, сякаш бракът му бе застрашен. Ако тя запазеше самообладание и беше великодушна, щеше да й каже, че съжалява, че дълбоко съжалява и че обещава това никога да не се повтори. Ако избухнеше в сълзи, щеше да я умолява да му прости ако трябва на колене и щеше да се закълне върху Библията, че това няма да се повтори никога вече. Очевидно, и в двата случая ставаше дума почти за едно и също нещо; но непрестанните угризения на героя, колкото и да бяха безинтересни, започваха да пречат на развоя на историята, която беше в крайна сметка сериозна ставаше дума за много опасни мафиоти, за ФБР, а може би дори и за руснаците. В началото човек се дразнеше, докато накрая ставаше просто вбесяващо.
Опитах с другия си американски бестселър, Total Control67 от Дейвид Г. Балдачи, но беше още по-зле. Този път героят не беше адвокат, а млад свръхнадарен компютърен специалист, който работеше сто и десет часа на седмица. Затова пък жена му беше адвокатка и работеше деветдесет часа на седмица; имаха едно дете. Ролята на лошите играеше този път европейска фирма, която прибягваше към мошенически маневри, за да спечели някакъв пазар. Този пазар се падаше по-право на американското предприятие, в което работеше героят. По време на един разговор лошите от европейската фирма си позволиха без никакво смущение да запалят няколко цигари; от тях въздухът буквално се осмърдяваше, но героят успя да издържи на изпитанието. Изкопах малка дупка в пясъка, за да сложа в нея двете произведения; проблемът сега беше да намеря нещо за четене. Да живееш без четиво е опасно, трябва да се задоволиш с реалния живот, а това беше рисковано. Бях на четиринайсет години, когато един следобед, карайки ски мъглата беше особено гъста, се загубих и попаднах на сняг, застрашен от лавини. Спомням си най-вече облаците с цвят на олово, много ниски, абсолютната тишина на планината. Знаех, че масите сняг можеха да се отделят внезапно, при рязко движение от моя страна или дори без видима причина, вследствие на минимално повишаване на температурата или при един полъх на вятъра. Щяха да се сгромолясат върху мен и да ме запокитят стотици метри надолу към зъберите; щях да умра вероятно веднага. Въпреки това не изпитвах никакъв страх. Бях раздразнен, че нещата са се стекли така, раздразнен заради себе си и другите. Бих предпочел една по-добре подготвена смърт, някак по-официална, с боледуване, тържественост и сълзи. Най-вече съжалявах, да си призная, че не познавах тялото на жената. През зимните месеци баща ми даваше под наем първия етаж на къщата си; тази година на семейство архитекти. Дъщеря им Силви беше също на четиринайсет години; изглежда, я привличах, поне търсеше повод да бъде с мен. Беше дребна, грациозна, косите й бяха черни и къдрави. Дали и онази й работа беше черна и къдрава? Ето какви мисли ме занимаваха, докато мъчително прекосявах склона на планината. Оттогава често съм се чудил на тази своя особеност изправен пред опасност, дори пред смъртта, не изпитвам никакво необичайно вълнение, никакво покачване на адреналина. Лично аз търсех напразно усещанията, които привличат спортистите на крайностите. Въобще не съм смел и избягвам възможно максимално опасностите, но когато това е невъзможно, ги приемам с волско спокойствие. Несъмнено в това не бива да се търси смисъл, то е просто техническа работа, въпрос на дозировка на хормоните; други човешки същества, които са привидно като мен, не изпитват никакво вълнение при вида на женското тяло; а и по онова време, както и сега понякога, то ме кара да изпадам в транс, който не мога да овладея. При повечето обстоятелства в живота ми съм бил почти толкова свободен, колкото е прахосмукачката.
Слънцето започваше да пари. Забелязах, че Бабет и Леа са дошли на плажа, бяха се настанили на около десетина метра от мен. Днес бяха с голи гърди, облечени много простичко, еднакво, с жълтеникавобели долнища на банските си. Бяха се запознали с някакви момчета, но не мислех, че ще спят с тях: не изглеждаха нито много лошо бяха доста мускулести, нито много добре; с една дума, средна работа.
Станах и си събрах нещата; Бабет беше оставила едно Elle68 до плажната си кърпа. Хвърлих поглед към морето къпеха се, шегуваха се с момчетата. Наведох се бързо и пъхнах списанието в чантата си, после продължих надолу по плажа.
Морето беше спокойно, гледката се разкриваше на изток. От другата страна сигурно беше Камбоджа, а може би Виетнам. Разпознах една яхта, по средата между брега и хоризонта; вероятно някакви милиардери си прекарваха времето да кръстосват световните океани еднообразен, но все пак романтичен живот.
Валери се приближаваше. Вървеше досами водата и се забавляваше, като от време на време правеше стъпка встрани, за да избегне някоя по-голяма вълна. Повдигнах се бързо на лакти, осъзнавайки с болка, че има прекрасно тяло, много привлекателно в доста целомъдрения бански на две части; гърдите й изпълваха идеално горнището. Махнах й с ръка, мислейки, че не ме е забелязала, но всъщност тя беше вече тръгнала към мен; никак не е лесно да изненадаш жените.
Четете Elle? запита тя, малко учудена и с лека насмешка.
Амии отвърнах аз.
Може ли? и се настани до мен. Непринудено и с привичен жест тя прелисти списанието един поглед върху страниците с мода, друг върху началните страници. Тя иска да чете, Тя иска да се забавлява
Бяхте ли вчера пак в салон за масажи? попита ме тя и ми хвърли поглед отстрани.
Ами не. Не намерих.
Тя вдигна за миг глава и потъна отново в четене на тематичния материал на броя: Програмирана ли сте да го обичате дълго?
Е, и какво се оказва? запитах аз след известно мълчание.
Аз нямам приятел отговори сериозно тя. Това момиче можеше да те извади напълно от равновесие.
Не го разбирам това списание продължи тя без прекъсване. Пише само за мода, за новите тенденции какво трябва да се види, какво трябва да се прочете, каузите, за които трябва да се борим, новите теми за разговор Читателките не могат да носят дрехи като тези на манекенките, тогава защо се интересуват от новите тенденции? Повечето са възрастни жени.
Мислите ли?
Убедена съм. Майка ми го чете.
Може би журналистите пишат за онова, което ги интересува тях, а не за онова, което интересува читателките.
От икономическа гледна точка това не би било рентабилно; обикновено нещата се правят, за да задоволят вкуса на клиента.
Може би това задоволява вкуса на клиента.
Тя се замисли и отговори колебливо: Може би.
Мислите ли настоях аз, че като станете на шейсет години, ще престанете да се интересувате от новите тенденции?
Надявам се, че няма отвърна откровено тя.
Запалих цигара.
Ако остана, ще трябва да се намажа с крем отбелязах с тъга.
Ще се изкъпем! Ще си сложите крема след това.
За секунди беше на крака, издърпа ме към брега.
Плуваше добре. Що се отнася до мен, не бих могъл да кажа, че плувам; правя нещо такова по гръб, изморявам се бързо.
Изморявате се бързо каза тя. Това е, защото пушите твърде много. Трябва да се спортува. Ще се заема с вас! И изпробва бицепса ми. А, не, помислих си аз, само това не. Най-сетне се усмири и отиде да се пече на слънце, след като си направи енергична фрикция на главата. Беше хубава така, с дългата си разрошена черна коса. Не си махна сутиена, жалко; много ми се искаше да си махне сутиена. Искаше ми се да видя гърдите й, тук, сега.
Тя улови погледа ми, насочен към гърдите й, и бегло се усмихна.
Мишел каза тя след кратко мълчание. Подскочих, като чух да произнася малкото ми име. Защо се чувствате толкова стар? попита, гледайки ме право в очите.
Беше добър въпрос; леко се задушавах.
Не сте длъжен да отговорите веднага каза тя мило. Имам една книга за вас продължи, докато вадеше книгата от чантата си. С учудване разпознах жълтата корица на Маската69 и едно заглавие на Агата Кристи, Долината.
Може би това задоволява вкуса на клиента.
Тя се замисли и отговори колебливо: Може би.
Мислите ли настоях аз, че като станете на шейсет години, ще престанете да се интересувате от новите тенденции?
Надявам се, че няма отвърна откровено тя.
Запалих цигара.
Ако остана, ще трябва да се намажа с крем отбелязах с тъга.
Ще се изкъпем! Ще си сложите крема след това.
За секунди беше на крака, издърпа ме към брега.
Плуваше добре. Що се отнася до мен, не бих могъл да кажа, че плувам; правя нещо такова по гръб, изморявам се бързо.
Изморявате се бързо каза тя. Това е, защото пушите твърде много. Трябва да се спортува. Ще се заема с вас! И изпробва бицепса ми. А, не, помислих си аз, само това не. Най-сетне се усмири и отиде да се пече на слънце, след като си направи енергична фрикция на главата. Беше хубава така, с дългата си разрошена черна коса. Не си махна сутиена, жалко; много ми се искаше да си махне сутиена. Искаше ми се да видя гърдите й, тук, сега.
Тя улови погледа ми, насочен към гърдите й, и бегло се усмихна.
Мишел каза тя след кратко мълчание. Подскочих, като чух да произнася малкото ми име. Защо се чувствате толкова стар? попита, гледайки ме право в очите.
Беше добър въпрос; леко се задушавах.
Не сте длъжен да отговорите веднага каза тя мило. Имам една книга за вас продължи, докато вадеше книгата от чантата си. С учудване разпознах жълтата корица на Маската69 и едно заглавие на Агата Кристи, Долината.
Агата Кристи? възкликнах озадачено.
Прочетете я все пак. Мисля, че ще ви заинтригува.
Кимнах с глава като пълен тъпак.
Няма ли да обядвате? попита тя след малко. Вече е един часът.
Не мисля, че не.
Май груповият живот не ви допада много?
Нямаше смисъл да отговарям, усмихнах се. Събрахме си нещата, тръгнахме си заедно. На връщане срещнахме Лионел, който се скиташе малко тъжен и самотен; той ни кимна дружелюбно; изглежда, вече не се забавляваше чак толкова. Не напразно самотните мъже са такава рядкост във ваканционните клубове. Те са все сякаш на границата на развлекателните дейности. Най-често се отказват; понякога се впускат в тях, участват. Разделих се с Валери пред масите в ресторанта.